Джо Витале
Очаквай чудеса (9)

Процесът на века

Може да мислите за процеса на освобождаване като за полицейско разследване и съдебен процес. Първо, обърнете внимание на уликите, които сочат към извършителя (вашите контра намерения) и също така идентифицирайте всички съучастници (ограничаващите убеждения). След това идва време за разпита. Трябва да разпитате тези идеи и да се доберете до действителната истина. Не спирайте и не им позволявайте да се измъкнат. Задайте трудните въпроси: какво, къде, кога, как и защо?

Щом се сдобиете с доказателството, отнесете го към съда и изложете случая си. Вие сте съдията и съдебните заседатели. Какво е тази представа (сега в белезници и оранжев затворнически гащеризон): истината или предрешен страх? Дали тя е това, което искате за живота си, или не? Вие решавате. Може да изберете да допуснете тази представа обратно в живота си или да се отървете от нея завинаги. Решите ли веднъж, че тази представа трябва да си отиде, изложете заключителните си аргументи, които подчертават точно какво наистина искате и как ще го постигнете. Тези заключителни аргументи са подробни и емоционални. Накрая съдебният пристав отвежда виновника, а вие излизате на свобода.

Визуализирането на този процес в ума ви помага да си представите всички стъпки, необходими да се освободите. Особено ми харесва идеята за организирането на съдебен процес срещу контра намерението или ограничаващото убеждение. Не го погребвате, нито се преструвате, че го няма. Проучвате го и си задавате въпроси за него, за да стигнете до действителната истина. Щом преминете през процеса на освобождаването, е възможно да откриете, че вашето убеждение е резултат от негативно или злополучно събитие. Всеки има преживявания, които лесно могат да бъдат определени като негативни, и аз не съм изключение. Но вие избирате как ще ви засегне това преживяване. Нека ви дам пример как действа това.

Преди пет години станах поръчител за заем на човека, който поддържаше уебсайта ми. Никога не бях подписвал гаранция за никого и вероятно никога няма да го направя отново. Но това преживяване ми беше от полза и в някакъв момент ще бъде от полза и за вас. В един момент той започна да пропуска изплащането на вноските за колата си, и ми се обадиха от банката. Тогава ми се наложи да го открия, да го спася финансово и да се надявам, че положението ще се подобри.

То не се подобри.

Преди няколко месеца отново се обадиха от неговата банка. Този път казаха, че изобщо не можели да намерят човека, който поддържаше уебсайта ми (и който по това време вече не работеше за мен) и че бил просрочил плащанията с няколко месеца. Банката настояваше за пълно изплащане на заема. Веднага започнах да издирвам човека, който се беше измъкнал от изплащането на заема за купуване на колата. Обадих се на всеки негов телефонен номер, който имах, и писах на всички имейл адреси, които знаех, че някога е използвал, и го потърсих онлайн. Дори накарах асистентката си да поразклати някое и друго дърво, за да видим дали той няма да изпадне от някое от тях.

Нищо.

Един от най-близките ми съветници каза: „Изчезнал е. Никога няма да го намериш. Ако все пак го намериш, никога няма да получиш от него и пукнат петак. Изплати заема, за да приключиш случая“. Съгласих се и изплатих заема. Не бях разстроен. Не бях разтревожен. Просто оставих това да отмине и непрекъснато пропъждах всички негативни мисли, които се появяваха. Оставих това да отмине и не приемах емоционално случилото се. Тогава се случи нещо любопитно.

Бившият дизайнер на уебсайта ми се свърза с мен чрез Facebook, с искане да ми бъде приятел! На мига го приех.

Освен това му писах и му поисках телефонния номер. Той знаеше защо го искам. Отговори ми, даде ми номера си, каза, че съжалява и че е готов да направи всичко за мен, за да разреши въпроса. Спомена също, че няма никакви пари.

Вече се бях примирил с положението, затова всъщност не очаквах точно определен изход. Сметнах, че ако успея да го накарам да направи за мен един-два уебсайта, ще оставя всичко да отмине и ще го впиша в графата „полезен опит“. Той се съгласи и създаде един прекрасен сайт и дори чудесно препоръчително рекламно писмо за него. Но направи също и нещо друго, което удиви всички около мен, но мен накара само да се усмихна.

Изпрати ми разплащателен чек за пълната сума, която ми дължеше — около шест хиляди долара! Каза също, че щял да продължи да работи за мен, без заплащане, за да покаже искреното си и добросъвестно отношение. Никой от хората около мен не можеше да повярва. Бях намерил типа, който офейка от града. Той наистина работи за мен и ми изплати това, което ми дължеше. Как стана това?

Първо, не смятах, че той на всяка цена трябва да ми се издължи. Щях да се радвам да си получа обратно парите, но нямах нужда от тях. Твърде много хора искат дадено нещо да се случи в живота им, но го желаят отчаяно. Това отчаяние привлича повече поводи за отчайване. Аз не се тревожех дали този човек ще ми се издължи или не. Енергията ми беше неутрална.

Второ, виждах доброто в този човек и той почувства това. Знам, че дълбоко в себе си, в същността си, повечето хора са добри. Те искат да бъдат добри. Понякога, когато са притиснати и хванати натясно в ъгъла, те правят неща, за които съжаляват. Но аз познавах този човек и чувствах, че е добра душа. Той се опитваше да бъде добър по всеки възможен начин.

Тези две стъпки не гарантират, че ще си получите обратно парите от някого, взел заем или откраднал от вас, но наистина гарантират, че ще се помирите с момента. Именно от тази позиция на вътрешен мир можете да привлечете онова, което желаете: дори и ако ви го дължи някой, който е офейкал от града, бил е неоткриваем и е напълно разорен.

Може би ще кажете: „е, така са се случили нещата за теб, но откъде знаеш, че така ще стане и за мен?“ Нека ви дам друг пример. Познавам жена на име Тара, преживяла травматизиращ развод. Никога не съм преживявал развод, но знам, че може да е много трудно отново да се довериш на някого и да се освободиш от гнева и болката. Тара описва преживяването си така:

Стигаше ми толкова. Искам да кажа, наистина, бях приключила. Любовни срещи? Никога вече. Беше твърде трудно и твърде съкрушаващо. Не можах да привлека подходящия мъж и предпочитам да бъда сама, отколкото с някой неподходящ. Още нямах нужда от противоалергични инжекции, така че бях на път да се превърна в класическата неомъжена жена с котки.

Беше февруари 2007 г. и аз бях обезверена. Разведена от три години, не бях имала връзка вече от месеци. Харесва ми да си дам малко отдих, за да съм сигурна какво изпитвам по отношение на положението си и че съм добре. Знаех, че имам нужда да се съвзема, да се излекувам и да проясня ума си. Влязох в интернет и дори се включих в група от необвързани мъже и жени. Имах късмет в живота, тъй като нещата в други области явно вървяха добре, и въпреки това нямах късмет в любовта. Един приятел дори стигна дотам да намекне, че съм „неподходяща за срещи“ и каза, че не би трябвало да излизам на срещи, тъй като не исках да се нанеса да живея с някого, да се омъжа и да имам деца, в краткосрочен план. Не се съгласих с него, макар че критиката му ме накара да се запитам дали този приятел не е прав.

Накрая ме осени вдъхновение! След като бях прекарала последните три години в гледане на „Тайната“ и четене на всичко от „Факторът привличане“ до „Нулеви ограничения“ и „Принципи на успеха“, реших, че е време да действам.

Реших да се държа, сякаш имам съвършеното гадже. Нарекох го „Господин Прекрасният“: прилягаше му. Той беше мил, внимателен, отзивчив, страхотен в общуването, и, бога ми, наистина ме възбуждаше. Беше наистина съвършен във всяко отношение.

Разказах за него на сестра ми и на няколко приятелки. Беше прекрасно да имам в живота си този мъж. Те започнаха да ми задават въпроси, което ми помогна да избистря и усъвършенствам представата.

„Планира ли пътувания? Искам да кажа, да проучва нещата, да прави резервациите, и всичко?“

„Разбира се!“ — отвръщах аз. — Всъщност този уикенд заминаваме на романтично тайно пътуване! Докато те ме подпитваха, той се развиваше. После, една вълшебна вечер през април, посетих театрално представление с включена в цената на билета вечеря заедно с групата необвързани мъже и жени, в която се бях включила. Седнах до Крейг, един мъж, с когото се бях запознала още през октомври. Винаги сме били в приятелски отношения, но никога не сме излизали на среща. Не долових от негова страна вибрациите, които показваха, че е „заинтересуван“. Но тази вечер щеше да промени нещата.

Помогнах на Крейг да спечели два билета за баскетболен мач, и, без да се замисля, попитах къде ще седнем: не съм стеснителна. Този мач беше предопределен да се превърне в начало на прекрасна връзка, каквато никога не съм си и мечтала, че е възможна. Той е всичко, което някога съм искала, и много неща, които никога не съм знаела че мога да имам. Изпитвам благодарност за съществуването му всеки ден, щом краката ми докоснат пода, и всяка нощ, щом главата ми опре възглавницата.

„Господин Прекрасният“ се появи, и неговото име е Крейг. Аз „го призовах със силата на волята си“ да бъде такъв. Изпитвам вечна благодарност за уменията, които усвоих от хора като Джо Витале. Вярвам в силата на вселенската енергия и стоя, с широко разтворени обятия, и питам: „А сега какво следва?“

Тара Рийд

www.tarareeddesigns.com

За Тара сигурно е щяло да бъде лесно да използва развода си като оправдание и да се скрие и изолира. Тя можеше също да позволи критиката на приятеля й да я нарани и да я накара да се въздържа от излизане и общуване. Вместо това тя се е освободила от негативните събития и е избрала да се съсредоточи върху това, което наистина иска. Представила си е партньора на мечтите си в най-големи подробности и е привлякла точно търсената представа.

Но чакайте малко: дали тя просто не е убедила себе си, че това е човекът, когото си е представяла? Не! Категорично не. Тя не е приела първата появила се частица изгаряща любов. Тя е създала резултата в ума си. Именно така е успяла да го разпознае, когато се е появил, и да подмине всички останали. Тя е знаела какво търси, затова, разбира се, го е намерила. Обичам да мисля за вътрешното освобождаване като за продължаващ цял живот процес, който много наподобява беленето на глава лук. Задълбавате надолу през всички пластове, някои — по-тънки, някои — по-дебели, и не спирате цял живот.