Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Expect Miracles, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Райкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, форматиране и корекция
- Диан Жон (2010 г.)
- Разпознаване и корекция
- Kiryakova (2010 г.)
- Допълнителна корекция
- проф. Цвети (2011)
Издание:
Джо Витале. Очаквай чудеса
Превод: Деница Райкова
Художествено оформление: Огнян Илиев
Редактор: Гергана Рачева
Компютърен дизайн: Митко Ганев
Формат 60/90/16, печатни коли 13,5
Издателство Intense — част от Локус Пъблишинг ЕООД
Печат „Унискорп“ ООД
ISBN: 978–954–783–086–8
История
- — Добавяне
- — Корекция
Идеалният ден
Познавах добре Париж от младостта си, но не бях ходила там от 24 години. Крис никога не беше ходил там, затова го оставих първо той да избере какво иска да види. Той искаше да отиде първо до Айфеловата кула, после до „Нотр Дам“, и след това да хапнем в Латинския квартал: точно в този ред.
Преди да пристигнем, започнах да визуализирам какво ще бъде преживяването. Представих си как Крис и аз се шляем из Париж, смеещи се, щастливи, докато си прекарваме чудесно и се срещаме с чудесни хора. Всичко започна с една затворена линия на метрото и напълно провалени планове… слава богу! Прекарахме един напътстван от божественото вдъхновение ден: вселената ни отведе на всички места, на които трябваше, точно в подходящите моменти: беше толкова вълшебно! Отиването до Айфеловата кула се забави, така че вместо да отидем, когато планирахме (около обяд), в крайна сметка се озовахме там точно когато над града се разстилаше здрач и светваха лампите. Успяхме да видим гледката на дневна светлина, по залез и на тъмно. Прекрасно! А после кулата грейна с всички онези искрящи светлини, които проблясваха в продължение на десет минути на всеки час. Видяхме тази гледка както от земята, така и когато се качихме на кулата!
Забавихме се и с посещението на „Нотр Дам“ и в крайна сметка пристигнахме точно докато започваше служба! Беше толкова неповторимо и специално: разхождахме се наоколо, загледани в това великолепие, докато дим от тамян изпълваше въздуха, през прозорците от рисувано стъкло струеше светлина, а гласът на удивителната жена, която пееше, изпълваше въздуха: беше наистина неземно!
Накрая се объркахме и не знаехме как да отидем от „Нотр Дам“ до Айфеловата кула, тъй като затвориха линията на подземната железница. Видяхме един „Batobus“ — пътническо корабче, с което се разходихме по Сена и успяхме да видим всевъзможни гледки през огромния стъклен купол, който го покриваше… прекрасно!
Накрая, същата вечер, докато се прибирахме в безплатния си апартамент, влакът пропусна нашата спирка. Беше толкова късно, че нямаше влакове, пътуващи в обратна посока, нямахме карта на района и поначало толкова далече извън Париж нямаше таксита. Отне ни доста време и пристигнахме вкъщи в два и половина сутринта, но на сцената излязоха визуализацията и Законът на привличането! Опитахме се да намерим някого; да хванем автобус: нищо. Наоколо нямаше никой, затова се опитахме да се обадим за такси по американските си клетъчни телефони. В продължение на 30 минути бях включена на изчакване с таксиметрови компании, на френски! Искаха точен адрес и френски телефонен номер: нямах нито едно от двете. След като започнах да изпадам в паника, спрях, поех си дълбоко дъх и започнах да визуализирам как двамата с Крис се качваме в кола и се прибираме обратно в апартамента със смях и усмивки. Изведнъж от нищото се появи такси — празно и с включена лампа! Скочихме пред него, и макар че спря, шофьорът не искаше да отключи вратите. Убедих го, обаче когато му казах адреса, той енергично отказа. Каза, че бил от Париж, не познавал района и нямало да ни вземе. Аз НЕ приемах „не“ за отговор. Продължих да дишам дълбоко и да си представям как пристигаме благополучно в апартамента си. С много молби някак успях да го убедя да опита, докато го напътствам: все едно знаех къде се намирам. Започнахме да си проправяме път. Непрекъснато му казвах: сега в тази посока, сега насам. Действах изцяло интуитивно, но го намерихме! Когато пристигнахме, шофьорът вече беше на наша страна: щастлив и ликуващ, че сме намерили мястото, което търсим, и обсипващ ни с благопожелания. Получи голям бакшиш и се прибра у дома щастлив! Такива дни са невероятно ценни. Когато винаги излагам пред вселената това, което искам (или нещо по-добро), вселената отваря врати, за чието съществуване не съм подозирала. Вслушвайте се в чувствата си и те ще ви покажат път към фантастични преживявания!
Това, което научих от пътуването, е да следвам течението. Нещата непрекъснато се променят и са различни от това, което очаквате или планирате. Ключът към това, да се насладите на пътуването и да посрещнете прекрасните изненади, които ви очакват, е да бъдете гъвкави и отворени. Правете планове, но бъдете отворени за възможността да им позволите да се променят и напасват в крачка. Забелязвайте какво друго става около вас и оставете плановете да се изплъзнат, ако се появи нещо прекрасно.
Никога не бих могла да планирам такъв чудесен ден, да разчета всичко така съвършено във времето, и да попадна на забележителностите, преживяванията и хората, на които попаднахме ние, само чрез собственото си планиране. Това, че позволих на вселената да вземе моите желания и да изработи по-добрия план, като престана да мисля за плановете си и се наслаждавам на момента, ми позволи да изживея онова, което се превърна в един от най-паметните ми дни за всички времена.