Нора Робъртс
Фатално привличане (12)

Дванадесета глава

Ашър седеше на леглото и гледаше мъжките финали. Телевизионният коментар дори не достигаше до съзнанието й. Не можеше да отиде на корта, но нищо не й пречеше да гледа Тай по телевизията.

По време на почивките тя много внимателно гледаше лицето му. Да, личеше си, че бе уморен и напрегнат, ала концентрацията му беше отлична. Енергията му бе изключителна. Както винаги, дори може би в повече. От това можеше да бъде само доволна.

Всеки път, когато камерите показваха повторно и забавено движенията му, Ашър се наслаждаваше на отличната му форма. Мускулите му играеха, краката му бяха пъргави и силни. Беше истински атлет. Ракетата сякаш бе продължение на ръката му и удряше топката все по-силно и по-силно. Както винаги, косата му се развяваше, пристегната с лента на челото, и това го правеше да изглежда красив, драматичен и му придаваше разбойнически вид. Очите му бяха черни и изпълнени с нещо, което трудно можеше да бъде определено, а и той явно трудно можеше да задържи в себе си. Дали мачът го беше възбудил така, зачуди се тя. Неистовото желание да победи и непоколебимата вяра, че ще го направи? Или имаше и други чувства, които го вълнуваха в момента?

Ако това беше така, лесно можеше да се види, че те само допринасяха за играта му в положителен смисъл.

Тай беше като вулкан, който всеки миг ще изригне, като ураган, който всеки миг ще се разрази. Тя го познаваше достатъчно добре, за да усети, че самообладанието и волята му са на ръба. Но това правеше играта му още по-вълнуваща и пленителна.

Той изпрати топката към Чък, който я върна. И отново беше ред на Тай. Чък зае неправилна позиция, завъртя се около себе си, спринтира, ала не успя да стигне топката. Съдията закъсня с решението, после отсъди дълга топка.

Тай обърна глава към него, очите му бях мрачни и заканителни. Ашър дори потръпна, защото камерата го хвана в едър план и очите му сякаш бяха насочени право в нея и я пронизваха. За миг й се стори, че двамата се гледат наистина. Той потисна недоволството си и се обърна, за да заеме позиция. Ашър въздъхна облекчено.

Тай играеше срещу Чък агресивно и мощно. Беше Старбък в най-добрата си форма, помисли си тя с нескрито чувство за гордост. Можеше да обърка дори такъв печен професионалист като Чък с неочакваните си изящни и бързи топки. О, колко й се искаше да бъде там!

Но той не я искаше. Никога нямаше да забрави оня поглед, изпълнен с гняв и презрение. Почти същия, както преди малко по телевизията. Мъж като Старбък не променяше лесно чувствата си. Той или обичаше, или мразеше. Ашър беше изпитала и двете на гърба си.

Сега бе изхвърлена от живота му. Трябваше да приеме този факт. Трябваше да се… Какво? Може би да се успокои, запита се тя. Гневно вирна брадичка. Защо, нима беше направила нещо лошо? Погледна отново към телевизора. Камерата показваше Тай. Очите му бяха черни и изпълнени със заплаха, преди да се упъти към базовата линия. Силата на чувствата, които я обзеха, я обърка. Ашър го обичаше, и го искаше, и се нуждаеше от него.

Не! По дяволите! Тя скочи на крака и го прокле. Ако трябваше да загуби, щеше да загуби, ала в битка. Така, както на корта. Този път нямаше да се изпари от живота му толкова лесно, както той си мислеше. Може би не я искаше, може би не искаше дори да я види, но това не беше фатално. Щеше да го принуди. Тай трябваше да я види и да я изслуша.

В мига, в който загаси телевизора, на вратата се почука. Ашър отвори и застина от изненада.

— Татко!

— Мога ли да вляза? — Джим отвърна на обърканото й изражение с кимване на глава.

Никак не се е променил, помисли си тя. Изобщо. Беше висок и загорял, със сребриста коса. Беше нейният баща. Очите й се напълниха със сълзи от любов.

— О, татко, толкова съм щастлива да те видя! — Ашър го хвана за ръката и го въведе в стаята. — Седни. — Докато му посочваше стола, настъпи неловко мълчание. Тя побърза да го запълни. — Да поръчам ли нещо за пиене? Кафе?

— Не. — Джим Улф седна и огледа дъщеря си. Отслабнала е, помисли си той. И е нервна, като него самия. Откакто Тай се обади онази нощ по телефона, не беше престанал да мисли за нея.

— Ашър — подзе Джим и въздъхна. — Моля те, седни.

— Изчака, докато тя седна срещу него. — Искам да ти кажа, че се гордея от начина, по който игра този сезон.

— Благодаря ти, татко.

— А най-много се гордея от последния ти мач. Ашър му се усмихна тъжно. Колко типично беше за баща й да заговори първо за тениса.

— Аз го загубих.

— Ти го игра. До последната точка. Чудя се колко от зрителите разбраха, че си болна.

— Не бях болна — поправи го тя машинално. — След като вече съм излязла на корта…

— Трябва да играя — довърши баща й. — Добре си научила урока си.

— Това е въпрос на чест и спортсменство — отвърна Ашър с думите, които толкова пъти беше чувала от неговите уста. От дете, отново и отново, преди всяка тренировка.

Джим потъна в мълчание, загледан в елегантните й ръце, скръстени в скута й. Тя винаги бе била неговата принцеса, неговата красива, златна дъщеря. Искаше да й даде света, да го постави в краката й и искаше тя да го заслужава.

— Нямах намерение да идвам.

Въпреки че думите му я обидиха, Ашър дори не въздъхна.

— И какво те накара да промениш решението си?

— Няколко неща. Най-много последният ти мач.

Тя стана и отиде до прозореца.

— Значи трябваше да загубя, за да ми проговориш отново. — Думите излязоха лесно от устата й, с малко горчивина. Ашър продължаваше да го обича като баща, ала нямаше намерение повече да мълчи или да го ласкае. — През всичките тези години толкова много се нуждаех от теб. Исках, молих се и се надявах да ми простиш.

— Беше ми тежко да го направя, Ашър.

Той стана, осъзнал, че дъщеря му бе пораснала и бе станала по-силна. Не беше сигурен как да постъпи с жената, което виждаше пред себе си.

— Беше ми тежко да го приема — отвърна спокойно тя. — Не можех да проумея, че моят баща ме възприема първо като спортистка и след това като негова дъщеря.

— Това не е вярно!

— Така ли? — Ашър се обърна и го погледна право в очите. — Ти ми обърна гръб, защото напуснах кариерата. Нито веднъж, докато страдах, не дойде да хванеш ръката ми. Нямах никой друг, освен теб. И понеже ти каза не, значи нямах никого на, този свят.

— Опитах се да се преборя. Опитах се да приема решението ти да се омъжиш за оня мъж, въпреки, че ти много добре знаеше какво мисля за него. — Неочакваната вина, която почувства, накара гласа му да потрепери. — Опитах се да разбера как можеш да се откажеш от това, което си, за да играеш ролята на нещо, което не си.

— Нямах избор — започна разпалено Ашър.

— Избор ли? — Прекъсна я Джим като с бръснач. — Ти сама вземаше своите решения, Ашър. Както за кариерата си, така и за детето. Моят внук.

— Моля те! — Тя вдигна и двете си ръце към слепоочията. — Моля те, недей. Знаеш ли колко много съм платила за един миг невнимание?

— Невнимание ли? — Объркан и невярващ на ушите си, той загледа дъщеря си. — Ти наричаш решението си да махнеш детето невнимание?

— Не! — извика с треперещ глас Ашър. — Ти нищо не разбираш! Ако внимавах, ако гледах къде вървя, никога нямаше да падна. И нямаше да загубя детето на Тай.

— Какво? — Стомахът му се сви от неочаквана болка и Джим приседна на стола. — Ти си паднала? И детето е било на Тай? — Той прокара ръка през очите си, сякаш се опитваше да премахне мъглата. Изведнъж се почувства стар и уморен. — Ашър, искаш да кажеш, че си загубила детето на Тай при нещастен случай?

— Да. — Разтреперана от спомените, тя обърна лице към баща си. — Но аз ти писах, разказах ти всичко.

— Ако си ми писала, никога не съм получил това писмо. — Целят треперещ, Джим протегна ръка към дъщеря си и тя я хвана. — Ерик ми каза, че си абортирала неговото дете. — За момент думите и тяхното значение не достигнаха до съзнанието й. Погледът й беше празен и достатъчно безизразен, за да го накара да почувства всяка година от живота си да тежи на гърба му.

— Смятах, че си махнала детето на Ерик. — Когато Ашър се люшна, Джим я хвана в ръцете си. — Той ми каза, че си направила аборт без да го питаш, без неговото разрешение. Изглеждаше отчаян. И аз му повярвах. — Когато тя не отговори, Джим клекна пред нея на колене. — Аз му вярвах.

— О, Господи! — Очите й бяха огромни и почти тъмни от шока.

Ръцете на баща й трепереха в нейните собствени треперещи ръце.

— Той ми се обади от Лондон. Звучеше като полудял. Помислих, че е от мъка. Каза, че си крила от него, докато всичко не било свършило. Заявила си, че не искаш деца, които да пречат на живота ти като лейди Уикертън.

Прекалено объркана от разкритията, за да се ядоса, Ашър само поклати глава.

— Не съм предполагала, че Ерик може да бъде толкова жесток и подъл.

Постепенно всичко започна да се изяснява в съзнанието й. Например това, че баща й не отговаряше на писмата, които му пишеше. Ерик явно се бе погрижил те никога да не стигнат до него. После, когато се бе опитала да говори с него по телефона, Джим беше студен и резервиран. Беше й казал, че никога няма да й прости решението, което е взела. А тя си бе помислила, че говори за оттеглянето й от тениса.

— Той искаше да ме накаже. Искаше аз да си платя — обясни, като сложи глава на коленете на баща си Ашър. — Никога няма да престане да го иска.

Джим нежно взе лицето й в ръце.

— Разкажи ми всичко. Искам да чуя всичко, както преди много години.

И Ашър започна с посещението на Джес. И не пропусна нищо, докато стигна до последното скарване с Тай. Чертите на баща й се втвърдиха, когато разказа за падането и за сцената в болницата между нея и Ерик. Той тихичко се проклинаше, че е бил такъв невероятен глупак.

— И сега, Тай… — Тя пребледня, осъзнала истината. — Тай си мисли… Вероятно Ерик му е казал, че съм направила аборт.

— Не, аз му казах.

— Ти? — Объркана, Ашър притисна главата си с ръце. — Но как?

— Той ми се обади преди няколко нощи. Искаше да ме убеди да дойда и да те видя. Казах му достатъчно, за да повярва в лъжата, на която и аз вярвах досега.

— Онази нощ аз се събудих — спомни си Ашър. — О, Господи, когато Тай разбра, че бебето е било негово… Какви неща наговори! Не можех да мисля тогава! — Тя затвори очи. — Не се учудвам, че ме мрази.

Лицето й отново придоби цвят.

— Трябва да му разкажа всичко и да го накарам да ми повярва. — Ашър скочи и тръгна към вратата. — Ще отида в клуба. Ще го накарам да ме изслуша. Ще го накарам да ме разбере!

— Срещата вече е свършила. — Баща й също стана. Краката му не бяха особено стабилни. Дъщеря му беше страдала, беше преминала през мъките на ада, а той не бе направил нищо, за да й помогне. Дори напротив. — Няма да го намериш там.

Объркана, тя погледна часовника си.

— Но аз не знам къде е отседнал! — Остави вратата и отиде към телефона. — Трябва да го намеря, на всяка цена.

— Ашър! — Несигурен, нещастен и треперещ, Джим протегна ръка към дъщеря си. — Прости ми.

Тя го погледна и хвърли телефона. След което се хвърли в прегръдките на баща си.

 

 

Беше почти полунощ, когато Тай стигна до вратата на стаята си. През последните два часа беше пил здравата. Празнуваше. Не всеки ден човек печелеше „Големия шлем“, напомни си той, докато търсеше ключа в джоба си. И не всеки ден получаваше предложение от пет-шест момичета да споделят леглото му. Засмя се тъжно, докато се опитваше да уцели ключалката. И защо, по дяволите, не взе със себе си една от тях?

Защото нито една не беше Ашър, Прогони промъкналата се мисъл и се опита да отвори вратата.

Не! Тай просто не искаше никаква жена до себе си. Защото беше изморен и беше пил прекалено много. Ашър бе останала в миналото. Тук нямаше никаква Ашър!

Хотелската стая беше тъмна. Ако бе прав за нещо, то беше само, че бе пил прекалено много. Чаша след чаша, като си повтаряше, че пие, защото празнува, а не за да забрави. Момчето от бедняшкия квартал на Чикаго беше стигнало до върха. Беше шампион.

По дяволите, каза си той и захвърли ключа, който падна с глух звук върху килима. Като леко се олюляваше, измъкна ризата през главата си и я хвърли на земята. Сега само да успееше да намери пътя до леглото и щеше да се хвърли в него и да спи. Тази нощ сигурно щеше да спи. В кръвта му течеше достатъчно алкохол, за да го приспи. Нямаше да сънува никакви нежни кожи и сини очи.

Тай се упъти с несигурни стъпки към спалнята и в този миг лампата светна и го заслепи. Затвори очи, като се подпря с една ръка за стената, за да не падне.

— Загаси тази проклета лампа — промърмори той.

— О, победителят триумфално се завръща!

Гласът, който чу, го накара да свали ръка от очите си. Ашър седеше на стола и го гледаше нежно и сякаш весело. Тай почувства сред алкохола в кръвта му да се надига желание.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— И е много пиян — продължи тя, сякаш изобщо не го чу. Стана и отиде към него. — Предполагам, че го заслужаваш след начина, по който игра днес. Може ли да добавя и моите поздравления към останалите?

— Махай се! — Той свали ръка от стената. — Не те искам.

— Ще поръчам малко кафе — отвърна спокойно Ашър. — Имаме да проведем един разговор.

— Казах, махай се! — извика Тай, сграбчи китката й и я завъртя. — Преди да съм те ударил.

Въпреки че пулсът й лудо скачаше, тя запази спокойствие.

— Ще си отида, след като си поговорим.

— Знаеше ли какво искам да направя с теб? — попита той и я притисна към стената. — Знаеш ли, че искам да те разкъсам на парченца?

— Да. — Ашър не помръдна, дори не се опита да се освободи. — Тай, ако ме изслушаш…

— Не искам да те слушам! — Представи си я за миг как лелееше изтощена върху леглото. — Махай се, докато все още мога да се владея!

— Не мога. — Тя вдигна ръка и я сложи на бузата му. — Тай…

Той я притисна към стената и прекъсна думите й. За секунда Ашър си помисли, че наистина ще я удари, после устните му се сведоха над нейните и край. Целувката му бе дива, яростна, жестока. Езикът му разтвори устните й и ги засмука. Устата му миришеше на алкохол, което й напомни, че бе пил безпаметно. Когато се опита да обърне глава, Тай хвана лицето й с ръце. Не нежно, нито внимателно, а като менгеме.

Можеше да вдъхне аромата й. Лека пудра, ненатрапчив нежен парфюм. И страх. Ашър тихо простена, преди да престане да се съпротивлява. Без да мисли какво прави, той отпусна хватката си и тя се превърна в ласка. Устните му я галеха, целуваха и се опияняваха. Тай шепнеше името й и целуваше безспир лицето и шията й. Господи, колко много я искаше! И как му липсваше!

— Не мога без теб — прошепна той. — Не мога. — И се свлече на пода, като повлече и нея.

Беше опиянен, ала не от алкохола, а от Ашър. Беше така изцяло завладян, че не можеше да мисли дори. Усещанията тресяха тялото му, следвайки пътя на пръстите й. Не беше в състояние да се съпротивлява, нито да устои. Искаше я. Като изпаднал в транс, Тай я целуваше, без да мисли за нищо, освен за необходимостта да я има. Забързаното й дишане бе като музика и в същия ритъм като неговото собствено.

Въздухът сякаш се сгъсти, когато ръцете му погалиха тялото й. Онези места, които я караха да стене. Тя цялата трепереше. Ашър зарови пръсти в косата му, като водеше устните му там, където най-много искаше. После отново потърси устата му. Езикът му си играеше с устните й, главата му се въртеше от целувките.

Желанието беше непоносимо. Той знаеше, че не бива, но не можеше. Без нея всичко беше празно. И тази празнота дори яростта не можеше да запълни. Сега празнотата я нямаше. Защото Ашър беше в кръвта му, в костите, в чувствата. Беше част от него, толкова съществена част, че Тай не би могъл да живее разделен от нея. И освен това не искаше.

Под тялото му Ашър потръпна. Тай проникна в нея. И всички усещания и чувства се завъртяха лудо.

Той извика. Нейното име, произнесено с екстаз и отчаяние.

После се търкулна на земята до нея, загледан в тавана.

Как можа да позволи това да се случи, запита се Тай, почти изтрезнял. Как можеше да изпитва такава любов, такова непоносимо удоволствие от жената, която се бе заклел да не вижда повече в живота си? Зачуди се как ли би могъл да изпълни тази си клетва. Живот с нея и живот без нея. Това бяха двете страни на ада.

— Тай… — Ашър посегна и докосна рамото му.

— Недей. — Той стана, без да я поглежда. — Облечи се, за Бога! — Посегна към своите джинси с треперещи ръце. Кой кого беше използвал, попита се объркан. — С кола ли си?

Тя седна и оправи косите си с ръце. Косите, които само преди няколко минути беше целувал.

— Не.

— Ще ти повикам такси.

— Не е необходимо. — Ашър започна да се облича мълчаливо. — Разбирам, че съжаляваш за това, което стана.

— Проклет да съм, ако се извиня! — извика ядосан Тай.

— Не искам извинения — отвърна спокойно тя. — Искам да кажа, че аз не съжалявам. Обичам те и да правя любов с теб е единственият начин да ти го покажа. — След три неуспешни опита успя все пак да закопчае блузата си. Когато вдигна очи, Тай стоеше до прозореца с гръб към нея. — Дойдох тук, за да ти кажа няколко неща, които трябва да знаеш. Когато свърша, ще си отида и ще ти оставя време да помислиш върху тях.

— Не разбираш ли, че не искам да мисля повече?

— Това е последното нещо, за което те моля.

— Добре. — С жест на отегчение и умора, нещо което Ашър рядко виждаше у него, той прихлупи очи с ръце. Алкохолът вреше в кръвта му. От гняв или от страст, сам не знаеше. — Може би първо трябва да ти кажа, че онова, което Джес е надробила преди три години, са били нейни собствени измислици. Не знаех нищо до оня ден, докато тя не ми призна какво е сторила. Според нея била искала да ме предпази.

— Не разбирам за какво говориш.

Тай се обърна и я погледна с крива усмивка.

— Нима наистина си повярвала, че съм отегчен от теб? И че търся начин да се отърва? Че се чудя как да те разкарам, без да навредя на кариерата си?

Ашър отвори уста да отговори, после я затвори. Колко странно, че думите все още можеха да нараняват. И да я карат да се защитава.

— Явно си повярвала.

— И какво, ако е така? Всичко, което тя каза, съвпадаше. Ти никога не ми каза нито една нежна дума. Ние никога не говорихме за бъдещето. За нашето бъдеще.

— От една страна — напомни й той.

— Ако поне веднъж ми беше казал…

— Или ако ти не беше толкова несигурна в своите чувства, че когато Джес ти е наговорила всички онези нелепости, да хукнеш веднага при Уикертън. Въпреки че вече си носела моето дете.

— Не знаех, че съм бременна, когато се ожених за Ерик! — Видя обаче, че изобщо не обърна внимание на думите й и разярена го хвана за раменете. — Казах ти, че не знаех! Не знаех какво да направя. И без това си мислех, че съм ти омръзнала, още преди Джес да ми каже всички онези неща.

— И откъде ти дойде тази велика мисъл в главата?

— Ти беше така мълчалив, разсеян, отнесен. Всичко, което Джес каза, съвпадаше с твоето поведение.

— Бях такъв, защото се чудех как да помоля Ашър Улф, мис „тенис“, най-красивото момиче в света, да се омъжи за Старбък, бедното момче от другата страна, на бариерата.

Ашър направи една инстинктивна крачка към него.

— Ти си искал да се ожениш за мен?

— Все още пазя пръстена, който ти купих тогава — отговори горчиво Тай.

— Пръстен? — повтори глупаво тя. — Ти си ми купил пръстен? — По някаква необяснима причина тази мисъл я обърка и засрами повече от всичко друго.

— Възнамерявах да ти направя най-обикновено предложение. Ако то не подействаше, просто щях да те отвлека.

Ашър се засмя, защото сълзите напираха да потекат от очите й.

— Нямаше да се наложи. Щеше да подейства.

— Ако ми беше казала, че си бременна…

— Тай, наистина не знаех! По дяволите, колко пъти трябва да ти го повтарям! Ти изобщо слушаш ли ме? — Тя го удари с ръка по гърдите. — Нима мислиш, че бих се омъжила за Ерик, ако знаех, че съм бременна от теб? Това ме обижда! Разбрах едва след няколко седмици.

— Защо, по дяволите, не ми каза тогава?

— А нима мислиш, че бих те накарала да се върнеш при мен, като използвам нашето бебе? — Старата гордост вирна брадичката й. — Освен това вече бях женена за друг мъж. Бях дала обет пред свещеника.

— Обет, който означаваше повече от живота на детето, което създадохме заедно — повтори тъжно Тай. — Обет, който те заведе в една от онези антисептични клиники, за да унищожиш нещо невинно, чисто и красиво. И мое.

Образът беше така ясен, а мисълта така убийствено страшна. И безумно болезнена. Ашър се хвърли към него и го заудря с ръце по гърдите, докато той не ги хвана здраво и не ги сложи зад гърба й.

— И мое! — завика тя. — И мое! Къде остави моята част?

— Ти не си го искала. — Пръстите му бяха като стомана. — Ала защо нямаше доблестта да ме попиташ дали аз го искам? Нима не можеше да понесеш мисълта да носиш част от мен в себе си само девет месеца?

— Не ме питай какво мога да нося. — Вече не беше бледа, а цялата гореше от гняв. — Не съм правила аборт. Това беше нещастен случай. Паднах и едва не умрях. Щеше ли да се чувстваш по-доволен, ако бях умряла? Сигурно. Тогава наистина исках да умра.

— Нещастен случай ли? — Ръцете му се преместиха върху раменете й. — Какво искаш да кажеш?

— Ерик ме мразеше — продължи Ашър. — Когато разбрах, че съм бременна и му казах, той реши, че съм го предала. Че съм го излъгала и това е номер. Реши, че се опитвам да му пробутам твоето дете, след като ти си ме изоставил. Нищо от това, което му казвах, не достигаше до съзнанието му. Спорехме и спорехме, непрекъснато. Бяхме близо до стълбите. Той ме удари. Единственото, което исках, беше да си отида, да избягам. — Тя вдигна ръце и скри лицето си, спомнила си оня ужасен миг. — Не гледах къде вървя, затичах. После паднах. Опитах се да спра, но си ударих главата и съм изгубила съзнание. Не си спомням нищо, докато не се събудих в клиниката. Бебето вече го нямаше.

Тай сякаш видя всичко, което Ашър разказа, като на лента пред очите си.

— О, Господи! Ашър! — Когато се опита да я прегърне, тя рязко се отдръпна.

— Исках да ти кажа, ала знаех, че никога няма да ми простиш. И понеже нищо друго вече нямаше значение, направих това, което ми заповяда Ерик. — За да преглътне сълзите, тя притисна очите си с пръсти. — Не исках ти да научиш. Нямаше да мога да го понеса. — Ашър го погледна със сухи очи. — Аз платих за бебето, Тай. Три години от живота си. Не живеех, а бях жива погребана. Не можех да издържам повече. Затова се върнах.

— Не. — Той отиде към прозореца и го отвори, сякаш не му достигаше въздух. Нямаше вятър. Нищо, което да охлади бушуващия в него пожар. — Ти все пак си имала години, за да се пребориш с болката. А аз имах само дни. — Но тя е нямала никого, помисли си Тай. Никой до себе си, цели три години. Той си пое дълбоко дъх. — Колко лошо се удари?

Изненадана от въпроса му, Ашър вдигна глава.

— Какво?

— Колко лошо се удари? — Въпросът беше не на място и й прозвуча смешно. Понеже не отговори, Тай се обърна. — Питам те, когато падна, къде се удари?

— Аз… Аз загубих бебето, Тай!

— Питам за теб.

Тя го загледа невярващо. Никой досега не беше я попитал как се бе ударила, дали я беше боляло. Дори баща й не беше я питал.

— По дяволите, Ашър, питам те получи ли мозъчно сътресение? Счупи ли си нещо? Каза ми, че почти си умряла!

— Бебето умря — тихо прошепна тя.

Тай прекоси стаята и я хвана яростно за ръцете.

— Ти! — извика той. — Ти не разбираш ли, че си по-важното нещо за мен? Можем да си имаме дузина бебета, ако искаш. Аз трябва да знам какво е станало с теб тогава!

— Не си спомням много. Бях упоена. Преливаха ми кръв… — Най-после до съзнанието й достигна смисъла на думите му. Безпокойството и страхът в очите му бяха за нея. — Тай. — Ашър зарови лице в гърдите му.

— Всичко това е минало.

— Трябваше да бъда с теб — Той я притисна към себе си. — Трябваше да бъдем заедно.

— Кажи ми само, че ме обичаш. Кажи го!

— Знаеш, че е така. — Тай хвана брадичката й и я вдигна. — Обичам те. И искам ти да ме обичаш повече. — Видя първите сълзи да падат по лицето й. Наведе се и ги целуна. — Не плачи — помоли той. — Никакви сълзи. Никаква скръб.

Тя се притисна към него.

— Да, никаква скръб — повтори и вдигна лице.

Тай я докосна нежно.

— Аз те нараних.

— Ние позволихме на много хора да ни наранят — поправи го Ашър. — Никога повече няма да правим така.

— Как сме могли да сме толкова глупави, че да допуснем това да се случи втори път? — попита той. — Никакви тайни вече, нали Ашър?

— Никакви. Това е нашият трети шанс, Тай.

— Аз обикновено работя най-добре, когато съм под напрежение. — Той целуна челото й. — Каква победа днес, Ашър. Аз съм на седмото небе!

— Би трябвало да празнуваш.

— Взех моето си.

— Но не и с мен. — Тя го целуна леко, като обещание. — Да отидем в моя хотел. Ще вземем бутилка шампанско по пътя.

— Можем да останем тук — предложи Тай. — И да мислим за шампанското утре.

— Вече е утре — напомни му Ашър.

— Значи имаме цял ден пред нас. — Той я поведе към спалнята.

— Почакай за минута. — Тя се отдръпна. — Искам да чуя онова обикновено предложение сега.

— Хайде, Ашър! — Тай я хвана за лакътя.

— Наистина искам.

Усмихнат, той пъхна ръце в джоба си.

— Знаеш, че искам да се омъжиш за мен.

— Това не е предложение. — Тя скръсти ръце и зачака. — Е, трябва ли да ти напомням? Ти каза нещо като „Ашър, аз…“

— Много добре знам какво щях да кажа тогава. Дори мислех за отвличане.

Тя се засмя и го прегърна през врата.

— Попитай ме — прошепна, като приближи устните си на сантиметър от неговите.

— Ще се омъжиш ли за мен? — Устните му трепереха, нейните също. Ала Ашър не отговори. Очите му проследиха устните й и после се върнаха на очите й. — Е?

— Все още мисля — отговори тя. — Надявах се на нещо по-така. Да има цветя, свещи, поезия… Е, добре, де, и това ще свърши работа — реши Ашър. — Ще ти отговоря след няколко дни.

Тай я вдигна, пренесе я в спалнята и я положи на леглото.

— А може и по-скоро — добави тя, докато разкопчаваше блузата й.

— Млъкни!

— Не искаш ли да чуеш отговора ми? — вдигна вежди Ашър.

— Ще приготвим документите си още утре.

— Не съм казала…

— И ще си направим кръвни проби.

— Не съм се съгласила…

Устните му затвориха нейните с дълга целувка.

— Е — едва успя да промълви тя. — Може би ще успееш да ме убедиш…