Джо Витале
Очаквай чудеса (17)

Какво е това, което ни подтиква да се отправим по пътя на откриването на себе си? Човешките същества имат способността да се вглеждат в себе си и да избират сами своите цели, желания и пътища в живота. Можем също във всеки момент да изберем да променим този път, а също и убежденията си. Така че какво ускорява желанието да проумеем себе си? Повечето хора, на някакъв етап от живота си, осъзнават, че убежденията, с които са възпитани, не са непременно точно това, което искат в живота си. Някои от тях може и да са, но те искат да избират. Искат да преценяват обективно убежденията си и, най-важното, искат да избират какво да вярват и какво да не вярват.

Един от въпросите, които често ми задават, е: „Как е възможно нашите мисли да са толкова силни? Те изглеждат толкова мимолетни и временни: нима могат да определят какво да имаме или да нямаме в живота си?“ Умът е невероятно силен и точно откриването и посоката на тази мощ може да ви донесе онова, което желаете. Вярно е, че малко хора са склонни изобщо да спрат и да се замислят какво поражда модела на техните мисли, чувства и действия. Ето защо повечето от нас нямат представа какво отговаря за резултатите, които преживяваме в живота си.

Отношението е съставено от вашите мисли, чувства и постъпки: не едно от трите, а всички, действащи заедно в съчетание. Тези мисли, чувства и постъпки са продукт на нашето обусловено поведение, което включва възпитанието, което сме получили, образованието, което са ни дали, и хората, които са оказали влияние върху живота ни. Всички ние сме продукт на индивидуалните си преживявания и, следователно, всеки от нас има отделно уникално отношение. За да разберем как тези идеи и постъпки са се вкоренили в поведението ни, трябва преди всичко да разберем как ги получаваме. Като деца ние не мислим за себе си като за личности, които имат избор. Приемаме онова, което ни предоставят хората около нас и заобикалящата ни среда. Това създава основата на нашия светоглед. Това е подобно на начина, по който усвояваме езика. Ако сте отгледани от родители китайци в Пекин, вероятно ще говорите мандарин, а ако сте отгледани от родители американци в Кънектикът, вероятно ще говорите английски. По същия начин, ако сте отгледани от предприемачи, чието мислене не познава граници, тогава идеята, че можете да направите всичко, изглежда напълно естествена. Ако обаче сте отгледани от родители, които винаги са работили за друг и общувате с хора, намиращи се до голяма степен в същото положение, тогава идеята, че можете да започнете бизнес и да спечелите един милион долара ще ви се стори твърде пресилена. Ние заучаваме тези ограничаващи убеждения и ги приемаме като реалност през цялото си детство и юношество.

Докато растем, ние просто се носим през живота, в пълно неведение, че има алтернативни идеи, които могат да ни допринесат полза. Не знаем какво не знаем. Тъй като никога никой не ни е представял идеята, че съществува нещо друго, ние продължаваме по пътя си, без да си даваме сметка, че ограничаваме себе си.

В някакъв момент ще поставим под въпрос собствените си идеи и убеждения, и може би ще поискаме да ги променим. Не е необичайно младите съзряващи хора да подлагат на проверка убежденията, на които са ги учили, и да видят дали те наистина вършат работа. Въпреки това, повечето хора не правят големи промени на този етап. Те просто поемат пътя си и търсят по-скоро потвърждение, отколкото противоречие.