Нора Робъртс
Фатално привличане (6)

Шеста глава

Те не говореха. Нямаше нужда от думи. Като държеше ръката й в своята, Тай натисна копчето на асансьора. Започнаха да се изкачват. Ръката й в неговата трепна, като че ли държеше уплашено птиче. Той си помисли, че е много възбуждащо. Номерата на етажите над главите им проблясваха, докато спряха на последния. Вратата се отвори безшумно и двамата излязоха едновременно в коридора.

Ашър чу как ключовете звъннаха, когато Тай ги потърси в джоба си. Чу и щракането на ключалката. Изборът все още беше неин. Все още имаше път за отстъпление, време за отказване.

Тя пристъпи от светлината на коридора в тъмнината на стаята.

Миришеше на Тай. Това беше първата мисъл, която мина през главата й. Въздухът миришеше на него. Нещо силно и жизнено. Като самия живот. Нещо, което не можеше да забрави. Изведнъж нервите й се опънаха. Увереността, която я беше довела дотук, се стопи. Ашър се огледа из стаята. Беше неподредено, с размятани насам-натам ризи и захвърлени обувки. Знаеше, че ако отвори гардероба, ще намери акуратно подредени ракети. Единственото подредено нещо в живота му. Вместо това отиде до прозореца. Дъждът падаше като сълзи по стъклото.

— Ще има буря тази нощ.

Сякаш в отговор на думите й, светкавица проряза небето. Ашър преброи до пет и чу отговора на гръмотевицата. Навън проблясваха стотици светлинки. Там беше Париж — пълен с хора, съдби, живот. Тя гледаше през мокрото стъкло и очакваше Тай да заговори пръв.

Той мълчеше. Единственият звук в стаята беше равномерното чукане на дъжда върху стъклото. Далечният шум на автомобилите. Още една гръмотевица, като стенание.

Ашър се обърна. Не беше в състояние повече да чака.

Тай я гледаше. Малката нощна лампа хвърляше приглушена светлина в стаята. Всъщност още повече подсилваше сенките. Позата му не беше заплашителна, но не беше и спокойна. И тя разбра. Беше й оставил правото на избор, докато влезе. Сега нямаше да я пусне. Всички мостове бяха изгорени. Нямаше път назад. Ашър почувства облекчение, че решението вече бе взето. Пръстите й бяха влажни, когато посегна да откопчее колана си.

Той пристъпи към нея, сложи ръце върху нейните и я спря. Тя го погледна неуверено. Беше толкова нервна, колкото и първия път. Без думи Тай взе лицето й в ръцете си. Искаше да я запомни такава. В полутъмната стая, с кръстосващите се мечове на светкавиците зад гърба й. Очите й бяха изпълнени със страх и желание. С жест на капитулация ръцете й паднаха като отсечени криле покрай тялото. Ала той не искаше капитулация. Ашър може би беше забравила това.

Когато сведе устни към лицето й, видя, че очите й бяха затворени, а устните леко отворени. Целуна слепоочието й, после другото, сетне деликатната извивка на веждите. После затвори очи. Изучаваше лицето й с устни и докосвания. Устните й го мамеха, но Тай премина през извивката на брадичката и се върна в трапчинката на скулата.

Палецът му погали брадичката й, докато целуваше лицето й. Спомняше си всяка извивка. Дишането й се ускори, когато докосна крайчето на устните й. Тя сграбчи раменете му със стон. Той изчакваше. Отново докосна съвсем леко устните й. Сега ръцете й го хванаха още по-здраво. Желанието им избухна както бурята навън. Освети ги светкавица. Бяха като статуя на вечните любовници.

— Съблечи ме — прошепна Ашър задъхано. Беше й трудно да говори, задушавана от желание. — Искам да ме съблечеш.

В отговор Тай свали бавно ципа на роклята й и тя падна в краката й като морска пяна. Под дрехата откри още коприна, нещо ефирно, тънко и дантелено. Нетърпелива, Ашър заразкопчава копчетата на ризата му, докато устните й лекичко хапеха рамото му. Почувства твърдите мускули, ребрата, мъха по гърдите му.

Тя посегна към колана му. Той я спря.

— Не бързай — прошепна и покри устата й с целувка. Беше силна и изсмукваща, а устните му твърди и горещи. — Ела в леглото.

Почувства, че я води и полага върху матрака, който се огъна под тежестта им.

— Загаси светлината — прошепна Ашър.

Очите му срещнаха нейните.

— Искам да те гледам — отвърна Тай. В този миг избухна гръмотевица.

Когато тя забързваше, той я възпираше. Устните й му бяха достатъчни, за да му доставят удоволствие за цял живот. Беше толкова нежна и така желана! Ашър се притисна към него. Нетърпението й го разпали и зарази, ала Тай искаше да удължи удоволствието. Под коприната и дантелите прокара ръка от гърдите до бедрата й. И обратно. Зърната й настръхнаха от ласката. Устните му се плъзнаха по рамото й и захапаха тънката презрамка. Сантиметър по сантиметър той я сваляше, докато тя падна съвсем. Кожата й беше нежна и млечнобяла в контраст със загорелите му ръце.

— Толкова си хубава — прошепна Тай, докато сваляше втората презрамка.

Когато остана гола до кръста, устните му слязоха надолу, а пръстите й в косата му го направляваха. Ашър се надигна и се притисна към него. Желаеше го така непоносимо! Желаеше да чувства устните му, зъбите му. Не можеше повече да бъде спокойна, нито да изчаква. Цялото й тяло трепереше, сякаш в него биеха хиляди малки сърца. Примитивно и древно желание я разкъсваше на две. Изпълваше я само с една мисъл. Тя беше жена, а той мъж. В преследване на удоволствието, Ашър се размърда.

Винаги го бе подлудявала, когато така нескрито показваше желанието си да го има. Тя нямаше задръжки, нито срам. Цялата беше само огън, и живот, и светкавици, като тези в нощното небе навън. Тай не бе сигурен, че изобщо може да се контролира. Ръцете му се плъзнаха по кожата й. Нейните остри нокти се забиха в силните му рамене.

Дишането му щеше да спре, когато скъса бельото й. Ашър не му даде време да се наслади на голотата й. Пръстите й бързо свалиха и последните остатъци от дрехите му. Кожата му беше мокра. Целият трепереше, но ръцете му бяха уверени и силни. Не можеше повече да изчаква.

Когато влезе в нея, почувства болка. После сладост смени болката. Стори му се, че Ашър вика, както първата нощ, когато отне девствеността й. После го обгърна целия. С крака, с ръце и устни. Навън бурята бушуваше с пълна сила. Тяхната страст бушуваше още по-невъздържано.

Ръката му лежеше върху гърдите й. Ашър въздъхна. Беше ли изпитвала някога такова пълно удовлетворение, зачуди се тя. Не, дори и когато бяха заедно преди. Сетне си помисли как ще продължи да живее без него. Това я накара да потръпне и Ашър се притисна към него.

— Студено ли ти е? — Той я прегърна и тя сложи глава на рамото му.

— Малко. Къде ми е шемизетата?

— Нямаш шемизета. Скъсана е.

Ашър се разсмя и го притисна силно с ръце, сякаш никога нямаше да го пусне.

Свободна, помисли си тя. Колко е хубаво да си свободен. Да обичаш, да се смееш. Подпря се на ръцете си и загледа лицето му. Очите му бяха спокойни. На устните му играеше лека усмивка. А под нея дишането му бе равно и успокоено, като нейното. Да, те бяха като двете половини на едно цяло.

— О, Боже, да знаеш как ми липсваше! — При тези думи Ашър зарови глава в гърдите му. Бях празна, празна, помисли си тя. Сякаш бе преживяла цяла вечност празнота, която беше изтрита от един час удоволствие.

— Ашър…

— Не, без въпроси! Никакви въпроси. — Тя покри лицето му с диви целувки. — Само ме чувствай, бъди с мен. Нуждая се от смях тази нощ. Нуждая се от теб. Като някога.

Тай я спря, като взе главата й в ръце. В очите й имаше молба и леко объркване. Не искаше да вижда това сега. Прогони въпросите, които се блъскаха в главата му, и й се усмихна.

— Мислех, че ще ми купиш нещо за ядене.

На лицето й се изписа облекчение.

— Не разбирам за какво говориш.

— Нали ме покани на среща?

— Аз? Ти си слънчасал, Тай Старбък! Прекалено дълго си бил на слънце! — Ашър наклони изненадано глава.

— Добре, де, на вечеря — повтори той, обърна я и тя се озова под него.

— Доколкото мога да преценя, вече изяде една копринена шемизета за шейсет долара. Все още ли си гладен?

Вместо отговор, Тай сведе устни към шията й и я захапа леко.

— Умирам от глад — промърмори той. — Трябва да ям. Иначе ще започна с теб.

Спомнила си неговата слабост, Ашър потърси онова място по тялото му и го ощипа. Тай потръпна. Тя се разкикоти като момиченце, когато я сграбчи.

— Колко ли хора знаят, че непобедимият Старбък има гъдел? — попита Ашър, когато я прикова с ръце към леглото. — Какво ли би платила пресата, за да научи тази слабост на шампиона?

— Може би толкова, колкото ако открие, че елегантната Ашър Улф има на привлекателното си дупе белег по рождение във формата на сърце.

Тя се замисли за миг.

— Добре, де, равни — реши накрая. Усмивката й се промени. — Ти все още ли искаш да ядеш?

През тялото му отново премина желание, когато я погледна. Светлината хвърляше сенки върху лицето й, кожата й блестеше, а очите й бяха тъмни. Някъде навън затътна гръмотевица, ала на Тай му се стори, че избухна направо в главата му.

— Бог да благослови човека, измислил обслужването по стаите — промърмори той, като опитваше устните й. Сетне мина с устни по лицето и шията й.

— Тай — простена Ашър, неспособна да се бори с желанието. — Люби ме!

Смехът му беше нисък и пълен със задоволство.

— Това и правя. Но този път — прошепна в ухото й — няма да бързаме. Ще се любим. С часове. — Езикът му намери ухото й и започна да си играе с него. — Часове и часове. — После я придърпа плътно към себе си и когато я залюля в ръце, беше доволен да открие, че сърцето й бие като барабан. Посегна към телефона. Ашър го погледна изненадано.

— Храната — напомни й Тай.

Тя се засмя тихо.

— Все забравям, че любовта на мъжа минава през стомаха.

Ръцете му обхванаха гърдите й.

— Невинаги…

— Тай… — Устните й бяха затворени с целувка. — Шампанско — каза той в телефонната слушалка и продължаваше да я подлудява с нежните си, бавни ласки. — „Дом Периньон“. И черен хайвер — добави, като я погледна въпросително, ала Ашър не бе в състояние да отговори. — Пушена сьомга. — Целуна я леко и прокара ръка по гладкия й корем. Тя потръпна и се обърна към него. Устните му преминаха по раменете й. — Студени скариди. Със сос. — Захапа долната й устна. — М-м-м-м, това е всичко. Да, за двама. — Затвори телефона и Ашър беше изненадана от страстната, жадна целувка. — Храната възбужда ли те? — промърмори в устните й Тай и прокара ръка по хладната й, гладка кожа.

— Желая те. — Гласът й излезе на пресекулки през устните. — Искам те сега.

— Ш-ш-ш-т… — Бавно и нежно ласките му продължиха. — Отпусни се. Имаме време. Искам да те видя отново. — Той я отдръпна от себе си. — Искам да те гледам.

Изгаряше за него. Лежеше гола пред очите му. Докато я гледаше, очите му потъмняха, станаха като буреносно небе с облаци. Дишането му се ускори. Тя посегна към него, Тай взе ръката й и я покри с целувки.

— Ти си по-хубава от всякога — каза тихо. — Не е възможно. Гледах те толкова пъти и се страхувах да те докосна.

— Не. — Ашър го придърпа към себе си, докато отново лежаха сърце до сърце. — Никога не съм била по-жива, отколкото когато ме докосваш. — Той въздъхна и сложи глава между гърдите й. Тя преплети пръсти с неговите. — Днес, докато те гледах да играеш с Майкъл, те пожелах. Седях там, в горещия следобед сред хилядите хора, и мислех единствено за това, което правим сега. — Ашър се разсмя. — Луди мисли, безумни мисли, но толкова прекрасни!

— Значи твоята покана за вечеря е била продиктувана от задни мисли?

— Знаех, че няма да ми откажеш, макар наистина да смятах да излезем, да те нахраня и напоя както трябва. Първо.

— А ако бях отказал?

— Щях да измисля нещо друго.

Тай вдигна глава, леко усмихнат.

— Какво например?

Тя сви рамене.

— Може би щях да се кача и да те прелъстя, преди да си възвърнал силите си.

— Х-м-м… Почти ми се иска да бях казал не.

— Много е късно. Вече съм тук.

— Мога да бъда упорит.

Ашър се усмихна.

— Познавам слабостите ти — прошепна и мина с нокътя си по гръбнака му. Той потръпна. Тя го привлече и обгърна лицето му с ръце. Бавно прокара устни по неговите, сетне задълбочи докосването в целувка. Една дълга и изсмукваща целувка, която го остави без сили.

— Ашър! — Тай рязко се обърна и тя се озова под него. В тялото му се надигаше лудо желание, което не можеше да бъде задоволено по никакъв друг начин. Дори не чу тихото, дискретно почукване на вратата, нито разбра думите й.

— Вратата — повтори Ашър. — Носят храната.

— Какво?

— Яденето ти идва.

Той отпусна глава, помъчи се да събере сили и да възвърне самообладанието си.

— Те пък са много бързи — промърмори недоволно и откри, че трепери. Как можеше да забрави, че тя го караше да трепери?

Пое си дълбоко дъх и стана. Ашър придърпа завивките до брадичката си и го загледа как отива към банята.

Красиво тяло има, помисли си тя, едновременно изпълнена с гордост и възхищение. Дълги кости, тънки, елегантни мускули. Поглъщаше го с очи, докато Тай обличаше някакъв халат. Широки рамене, тънък кръст, тесни и дълги бедра. Тяло на атлет, на танцьор. Беше роден да се състезава.

Той стегна халата с колан и се обърна към нея. Сърцето й се качи и спря в гърлото.

— Толкова си хубав!

Очите му се разшириха от изненада.

— Мили Боже! Женски глупости — промърмори Тай, разкъсван между изненадата и гордостта, и забърза към вратата.

Това я накара да се разсмее тихичко. Ашър притисна колене към гърдите си, докато той подписваше чека на вратата.

Беше като малко момче, помисли си. Според неговия начин на мислене думата „хубав“ можеше да се употребява само за жени. Или за удар с ракетата.

Сега беше повече шокиран, отколкото очарован от комплимента, който му направи. А тя го виждаше точно по този начин, и то не само физически. Беше мъж, способен на красиви жестове. Мъж, който не се срамува да обича силно майка си и не се страхува да покаже нежността си. Не беше жесток, с изключение на корта. Темпераментът му бе буен, ала не беше завистлив. И все пак никога, въпреки близостта им, въпреки месеците, през които бяха интимни, не й каза нито веднъж, че я обича. Ако поне веднъж беше споменал тези думи, Ашър никога нямаше да го напусне.

— Хей, къде се отнесе?

Тя вдигна глава и видя, че я гледа, седнал до масичката с таблата и бутилка шампанско в ръце. Тръсна бързо глава и се усмихна.

— Никъде. — После огледа таблата. — Всичко това за нас ли е?

Тай седна на леглото.

— Малко ли ти се вижда? — Тапата излезе с глухо пукане и Ашър го хвана за рамото. — Дръж чашите. — Той напълни чашите почти догоре.

— Тай, ще прелее!

— Тогава внимавай — посъветва я той и остави бутилката в кофичката с лед. Усмихна се, когато я видя да сяда с кръстосани крака, балансирайки с двете чаши в ръце. Чаршафът бе увит около гърдите й и тя го притискаше под мишниците си, за да не се смъкне надолу.

— Няма ли да вземеш едната? — усмихна му се в отговор Ашър.

— О, не знам. Трябва да помисля… — Тай пъхна пръст под чаршафа и го задърпа надолу, тъй че да се открие повече от плътта й.

— Престани! Ще излея виното върху леглото!

— По-добре недей, защото ще спим върху него. Продължи да придръпва чаршафа надолу. Объркана, тя погледна чашите. Виното заплашително се плискаше в тях.

— Мръсен номер, Старбък!

— Да, но много ми харесва!

Ашър присви очи.

— Ще ги излея и двете върху теб!

— Ще бъде ужасна загуба — отбеляза той и я целуна. — Шампанското е хубаво. Винаги съм се чудил — продължи Тай, без да спира да я целува, — защо, след като аз съм израснал с бира, а ти с шампанско, никога не си могла да го пиеш.

— Много добре мога да го пия даже!

— Да, да! — разсмя се той. — Спомням си една нощ, когато след три чаши съвсем полудя. Много те харесвам луда!

— Искаш да кажеш, че съм се напила? Това е абсурд! — Веждите й бяха извити предизвикателно. Без колебание тя вдигна едната чаша към устните си, като остави чаршафа да се смъкне по гърдите й. Тай наблюдаваше как изпива и последната капка. — Това беше първата — обяви Ашър и надигна втората чаша. Той я взе от ръцете й.

— Остави малко и за мен — предложи усмихнат. Отпи, след това посегна към хайвера. — Ти обичаш и това.

— М-м-м — промърмори тя и понеже почувства неочакван глад, отхапа голяма хапка препечена филийка с черен хайвер. Тай топна една скарида в соса. — М-м-м, много вкусно! — Той й позволи да го храни, ала след първата хапка намръщи нос.

— Сбърках — установи Тай. — Това е по-вкусно. Трябваше да поръчам повече. — И мушна скаридата в устата й.

— Супер! — отговори неразбрано с пълна уста Ашър. — Изобщо не предполагах, че съм толкова гладна.

Той напълни отново чашите. Можеше ли някога да си представи, че ще седи гола в леглото му, а Тай ще ближе соса от пръстите й? Дали някой можеше да предположи колко свободна и лека се чувстваше! Като перце, като листенце, понесено от вятъра. Сега говореше, а той беше очарован да седи до нея, да я слуша, да я поглъща с очи. Казваше, че сервиса му е добър, но се тревожи за волето му от бекхенд.

Пред пресата тя много внимателно подбираше думите си. Ако репортерите можеха да я видят сега, подсмихна се Тай, сигурно щяха да си глътнат езиците. Беше игрива, изпълнена със съмнения, със страх и задоволство. Думите излизаха от устата й без задръжки. Лицето й бе осветено от вътрешна светлина, ръцете жестикулираха. Ето че изпи и втората чаша шампанско. Вероятно се чувстваше абсолютно щастлива, защото дори не забеляза. Беше просто Ашър, без всякакви задръжки и прикрития, без преструвки.

— Тревожи ли те мача с Чък?

Той топна още една скарида в соса.

— Защо?

— Винаги е бил добър — подзе тя и се понамръщи леко. — Ала през последните няколко години е постигнал значителен напредък.

Тай отпи малко вино.

— Нима мислиш, че може да ме бие?

Ашър го изгледа продължително.

— Ти си по-добър.

— Благодаря. — Той се изтегна на леглото.

— Чък играе като баща ми — добави тя. — Много чисто, много точно. Талантът му е повече изработен с много труд, отколкото вроден.

— Като моя.

— Да. Твоята сурова атлетичност е качество, за което всеки ти завижда. Баща ми често казваше, че имаш повече вроден талант на тенисист, отколкото всички играчи, които е видял през живота си. — Ашър му се усмихна над ръба на чашата си. — И винаги искаше да изглади стила ти. След това започнаха твоите… Твоите странни лудории по корта.

Тай се разсмя и целуна коляното й през чаршафа.

— Сигурно съм го изкарвал извън нерви от ярост.

— Предполагам, че щеше да му бъде много приятно да те види как играеш сега.

— А ти? — прекъсна я той. — Какво би помислил за теб, ако те види как играеш?

Тя премести очи върху чашата си.

— Не иска.

— Защо?

Ашър вдигна ръка, сякаш да изтрие или прогони въпроса.

— Тай, моля те…

— Ашър — бързо рече той и хвана пръстите й. — Ти си била обидена?

Ако можеше да върне думите, би го направила. Но те вече бяха изречени.

— Аз го предадох. И той не може да ми прости.

— Ала той ти е баща!

— И мой треньор.

Неспособен да разбере, Тай поклати глава.

— Каква е разликата?

— Много голяма. — Болката се завърна отново. Сякаш за да я удави, Ашър отпи още малко вино. — Моля те, недей сега. Не искам нищо да разваля или да ограбва тази нощ.

Пръстите й стиснаха неговите. Той ги вдигна към устните си и ги целуна един по един.

— Няма. — Над сплетените им пръсти очите му бяха настоятелни и обещаващи. Пулсът й заби ускорено. — Никога не те забравих, никога не те прогоних от сърцето си. Толкова много спомени имах с теб. Трябваше ми само една дума, една песен. Най-много ме измъчваше тишината. Имаше моменти, когато нощем можех да се закълна, че чувам дишането ти до мен.

Думите му влязоха дълбоко в нея и я заболя.

— Тай, всичко това остана вчера. Можем да започнем отначало сега.

— Сега — повтори той. — Но ще трябва да се справим с вчера. Рано или късно. Все някой ден.

Въпреки че почти отвори уста да възрази, тя се съгласи.

— Тогава по-добре късно. Точно сега не искам да мисля за нищо друго, освен за теб. За това, че сме заедно.

Тай се усмихна и премести един кичур коса от лицето й.

— По този въпрос съм напълно съгласен с теб.

— Не се прави на дете — рече Ашър и допи остатъка от виното в чашата си. — С тази станаха три. И държа да ти кажа, че изобщо не съм пияна.

Той много лесно можеше да види признаците на възбуда — бузите й горяха, очите святкаха, а усмивката й беше малко по-широка. Каквото и да казваше, знаеше, че шампанското шуми в главата й. И когато отново правят любов, тя щеше да бъде и нежна, и невъздържана, и силна, и страстна. Тай почувства, че иска да я погледа още няколко минути. Защото в мига, в който се докоснеха, огънят щеше да избухне и повече нямаше да има нищо друго.

— Искаш ли още?

— Разбира се.

Напълни чашата й наполовина.

— Слушах интервюто ти днес — каза той.

— Така ли? — Ашър се обърна и легна по корем, като подпря глава върху ръцете си. — И хареса ли ти?

— Трудно ми е да кажа. Беше на френски.

Тя се разсмя и се нагласи така, че да може да отпие от чашата в легнало положение.

— Забравих.

— Няма ли да ми го преведеш?

— Ами, питаха ме неща като например: „Госпожице Улф, има ли разлика в стила ви след временното ви оттегляне от спорта?“ Аз пък отговорих нещо от рода: „Струва ми се, че съм втвърдила сервиса си.“ — Ашър се засмя. — Изобщо не им споменах, че мускулите ми плачат за почивка след всеки два сета. Питаха ме как съм се чувствала, когато съм играла срещу младата госпожица Кингстън и аз едва се сдържах да не ги цапардосам през устата.

— Много дипломатично си постъпила — отбеляза Тай и взе чашата от ръцете й.

— Защото съм роден дипломат — съгласи, се тя. Обърна се отново по гръб и го загледа. Той лежеше на една страна, така че трябваше да извие главата си, за да срещне очите му. — Защо ми отмъкна чашата?

— Нарочно. — Тай избута масичката с крак.

— Няма ли да ядем повече? — Ашър се протегна и сложи ръце под главата си.

— Определено приключихме с яденето. — Той й позволи да го привлече към себе си, докато устните им се сляха.

— Имаш ли някакви предложения какво да правим тогава?

— Не. А ти?

— Какво ще кажеш за едни карти?

— Ъ-ъ.

— Тогава мисля, че ще трябва да се любим. — Тя се засмя, преди да го целуне отново. — Цялата нощ, за да мине времето.

— Това вече е сериозно предложение. Дъждовните нощи са много досадни, нали?

С блеснали, изпълнени с танцуващи светлинки очи, Ашър се съгласи.

— М-м-м, да. Хайде да се възползваме от нощта докрай.

Устните й бяха извити в усмивка, ала когато той ги докосна, веднага отговориха. През напиращия смях тя разтвори зъби и захапа езика му. В отговор Тай стисна с ръце гърдите й, докато тя простена.

— Когато те целувам, главата ми се замайва — прошепна Ашър.

— Харесвам те замаяна. — Тай се наведе и зацелува шията й, докато ръцете му продължиха да галят тялото й. Можеше да почувства пулса й едновременно под устните и под ръката си. Като намери същото място на неговата шия, тя започна да го целува по същия начин и да му доставя същото удоволствие.

— Искам да те докосвам — промълви. — А така не мога.

Но той продължи, като истински се наслаждаваше на свободата да гали тялото й. Вкусът на соса за скариди все още бе на устните й, а шампанското върху езика й.

После Ашър застана на колене и с едно движение свали халата от него. Сега и Тай беше гол като нея. Със смях и стон тя прокара ръката си по гърба му.

Никой не забеляза, че дъждът бе спрял. Вътре в тихата стая гореше единствено огънят на страстта им. Едно силно бедро, притиснато до друго, едни жадни устни изпиващи други. Желанието им беше еднакво по сила, необходимостта им един от друг беше безумна. Преплетените им тела се строполиха върху леглото.

Въздишките преминаха в стонове. Нежните ласки преминаха в разкъсващи прегръдки. И двамата чувстваха необходимостта да се докосват и да бъдат докосвани. Инстинктивно разбиращи желанията си, те задържаха колкото можеха по-дълго действието, докато сладостта не ги превзе.

Вътре в тях гореше огън и изгаряше плътта им, ала те все удължаваха мига на сливането си. Имаха толкова много да наваксват, толкова време бяха загубили. Въпреки нетърпението, тази мисъл беше в главите и на двамата. Тази нощ беше тяхното ново начало. И те искаха всичко, всичко от него.

Ашър си помисли, че гърдите й ще избухнат. Съчетанието от вино и страстното желание да го притежава завъртя и подпали главата й. От устните й се изтръгна смях, изпълнен с желание, когато Тай прошепна името й. Искаше да го изкушава, да го измъчва, да го притежава. Стомахът му бе твърд и гладък. Но пръстите й го караха да тръпне. Беше забравила, че малките й ръце можеха да го направят слаб. А устните й да го подлудят.

Той намери най-слабото й място премахна и последните останали бариери на самоконтрол у нея. Тя викаше като обезумяла името му и искаше още, и още. Притискаше се към него, отпускаше се и пак се притискаше. Тай се плъзна и проникна в нея.

После лежаха мокри, изтощени, останали без сили и чувства. Той се обърна, за да угаси лампата. В тъмнината на нощта двамата се прегърнаха и се отпуснаха в люлката на съня.

— Ще се пренесеш при мен.

Шепотът му беше повече заповед, отколкото покана. Или въпрос. Ашър отвори очи, преди да отговори. Можеше да различи само очертанието на лицето му.

— Ако ме искаш.

— Никога не съм преставал да те искам.

Беше тъмно и Тай не можа да види съмнението, което проблесна за миг в очите й, преди да заспи.