Джо Витале
Очаквай чудеса (6)

Контра намерения 101

(1) Не ме бива достатъчно

Много от нас си спомнят как стоят в училищния двор в очакване да бъдат избрани за отбора. Независимо кога сте били избрани в крайна сметка, ако не сте били посочени първи, вие сте се почувствали нисши и пренебрегнати. Този процес се случва многократно през целия ви живот: работата, която не сте получили, връзката, която се е разпаднала, съобщение от електроснабдителната компания, че ще ви прекъснат електричеството. Трудно е да се чувствате добре и доволен от себе си, когато се случват такива неща и постоянно се измъчвате от това чувство. За нещастие, когато решите да промените живота си, то може да ви попречи. Онова гласче, скрито в ума ви, казва, че не ви бива достатъчно, докато в това време вие правите всичко възможно да постигнете целите си. Това е все едно едновременно да сте стъпили с единия крак на педала за газта, а с другия — на спирачките.

(2) Никой не ме харесва

Всеки си има недостатъци, а някои хора са твърде склонни да ги изтъкват в най-неподходящите моменти. Може да си мислите, че не умеете да говорите изящно и стегнато или че нямате съвършени обноски, или може би смятате, че не сте си точно на мястото. Може да е лесно да предположите, че никой не ви харесва просто защото нямате широки социални контакти. Обаче, подобно на всички контра намерения, и това е автоматично изпълняващо се. Тъй като вярвате, че не заслужавате приятелства или връзки, вие не се опитвате да имате такива и следователно нямате. Щом осъзнаете, че това възприятие не отговаря на действителността, можете да предприемете стъпки за обръщане на неговите последици.

(3) Не искам да бъда отхвърлен

Това е често срещано контра намерение, което засяга много хора с различно обществено положение и професия. То съществува у студент, който се бои да помоли преподавателя за помощ; у работник, който моли колега за помощ, и особено у човек, който се опитва да покани някого на любовна среща. Това контра намерение е породено предимно от страх. Никой не иска да го отблъснат, но страхът от отблъскване често е по-голям и по-важен от самото събитие. Само вие можете да решите да не допускате той да попречи на плановете ви.

(4) Това е невъзможно!

Има неща, които са възможни, и неща, които смятаме, че са възможни за нас. Те често са много различни. Макар че може и да осъзнавате, че мнозина други неведнъж са постигали целите, които си поставяте вие в живота, възможно е да ги поставяте в категорията „невъзможни“, защото смятате, че ви липсват нужните качества, познания, средства или ресурси за постигането им. Това всъщност е свързано с първото контра намерение, което обсъдих: не смятате, че сте достатъчно добри. Именно така сортирате целите или задачите си в живота в списъка на „това мога“ и „това не го мога“. Това се случва автоматично на подсъзнателно ниво и често ви кара да отхвърляте идеи, преди още да са обмислени.

(5) Ограничен поглед

Хората с това контра намерение смятат, че съществува само едно решение за конкретен проблем или че има само един начин да се изпълни определена задача. Например, може би си мислите, че единственият начин да изкарвате наистина добри пари е да получите добро образование, да си намерите добра работа и с труд да се издигнете по корпоративната стълбица. Но много хора, работещи в собствени фирми печелят отлично. Ако отговорът ви започва с: „Да, но…“, тогава вие имате това контра намерение и смятате, че за вас нещата могат да се случат само по един начин и той трябва да е точно определен. Последиците са, че това ограничава всички останали възможности, които могат да се окажат надеждни пътища за постигане на вашите цели. Вие казвате, че другите методи може да са надеждни за някой друг, но по някаква причина на вас не ви вършат работа.

(6) И без друго няма да се получи

Това е едно от най-гибелните контра намерения, които някой може да има и, за жалост, е много често срещано. Това са хората, които постоянно виждат най-лошото, почти сякаш се опитват да се предпазят от осъществяване на надеждите си. Често тези хора вярват, че каквото и да направят, то ще се провали, затова не опитват или правят съвсем половинчат и повърхностен опит. Това отново е автоматично осъществяващо се пророчество: те се провалят не защото е било неизбежно, а защото са вярвали, че е така. Може да е трудно да не бъдете скептичен, когато опитвате нещо ново. Ако обаче позволите на това контра намерение да се задържи, многократно ще се проваляте, с което ще подсилите това убеждение.

(7) Не съм специален

Това контра намерение е основното убеждение, че успехът изисква специално умение или искра, които вие не притежавате. Това е чувството, че просто сте на средно равнище и е твърде много да се очаква, че ще постигнете нещо велико. Това убеждение, че не сте „избрани“ ви позволява да избегнете отговорностите на това да направите правилния избор за живота си. В края на краищата вие носите отговорност за успеха си, но с това контра намерение може би е по-лесно да намерите нещо или някого, на когото да припишете вината, вместо да направите нужния избор, за да постигнете успех.

Макар и кратък, този списък ви дава добра представа за типа задръжки, които контра намеренията могат да създадат в живота ви. В следващата глава ще говорим за освобождаването и какви техники могат да ви помогнат да превъзмогнете контра намеренията в живота си. Но първо искам да споделя с вас две истории, които илюстрират какво е възможно, когато успеете да отстраните контра намеренията и самоограничаващите убеждения, и да позволите на очакващите ви чудеса да се влеят в живота ви.

Мария Бийл Флечър показва колко далече може да стигнете, когато решите какво е възможно, и че заслужавате да постигнете целите си.

Създаването на чудеса, използвайки описания от д-р Джо Витале процес от „Факторът привличане“ ми напомня за игра, на която ме научи любимата ми баба — шотландка, когато бях на четири години. Баба казваше: „Изпрати една добра мисъл, и друга добра мисъл ще се върне на нейно място. Изпрати лоша мисъл, е тя ще бъде заместена от друга лоша мисъл. Хитростта, Мария, е в това да създаваш много внимателно тези мисли, които изпращаш. Когато се вълнуваш от добрите мисли и тези мисли те правят щастлива, тогава бъди сигурна, че ще спечелиш играта!“

Когато бях на девет години, гледах „Каква е моята професия“ на телевизора на съседа ни заедно със семейството си. Красива, бляскава жена с акцент беше Тайнственият гост. Отличената група от четири знаменитости с вързани очи не можа да отгатне самоличността й. Тя беше прочута европейска кинозвезда. Подскачайки от вълнение, именно в онзи ден реших, че и аз някой ден ще бъда прочута и ще се появя като прекрасно облечената Тайнствена гостенка в „Каква е моята професия“. На другия ден след училище, докато упражнявах акцента си пред огледалото, се стреснах, заварена неподготвена, когато осемгодишната ми сестра влезе неочаквано при мен и настоя да разбере какво правя. Когато й казах, тя поиска да узнае с какво ще съм прочута. „Не знам — казах. — Знам само, че ще бъда прочута и когато дойде моментът да се появя в шоуто, трябва да съм готова с маскировката си“. В гимназията бях твърдо решена да стана една от „Рокетс“, затова завърших обучението си за три години. По предложение на семейство Джейси и тъй като исках да получавам стипендия в колежа, аз се състезавах в шествието за избора на новата Мис Ашвил. Две седмици по-късно, като новата Мис Ашвил, моите родители ме качиха на влак за Ню Йорк Сити, за да се явя на прослушване за концерта на „Рокетс“ в Рейдио Сити Мюзик Хол. Това стана дори след като научих от Ръсел Маркърт, танцовият ръководител в „Мюзик Хол“, че прослушване няма да има в продължение на още цели две години! Но той беше достатъчно любезен да вземе телефонния номер на баща ми и ни каза, че ако нещо се случи, ще се обади.

Нещо се случи! Една от участничките в „Рокетс“ се разболя, а аз бях с нейния ръст! Шест седмици след пристигането си в Ню Йорк Сити, аз издържах уреденото специално за мен прослушване. Участвах като една от „Рокетс“ в коледното шоу, „Парадът на дървените войничета“. След седем месеца си взех отпуск, за да участвам в шествието за конкурса „Мис Северна Каролина“. На организираното за мен прощално парти-изненада, „Рокетс“ ме короноваха за Мис Америка 1962 г. шест месеца преди да се състезавам за титлата в Атлантик Сити, Ню Джърси. Значимостта на този момент ми позволи да се престоря, че вече съм Мис Америка, когато Бърт Паркс ме представи като Мис Северна Каролина и всеки път, когато трябваше да се състезавам на сцената. Двайсет и четири часа след като бях коронована като Мис Америка 1962 г., аз се появих в „Каква е моята професия“ като Тайнствения гост. Точно преди да изляза на сцената във вечерната си рокля с новата корона на Мис Америка върху деветнайсетгодишната си глава, моята придружителка ме попита дали съм нервна. „Не“, казах. „Репетирах за тази поява преди десет години и съм готова да изляза там с прикритието си“. Тя беше зашеметена!

Бързо превъртане на лентата напред до март 2007 г. и ето ме хипнотизирана, докато гледам филма „Тайната“, със звездното участие на д-р Джо Витале и други ментори. Започнах да купувам и да чета книгите на д-р Витале. Шест месеца по-късно се регистрирах за участие в неговия онлайн курс по чудеса, с инструктор Лий Фолендър. Реших да действам и отново да поема контрола върху мислите си: да отстраня отрицателните навици, които постепенно бях придобила през годините. Вместо това избрах да бъда благодарна за всичко, случило се в живота ми, дори за лошите неща! По време на курса взех решение да съживя вярата, която показвах, като деветгодишното момиче, което бях някога. Като използвах този процес, който усвоих от баба си от д-р Джо Витале и от решението да не се обвързвам с евентуалния изход, получих чудеса. Станах такава, каквато си се представях. Станах една от „Рокетс“, станах също и Тайнственият гост. Използвах стипендията си като Мис Америка, за да уча френски и философия в университета „Вандербилт“ и в Екс-ан-Прованс, Франция. По-наскоро си осигурих допълнителен доход, създавайки бизнес, с който обожавам да се занимавам, в който използвам дарби, които смятах за дълбоко погребани. Дълбоко благодарна съм, че заради новия си бизнес имам свободата да пътувам, да карам ски и да посещавам често внуците си.

Мария Бийл Флечър, бивша Мис Америка за 1962 г.

www.incomesecretthankyoubigtime.com

Много харесвам историята на Мария и щеше да ми е изключително приятно да се запозная с баба й. Едно от най-удивителните твърдения, които Мария изтъква, е че дори и да преживеете страхотен успех в една област от живота си и след това да престанете да използвате наличните средства, все още можете да се върнете към тези идеи, за да започнете отново. Никога не е твърде рано и никога не е прекалено късно: можете да се захванете с нещо или да подновите опитите си буквално във всеки момент от живота си.

Също толкова важно е да разберете, че не може да мислите постоянно за крайния резултат. Не може да имате стеснена перспектива за целите и да настоявате онова, което искате, да се изпълни само по един определен начин и в съответствие с вашите конкретни представи. Понякога божественото вдъхновение ви показва пътя и когато това стане, трябва да се хвърлите към тази възможност. Точно това се е случило с Джули.

Много пъти, и по много начини, съм се опитвала да дам израз на желанията си, с известен успех. Но често пъти това не достигаше на мечтите ми или процесът не беше чак толкова забавен. Винаги имах чувството, че се опитвам да накарам въпросното нещо да се случи; опитвах се да имам точно правилното виждане, да се съсредоточавам достатъчно и да държа вибрациите си на високо ниво. В книгата си „Нулеви ограничения“ Джо говори за неща, идващи от вдъхновението, и наскоро имах преживяване, което наистина е породено именно от това. Каква разлика!

Занимавам се със строителство и местната Асоциация на строителите на домове стана домакин на семинар на тема „Научете нещо за екологичното строителство“, който една от клиентките ми посети заедно с мен. Говореха за предстоящата Национална конференция по екологично строителство и за това, че някои от местните домове, построени или преустроени според принципите на екологичното строителство, ще бъдат представени в обиколката на екологично чисти домове. Не знаех абсолютно нищо за екологичното строителство, но имах чувството, че просто ТРЯБВА да го направя. Чувствах се толкова вдъхновена. Клиентката ми също беше вдъхновена, и настояваше къщата й да бъде показана по време на обиколката.

Сега имаше множество причини да се разубедя да правя каквото и да било. Първо, не разбирах нищичко от екологично строителство. Второ, нейната къща е малка, стогодишна, с подредени в една редица стаи, без коридори между тях: няма нищо общо с типичната екологична къща, които обикновено са модерни и нови. Но аз последвах пътечката от трохи, така да се каже, и сега тази къща е изцяло обновена според принципите на екологичното строителство и е включена в обиколката! Всичко просто си дойде на мястото: посъветваха ме подходящите хора, нормалният обновителен процес протече гладко и къщата е удивителна. Местните медии също отделиха голямо внимание на този проект: сега ми се обаждат. В добавка към обиколката и страхотното преживяване с къщата, междувременно научих толкова много неща, които са ми изключително приятни. Станах член на асоциацията на строителите на екологични домове. Освен това не съществува кой знае колко много информация за това как може да се обнови една къща по екологичен начин, затова започнах да пиша статии — може би ще е цяла книга, — за да споделя това, което научих. Не знам дали това изобщо ще ме отведе донякъде отвъд етапа, на който съм в момента, но това наистина е начинът, по който трябва да създаваме. Не трябва да караме събитието да се случи. Сътворението ни се случва. Да предприемеш вдъхновени действия оттам нататък е лесно.

Джули Грот

www.StepByStepConstructionCo.com

Сега, ако Джули беше решила, че трябва да постигне своя успех като строител, като строи нови домове от определен тип, в зона с ново строителство, може би никога нямаше да види възможността, предоставена от екологичното строителство. Като е последвала това вдъхновение и се е оставила то да я води, тя е успяла да привлече цялата необходима й помощ, за да се научи как да превърне къщата във витрина на екологичното строителство.

За Джули можеше да е по-лесно да каже: „Не, не знам нищо за екологичното строителство: това не е по моята част“. Но тя щеше напълно да пропусне това, което се оказва нейно особено призвание и „ниша“ като строител.