Джо Витале
Очаквай чудеса (12)

Преди няколко години написах книга, наречена „Нулеви ограничения“, която включваше невероятно мощна техника за вътрешно освобождаване, наречена хоопонопоно. Открих я, когато се запознах с един човек на име д-р Ихалееакала Хю Лен. Д-р Хю Лен използваше в своята практика техниката хоопонопоно, която представлява идеята, че ако поемате отговорност за всичко в живота си, независимо какъв смятате, че е източникът. Тя разкрива, че единствено ако обичате себе си, можете да приемете отговорността и да промените живота си, като пречистите и изцелите вътрешното си „аз“.

Това се постига, като просто си повтаряте фразите:

Обичам те. Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря ти.

Тази техника ви позволява непрекъснато да се освобождавате от мислите, емоциите и случките, които ви пречат да достигнете до това място на Нулеви ограничения. Този процес е изцяло вътрешен и може да има дълбоко отражение върху хора и събития, с които дори нямате пряк контакт. Д-р Хю Лен преживял това, когато лекувал пациенти в Щатската болница на Хаваите. Чрез съсредоточаване върху всеки пациент и пречистване с фразите от техниката хоопонопоно, пациентите били изцелени от психическите си проблеми, без дори да контактуват с лекаря.

Нима е възможно? Това е въпросът, който ми задават най-често, когато говоря за тази техника и, съвсем честно, на мен ми трябваше доста време, за да възприема тази идея. Основната идея е приемането на всичко, което съществува в живота ви. Вместо да прехвърляте нещата върху другите или да обвинявате обстоятелствата, поемете отговорност за станалото. Първо си напомнете, че сте достойни за любов и че любовта ви позволява да искате прошка за случките в живота си и да се освобождавате от тях. Единствено чрез пълно приемане на отговорността ще привлечете към себе си истински чудеса.

Вече няколко години практикувам тази техника и трябва да кажа, ме тя е една от най-мощните, с които съм се сблъсквал, поради което посветих на тази идея цяла книга. Техниката хоопонопоно подсилва десетократно вероятността от случването на чудеса в живота ви и може да ви удиви, способствайки за промени във вас и в други хора в отношения, в които сте смятали, че не са възможни никакви промени. Тези промени не се отнасят само до големи, разтърсващи чудеса: могат да представляват също и много малки, но важни промени, които ще да ви стреснат и удивят.

Историята на Иви е само един пример:

Бях в супермаркета, в който пазарувам винаги. Там работи една касиерка, от която страня като от чума, защото е недружелюбна, нагла и мудна. Този ден работеше само тя и аз трябваше да бъда на ужасно дългата опашка пред нейната каса, за да платя покупките си. Тъкмо дочитах книгата ви „Нулеви ограничения“ и си помислих: „Ще пробвам на практика“. Така че го направих. Мислено си повтарях: „Обичам те; съжалявам; моля те, прости ми; благодаря ти!“, докато дойде редът ми при касиерката. Тя взе кошницата ми, изпразни я, направи дружелюбен коментар за прическата ми, усмихна се и дори се пошегува. Мъжът зад мен я попита: „Какво става с вас? Защо сте толкова дружелюбна днес?“ Жената отвърна: „Не бях. Бях в лошо настроение, до този момент. Нямам представа какво ми стана. Това просто не е типично за мен, нали?“ Всички закимаха, а аз просто се надявах, че жизнерадостното й настроение ще продължи през целия ден.

Иви Съливан, Лос Анджелис

Да, може да погледнете тази история и да кажете, че това е много малък момент от деня на човек, и наистина е така. Но помислете си с колко много от тези малки моменти трябва да се справяме и как ни се отразяват те. Ако имате властта да създадете позитивно преживяване, тогава защо да не го направите? Без да реагирате, поемате отговорността и знаете, че можете да въздействате както на своя мироглед, така и на този на другите, започвате да разбирате истинската сила зад това древно познание.

Независимо къде се намирате или кой сте, ще има неприятности, които ще се случват в течение на един ден. Когато се изправите пред тези събития, незабавното използване на тази техника ще ви позволи да се освободите от събитието и да се отворите за възприемане на доброто в ситуацията. Някои от най-дразнещите хора, с които се срещам, са онези, които преднамерено ме подстрекават в опит да ме накарат да реагирам. Това се случи преди известно време на мой приятел, Антъни Тийгардън.

Антъни е автор на популярен блог, като мен, и разказва историята за един много противен имейл, който получил от един свой „почитател“:

Вдъхнових се да се заема със създаването на блог за личностно развитие, след като гледах Джо в „Тайната“. Нямам абсолютно никакъв предишен опит в писането, но прецених, че трябва само да започна и с течение на времето ще стана по-добър. Е, наскоро получих първия досега, изключително негативен имейл от един господин, относно публикациите ми в блога, граматиката ми и личните ми философии за усъвършенстване в най-общ план. Доста се стреснах от тази изключително лична нападка, но като си служех с един от методите за „освобождаване“ от книгата „Ключът“ и си повтарях: „Обичам те, моля те, прости ми…“ от книгата „Нулеви ограничения“, не реагирах на тази ситуация. Разчистих намеренията си и се оставих открит за вдъхновението какво да бъде следващото ми действие. След като изясних намеренията си, се улових, че копирам негативния имейл в блога си, и започнах да пиша. Някак знаех, че трябва да превърна това в ситуация, от която всички могат само да спечелят, за себе си и за хората, абонирани за моя блог, без да нападам този нещастен човек. Просто започнах да пиша. Накрая публикувах противния имейл, за да покажа на моите абонати, че „кучетата не лаят по паркирани коли“; вместо това обаче се случи нещо магическо. Към края на писмото осъзнах, че вселената ми казва да оценя и да споделя с моите абонати всички позитивни имейли, които бях получил! Всъщност аз публично благодарих на онзи господин за имейла му, защото без него нямаше да осъзная, че пазя за себе си всички онези положителни имейли, а не споделям благотворното им въздействие с другите! Ето съобщението:

„Блогът на успеха“

„Е, най-сетне се случи. Днес получих първия неприятен имейл относно моя блог. Отначало не бях сигурен защо съм го привлякъл. Но после разбрах, и нямам думи да ви обясня колко се вълнувам! Добре, признавам, че когато го прочетох най-напред, си помислих, че този тип току-що е слязъл от самолета от Града на откачалките. Въпреки това след минута ще споделя с вас защо се вълнувам. Първо, ето го имейла. Той е точно във вида, в който го получих, и не са правени никакви промени“:

Здрасти, Тони,

Много ми хареса статията ти, но имам само един съвет: научи се да пишеш. Говоря за една дума: основа. Завършил ли си колеж, Тони, или изобщо получил ли си някакво официално образование? Знам, вероятно си мислиш: на кого му пука дали някой може да пише и дали има някакво официално образование, като стана въпрос. Онова, което наистина има значение в света на менторите по позитивно мислене, е „даването на сили“ — защо да си дават зор за такива глупости като това да са образовани или се научат да пишат. Или, като цяло да допринасят за смислен обществен дискурс, вместо цинично да експлоатират един нарастващ пазар на вдъхновяващи приказки, който не се различава от разните дребни приспособления и джаджи — система, която не е нито уникална, нито революционна, а просто доказана формула за производство на даден продукт.

Вдъхновяващите приказки са несъстоятелна и измамна идеология, която нито съществува в истинския свят, нито служи за някаква важна цел — просто измамно преувеличава силата на позитивното мислене като решение на всеки проблем под слънцето, докато в същото време пълни джобовете на шарлатани като теб самия. Е, продължавай да пишеш грешно и да се самозаблуждаваш — когато започнеш да лекуваш рак вместо дребни проблеми, обади ми се. Ще бъда истински впечатлен.

— край —

Истински съм поласкан, че този човек, който — много интересно — е останал анонимен, е отделил време от заетия си ден, за да сподели с мен своите, хм, множество философии. Забележете, най-напред имейлът се захваща с критикуване на правописа ми, но бързо преминава в какви ли не забавни неща. Идва ми на ум една фраза, която веднъж прочетох: „Кучетата не лаят по паркирани коли.“

За сведение:

• Не, нямам университетско образование. Мислех си, че банкерите се интересуват повече от финансовите ми извлечения, отколкото от дипломите ми.

• Не, не съм професионален писател; въпреки това обаче прецених, че е по-важно да започна и да стана добър, вместо да чакам и да не правя нищо. (Да, публикациите ми от първите шест месеца са ужасни, направо за смях, но съдържат страхотна информация!)

• Всъщност наистина израснах в селище от фургони.

• Да, като тийнейджър бях в група, която свиреше „дед метъл“ (за ваша информация, материали за нея има из цялата мрежа).

• И да, наистина „смърках“, когато бях по-млад.

Издирих нашия неучтив приятел: не се иска диплома от колеж да се сетиш, че можеш да издириш в Google нечий електронен адрес и да откриеш всевъзможни забавни неща за него. Открих нещо интересно. Изглежда, че господин Крадец на позитивни мечти прави това отдавна: поне е последователен! Предполагам, че е изключително богат и разполага с МНОГО свободно време: обзалагам се, че е стресиран и изтощен и от работата по онова лечение за рака, между писането на имейли, разбира се.

Поместих този имейл, защото исках да споделя с вас, че и аз ставам обект на нападки. Това беше само въпрос на време. Обикновено това се случва в маркетинговия ми бизнес в мрежата, но сега става и в блога ми: неизбежно беше да се случи. Такива хора се появяват в живота ви и, независимо по каква причина, чувстват нужда да стоварят своята купчина „тор“ върху вас, но едва ли си дават сметка, че макар и да вони, преди всичко торът подхранва почвата. Можех да пренебрегна това, но почувствах, че то може да послужи за по-важна цел. Исках да го споделя и да ви покажа, че не сте единствените. Точно затова осъзнах, че съм получил този имейл. Получавам множество позитивни имейли от хора, които всъщност не публикуват в блога. Възнамерявам да публикувам тук и тях. Така че, г-н Крадец на положителни мечти, благодаря ви! Току-що ми дадохте страхотна идея, макар че онова, което стоварихте върху мен, наистина вонеше. То е точно онова, от което имах нужда, и наистина го оценявам! :-) Но положението просто продължава да се подобрява. Само няколко седмици преди това се питах какво да направя, за да привлека повече абонати в блога си и приложих състоящия се от пет стъпки метод от книгата „Факторът привличане“. Изложих намеренията си, а след това забравих тази мисъл и оставих вселената да се залови за работа, точно както се казва в книгата! И изведнъж, най-неочаквано, един дизайнер на интернет сайтове, който беше получил публикацията ми за Господин Противния чрез свой приятел, беше толкова впечатлен от начина, по който превърнах негатива в позитив, че сега специално беше превърнал това съобщение в насока #329 в предназначения за абонатите му бюлетин: сега това е урок по въпроса как да се справяме с негативните клиенти по позитивен начин! Той ми изпрати имейл, в който твърдеше, че би трябвало да започна да получавам между 5 и 75 НОВИ абонати за блога си, всеки ден!

Антъни Тийгардън

www.empower4life05.com

www.empowerment–4-life.com

Историята на Антъни е пример за неприятните случки, които могат да се случат на всички нас, всеки ден. Но, вместо да позволи на случилото се да го засегне, той го превръща в нещо много позитивно и жъне наградите. Независимо колко зле се чувствате в даден момент, от ситуация, която на пръв поглед изглежда като огромна купчина животински тор, може да произтекат много добри неща.

Живеем в свят, управляван от убежденията: убеждения за това какви сме, какво правим и какво можем да постигнем. Законът на привличането действа, като ни носи всичко, за което мислим, дори нещата, които са дълбоко скрити в подсъзнанието ни. Хоопонопоно е инструмент, който ни помага да разчистим дори онези подсъзнателни представи, за които изобщо не си даваме сметка, и да привлечем всички добри неща, които искаме да имаме в живота си. Вземете примера на Дебора:

През декември тази година баща ми беше приет в болница и изглеждаше, че наближава края на много дългия си живот. От доста години се бяхме отчуждили и не го бях го виждала поне от десет. Разговорите с него винаги бяха изпитание, и макар да го обичах, не исках да общувам много с него. През месеците преди влизането му в болницата изучавах много неща, но онова, което намери най-голям отзвук в съзнанието ми, беше „Нулеви ограничения“ и практикувах хоопонопоно всеки ден, с много по-спокойно сърце.

Сестра ми се беше обадила да ми съобщи, че този път май е настъпил краят, затова реших да се обадя на баща си. Сърцето ми беше свито и не бях сигурна какво мога да кажа след всичките тези години, затова няколко минути си повтарях „обичам те, съжалявам, моля те, прости ми“ и „благодаря ти“ и изведнъж, благодарение на вдъхновението, а не на паметта, ми хрумна какво да кажа. Затова се обадих и, откровено казано, използвах мантрата, за да се извиня, задето съм го наскърбила, без да имам такова намерение, и поисках прошка, докато в същото време и аз му простих в сърцето си и му казах колко много го обичам. Той не каза много, но по време на разговора постигнахме голямо смекчаване на отношенията си. На другия ден той се прибра от болницата.

Затвърдих постигнатото, като го посетих два месеца след телефонния разговор, и гостуването ми беше изпълнено с любов и разбирателство (разбира се, през цялото време, докато бях там, упражнявах хоопонопоно). Бих нарекла това „чудо“.

Дебора К. Макдърмид

www.theverticaldimension.com

Представял съм и съм използвал много техники за освобождаване: за някои от тях писах в книгата си „Ключът“. Хоопонопоно е толкова силна, защото отива отвъд простото освобождаване от случката до истинското изцеление на подсъзнанието и поемането на пълна отговорност за живота ви.