Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (14)

Глава 13

— Но това е нелепо — заяви Каси и се облегна на лакти върху студената трева. — Не бях виждала този мъж цели три години и успях да оцелея. А ето че сега го няма едва от четири дни и аз не правя нищо друго, освен да бродя наоколо като пълна глупачка. — Очите й блеснаха, когато погледна безмълвния си компаньон. — Не е типично за мен да се държа по този начин. Не съм съвсем сигурна дали ми харесва влиянието, което любовта оказва върху мен. Смятам, че се чувствах много по-добре, когато бе единственият мъж в живота ми, Пърси.

Пърси чу името си и разбра, че от него се очаква отговор. Изджавка утвърдително и облиза ръката на Каси.

Тя се изправи и изтръска полепналата трева по светлорозовата й рокля.

— Радвам се, че си съгласен, приятелю. — Каси прегърна топло Пърси. — И ти благодаря, че ме изслуша. А сега трябва да се взема в ръце. — Внезапно обхваната от неясното и тревожно чувство, че я наблюдават, се загледа в далечината. Но наоколо не се виждаше жива душа. Намръщи се и усети как по гърба й полазиха леки тръпки. Сигурно така й се бе сторило.

Чу се шум от изпращяване на клон. Каси се сепна и погледна по посока на звука. Въздъхна облекчено, когато видя увеличаващо се кафяво петно да се приближава към тях.

— Освен това ми се струва, че твоят баща идва да те търси — информира тя Пърси. — Така че изобщо няма да ти липсвам!

Пърси проследи погледа й и се хвърли с радостен лай към баща си. Каси се усмихваше, наблюдавайки ги как подтичват заедно. Пърси гледаше Хънтър с обожание.

Малкият й любимец се чувстваше щастлив и сигурен в новия си живот. Сега бе неин ред.

Половин час по-късно младата жена се появи в конюшнята, облечена в костюма си за езда и изпълнена е решителност.

— Здравей, Добсън — поздрави тя изненадания коняр. Откакто Чарлс го нямаше, херцогинята не бе стъпвала в конюшнята.

— Ааа… добро утро, Ваша светлост — почтително отвърна младежът. — Мога ли да направя нещо за вас?

Каси кимна.

— Да, Добсън, можеш. Бих искала да ми оседлаеш Литъл лейди.

Добсън изглеждаше притеснен.

— Но, Ваша светлост… — започна той.

Каси махна с ръка, за да прекъсне възраженията му.

— Знам какво се каниш да ми кажеш, Добсън. Чарлс отсъства и аз не бива да яздя. Но те уверявам, че мога отлично и сама да се справя с Литъл лейди. Така че, моля те, направи, каквото ти казах.

Добсън бавно поклати глава.

— Не, Ваша светлост, това, което исках да кажа е, че Литъл лейди леко накуцва с левия крак. — Видя разтревожения поглед на Каси и побърза да я успокои — Не е нищо сериозно. Просто е стъпила на камък. След ден или два ще се оправи.

Каси си отдъхна облекчено.

— Разбирам. — Замисли се за миг, сетне вдигна решително брадичка. — Тогава ще яздя Стар.

Добсън зяпна от удивление.

— Стар? — изпелтечи той.

— Да, Добсън, Стар.

— Извинете, че ви го казвам, Ваша светлост, но да се язди Литъл лейди е съвсем различно от това да се язди Стар.

— Знам, Добсън — увери го тя любезно, но категорично. — Моля те, иди да го доведеш.

— Но той не е готов за езда — не се отказваше конярят.

— Няма проблем. Ще почакам.

Младежът изчезна в конюшнята с примирена въздишка.

Каси се почувства много доволна и горда от себе си. Най-после започваше сама да управлява живота си. И щеше да се справи чудесно. По какво толкова се различаваше един кон от друг? Чарлс бе отличен учител и я бе обучил добре. Беше сигурна, че ще приветства както решението й, така и инициативата й.

Половин час по-късно вече не бе толкова сигурна.

Винаги когато Брейдън яздеше Стар, конят изглеждаше толкова отзивчив, така послушен. Ала с Каси върху гърба си не бе нито едното, нито другото. От мига, в който Добсън й помогна да го възседне, Каси разбра, че е изпаднала в беда. Плашливият кон изглеждаше недоволен от всичко — непознатата ръка, която го водеше, нерешителните заповеди, неопитността на ездача. Въпреки това Каси го пришпори и препусна. Срамуваше се да се върне при Добсън и укорителния му поглед.

Оказа се, че греши. Раздразнението на Стар се превърна в непокорство. И колкото по-нетърпелив ставаше жребецът, толкова повече нарастваше нервността на Каси. Знаеше, че не бива да показва, че се страхува, но когато колебливо дръпна юздата, за да накара Стар да намали хода си, капризният кон препусна в бърз галоп. Добрите й намерения да запази спокойствие бяха забравени само за един миг, заедно с всичко, което Чарлс я бе научил по време на уроците им по езда.

Стар сякаш се възхищаваше на непокорството си и препускаше все по-бързо и по-бързо, а дългите му крака се носеха във въздуха и едва докосваха земята. Уплашена до смърт, Каси се вкопчи с две ръце в гривата му. Какво можеше да накара коня да спре? — запита се тя, опитвайки се да си припомни наставленията на Чарлс. Без да се замисли, се протегна и дръпна юздите с всичка сила.

И отново сгреши.

Стар изцвили, за да изрази недоволството си, разтърси глава и се изправи рязко на задните си крака. Хвърли най-безцеремонно Каси на земята и препусна към конюшните, без да се обръща назад.

Зашеметената Каси остана да лежи дълго неподвижно, опитвайки се да си поеме дъх и да възвърне самообладанието си. Земята бе студена и твърда, но за щастие покрита с гъста трева, а наоколо нямаше никакви камъни. Младата жена бавно се изправи и размърда предпазливо ръце и крака, за да провери дали има някакви наранявания. Освен пулсиращата болка в главата и множеството натъртвания, които без съмнение щяха да се превърнат в синини, изглежда нямаше нищо сериозно.

Но не можеше да се каже същото и за дрехите й. Тъмнокафявият костюм за езда бе разкъсан и висеше на парцали по раменете й, покрити с кал и зелени петна от тревата. Косата й бе разрошена, пълна със стръкчета трева и буци пръст, а без съмнение и лицето й не изглеждаше по-добре. Младата жена се усмихна тъжно и се затътри към къщата. Гордостта й бе пострадала. Не по-малко от дрехите й.

Пред парадния вход на Шърбърг бе спряла елегантна карета, която бе непозната за Каси. Каси почувства невероятно облекчение. Очевидно Сирил бе поканил гости и тя щеше да успее да се промъкне незабелязано в спалнята си и да се преоблече и измие, без да е нужно да отговоря на въпроси или да се подложи на още едно унижение. Сирил я бе предупредил да внимава като язди, но тя не го бе послушала. Е, той и без това щеше да разбере скоро. Добсън нямаше да пропусне да осведоми в най-малки подробности и него и всички в къщата за глупостта й. Поне не бе пострадала сериозно и можеше да спаси остатъците от достойнството си.

Младата жена пристъпи безшумно по мраморния коридор и се запъти към стълбите. Пъркинс вероятно бе някъде наоколо, но Каси знаеше, че икономът има слабост към нея и бе сигурна в дискретността му. Само да стигне до стълбите и щеше да е в безопасност.

Вратата на библиотеката внезапно се отвори.

— Искаше ми се и Брейдън да е тук, но съм доволен, че заварихме поне теб, Сирил. — Изискан джентълмен, придружен от красива руса жена, застана на няколко метра от Каси. Младата жена замръзна, пламнала от смущение.

— Сигурен съм, че ще съжалява, че е пропуснал посещението ти, Уилям — отвърна Сирил и излезе от библиотеката.

Тримата забелязаха едновременно Каси.

— Касандра? — Тонът на Сирил издаваше колко е шокиран и потресен. — Какво, за Бога, се е случило с теб?

Каси желаеше с цялото си сърце подът под нея да се разтвори и да я погълне.

— Паднах от коня, Сирил — отвърна тя, опитвайки се да говори спокойно. — Малко се натъртих, но иначе съм добре.

Каси забеляза как загрижеността на Сирил премина в неудобство и накрая в явно неодобрение. Той се изкашля и хвърли бърз поглед към сивокосия джентълмен, който стоеше до него с отворена от смайване уста.

— Разбирам. — Тонът му бе леден. — Е, да те представя на нашите гости. Уилям Девън, херцог Ламсбъро и дъщеря му — лейди Абигейл Девън. Негова светлост е делови партньор на Брейдън. Семействата ни са близки приятели от години.

Името Уилям Девън докосна позната струна в паметта на Каси. Той бе много важен делови партньор на Брейдън. Очевидно именно това бе причината за явното неодобрение на Сирил от непристойния й външен вид и за пропуска да спомене името й при представянето. Гордостта й мигом се завърна, придружена от прилив на гняв и болка.

— Ваша светлост, за мен е удоволствие да се запознаем. Брейдън често ми е говорил за вас. — Каси вдигна високо разрешената си глава и протегна ръка. — Аз съм неговата съпруга, Касандра.

Възрастният мъж наклони леко глава, изучавайки внимателно изцапаната и разчорлена млада жена пред себе си. Значи тази раздърпана дребна жена, която имаше вид на скитница, бе причината Брейдън да не се ожени за Абигейл. Присви очи и изпитателно огледа изцапаното й лице. На петдесет години, трийсет и пет от които, бе прекарал в обятията на безброй красиви жени, Уилям не можеше да бъде заблуден от неугледния външен вид на Каси. Младата жена срещна погледа му открито и прямо, с очи, блестящи като аквамарин, и с някаква невинна, вродена чувственост, която едва ли съзнаваше. Не можеше да отрече, че бе необикновена красавица.

Той се поклони и докосна с устни ръката й.

— Скъпа моя, удоволствието е изцяло мое.

Каси почти не чу думите му. Вниманието й бе изцяло погълнато от студената величествена жена, която я гледаше с високомерните си леденосини, пълни с омраза очи.

— Значи ти си съпругата на Брейдън. — Жената пристъпи напред с елегантността и арогантността на кралица, а русите й къдрици се разпиляха по тъмносинята й копринена рокля.

— Да, аз съм. — Каси запази невъзмутимия израз на лицето си, макар и да разбра, че Абигейл Девън е неин враг. Питаше се защо.

Устните на Абигейл се изкривиха в малка подигравателна усмивка. Злобният й поглед се плъзна с насмешка и презрение по раздърпаната фигура на Каси.

— Инцидент по време на езда. — Замълча за миг и се намръщи с подчертано недоумение. — Името ти беше Касандра, нали?

— Да, беше и все още е. — Каси усети как започва да трепери от гняв.

Абигейл кимна.

— Ти си нова за Шърбърг, както и за титлата си, Касандра. Сигурно си била твърде заета да учиш новата си роля и затова не си имала време да посещаваш по-често конюшните.

— Имам време и за двете, лейди Абигейл.

— Разбирам. Очевидно си много способна, Касандра.

Каси забеляза, че жената нарочно изпускаше титлата й. Очевидно я презираше, че се е омъжила за аристократ, когато по рождение бе само дребна дворянка. Е, така да бъде.

Каси пое дълбоко дъх.

— За мен е удоволствие да се запозная и с двама ви — спокойно изрече тя, обръщайки се едновременно към херцога и към високомерната му дъщеря. Вдигна високо глава и приглади полите на роклята си, сякаш не бяха скъсани и изцапани. — Извинявам се за неугледния си външен вид. Ако знаех, че ще ни посетите, щях да отложа ездата си за друг ден — усмихна се тя очарователно и по страните й се появиха трапчинки. — Както и да е, ако току-що сте пристигнали…

— Вече си тръгвахме — остро отвърна Абигейл. — Не знаех, че Брейдън е в Лондон, иначе никога не бих си направила труда да дойда в Шърбърг.

— Съжалявам — отвърна Каси и сякаш остър нож прониза сърцето й. Очевидно тази жена е била близка с Брейдън и то по начин, който нямаше нищо общо нито с приятелството, нито с деловите въпроси. „Била е — каза си мислено Каси. — Сега Брейдън принадлежи на мен.“

— Абигейл, скъпа моя — обади се Сирил с помирителен тон. — Брейдън предприе това пътуване доста внезапно. — Каси примигна пред тази безсрамна лъжа. — Ако знаеше предварително, сигурен съм, че щеше да се свърже със семейството ти.

Абигейл кимна.

— Предполагам, че щеше да го направи. — Лицето й засия, когато се обърна към баща си и Сирил, сякаш Каси не беше тук. — В такъв случай ще трябва да размисли и да присъства на нашето празненство, за да компенсира този пропуск. — Леко се нацупи и продължи — Все още не съм му простила, задето не дойде на нашия бал миналия месец. Макар че — хвърли смразяваш, поглед в посока към Каси, — много добре разбирам защо му е било трудно да изпълнява светските си задължения. Явно в момента животът му е доста объркан.

„Какъв бал?“ — искаше да попита Каси. Брейдън никога не й бе споменавал за някакъв бал.

Уилям се засмя смутено и потупа Сирил по гърба.

— Прекрасна идея, Сирил. Трябва да убедиш Брейдън да дойде в Ламсбъро… и да доведе прекрасната си млада съпруга, разбира се — добави припряно.

— Непременно ще говоря с него, Уилям — усмихна се Сирил. — Боя се, че Абигейл има право. Напоследък Брейдън бе зает с някои неотложни въпроси, които му попречиха да приеме доста покани.

— Разбирам. — Уилям Девън нямаше търпение да си тръгне и сложи край на неудобния разговор. — Да вървим, Абигейл. Каретата ни чака — каза той и се извърна към Каси. — За мен беше истинско удоволствие… Ваша светлост. — Каси се зачуди дали тези думи няма да го задавят.

Абигейл дори не погледна назад.

— Приятен ден, Касандра. Трябва да отидеш да се преоблечеш. Бих те посъветвала да използваш и банята. — При тези думи тя величествено напусна къщата.

Вратата се затвори зад тях.

Неприятна и не изричана никога досега ругатня напираше на устните на Каси.

Въпреки привидното външно спокойствие, тя цялата трепереше и едва се сдържаше да не се разплаче. Преглътна дълбоко и се обърна към Сирил.

— Аз също ли съм сред тези „неотложни въпроси“, които пречат на Брейдън да изпълнява светските си задължения?

Сирил повдигна вежди.

— Разбира се, че не, Касандра. Имах предвид делови въпроси.

Каси се вгледа в изненаданото, невинно изражение на Сирил.

— Не съм глупачка, Сирил. Съвсем очевидно е, че не си доволен от мен. Уверявам те, че нямах никакво намерение да падна от коня, нито пък да бъда представена на приятелите на Брейдън, облечена като просякиня.

Сирил кимна.

— Не, разбира се, че не си глупачка, Касандра. И си напълно права. Бях много засрамен от ситуацията. Уилям Девън е изключително влиятелен човек, скъп приятел на Брейдън и двамата имат съвместен бизнес. Признавам, че случилото се не е по твоя вина, по-скоро неприятно стечение на обстоятелствата. Затова те моля да ми простиш, ако съм се държал студено и безчувствено. Намирах се в трудно положение.

Извинението му я изненада и младата жена примигна смутено.

— Да, Сирил. Предполагам, че мога да разбера създалата се неловка ситуация. Обаче… — Спря се навреме. Смяташе да му заяви направо, че не харесва и не вярва на Абигейл Девън, но здравият разум й каза, че подобно изявление би било доста безразсъдно и излишно. Ако искаше да запази приятелството на Сирил, трябваше да се въздържа да критикува старите семейни приятели. Не, когато Брейдън се върне, ще го попита за Абигейл.

— Обаче? — напомни й Сирил.

— Обаче бях изненадана, че Абигейл спомена за някакво празненство. Не знаех за подобна покана — импровизира Каси.

Сирил я изгледа проницателно.

— Навярно Брейдън не е споменал за това, защото е отклонил поканата. Не позволявай на Абигейл да те разстройва, скъпа моя. Тя е малко разглезена и безцеремонна в приказките, но те уверявам, че изпитва искрена привързаност към Брейдън. Двамата се познават от години.

Искрена привързаност? Каси не смяташе, че е точно това. Разбираше обаче, че Сирил се опитва да пощади чувствата й и затова каза:

— Сигурна съм, че си прав, Сирил. А сега, ако ме извиниш, ще последвам съвета на лейди Абигейл и ще се изкъпя и преоблека.

— Разбира се. Сигурна ли си, че не си наранена? — Тонът му отново бе изпълнен със загриженост.

— Напълно. Имам натъртвания и охлузвания, но нищо сериозно. До утре вече ще съм забравила.

Сирил я наблюдаваше как се отдалечава, и за стотен път отбеляза, че е невероятно хубава, но ужасно неподходяща за племенника му. Замисли се как двамата щяха да се появят заедно на празненства и балове, каква щеше да е реакцията на висшето общество… Изведнъж се сепна от ненадейно хрумване. „Това може да е начинът, по който да се сложи край на този фарс. Как не съм се сетил досега?“

Внезапно изпита желание Брейдън да се върне час по-скоро в Шърбърг.

 

 

— Стига, стига, мила моя, всичко е наред. Всичко е наред.

Маргарет залюля нежно Каси до пищните си гърди и се намръщи, като усети треперенето на господарката си. Последните няколко нощи бяха по-лоши от всички досега — Каси се събуждаше нощем, обляна в студена пот, измъчвана от ужасния кошмар.

Младата жена пое дълбоко въздух и кимна.

— Знам. Съжалявам, Маргарет, толкова съжалявам.

Прислужницата я потупа нежно.

— Не ставайте глупава, мила моя. Няма за какво да се извинявате.

Каси седна и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.

— Аз съм причината да не си доспиваш през изминалите нощи.

— Спях, колкото ми бе нужно, Ваша светлост. Не се безпокойте — отвърна тя и нагласи Каси в леглото, сякаш бе малко дете. — Вие сте тази, за която се тревожа. Погледнете само какви тъмни кръгове има под красивите ви очи.

Каси се усмихна насила.

— Веднага ще направя нещо по въпроса — обеща тя и се намести върху възглавниците. — Ти също трябва да си починеш, Маргарет. Вече съм добре, наистина. Моля те, върви да си легнеш.

Маргарет задъвка долната си устна. Въпреки уверенията й, Нейна светлост никак не беше добре. Беше крайно време да уведоми херцога. Мислено си обеща да сподели тревогите си с него, веднага щом се върне от Лондон.

— Добре, Ваша светлост, ако сте сигурна.

— Сигурна съм — потвърди Каси.

— Лека нощ, тогава — кимна Маргарет.

— Лека нощ, Маргарет. И благодаря — прошепна Каси. Когато вратата се затвори, тя седна в леглото, обви ръце около коленете си и впери поглед в мрака. „Ще има ли край това мъчение?“ — запита се отчаяно. Дали причината за постоянното повтаряне на ужасните й кошмари бе неприятната й среща с Абигейл Девън или тревогата за предстоящото връщане на Брейдън и неизбежния разговор относно посещението на баща й в Шърбърг?

Каси отпусна глава на коленете си. Да, беше разтревожена, но колко много й липсваше съпруга й и как копнееше да се върне у дома! Двамата трябваше да обсъдят и решат толкова много неща. Щеше да го накара да сподели чувствата си с нея, да разбере защо се бе отдръпнала от него онзи ден край потока. И тогава всичко щеше да бъде наред.

В съзнанието й изплува споменът за собственическия начин, по който Абигейл Девън говореше за Брейдън и за миг се разколеба. В сравнение със светската изтънченост и очевидния опит на Абигейл, Каси се чувстваше наивна и смешна. Дали и Брейдън я смяташе за такава? При тази мисъл стомахът й се сви. Това, което ставаше между мъжа и жената в леглото, си оставаше загадка за нея, но очевидно съвсем не бе тайна за Абигейл Девън. В това бе напълно сигурна.

Изведнъж решителността й се възвърна. Независимо от миналото си, тя бе сигурна, че Брейдън никога няма да я нарани, нито пък да предаде любовта и доверието й. Не можеше повече да си позволи да спотайва чувствата си. Бе длъжна по някакъв начин да надмогне глупавата си съпротива, защото повече от всичко на този свят искаше да принадлежи на Брейдън, да бъде негова съпруга наистина, а не само по име.