Джейн Ан Кренц
Въпрос на чест (10)

Десета глава

Райдър я поведе към изхода, без да обръща внимание на учудените погледи на околните. Брена забеляза израженията на колегите и приятелите си, но в момента те не я интересуваха.

Трябваше да говори с Райдър. Сега дори сцената с Деймън нямаше значение.

— Защо си тук? Казах ти, че ще се върна!

— Зная, скъпа — отвърна меко той.

— Но не ми вярваш, така ли? Мислеше, че ще избягам. Райдър, аз ти дадох честна дума!

— И това зная.

— Тогава защо дойде?

— Поради причината, която казах и на Филдинг.

— Причината, която каза на Филдинг ли? — тя при мига. — Пътувал си дотук, за да си наблизо, в случай че има да се върши мръсна работа!

Тя си спомни героя от „Операция Живак“. Той вършеше всички мръсни работи, за да не бъде Кас изправена пред опасност. Това бе проявата на любовта му.

— Макар че не си склонна към насилие, все пак не исках сама да се изправиш срещу човека, откраднал твоите материали. Не защото не вярвам, че ще се справиш. Не искам да го правиш сама. Имам право да се грижа за теб, Брена. И да бъда до теб, когато се изправиш пред нещо сериозно.

— Браво! Райдър Стърн, ти си изключително арогантен тип, който много си въобразява, присвоява си прекалено много права, но… — Тя замълча, за да си поеме дъх.

— Но какво?

— Но една жена винаги знае къде ще бъдеш — до нея, когато се нуждае от теб. Благодаря ти, че дойде, Райдър.

Тя се надигна на пръсти, обви шията му с ръце и го целуна по устните. След това се обърна и тръгна към паркинга, без да му даде възможност да реагира. Той я последва до колата й и отвори вратата.

— Ще те чакам на Тахо. Карай внимателно утре.

— Сега ли се връщаш?

— Да. Дойдох само в случай, че ще има пожар. Наистина, скъпа.

— Има много път до Тахо — прошепна Брена.

— Не се бой.

— Можеш да останеш тук.

Той поклати глава.

— Искам да знаеш, че ти вярвам. Карай внимателно. Ще те чакам утре. Сега се върни вкъщи и се наспи. Беше тежка вечер.

Затвори вратата на колата и отстъпи назад. Изчака докато тя запали. Сетне тръгна към своето ферари.

Можеше да го последва, помисли си Брена, като наблюдаваше как ферарито изчезва в огледалото за обратно виждане. Защо не я подтикна да го направи? Защото знаеше, че трябва да е сама, за да помисли. Беше наистина много деликатен. На нея й трябваше време. Много от проблемите се решиха сами тази вечер. Бъдещето, работата, връзката с Райдър. Да, трябваше й време. Не за да взема решения, а да свикне с тези, които се оформиха сами. Беше също както да изучаваш философия. Четеш ли, четеш, без да разбираш нищо, и изведнъж всичко си идва на мястото.

Това стана, когато видя Райдър да върви сред гостите. Райдър, настояващ за правото си да бъде до нея.

Той може да смята любовта за сладникаво нещо, реши Брена на следната сутрин, като взе багажа си и заключи апартамента, но знаеше основните принципи на живота. Много по-добре от Деймън Филдинг, добави си на ум тя и тръгна към езерото Тахо.

Наистина, не беше съгласна с начина му за оправяне на нещата, но уважението й към него бе голямо. Беше мъж, който разбираше това, което тя толкова години бе изучавала в Университета. Етиката. И беше го постигнал сам. Не знаеше как ще се развие връзката й с него, но едно бе сигурно. На Райдър Стърн можеше да се разчита напълно.

Пътуването й се стори безкрайно. Към обяд стигна до езерото и сви по алеята, която водеше към бунгалата. Имаше чувство, че се завръща у дома.

Не можа да си обясни вълната от свенливост, заляла я, когато видя Райдър да иде към нея. Той остави лъка и стрелите. Брена го гледаше, опиянена от присъствието му.

— Райдър, скъпи. Съжалявам, че закъснях! — Тя се хвърли в очакващата я прегръдка. Мъжът я притисна силно към себе си, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Знаех, че ще се върнеш. — Остави я на земята и впи устни в нейните с дълга, бавна целувка, която запечатваше, обещаваше и затвърждаваше. Времето спря и Брена се отдаде на целувката с желание, защото този мъж беше неин.

Когато най-сетне Райдър вдигна глава, изглеждаше малко учуден от това, което устните й му бяха казали. Както и от явната любов, която гореше в очите й.

— Означава ли това, че си решила да дадеш шанс на нашата връзка? Взе ли решение, Брена? Ще приемеш ли моето право да те имам напълно?

Тя се разсмя.

— Райдър, начинът ти на изразяване се нуждае от корекция в днешните модерни времена на равенство между половете. Тук съм поради сантименталната, сълзлива, глупава причина, че те обичам. Знам — тя затисна устните му с ръка, защото той се опита да я прекъсне, — тази дума няма голямо значение за теб, но тя чудесно изразява чувствата ми. И някой ден ще те убедя, че това е най-добрият начин да обясниш твоите чувства към мен.

Той целуна пръстите, покрили устните му.

— Никога не съм казвал, че думата „любов“ е сладникава и сантиментална — прошепна Райдър. — Казах, че моите читатели я смятат за такава. Избягвах да ти я казвам, защото не съществува логика при любовта.

— Но има чест и правдивост.

— Да. — Той свали шнолата и косата й се разпиля по раменете. — Брена, обичам те. Знаех, че те желая от самото начало. Не ми трябваше много време, за да разбера, че чувството ми се задълбочава. Нуждаех се от теб по начин, който ми е трудно да обясня. Сякаш сме родени един за друг. За това трябва дума, по-силна от любов…

— И при мен е така, Райдър.

Той я притисна към гърдите си. Сякаш не вярваше, че го е приела напълно.

— Намираме се в Невада — промърмори неочаквано Райдър.

— И какво от това?

— Ами можем да се оженим още днес следобед.

Брена вдигна глава.

— Това ли искаш?

— Да. Чувствам примитивната нужда да те обвържа към себе си по всички възможни начини, които намеря.

Тя поклати глава. Кехлибарените й очи се смееха.

— Господи, какво да правя с теб! Ти нямаш никакво чувство за съвременни модерни връзки!

— Престани да се подиграваш на неандерталската ми привързаност към теб и кажи ще се омъжиш ли за мен?

— Ще се омъжа.

— Само заради възможността да ме излекуваш от първобитния ми шовинизъм?

— Никога не съм устоявала на предизвикателствата. — Брена го целуна и обви ръце около врата му. — Райдър, обичам те толкова много. Казвах си непрекъснато, че не си подходящ за мен, но сега разбирам, че е било, защото съм се страхувала да си призная обратното — ти си точно за мен.

— Въпреки моето минало? Няма да намериш в произхода ми това, което очакваш…

— Не ме интересува твоето минало — усмихна се тя. — Само настоящето и бъдещето.

— А твоето бъдеще, Брена? Знаеш ли какво искаш?

— Знам, че искам теб. За останалото, приемам предложения. Откакто се помня, стоя винаги откъм тясната и праволинейна страна на живота. Това е добър път и някой ден може и да се върна на него. Но сега искам промяна. Поне за следващите няколко месеца. Чудя се дали би се съгласил да попътуваш заедно с мен? Пропуснах доста неща през последните години.

— Всъщност мислех да направя няколко изследователски пътешествия, след като завърша книгата.

— Трябва да те предупредя, че за разлика от Крейг, предпочитам луксозните приключения.

— О, всичко ще бъде първа класа, уверявам те — засмя се той. — Това ще бъде единственият ни начин за пътуване отсега нататък!

— А когато се върнем, ще преосмисля плановете за кариерата си. Не съм съвсем сигурна какво искам, но е чудесно да знам, че съм свободна да избирам. И да променя всичко, ако желая. Никога преди не съм имала тази свобода!

— Е, след като все още не си наясно с бъдещето, искаш ли да чуеш няколко плана за настоящето ни?

— Готова съм за всякакви предложения.

— Добре. Значи първо те откарвам до най-близката църква. Сетне хапваме скромен сватбен обяд с шампанско и хайвер и те отвеждам в спалнята, където ще празнуваме нашето бъдеще.

— Харесва ми, когато си толкова властен! — усмихната каза Брена. Очите й сияеха.

 

 

След три часа Райдър вдигна чашата с последното шампанско и поздрави младата си съпруга.

— За малката крадла, която се промъкна през моя прозорец в два след полунощ! — И го изпи на един дъх.

— Изглежда ти се свършиха тостовете, щом прибягна до този — каза Брена. Златната венчална халка проблесна на следобедното слънце, когато вдигна чашата си.

— Този е много важен — възрази Райдър. — Преди всичко това бе нощта, когато разбрах, че съм обречен да се оженя за една много опасна жена. И бях прав, нали? Само си спомни как ме прелъсти, когато ходихме в казиното?

— Не съм те прелъстила!

— Това първият ни семеен скандал ли е? Колко вълнуващо!

— Райдър! Къде отиваш?

— Да взема одеяло. Ще отидем на оня плаж, където прочете „Операция Живак“.

— Така ли? Мислех, че ще ме водиш в спалнята.

— Промених решението си. Авантюристка като теб се нуждае от нещо по-вълнуващо в първия си сватбен ден.

Брена се засмя.

— И затова ще ходим за риба, така ли?

— Не съвсем.

Райдър я заведе до малкото заливче и постла одеялото. Тя наблюдаваше грациозните му движения, но когато се обърна към нея, не очакваше да види колебание в сребристите очи.

— Райдър? Какво има? — прошепна неразбиращо.

— Брена, обичам те, и сега, когато си моя, когато най-сетне прие моите изисквания, чувствам някакъв страх. Виж! — Той протегна ръка. Пръстите му наистина трепереха.

— Да не би да смяташ, че направи грешка, като се ожени за мен? — Думите почти заседнаха в гърлото й.

— Не! По дяволите, не говори така! — Той се приближи и я прегърна. — Господи, как можа да го кажеш? Треперя като лист, защото няма нищо по-важно на този свят от теб. Искам да бъда идеалният съпруг, идеалният любовник. Искам да ме обичаш до края на дните си. Когато искаш нещо толкова много, сигурно започваш да трепериш!

— Може би и аз затова треперя — прошепна Брена, успокоена, че не само тя изпитва подобни чувства. — И аз искам да бъда твоята идеална жена.

Вдигна глава към него. Той намери устните й с нетърпение, което говореше за желание и любов. Когато почувства, как тялото му не издържа повече, тя вдигна очи и прошепна.

— Обичам те, Райдър.

— Сладка моя! И аз те обичам!

Приседна на одеялото и я придърпа към себе си. С треперещи от страст пръсти започна да я съблича, като се ругаеше от време на време за несръчността си.

Брена се засмя и хвана ръцете му, когато посегна към ципа на джинсите й.

— Почакай, много бързаш!

Той вдигна глава и я погледна учудено.

— Дай ми възможност и аз да поругая малко — прошепна тя и започна да разкопчава ризата му.

— Предполагам, ще станем по-сръчни с течение на времето.

Когато и двамата бяха голи, Райдър погали с безкрайна нежност гърдите й.

— О, Райдър, любов моя!

Гласът й бе тихо стенание, пълно с учудване, възторг и любов. Тя тръпнеше под ласката на езика и устните му. Ръката му продължи пътя си до влажната сърцевина на страстта й. Очите й се затвориха.

— Магьосница — едва продума Райдър. — Ти си като цвете. Едно горещо, сочно, нежно цвете!

— Райдър!

Той се наведе, за да изпие сладкия сок от устните й. Ръката й се плъзна по гърба му. Стигна до мускулестите бедра, премина отпред и слезе надолу.

— Гали ме, скъпа! Докосвай ме, обичам нежните ти пръсти!

Но когато тя изпълни молбата, тялото му сякаш експлодира под пръстите й в търсене на още ласки.

— Желая те — едва продума той.

Брена простена при сливането. Знаеше, че винаги ще бъде така. Даваше всичко от себе и получаваше всичко. Остави се на вълните на екстаза. Беше невероятно да знае, че може да остане завинаги в прегръдката на Райдър. Двамата си принадлежаха изцяло.

Достигна апогея на удоволствието и извика името му, сякаш бе заклинание.

— Райдър!

— Да, скъпа моя!

Хвана се здраво за раменете му и се надигна с някакво чувство на триумф и удовлетворение. Беше му дала всичката любов и страст, които носеше в сърцето си.

Сплетените им тела някак бавно се връщаха към реалността на света и малкия плаж. Брена притисна устни към шията му, поглъщайки с всичките си сетива аромата на любовта. Усети, че той се усмихва.

— Моя жена — прошепна Райдър. — Господи, толкова дълго чаках да дойдеш в живота ми!

— Търсил си жена ли? — подразни го тя.

— Не. Дори не го знаех, докато не се промъкна през прозореца онази нощ. Но после проумях, че съм те чакал. Точно теб.

— Не съм се промъквала!

— Само ме изплаши!

— Е, добре, тогава ще ти кажа истината. Не мисля, че си имал възможността често да се плашиш!

— О, от онази нощ много често се страхувах. Страхувах се, че Деймън Филдинг може да те примами обратно. Страхувах се, че няма да приемеш миналото ми. Страхувах се, че ще се опиташ да избягаш, след като те направих моя.

— Нямах представа! Но и аз бях малко уплашена.

— Напоследък ти се струпаха много проблеми. Провалът в кариерата ти, решението на Крейг…

— И ти. Ти беше най-важното, Райдър Стърн — заключи Брена, като се подпря на лакът и го погледна. — Ти бе най-сложното нещо от всичко, с което трябваше да се справя.

— Защото не бях мъжът на мечтите ти, нали?

— Не, защото бе точно този мъж, но не както аз си го представях — със сако от туид, завършил университет в Оксфорд, защитил докторска степен.

— Чакай, чакай — прекъсна я усмихнат той. — Аз съм писател!

— Точка за теб. Наистина не публикуваш това, кое то очаквах от моя бъдещ съпруг, но…

— Но добре ми плащат — с надежда довърши мисълта й той.

Тя се разсмя.

— О, да, по дяволите, писането е доходно нещо!

— Хареса ли ти книгата ми?

— Хареса ми. Освен сцените с насилие. Любовните сцени обаче бяха възхитителни.

— Секс сцените, искаш да кажеш — поправи я Райдър. — Аз не пиша любовни сцени.

— Всеки, който се люби така превъзходно като теб, може и да го опише!

Той се разсмя и я привлече към себе си. Устните му се впиха в нейните. Целувката бе пълна със задоволство, но и с обещание за бъдеще.

— И така, искаш ли да се отдадеш на приключения, преди да решиш дали да се върнеш в университета?

— Да съм с теб вече е истинско приключение — усмихна се тя.

— Не те интересува, че си жена на обикновен писач на глупави приключенски романи? — В сребристите очи проблясваше смях, но Брена прие въпроса сериозно.

— Щастлива съм, че съпругът ми живее по законите на честта, че винаги ще бъде до мен, когато ми е трудно, че знае да обича, макар никога да не е написал думата любов в глупавите си мъжки измислици!

— Такъв ли ме виждаш?

— Да. Ти знаеш повече за честта и етиката, отколкото всичките ми колеги в института взети заедно. Предимството да бъдеш самоук, предполагам.

— Някои познания са следствие от практиката, Брена — каза той.

— Цената обаче трябва да се плати. Но всичко е минало. Сега сме изправени пред нашето бъдеще.

Тя се наведе и го целуна.

— Като каза бъдеще, си спомних, че имам да пиша една глупава история следващите седмици. Вече я започнах. — Той я привлече към себе си. — Ела, трябва да изпипам някои от любовните сцени.

— Мислех, че пишеш само секс сцени!

— Аз пък мисля, че отсега нататък ще бъдат любовни! — Той отново впи устни в нейните.

И тя разбра, че й казва истината. В книгите на Райдър Стърн любовните сцени бяха великолепни! В живота… бяха съвършени!