Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (5)

Глава 4

Робърт Грей бе отговорен за всичко. Брейдън бе сигурен в това. Но доколко бе навредил и дали изобщо можеше да поправи нещо?

В този човек се криеше някаква отчаяна жестокост, нещо зловещо. Грей бе затънал в неудачите и безбройните чаши алкохол. Той бе достигнал до дъното, до последния предел, когато човек е способен на всичко. А Каси, сама и беззащитна, бе жертва на неговата враждебност. От весело и щастливо момиче, лъчезарно и открито, тя се бе превърнала в примирена и изтормозена млада жена, лишена от вътрешната светлина на радостта и надеждата, от онова сияние, което бе изпълнило сетивата на Брейдън с неподправено удоволствие и копнеж.

Какво й бе сторил Робърт Грей? Дори не искаше и да предполага. Всеки един от отговорите на този въпрос караше сърцето му да се свива от мъка и болка. Каси беше сама и напълно беззащитна срещу тормоза, на който ужасният й баща можеше да я подложи. Брейдън стисна юмруци в скута си. Дано да греши, дано въображението му просто си прави лоши шеги с него. Въпреки всичките си недостатъци Робърт не би могъл да се отнася зле към единствения подарък, който животът му бе дал.

Ала колкото и да се опитваше, не можеше да се убеди, че всичко с Каси ще бъде наред. Изтръпна, като си спомни реакцията й на предложението му да дойде да поязди в Шърбърг. Миг преди това тя бе топла и открита в прегръдките му, отдавайки му болката си, черпейки вяра от силата му. Но само мисълта, че може да предизвика гнева на баща си, бе достатъчна помежду им отново да се спусне черната сянка на отчуждението. Един мускул нервно заигра по брадичката му. „Не, нещо определено не бе както трябва“ — помисли си младият мъж. Нещо, което още не можеше да разбере.

Но твърдо възнамеряваше да убеди Каси да му се довери. И тогава, ако подозренията му се потвърдяха, щеше да намери начин да я махне завинаги от онази къща.

— Тя е много красива.

Думите на Чарлс сепнаха Брейдън и го върнаха към реалността. Той примигна, изненадан, че каретата вече минава през високите и внушителни железни порти на Шърбърг. Екипажът намали, когато стигна пред каменното стълбище.

— Да. Така е. — Извърна се и откри, че Чарлс го наблюдава внимателно. — А баща й не е достоен дори за презрение.

При тази забележка в сините очи на Чарлс проблесна нещо необяснимо, но много силно.

— Той не заслужава да има такава дъщеря. А тя не заслужава подобен живот. — Гласът му бе изпълнен с гняв.

Брейдън кимна.

— Не, не заслужава. И аз няма да позволя да продължава да живее по този начин, беззащитна и сама — каза той и удари с юмрук коляното си. — Но какво мога да направя? Тя отхвърли предложението ми. Не знам дали от страх или от гордост.

Чарлс наклони леко глава.

— Доколкото знам, досега никога не си се спирал пред нищо, за да получиш това, което желаеш.

Брейдън се усмихна студено.

— И сега няма да се спра. Ако става дума единствено за гордостта на Каси, нито за миг няма да се поколебая да я пренебрегна в името на нейната безопасност. Не гордостта й, страхът й ме тревожи. Няма да рискувам да влоша още повече положението й с нежеланите си посещения в дома им.

При тези думи се загледа през прозореца на каретата. Колко ли великодушен би изглеждал отстрани, ако някой слушаше кратката му реч? Истината бе, че Каси събуждаше у него чувства, които не разбираше и които не бе изпитвал никога досега. Единственото, което знаеше бе, че иска да я види отново и то не само, за да се увери, че е добре. Изгаряше от желание да я държи в прегръдките си, да се потопи в нежната й сладост, която толкова неудържимо го привлече още първия път, когато се срещнаха. Искаше да вкуси устните й, да зарови лице в дивото ухание на копринената й, черна като нощ, коса. Искаше да изследва онова странно, но толкова вълнуващо усещане, което единствено Каси събуждаше в душата му.

— Аз мога да го направя вместо теб.

Думите на Чарлс отново прекъснаха мислите му. Каретата спря пред каменните стълби, които водеха към високите, извити врати на Шърбърг.

— Моля? — Брейдън се намръщи, опитвайки се да вникне в думите на приятеля си.

Изражението на Чарлс бе непроницаемо, а погледът неразгадаем.

— Мога да наблюдавам госпожица Грей вместо теб — отвърна по-възрастният мъж. Помълча за миг и после продължи — Твоето присъствие не може да остане незабелязано, Брейдън. Очевидно е, че младата дама храни дълбоки чувства към теб. Чувства, които навярно баща й няма да одобри. Докато аз мога да я наблюдавам дискретно, без да бъда забелязан. — По устните му пробягна тъжна усмивка, сякаш в отговор на някаква негова иронична шега. — Аз умея да бъда дискретен и незабележим. За разлика от теб.

Брейдън се вгледа внимателно в лицето на Чарлс. Всъщност искаше да възрази на предложението му, защото се нуждаеше от извинение отново да види Каси. Но не можеше да отрече правдивостта в думите на приятеля си. А безопасността на Каси бе много по-важна от собствените му желания.

Кимна едва забележимо. Ако занапред не можеше да бъде с Каси, на тази земя нямаше по-подходящ човек от Чарлс, на когото би доверил грижата за нея. Трийсет и една години Чарлс бе за него едновременно и родител, и приятел.

— Благодаря ти, Чарлс — усмихна се Брейдън, чувствайки се така, сякаш огромен товар се бе смъкнал от плещите му. — Ако забележиш нещо, което да те обезпокои — каквото и да е то — веднага ела при мен. Няма да позволя на никого да нарани Каси.

Слезе от каретата, кимна на стоящия до блестящите вратички лакей и се заизкачва по каменните стълби.

Лицето на Чарлс придоби сурово изражение и той стисна решително устни.

— Не, Брейдън. Никой няма да я нарани — рече той тихо в празната карета. — Никой.

 

 

— Брейдън. Ти ли си? — Сирил Шефилд надникна иззад ъгъла на библиотеката.

— Да, Сирил, аз съм. — Брейдън мина забързано покрай слугите, струпали се в разкошното мраморно предверие. — Отбих се в къщата на Грей. — Брейдън описа накратко фактите около инцидента с Робърт Грей, който едва не бе завършил фатално.

Сирил се намръщи.

— Грей? Спомням си, че преди няколко години ме разпитва за един човек на име Грей. За същата личност ли става дума?

— Да — кимна Брейдън.

— В такъв случай това е бащата на онова младо момиче, което си срещнал на морския бряг… — Сирил замълча, опитвайки се да си припомни подробностите.

— Касандра — уточни Брейдън.

— Да, Касандра — повтори Сирил. — И как се чувства Касандра?

— Тя е ужасно самотна.

Сирил поклати съчувствено глава.

— Дочух някои неща от моите делови партньори за поведението на баща й. Жалко, че има такъв баща.

— Идеше ми да го убия. Всеки път щом си помисля за това… — Гласът му заглъхна и красивото му лице се сгърчи от болка. — Не желая да говорим повече по този въпрос, Сирил. Това е нещо, с което сам ще се справя.

— Разбира се — мигом се съгласи Сирил и се изкашля малко неловко. — Уилям Девън днес изпрати свой служител с договора, отнасящ се до условията на вашите общи сделки.

Брейдън кимна разсеяно.

— Чудесно. Утре ще го прочета.

— Пратеникът донесе и съобщение от имението, с което ни канят на бала в дома им през следващия месец. Надявах се, че ти…

— Не.

Резкият отказ не изненада Сирил, но той все пак се опита да го убеди.

— Брейдън, ти със сигурност не би искал да го обидиш…

— Уилям е ценен делови партньор — прекъсна го херцогът. — Двамата с теб споделяме много общи виждания. Но мнението ни за дъщеря му не е сред тях. Когато се наложи, понасям присъствието й. Обаче няма да се подложа на изпитанието да прекарам една непоносима вечер в нейната компания. — Брейдън погледна сърдито Сирил. — Да смятам ли, че си ме разбрал? — Въпросът бе само формалност и той се обърна и се запъти към спалнята си. — А сега, ако не възразяваш, бих искал да си легна.

Сирил въздъхна примирено.

— Разбира се. Лека нощ, Брейдън.

— Лека нощ. — Брейдън вече напълно бе забравил за Абигейл и мислите му отново се насочиха към Каси.

Заспа няколко часа по-късно, когато изтощението най-сетне взе връх над обърканите му чувства. Но сънищата му бяха неспокойни, изпълнени с тъмнокоси красавици, които го викаха и го умоляваха да им помогне. Отчаяните им вопли преминаха през високите стени, които бе издигнал около чувствата си, скрити дълбоко в сърцето му.

 

 

Сънят не идваше.

Това не бе изненада за Каси. Изминалите няколко седмици бяха изпълнени с несигурност. Нощите й бяха тревожни, наситени с обичайните тъмни видения, сред които се прокрадваше пламенният копнеж по Брейдън. Дните й бяха напрегнати и измъчени, а настроението на баща й — все по-мрачно.

И днес не бе по-различно. След една необичайно груба тирада, Робърт Грей изхвръкна от къщата, затръшвайки входната врата. Каси остана сама. Този път поне не я удари. Беше благодарна и на това. Гневните изблици на Робърт биваха съпровождани все по-често от силни плесници през лицето и заплахи, че ще я набие още по-жестоко. Това все още бе само заплаха, но засилващото се пиянство и топящите се пари озлобяваха Робърт с всеки изминал ден. Каси се боеше, че е въпрос на време да изпълни заканите си.

Ала тази нощ беше в безопасност. Тя се спусна безшумно по стълбите, следвана от Пърси. Едно томче с поезия щеше да й помогне да заспи. Може би точно от това имаше нужда, за да се унесе в сън.

Изведнъж спря. Вратата на библиотеката бе затворена, но отдолу се процеждаше светлина, което означаваше, че вътре има някой. Каси се намръщи. Дали баща й се бе върнал, без да го усети? Поколеба се, несигурна какво да прави. Щеше да бъде същинска дързост, ако се осмели да го обезпокои. Не, книгата можеше да почака.

Каси понечи да се обърне и да се върне в спалнята си, когато до слуха й достигнаха приглушени гласове. Макар и неясен, другият глас й се стори същият, който бе чула и предишния път.

— Това е предложението ми, Грей. Уверявам те, че няма да получиш по-добро.

— О, сигурен съм в това — завалено отговори Робърт. — Наистина е много щедро.

— Можеш да смяташ, че всичките ти дългове са платени. Да не споменавам и допълнителните седемдесет хиляди лири, които ще ти осигурят охолен живот — продължи уверено първият глас.

— Да. — Робърт изглеждаше доволен.

— Чудесно. В такъв случай да смятам ли, че сделката е сключена?

Настъпи пауза, нарушена от звука от преместването на стол по пода на библиотеката. Явно мъжете бяха станали, за да си стиснат ръцете.

— Сделка, да, сключихме сделка — повтори Робърт. — Няма да съжаляваш. Тя е завидна придобивка.

Придобивка? Какво, за Бога, бе продал баща й на този мъж? Какво от това, което притежаваха, струваше толкова много пари? Къщата бе почти гола и в нея нямаше никакви ценни картини, скулптури или други предмети на изкуството.

— О, напълно съм съгласен с теб. Мога да кажа, че тя наистина е изключителна красавица.

За кон ли ставаше дума? Невъзможно. Конюшните им бяха празни от години. Дълговете на Робърт от комар, както и постоянното му пиянство, ги бяха принудили да продадат всички животни в къщата, с изключение на Пърси.

— И не само е красива — додаде Робърт. — Послушна е, особено когато се управлява с твърда ръка.

Настъпи тишина. После прозвуча гласът на непознатия.

— Ще го запомня, но съм убеден, че от нея ще излезе чудесна съпруга.

Съпруга? Каси пребледня.

— Да. Тя е млада и е способна да роди много здрави деца.

— Съгласен съм. Дъщеря ти отлично подхожда на целите ми.

Дъщеря?! Каси едва се въздържа да не изкрещи. Те обсъждаха нея, говореха така, сякаш бе стока за продан. Собственият й баща я продаваше на някакъв непознат за седемдесет хиляди лири!

Сломена от шока и задушаващия я гняв, тя се запъти, олюлявайки се, към стълбите и се отпусна на най-долното стъпало. Зарови отчаяно лице в шепите си. Изкушаваше се от мисълта да нахлуе в библиотеката и да се опълчи открито срещу баща си и нейния „купувач“. Но страхът я възпря. Баща й щеше да избухне и да излее цялата си ярост върху нея. Изпитваше прекалено голям страх, за да понесе някой от жестоките му изблици, а и гордостта й никога нямаше да й позволи да се унизи пред един непознат. Болезненото насилие — физическо и емоционално, което понасяше, бе само нейно и нямаше да позволи на никого да узнае за това. Схватката с баща й можеше да почака, поне засега.

Каси вдигна глава и се втренчи невиждащо в мрака. Дори баща й не можеше да падне толкова ниско, че да я продаде на някакъв непознат. И то без да я предупреди или подготви. Това бе немислимо. Навярно не бе разбрала. Отново отпусна глава.

Мокрият език на Пърси върху студеното й лице я изтръгна от унеса. Каси рязко вдигна глава. Нямаше смисъл да се отдава на напразни надежди. Стисна малките си юмручета, твърдо решена да посрещне фактите такива, каквито бяха, а не каквито й се искаше да бъдат.

Баща й се бе съгласил да я продаде на някакъв непознат и несъмнено богат джентълмен. Веднага щом бракът се осъществеше, Каси щеше да бъде принудена да го приеме. Трябваше да действа незабавно, преди да е станало твърде късно. Ще изчака, докато Робърт остане сам. После щеше да го помоли да промени решението си и да не й причинява това. Той ще я послуша, увери се Каси. Баща й бе слаб човек, но не беше дявол. И я обичаше по свой собствен начин. Бе сигурна в това. Нямаше да я принуди да извърши подобно нещо, след като узнае колко отвратително и долно е за нея.

Щеше да му изтъкне, че има и друг изход. Наистина имаше. Щеше да си потърси работа и да спести достатъчно пари, за да погаси дълговете му. Можеше да си намери работа като гувернантка в някой приличен дом. Истината бе, че подобна работа едва ли щеше да е особено добре заплатена, но все ще е някакво решение, поне на първо време.

Каси стана и тръгна към спалнята си. Когато баща й се качи, за да си легне, тя ще му обясни всичко и ще му съобщи плана си. Тогава той щеше да я освободи от това ужасно споразумение.

Когато чу тежките стъпки на баща си по стълбите, събра цялата си смелост и преди да е размислила, отвори вратата на стаята си и пристъпи в полутъмния коридор.

— Татко. — Гласът й бе тих и нерешителен.

Робърт спря и се обърна към дъщеря си. Очите му бяха кървясали, някога красивото му лице бе зачервено от алкохола, а устата му — безволево отпусната.

Той се намръщи и тръгна към Каси.

— Касандра? Защо си още будна в този късен час?

— Трябва да поговоря с теб.

Той се намръщи още повече.

— За какво?

Момичето облиза пресъхналите си устни.

— Тази вечер не можах да заспя.

Робърт разтри с длан челото си и се втренчи в нея.

— Пак ли някой от кошмарите ти? — сърдито попита той и огледа изпитателно лицето й.

— Не, татко — припряно отрече тя. Знаеше колко се вбесява само при споменаването на кошмарите й и много рядко говореше с него за това. Понякога се случваше виковете й да го събудят, но и тогава не бе споделяла почти никакви подробности. — Нямаше някаква конкретна причина, просто не можах да заспя и слязох долу, за да си потърся някаква книга в библиотеката.

Робърт стисна челюсти.

— Сега ли?

— Да. Видях, че вратата на библиотеката е затворена. Чух гласове.

Робърт отметна един сплъстен кичур от лицето си.

— И чу ли разговора?

Тя пое дълбоко дъх.

— Да, татко.

За нейно учудване той се усмихна.

— Добре. Значи няма нужда аз да ти го казвам.

Каси го погледна, сякаш я бе ударил.

— Как можа? — изстреля тя, без да мисли. — Как можа да ми причиниш подобно нещо? — Гласът й потрепери.

Очите на Робърт потъмняха.

— И какво означава това? — остро я попита.

— Ти ме продаде, сякаш съм най-обикновена стока.

— Правилно! Ти си точно това! — изкрещя Робърт и гневно стисна юмруци.

Каси ахна и притисна ръка към устните си.

— Как можеш да кажеш подобно нещо? Аз съм твоя дъщеря! — Гневът измести страха й и всички мисли за някакъв компромис излетяха от главата й.

— Да, ти си моя дъщеря, не е нужно да ми го напомняш!

Яростта му изригна като вулкан и той сякаш мигом изтрезня.

— Каква е ползата от това, Касандра? Какво мислиш, че те очаква като моя дъщеря? Сънувала ли си някога, че ще се омъжиш за богат и влиятелен мъж? Защото тъкмо за такъв човек ще се омъжиш, дъще. Мъж, който разполага с достатъчно голямо състояние, за да осигури спокоен и охолен живот не само на теб, но и на мен. Нима това не е достатъчно, за да те накара да си мериш приказките? Ти ще бъдеш съпруга на богат мъж, Касандра. Е, какво ще кажеш сега?

— Не ме интересува, дори той да е принц, татко! Това с нищо не променя чувствата ми! — Сега вече и Каси крещеше.

— Не променяло чувствата й! — Гласът на Робърт прогърмя толкова силно, че чак стените потрепериха. — Не давам и пукната пара за твоите чувства! Кой си мислиш, че ще се ожени за теб, Касандра? Кой ще те спаси от този ужасен живот? — Сграбчи я за раменете и я разтърси. — Твоят любим херцог? Заради това ли е всичко? Нима наистина вярваш, че Негова светлост, херцогът на Шърбърг, ще те измъкне от тази мизерия?

— Не замесвай Брейдън в тази работа, татко. — Каси потрепери от натиска на силните му ръце върху раменете й.

— Брейдън, така ли? Е, скъпа моя, ти си по-голяма глупачка, отколкото си мислех, след като изобщо можеш да си въобразяваш, че Брейдън ще се ожени за теб. Видях начина, по който те гледаше. Това, което се върти в главата му, няма нищо общо с женитбата. — Разтърси я силно. — Така ли е, Касандра?

Когато зърна святкащите от гняв очи на баща си, Каси усети как по гърба й пробягнаха ледените тръпки на страха.

— Не знам какво имаш предвид, татко — каза тя и се опита да се освободи.

— Не знаеш ли? — той се вторачи в нея, сякаш виждаше нечие друго лице. — Струва ми се, че много добре знаеш какво имам предвид. Кажи ми, спа ли вече с него? Даде ли на онова копеле онова, което аз обещах на друг? — Разтърси я с всичка сила. — Кажи ми, дяволите да те вземат! Кажи ми! — Блъсна я силно с едната си ръка, тя се олюля и се подпря на стената.

От гърдите й се изтръгна вик на болка, но Робърт не обърна внимание, сграбчи брадичката й се вгледа обвиняващо в уплашените й очи.

— Отдала си му се, нали? — диво изкрещя той. — Отдаде ли му се?

— Не, татко — успя да промълви Каси, вцепенена от ужас. — Аз дори не съм виждала Брейдън.

— Лъжкиня! — Запрати я към отсрещната стена, наблюдавайки я как се свлича на колене. После бавно и застрашително пристъпи към нея и я изправи на крака. — Мислиш, че не знам какво става под носа ми, така ли? Мислиш, че можеш безнаказано да продължиш да ме правиш на глупак? Така ли е, Елена? — Вдигна ръка и я удари силно през лицето.

Каси извика и усети в устата си соления вкус на кръвта.

— Аз не съм Елена, татко — проплака момичето. — Аз съм Касандра. Мама е…

— Курва! — Отново я удари и я събори на пода. После я вдигна и впи безумен поглед в уплашеното й и мокро от сълзите, насинено лице. Сякаш търсеше чертите, които продължаваха да терзаят душата му. — Колко пъти още ще ме предаваш? Колко пъти още ще се правя, че не забелязвам? — Обви пръстите на силната си ръка около тънката шия на Каси. — Не и този път, Елена. Не, не и този път. Този път ще си платиш. Този път ще е за последно.

В гърлото на Каси се надигна паника. Тя почувства как пръстите му се стягат и стискат, изсмуквайки дъха й, живота й. Всичко изчезна, остана само инстинктът за самосъхранение. Момичето събра последните си сили, вдигна коляно и го заби в слабините на баща си.

Той изрева от болка и пръстите му я освободиха. Треперещите й нозе я понесоха надолу по стълбите. Без да обръща внимание на режещата болка в ребрата си, тя изтича през входната врата. Пърси, който се бе спотаил в коридора, оголи зъби и излая срещу объркания мъж, после хукна след господарката си.

Нощният въздух охлаждаше мокрото й лице. Болката в ребрата й се усилваше с всяка стъпка, но тя не можеше да си позволи да забави крачка. Затича се към брега, но не остана там — тази вечер брегът не бе убежище за нейната агония. Приглушени ридания разтърсиха слабото й тяло, сърцето и душата й бяха вцепенени от болка и страх.

Но мислите й бяха ясни. И тя знаеше къде трябва да отиде.

„Ако някога се нуждаеш от мен, аз ще бъда на твое разположение по всяко време. Не го забравяй.“ Думите на Брейдън отекваха отново и отново като молитва в съзнанието й. „… аз ще бъда на твое разположение…“