Джо Витале
Очаквай чудеса (21)

Страх

Това е голям проблем за повечето хора. Най-голямото оръжие на страха е силата на довода „ами ако“. Той убеждава хората, че най-лошото е точно отвъд хоризонта и те трябва да са нащрек за падащи парчета небе и летящи селскостопански животни. Този деструктивен диалог обикновено се съсредоточава по-скоро върху възможните проблеми, отколкото върху възможностите. Какво ще правя, ако се случи следното:

• Ако ме уволнят?

• Ако се разболея?

• Ако не мога да си плащам сметките?

• Ако не мога да си намеря съпруг/а?

• Ако се разведа?

• Ако в страната ни нахлуят терористи?

• Ако фондовата борса се срине?

• Ако загубя всичко?

Аз съм първият, който ще признае, че е хубаво да планирате бъдещето си. Въпреки това има разлика между планирането и неумолимото обсебване. Ако се съсредоточите до степен на вманиачаване върху даден проблем, вие сте го обвързали с голяма доза негативна емоция и ще привлечете още проблеми. Въпреки това, ако се осланяте на бъдещето за решения, вие поемате известен контрол над живота си, което ще ви направи свободни да приемете чудесата, които очакват да се случат в живота ви. Интересна за мен е историята на Холи, по отношение на това, че тя не се е съсредоточила върху текущата ситуация, а вместо това е съсредоточила намерението си върху това, което иска:

През целия си живот (на 41 години съм) съм знаела, че сама създавам съдбата си. На тригодишна възраст бях осиновена от семейство в Ню Джърси. Като тригодишно дете, зъбите ми бяха напълно развалени от лошата храна, предоставяна от истинското ми семейство. Почти всичките ми млечни зъби бяха извадени, и най-накрая пораснаха постоянните ми зъби — криви и с един кучешки зъб в повече. Наистина имах нужда от шини, но майка ми не можеше да си ги позволи. Когато бях на 21 години, с работа на пълен работен ден, реших, че ще си сложа шини и ще си оправя зъбите. След като шините бяха поставени, попитах ортодонта: „След колко време ще мога да ги сваля?“ „За нещастие — каза той — на вашата възраст и предвид това колко работа трябва да бъде свършена, вероятно четири до пет години“.

Казах: „Това е напълно неприемливо: тези шини ще махна от зъбите ми точно след една година, считано от днес“.

След като спря да се смее истерично, той каза: „Не, съжалявам, това няма да стане“.

Трябваше да изплащам шините на месечни вноски, затова се обзаложих с него на последната си вноска (година по-късно), че след една година шините ще бъдат свалени от зъбите ми. Той беше толкова уверен, че това няма да стане, че се съгласи: вноските бяха по около 300 долара месечно.

Буквално говорех на зъбите си всеки ден и ходех всяка седмица да ми ги затягат. Когато до изтичането на една година от слагането им оставаше само седмица, влязох в кабинета на доктора и казах: „Добре, свалете ги“.

Седнах на стола, отворих си устата и той каза: „Не мога да повярвам: те са готови за сваляне! Как го направихте?“

За нещастие не можех да му обясня как го направих, но знаех, че мога да го направя! Знам извън всяко съмнение, че мога да създам всичко, което си пожелая: единственият ми проблем е да реша какво!

Холи К. Хоупуел

Холи можеше лесно да продължи да се придържа към идеята, че истинското й семейство е съсипало зъбите й, или можеше да се разстрои, че майка й не е разполагала с нужните средства да й осигури шини за зъбите. Вместо това, избрала да поеме отговорността и да съсредоточи намерението си върху това, което иска, и го привлече в живота си.

Защо бихте избрали да живеете в постоянен страх, проваляйки плановете на другите? Защо не бихте избрали да водите изпълнен с изобилие, процъфтяващ живот? Има много възможности, но повечето причини произтичат от преживяванията и събитията в живота ви. Нека погледнем няколко възможности. Конфликтът с член на семейството или с колега в работата може да остави у вас отношение на негодувание и гняв. Чувствате ли как този гняв изплува на повърхността всеки път, щом видите този човек? Лежите ли будни нощем, мислейки си за този конфликт? Желаете ли злото на този човек? Ако е така, в такъв случай не сте се освободили от конфликта. Това вреди на вас повече, отколкото на всеки друг и може да отрови настоящите ви отношения и връзки с хората.

Избягвате ли поемането на нови отговорности, за да не рискувате да се провалите? Склонни ли сте по-скоро да омаловажавате работата на другите, вместо да приветствате постиженията им? Отказвате ли да помагате на колеги от страх, че може да се стремят да ви отнемат работата? Ако откривате, че изпитвате такива чувства, възможно е те да са породени от ниско самочувствие. Вие просто не вярвате в себе си или във възможностите си. Хората с ниско самочувствие обикновено се опитват да защитават това, което имат, вместо да вярват, че могат да имат повече. Проблемът е, че тези негативни действия всъщност имат обратния ефект. Като отказвате да помагате на другите и да напредвате, вие привличате в живота си стрес и финансови затруднения. Страхът е естествена емоция, която ни предпазва от опасност. Проблемът е, че много хора си представят опасност, която не съществува или е минимална, и увеличават този страх, докато тя се превърне в огромна. Това може да има парализиращ ефект: човек, който живее в страх, е склонен да отказва да върши каквото и да е извън възприятието си за това, какво е възможно. Те по-скоро предпочитат да не опитват изобщо, отколкото да приемат да им се случи нещо лошо: например излагане или провал. Освен това тези хора проектират собствените си страхове върху хората около себе си, обкръжавайки всичките си познати с негативна енергия. Те не могат да се справят с каквато и да е промяна, без да се почувстват застрашени или да бъдат обзети от цялостно усещане за надвиснала съдбовна случка. Стресът е важен фактор в живота на повечето хора. Понякога всеки се чувства подложен на финансов или емоционален стрес, и никой не е имунизиран. Проблемът се появява, когато позволявате на стреса да се натрупва ден след ден, седмица след седмица, докато засегне всяка област от живота ви. Стресът ви прави избухливи, причинява ви стомашни проблеми, пречи на съня ви и може дори да доведе до мисли за самоубийство. Стресът може да предизвика много негативна мисловна нагласа в продължение на няколко дни или за години. За намаляването на стреса в живота ви се изисква усилие. В края на краищата, той не се е натрупал за една нощ, и може да са нужни дни или седмици да разберете как да ограничите напрежението.

Има моменти, в които получаваме съкрушителни новини. Трябва обаче да помните, че проблемът не е в новината: проблемът е във вашата реакция спрямо нея. Следва историята на Гари, който доказва тази идея:

През есента на 1988 г., докато почиствах с лопата първия сняг за сезона, почувствах остра болка в долната част на дясната ръка. През следващите няколко часа, първо дясната, а после и лявата ми страна станаха безчувствени от главата до пръстите на краката, и до голяма степен бях изгубил чувството си за координация. Но другата сутрин отидох при моя лекар и той назначи ядрено-магнитен резонанс възможно най-скоро. Беше уикендът за Деня на благодарността, но те ме вписаха в разписанието. В неделя вечерта неврологът ми се обади вкъщи и поиска двамата със съпругата ми да отидем в кабинета му възможно най-рано в понеделник. Каза ми също, че смята, че са изключили вероятността за мозъчен тумор. Това беше най-дългата нощ в живота ми. Имах двама малки синове и исках да ги видя как порастват. На другата сутрин в продължение на повече от час докторът изрежда пред мен и съпругата ми всичко, което беше наред с мен. Накрая каза, че имам три възможности за избор за това, какво не е наред: МС, МС и пак МС^[1]. Каза ми да съм готов за смърт или за инвалидна количка след десетина години. Казах на доктора, че диагнозата е негово мнение и че не възнамерявам да чакам тя да ме застигне.

Знаех, че трябва да си създам ясна визуализация за това как искам да изглежда бъдещето ми. Първо, представих си партито по случай стотния си рожден ден, който щях да отпразнувам със скок от самолет. След това трябваше да променя настоящото си физическо състояние. Открих точно достатъчно за МС, за да знам, че по някаква причина миелиновата обвивка, която покрива нервите, се разпада. Тогава оголените нерви се допират и скъсяват, като блокират онзи участък от тялото, който е бил обслужван от въпросния нерв. Можете да загубите чувствителността, координацията, зрението, слуха, дори живота си. Не ми хареса как звучат тези перспективи, затова се заех да си създам собствена реалност. Исках процес на визуализация, който да е в пряка противоположност на това, което МС причинява. Тъй като миелинът се разпада, реших да си създам армия от бобри, които да се трудят в главата ми, за да закърпят нервите. Прекарвах по два-три часа на ден, представяйки си как бобрите работят из целия ми мозък, кърпейки всички оголени нерви. Имах старши майстори и опитни работници, ведомство за заплати и склад за материали. Три смени се трудеха денонощно, защото парите не бяха проблем: аз си заслужавах труда.

Макар че споделих представата си с моя лекар, той ми каза да не очаквам твърде много от това, което правя. Реших да престана да ходя при него, тъй като беше твърде примирен със съдбата ми. Състоянието ми се подобри и аз продължавах живота си. Около пет години по-късно подадох документи за застрахователна полица и ми поискаха ново изследване с ядрено-магнитен резонанс. Новото изследване показа, че 90% от предишната цикатриксна тъкан е изчезнала. Новият невролог каза, че това не би трябвало да се очаква и че все още имам множествена склероза. Никога не съм признавал болестта, като казвам, че я имам: точка по въпроса.

На идващия Ден на благодарността ще се навърши двайсетата годишнина от първоначалното поставяне на диагнозата. През последните 20 години скачах с бънджи, играх на трапец, изкачвах се по планински върхове с височина 4000 метра, и свирих на барабани в една група. В момента съм в летателна школа, освен всичко друго. Гледам на това преживяване като на една от най-големите благословии, които можех да получа. Нагласата ми е, че имам две възможности за избор какъв да бъде животът ми: ДОБЪР и СТРАХОТЕН. И след като така и така мога да избирам между тези два варианта, избирам СТРАХОТЕН!

Гари Барнс

www.maxlifeinternational.com