Барбара Тейлър Брадфорд
Дом под дъгата (3)

Трета глава

Тримата седнаха край масата, сложена върху сцената, и Саманта подаде на Джейк копие от пиесата.

— Благодаря — каза той, хвърли му бегъл поглед, а после вдигна очи към нея, когато тя додаде:

— Както виждаш, заели сме се със „Салемските вещици“ и смятам, че трябва да я прочетеш колкото се може по-скоро — хвърли му широка усмивка и продължи: — Всъщност тази вечер се събрахме, за да се запознаем. Надявам се, че към края на седмицата — може би в петък или събота, тримата бихме могли да се видим отново, за да направим първото по-подробно обсъждане на сценографията и осветлението. Дотогава и ти ще имаш представа какво се изисква от теб.

— Пиесата ми е известна — отвърна Джейк и я изгледа остро. — И то много добре. От гимназията. Освен това преди няколко години гледах и нейна постановка. Винаги съм харесвал Артър Милър.

Ако Саманта се изненада от думите му, тя умело го прикри. Задоволи се само да кимне и измърмори:

— Чудесно, радвам се, че познаваш пиесата. Това, в края на краищата, ще ни спести доста време.

— Когато ми се обади по телефона, ти споменах, че никога досега не съм работил на сцена — каза Джейк. — Но съм сигурен, че за тази работа е нужно човек действително да се захване с мерак. Цялото осветление би трябвало да подчертава драмата на сцените, които се разиграват, за да се създаде нужната атмосфера. Смятам, че в „Салемските вещици“ би трябвало да има… тайнственост и дълбока мистериозност. Също и разбулване, непременно да се наблегне на разкритието. Според мен е важно зрителят да усети времето, както и мястото. В случая това е Салем, в щата Масачузетс, през седемнайсетия век. Много важно е да има свещи, както и специални ефекти. Необходимо е да се постигне ефектът между зора и мрак. Спомням си, имаше една кошмарна сцена в гората. Ще има нужда от интересни съчетания между светлини и сенки… — той спря, замисляйки се дали не е казал твърде много и не се е изложил като последния глупак.

Джейк се облегна на стола и се вторачи в жените. И двете го наблюдаваха захласнати. Усети, че се изчервява и изведнъж това неимоверно го притесни.

Маги, която бе насочила към него цялото си внимание, разбра, че той ненадейно изпита неудобство, но не можеше да проумее каква бе причината. С намерението да го отпусне, бързо каза:

— Съвсем прав сте, Джейк. Самата аз доста добре познавам пиесата, но съзнавам, че ще ми е трудно да направя сценографията. И на мен, както и на вас, ми е за пръв път. Може би в процеса на работата ще направим така, че да си помагаме. Саманта е съвсем права, когато предлага да се срещнем отново в края на седмицата. Тогава вече ще сме имали възможност да опресним впечатленията си от пиесата — добави с усмивка. — На мен ще ми е удобно в петък или събота — хвърли поглед към Саманта, а после пак насочи очи към него. — Кой ден предпочитате?

— Събота — отговори Саманта.

Джейк мълчеше. Обхвана го чувство за неудобство. Двете жени не поставяха под съмнение, че ще се включи в екипа, обаче той самият все още не бе се решил. Замисли се дали преди малко не е наговорил повече неща, отколкото трябва, и така ги е подвел да повярват, че вече се е съгласил.

— Петък ли предпочитате, Джейк? — попита Маги.

Той поклати глава.

— Не, не знам. Аз… — изведнъж се спря, тъй като не бе готов да поеме ангажимента. Все пак би му отнело твърде много време, а го чакаше и друга работа. Освен това имаше разлика между него и тези две жени. Те бяха толкова сигурни в себе си, сякаш идваха от друг свят — такъв, какъвто той въобще не познаваше. Имаше и още нещо: те съвсем сериозно възприемаха любителската театрална трупа. Сигурно са решили да направят една наистина добра постановка. Чувал бе, че Саманта Матюс е перфекционистка, няколко дни по-рано клиентът му във Вашингтон го подчерта в разговор с него. Даваше си сметка, че тя ще държи да се работи здраво и ще има безброй изисквания. „По-добре да се измъкна“, си помисли.

Няколко пъти направи опит да заговори, погледна Саманта и каза:

— Съгласих се да дойда тази вечер, защото винаги ми е интересно да разширявам кръгозора си, затова ми хареса и идеята да направя сценичното осветление. Но имам чувството, Саманта, че с колежката си ще искате от мен изцяло да се посветя на тази задача, а аз не съм готов да го направя. Искам да кажа, че имам доста ангажименти. Работя до късно вечер…

— Не избързвай толкова, Джейк — прекъсна го Саманта. — Маги и аз също до гуша сме затънали в работа. Всяка от нас трябва да печели, за да живее — отново му се усмихна широко и добави: — Няма да ти натежи чак толкова. Веднъж щом подготвиш специалните ефекти, не ти остава друг ангажимент. Оттам нататък започвам аз. Имам няколко добри сценични работници и електротехник, които ще ми помагат.

— Осветлението не е лесно — отвърна той. — Всъщност е много сложно, особено за тази пиеса.

— Прав сте — намеси се Маги. — Но и аз ви моля да поразмислите. Според онова, което Сам ми разказа какво сте направили в къщата на Брус, вие наистина си разбирате от работата. Вижте, представям си как се чувствате, самата аз започнах свой бизнес само преди няколко месеца и практически цялото ми време е заето. Обаче смятам, че ще науча много неща от този пръв опит в театъра — усмихна му се подкупващо.

Той се обърна към нея, погледна я право в очите и усети как кожата на гърба му настръхва. Маги Сорел не бе красива в общоприетия смисъл. Но тя бе привлекателна, интригуваща, жена, подир, която мъжете се обръщат, за да я изгледат отново. От нея лъхаше една елегантност, която идваше не толкова от дрехите й, колкото от самата нея. Той изпита странното усещане, че тя го привлича и инстинктивно се отдръпна. Никога не бе срещал подобна жена и не бе сигурен дали желае да я познава по-отблизо.

След като той не отговори, Маги продължи:

— Още в началото казахте, че сте се надявали да научите нещо. Всъщност, Джейк, и двамата ще се облагодетелстваме по безброй причини. Например от една страна, е рекламата. Ще заговорят за нас, а това няма да се отрази зле на вашия или на моя бизнес. Както и да е, вече стигнах до извода, че така имам възможност да се срещна с потенциални клиенти.

— Браво! Казано като от професионалист! — възкликна Саманта. — Маги е права, Джейк, това ще ти се отрази благотворно по най-различни начини.

След като той продължаваше да мълчи, тя го попита:

— Какво ще загубиш в крайна сметка?

Той постоя нерешително още известно време и най-накрая обобщи:

— Имам предвид времето, което е необходимо. Не мога да оставя бизнеса ми да страда.

— Никой от нас няма да го направи — изтъкна му Маги. — Хайде, Джейк, опитайте. Аз поне ще постъпя така. Цялата работа е много предизвикателна, а аз обичам предизвикателствата. А вие? — и не дочакала отговора му, добави: — Във всеки случай смятам, че ще ни бъде много приятно.

Преди, да успее да откаже, той вече се бе съгласил. На себе си обаче се зачуди какво прави, защо се заангажира така. За да го прикрие, додаде бързо:

— Ако ми дойде много, ако пречи на работата ми, ще се наложи да прекъсна. Разбирате ме, нали?

— Естествено — отвърна Саманта.

— Какво ще кажете за следващата ни среща, Джейк? Петък или събота предпочитате? — попита го Маги.

— В събота определено е по-добре — отвърна й Джейк. — В петък работя до късно, а също и в събота сутрин. Да речем събота следобед? Късно следобед?

— Съгласна съм — каза тихо Маги.

— Споразумяхме се! — извика Саманта въодушевено. — Ще бъдем чудесен екип! Ще ти хареса, Джейк, ще видиш. Ще набереш полезен опит. Направи ми впечатление онова, което каза по-рано — за осветлението в пиесата. Идеята ти е чудесна. Според мен ти вече си почти готов.

— Надявам се — отвърна той, опитвайки се да не се издаде, че е доволен от комплимента. — Винаги съм смятал, че тази пиеса е много силна.

— Да, така е, но е и страшничка в известен смисъл, като се замислиш за всички лъжи, за тези ужасни лъжи, които хората изричат — отбеляза Маги.

Оставаха няколко минути до девет часа, когато Джейк бе отново в кухнята си. Установи колко е гладен едва когато отвори вратата на хладилника и извади студена бира.

След като отпи няколко глътки, той влезе във всекидневната, постави спортното си яке върху облегалката на един стол и се върна в кухнята. След няколко минути отвори консерва с телешко и бурканче с туршия, за да си направи сандвич.

Отнесе чинията и бирата във всекидневната, постави ги върху малката стъклена масичка, седна и включи телевизора с дистанционното.

Джейк си мислеше за постановката на „Салемските вещици“ и за двете жени, с които се бе разделил преди малко. Макар и коренно различни, те бяха много приятни и му харесаха. Може би затова се остави да го убедят да направи осветлението на пиесата. Сега съжаляваше, че се бе поддал. Със сигурност тази авантюра щеше да донесе повече ядове, отколкото заслужаваше. „Как се оставих да ме подхлъзнат?“

Изведнъж телевизията му омръзна, той я изключи, облегна се на стола и замислено отпи от бирата.

След малко Джейк стана, отиде до прозореца и се загледа в нощното небе. Зачуди се какво ли представлява в действителност Маги Сорел, но си каза, че никога няма да я опознае достатъчно, за да го разбере.