Джо Витале
Очаквай чудеса (14)

Официалното определение на „прошка“ е да престанеш да очакваш възмездие за понесена минала несправедливост и да се освободиш от чувството на омраза, породено от тази несправедливост. Повечето от нас още от ранна възраст са възпитани да знаят как да дават и получават прошка: дали сме били искрени или не, е друг въпрос, но разбираме основната концепция. Добре известен факт е, че дълго стаяваните гняв и омраза могат да бъдат физически и емоционално опустошителни, затова става много важно да прощавате, и то редовно, на всички в живота си.

Всички правим грешки и погрешни преценки и понякога проявяваме чисто и просто обикновена глупост. Когато погледна назад към някои от нещата, които съм извършил и казал (особено като млад), знам, че мога лесно, да, лесно да простя на други, които може и да не са били в най-добрата си форма в деня, когато съм се срещнал с тях. Но как стои въпросът с това, да простите на себе си?

Да простите на себе си е свързано повече с това да не водите точна сметка. Сигурен съм, че познавате някого, отчитащ всяка простъпка и всяко отклонение от очакванията. Дори и да не сте човек, който държи сметка по отношение на другите (всъщност, възможно е да сте много склонни да прощавате), много често се случва да държим сметка на самите себе си. Водите списък на грешките си и на това, което смятате за недостатъци на характера си, и ги ревизирате отново и отново. От тези минали прегрешения и негативни събития, които са се случили, развивате история. Какво говори за вас това, че ви е напуснала жената, кучето ви е умряло и са ви конфискували камиона? Макар че това може и да звучи като текста към най-новата кънтри песен, повечето от нас несъзнателно си държат сметка по този начин. На основата на тази преценка решаваме за какво сме достойни. Достойни ли сме за любов или богатство, или за нещо по-добро, отколкото сме имали преди? Ние решаваме, а след това насаждаме тази емоция, която изпитваме по отношение на себе си, дълбоко в ума си.

Това е първопричината за толкова много контра намерения. Нашето позитивно мислещо съзнателно „аз“ казва: „Хей, догодина може да удвоя доходите си!“ Докато онази част от нас, която държи сметка и отчита резултатите, казва: „Не бързай толкова. Какво ще кажеш за онова начинание с мрежовия маркетинг, което изпробва, и се провали? Животът ти не е толкова лош: неблагодарен ли си, или какво? Мама винаги ти е казвала, че неблагодарността е грях“. Без значение каква е причината или негативната ситуация, важно е да си простите и да се освободите от гнева и омразата, за да можете да продължите.

Трябва да си простите не само за да имате по-добър живот: възможно е от това да зависи самото ви здраве. Безброй изследвания са показали, че стресът и гневът могат да предизвикат или да доведат до влошаването на болести като рака, сърдечните заболявания и различни автоимунни смущения. Когато негодуванието пречи на живота ви, дошло е време да си простите. В главите на много хора постоянно звучи критичен глас, който коментира и оценява всяка тяхна постъпка.

Прощаването не означава, че понякога не се разочаровате или разстройвате от себе си: просто не стигате дотам, че да превърнете това в омраза към себе си. Никой не може да ви нахока по-добре от вашия собствен вътрешен критик. Един от проблемите, които виждам, когато говоря за самоопрощение, е че някои хора смятат, че трябва да си простят за това, че са човешки същества. Това са неща, които не можем да променим, що се отнася до начина, по който изглеждаме, или някои недъзи или дефекти, с които сме родени. Тези неща не изискват прошка, тях просто ги има. Трябва да се съсредоточите върху извършеното или казаното от вас, което е причинило болка — на вас или на други хора.

Живеем в свят с високи стандарти за постижения и хората смятат, че трябва да бъдат съвършени. И въпреки това, преднамерено или не, хората вършат неща, които нараняват другите. Може би нямате намерение да наранявате, но от това другият човек не е по-малко наранен. Именно тогава в някакъв момент трябва да спрете и да си простите. Понякога хората смятат, че да простиш на себе си, означава, че снемаш от себе си отговорността и че по някакъв начин болката и гневът, които чувстваш, са твоето наказание. Това също така предоставя успешна бариера, за да се предпазите от ново нараняване.

И така, как разбирате, че сте простили на себе си и наистина сте се освободили от чувството? Най-добрият начин да разберете е, ако споменът за случката или проблема все още предизвиква някаква емоция, ако не чувствате гняв или угризения, когато този спомен мине през ума ви. Освобождаването от емоцията е от ключово значение, тъй като емоцията много силно привлича нещата към нас. Щом тази емоция бъде освободена, ще престанете да привличате повече гняв и негодувание в живота си.

Крайното заключение е, че всички допускаме грешки и правим неща, за които по-късно съжаляваме. Прошката е като емоционален бутон за рестартиране, който ни позволява да си извлечем поука, а след това да продължим, без да вземем тази негативна емоция със себе си в по нататъшното пътуване. Историята на Рейчъл, която следва по-долу, е добър пример за това какво може да донесе самоопрощението в живота ви:

Като младоженка, целувайки своя съпруг войник за „довиждане“ една седмица след сватбата, бях сломена. Със сълзи в очите, докато се качваше в автобуса, той каза: „Ако успееш да намериш начин да си осигурим финансова свобода, ще напусна армията и повече никога няма да ни се налага да сме разделени по този начин“. След години на депресия и унижението на банкрута, ми беше трудно да приема, че изобщо заслужавам самия живот; да не говорим пък за неговото изобилие. Но аз приех сериозно думите му и пренебрегнах емоцията от тези минали преживявания. Исках да бъда финансово свободна и исках съпругът ми да се прибере безпрепятствено у дома.

След по-малко от две седмици намерих „Тайната“. Погледнах вселената право в очите и казах: „Помогни ми да освободя семейството ни“. Бях съвсем ясна: исках да печеля по десет хиляди долара на месец, и исках да направя нещо, към което изпитвах страст и за чието извършване се чувствах вдъхновена. Исках да споделя тази тайна със света, но нямах представа как. Последвах напътствията от „Тайната“ никога да не се тревожа за начина на постигането.

Две седмици по-късно баща ми вдъхновено ми разказа за една възможност за бизнес, използвайки Закона на привличането. Бях готова! По-малко от три месеца след като станах собственик на придобит с помощта на Закона на привличането „Домашен бизнес за самоусъвършенстване“, през третия месец спечелих 15 хиляди долара. И въпреки това финансовите ни проблеми не бяха свършили: за да може съпругът ми да напусне армията и да построи дома на мечтите ни, щеше да ми е необходимо да привлека 100 хиляди долара за три месеца. Трудна работа: почувствах се объркана и леко закъсала. След това Законът на привличането ме отведе до Аудиокнигата „Техника за емоционална свобода“ ме отведе до „Факторът привличане“ на Джо. Много скоро след като прочетох книгата и приложих петте стъпки, аз се освободих от ограниченото си мислене. Като си служех с тези техники, с лекота започнах да печеля по 20 хиляди долара не на месец, а на седмица. Едно от най-важните неща, които получих от „Факторът привличане“, беше въпросът: „Върху парите ли се съсредоточавате, или върху нагласата, която ги носи?“ За мен прехвърлянето върху нагласата вместо върху парите беше от ключово значение. Никога не бих повярвала, че с моя бизнес мога да спечеля над 100 хиляди долара за месец и половина! Най-хубавата част е, че като напредвам и позволявам в живота ми да има повече успехи, помагам и на други да направят същото. Тъй като работя със Закона на привличането, повече пари за мен означават също и че повече хора виждат светлината. Каква печеливша за всички ситуация!

Рейчъл Филдинг

www.wealthcreatorsunlimited.com

Опитът на Рейчъл с минали грешки е често срещан. Тя можеше да продължи да се отдава на самосъжалението и потиснатостта от тези грешки, вместо да избере да се освободи от тази емоция и да продължи напред. Независимо колко лошо ви изглежда миналото, то е просто това: миналото. То има само силата, която му придавате днес, и това е ваш избор.

Обичам да мисля за допуснатите грешки като за добра обратна връзка по време на пътуването ми в живота. Това е до голяма степен същото като да вървиш по чакълеста пътека в пълна тъмнина: от усещането и звука на стъпките можеш да разбереш, че си на пътеката. Когато направите грешка в живота си, това е все едно внезапно да стъпите в тревата. Знаете, че това е грешната посока и че сте били отклонени от истинското си намерение или целта си. Вместо да се съсредоточавате върху това колко голяма е била грешката или да се укорявате сурово за нея, просто направете нова стъпка в правилната посока, докато се озовете обратно на пътеката.