Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (23)

Глава 22

— Ти ми беше много ядосан — заяви Каси. Бе се сгушила до влажните топли гърди на съпруга си.

Брейдън сякаш не я чу. Мина доста време, откакто телата им се бяха слели, но той все още бе погълнат от усещането. Физически бе постигнал блажен покой, но струните на душата му, толкова дълго недокосвани, продължаваха да трептят. Чувстваше се емоционално уязвим, оголен, без защитната си черупка. И уплашен. Уплашен от новооткритата нужда да притежава, да обладава, да люби до забрава жената в прегръдките си. Страхуваше се да повярва в това, което сърцето му знаеше, че е истина.

— Брейдън? — Каси се размърда леко и го погледна въпросително.

— Какво? — Гласът му прозвуча глухо в собствените му уши.

— Казах, че ми беше много ядосан. Все още ли си ми сърдит?

Невинната ирония на въпроса й проникна през пелената на обзелия го емоционален смут.

— Не, скъпа, не съм ти сърдит — отвърна той, обви по-плътно ръце около нея и придърпа завивките.

Каси отпусна глава на гърдите му, а фините й извити вежди леко се сбърчиха.

— Но беше. Защо?

Брейдън поклати глава учудено.

— Искаш да кажеш, че отсъствието ти от къщата през цялата нощ не е достатъчна причина, за да бъда ядосан?

— Имах предвид по-рано. На бала, преди да напуснеш приема. Не се държах подобаващо, срамуваше се от мен.

Сякаш го заляха със студена вода. Спомни си съвсем ясно. Обвиняваше се, задето се бе държал така отвратително с Каси. Спомни си и причината. Не можеше да позволи добросърдечната му и великодушна съпруга да обвинява себе си.

— Не си направила нищо — повтори той и нежно потри кокалчетата на пръстите си о зачервената й буза. — Ти беше великолепна каквато нито за миг не съм се и съмнявал, че ще бъдеш. Аз бях виновен. Предполагам, че не съм свикнал да бъдеш обграждана с внимание от други мъже.

— Разстроил си се, защото танцувах с приятелите ти? — Каси се опитваше да го разбере.

— Бях побеснял от ревност.

Каси се втренчи смаяно в него.

— Ревнувал си? О, Брейдън, как изобщо е възможно да ревнуваш?

Брейдън се усмихна вътрешно на наивния й въпрос.

— Скъпа, ти може и да не го знаеш, но си се превърнала в изключително красива жена — започна той. — Така че съвсем естествено…

— Много добре осъзнавам физическите си качества, Брейдън — прекъсна го тя със спокоен тон.

Брейдън примигна слисано.

— О… но ти ме попита…

— Разбирам от какво си ревнувал — каза тя, напомняйки му за откритото и прямо момиче, каквото бе преди три години. — Това, което не проумявам, е защо. — Вгледа се в очите му. — Аз просто бях любезна с приятелите ти, защото това е задължението ми като твоя съпруга. — Протегна се, за да докосне лицето му. Искаше не само да я чуе, но и да я разбере. — Не искам никой друг мъж, освен теб — прошепна младата жена.

Той целуна ръката й и я взе в своята.

— Моя красива и невинна, Каси. Хрумвало ли ти е някога, че и други мъже може да те пожелаят?

Тя сви слабите си рамене.

— Това не променя нищо.

— Но някои може да се опитат…

— Те вече го направиха.

Брейдън стисна устни, а в гърдите му започна да се надига гняв.

— Кой? — процеди през зъби.

— Има ли значение?

— Да. Има значение. — Замълча за миг, по лицето му премина нервен спазъм. — Грант ли беше?

— Той не заслужава гнева ти, Брейдън.

Пръстите му стиснаха ръката й.

— Онова копеле докосна ли те?

Каси потрепери.

— Причиняваш ми болка — каза тя и той мигновено я пусна. — Целуна ме — отвърна младата жена, решена да бъде честна докрай със съпруга си. — Или по-скоро се опита да ме целуне.

Тялото на Брейдън се напрегна и Каси усети как дълго потисканата ярост от предателството в миналото се смеси с бурния гняв на настоящето.

— Ще го убия.

— Брейдън. — Каси легна върху него и впи поглед в блестящите му лешникови очи. — Той не го заслужава — каза тя и погали брадичката му, потушавайки гнева му с докосването си. — Освен това — добави и прекрасните й очи заискриха, — не мисля, че е харесал отговора ми на безсрамните му задявки.

— Което означава?

— Ударих му плесница, след което му заповядах да напусне веднага Шърбърг.

Въпреки гнева устните на Брейдън се извиха в лека усмивка, като си представи как нежната му малка съпруга удря слисания Грант през лицето.

— Аз не приемам изневярата, Брейдън. — Каси повдигна леко глава и лицето й придоби сериозно изражение. — За нито един от двама ни — добави многозначително. — Тъкмо влязох в спалнята ти, за да ти разкажа за случилото се, когато…

— Когато си открила Абигейл в леглото ми — довърши той.

— Когато открих Абигейл съблечена в леглото ти — поправи го тя.

— Разбирам. — Изпита удоволствие, когато видя собственическия израз върху лицето на съпругата си.

— Тя също не хареса реакцията ми на безсрамното й поведение — осведоми го тя с войнствен блясък в очите.

— Което означава?

— Тя също получи плесница.

Брейдън искаше да се засмее на глас — от удоволствие и искрена радост — но Каси го гледаше със сериозен и очаквателен поглед.

Той взе лицето й в ръцете си, за да я застави да прочете истината в очите му.

— Не съм я поканил в леглото си — тихо рече младият мъж. — Никога не бих ти причинил подобно унижение. — Замълча, после продължи, давайки й това, от което се нуждаеше, от което и двамата се нуждаеха. — Не съм бил с друга жена от деня на нашата сватба. Нито пък възнамерявам да бъда. Освен това Абигейл Девън бе завинаги изгонена от дома ми.

— Благодаря ти — отвърна Каси просто.

Брейдън погали меката й като коприна коса.

— Няма защо. — Помисли си, че не й казва нищо ново, защото отдавна се бе отказал от други жени. Бе факт, че никоя друга, освен Касандра не можеше да го задоволи — нито желанията на тялото му, нито копнежите на душата му. Това бе абсолютната истина, която Брейдън бе приел, но все още не можеше да изрази, поне не с думи.

Усети как гърдите му се стягат от напиращите чувства, претърколи Каси по гръб, за да се наслади на нежната руменина на лицето й и на радостта, която струеше от очите й. Тя изглеждаше напълно задоволена и блажено отпусната. Мисълта, че той я е накарал да се почувства щастлива, го опияняваше. Наслаждаваше се на красотата на съпругата си, искаше винаги той да бъде този, който ще й доставя удоволствие, да я защитава от света и от цялото зло на земята.

Но помежду им висеше още един неразрешен въпрос и той потърси отговора в очите й.

— Беше бясна, когато си тръгна миналата нощ.

— Да — отвърна тя с доволна усмивка. — Бях.

— Какво те накара да се върнеш?

— Любовта ми към теб и… едно прекрасно прозрение, което ме осени внезапно — тихо отвърна младата жена.

В гласа на Брейдън се долови лека насмешка, когато повтори:

— Прозрение? За какво?

— За това — предпазливо отвърна тя, — че може би се тревожиш за мен. Подобна мисъл не бе ми минавала през главата досега.

Той се намръщи. Думите й му напомниха за всички страхове, които бе изживял през изминалите часове.

— Не си и помисляй да изчезнеш за цяла нощ отново. Бях полудял от притеснение.

— Хм. — Тя го ухапа леко по брадичката. — Забелязах.

— Каси, говоря сериозно.

Усети болката в гласа му. Кимна.

— Няма.

— Не се опитвам да те изплаша — продължи той по-нежно, като се надвеси над нея, за да може да почувства тялото й до своето, — но никак не е безопасно да бродиш из обширните земи на Шърбърг през нощта.

По лицето й премина сянка на страх.

— Струва ми се каза, че има пазачи.

— Има. — Брейдън не забеляза промененото изражение на лицето й, защото в същия миг се възхищаваше на огрените й от слънчевата светлина копринени къдрици. — Но не е изключено някой да успее да се промъкне. — Усети, че внезапно се сковава и премести поглед към пребледнялото й лице. — Скъпа, не ти казвам всичко това, за да се тревожиш ненужно, но…

— Днес някой ме наблюдаваше.

— Какво?

— Тази сутрин. Преди да се върна в къщата. Усетих, че нещо не е наред. Там имаше някой. — Стисна очи и си припомни ужасяващото чувство, че я наблюдават, неочаквания лай на Пърси, лудешкия бяг от опасността, огромното облекчение, когато се появи Чарлс…

Докато се взираше в нея, стомахът му се сви на топка. Видя страха, изписан по лицето й, и нито за миг не се усъмни, че Каси му казва истината.

— Видя ли някого?

Тя поклати глава, без да отваря очи.

— Не. Извиках му да се покаже, ако е там, но не се появи никой. Сигурна съм, че беше там, Брейдън. Също и Пърси. Той продължи да ръмжи и лае, а ти знаеш, че не го прави, освен ако…

— Шшт. — Той я привлече отново към себе си и подпря брадичка на главата й, опитвайки се да прикрие тревогата си. — Всичко е наред, любима. Започни от начало. Разкажи ми какво се случи. — Макар и да звучеше нежно, изражението на лицето му бе сурово и мрачно.

Каси му разказа с треперещ глас това, което можеше да си спомни, за преживяната уплаха рано сутринта. С всяка нейна дума Брейдън кипваше все повече и повече. Когато тя свърши, той замълча за миг, опитваше се да се овладее.

— Каси — каза накрая, като продължаваше да милва косите й, — всичко е наред. Няма да позволя на никого да те нарани.

— Ти не ми вярваш — примирено отвърна тя.

— Вярвам ти — възрази й той. — И смятам веднага да предприема необходимите мерки.

— Какво си намислил?

Той внимателно прецени отговора си.

— Ще взема Хънтър и ще претърсим всяка педя от земята в Шърбърг. Разбира се, ще разпитам и охраната и…

— И какво ще направиш след това? — прекъсна го младата жена.

Брейдън въздъхна. Съпругата му правеше опитите му да я защити от действителността невъзможни.

— Брейдън — настоя тя, — какво смяташ да правиш? — Облегна се на ръце и впери поглед в очите му.

— Това, което трябваше да сторя още преди седмици — отвърна той и си помисли какъв глупак е бил, след като си е въобразявал, че може да го скрие от нея.

— Смяташ да се видиш с баща ми.

— Да, любима, ще се видя с баща ти. — Наблюдаваше внимателно реакцията й. Изражението на лицето й не се промени, но Брейдън усети, че тялото й едва доловимо се скова и устните й потрепериха.

— Моля те, бъде внимателен — прошепна тя.

— Не се притеснявай. — Той притисна устни до челото й и я премести нежно върху възглавниците. — А сега поспи. Изтощена си.

— А ти?

— Аз ще си почина по-късно, след като се уверя, че неканеният гост не е бил баща ти. — Усмихна се нежно на тревогата, засенчила за миг красивото й лице. — Всичко ще бъде наред, скъпа. Обещавам ти.

Малко по-късно, докато пътуваше с каретата към къщата на Робърт Грей, Брейдън все повече се убеждаваше, че именно той е наблюдавал тайно Каси. Бе претърсил имението и разпитал пазачите, без да узнае нещо ново. Единствените хора, които били видели рано тази сутрин, се оказаха градинарите, неколцина ранобудни гости, излезли на обичайната утринна езда, Добсън и Чарлс Грейвс. Въпреки това Брейдън бе сигурен, че Каси бе усетила реална опасност. И че тя идваше от баща й.

Но защо? Грей нямаше да спечели нищо, като изплаши дъщеря си, със сигурност не и пари, които Каси вече му бе отказала. А и ако искаше пари, щеше да потърси Брейдън. „И аз вероятно щях да му дам“ — помисли си с отвращение херцогът. Бе готов да направи всичко, само и само да защити любимата си съпруга от онзи негодник.

Но нещо му подсказваше, че не става въпрос за пари. Ставаше въпрос за нещо друго, но каквото и да бе то, щеше да го разбере.

 

 

Робърт бе отпуснал глава върху възглавницата, а ръката му здраво стискаше гърлото на бутилката. „Елена…“ — мълвеше той. Красивото й лице беше пред очите му — всеки ден, всяка нощ. „Моя красива Елена…“ Почти бе успял да се сближи с нея отново, да пропъди уплашения поглед в очите й, когато той отново се завърна в живота й. Проклет да е. Нищо нямаше да е вече същото, докато той не си отиде от живота им. Нищо.

Вратата шумно се отвори и се тресна в олющената стена. Робърт се стресна и се опита да се изправи в леглото.

— Какво…

Брейдън прекоси стаята и дръпна рязко пердетата, за да пропусне утринната светлина в мрачната и задушна стая. Спалнята бе мръсна, навсякъде бяха разпилени дрехи, по пода се въргаляха бутилки, а вонята на алкохол бе толкова непоносима, че едва можеше да се диша. Трябваше да отвори прозорците, за да влезе чист въздух.

Робърт изхленчи като малко дете и закри очите си с ръка, за да се предпази от нахлуването на светлината и свежия въздух.

Брейдън едва успя да запази самообладание.

— Е, Грей, бил си в дома ми, вероятно си ме търсил. Ето ме. Дошъл съм, за да ми кажеш какво искаш. И ми посочи поне една разумна причина да не те убия на часа.

Робърт примигна, беше му трудно да се съвземе.

— Какво… не знам какво искаш да кажеш…

— Защо си бил в Шърбърг? — рязко запита Брейдън. Казах ти да, стоиш по-далеч от съпругата ми.

— Не съм бил в Шъ…

— Лъжеш! — прекъсна го херцогът. — Каси ми каза, че те е видяла. — Пристъпи към леглото, сграбчи Робърт за ръцете, измъкна го и го пусна на пода. Гледаше равнодушно как се сгърчва в краката му. — А сега ми кажи защо, жалка отрепка такава!

— Заради пари, дяволите да те вземат, заради пари — изхленчи Робърт, изправи се на крака, като се придържаше за леглото, за да не падне.

— Дадох ти сто хиляди лири.

— Свършиха.

Брейдън го изгледа с отвращение.

— И не е нужно да те питам за какво си ги похарчил, нали?

— Трябваха ми.

— И не те е грижа как ще си ги набавиш — обвини го Брейдън и се втренчи в него с изпепеляващ поглед. Дори да трябва да нараниш собствената си дъщеря.

— Не съм я наранил!

— Не си ли? — Брейдън пристъпи заплашително към него. — Защо си дошъл пак, след като Каси е отказала да ти даде повече пари?

— Не съм…

С един скок Брейдън се намери до него и го сграбчи за гърлото.

— Не ме лъжи! Знам, че си се върнал в Шърбърг. Това, което не знам, е защо?

Робърт поклати глава. Реалността и фантазиите се преплитаха и той не можеше да ги разграничи една от друга.

— Аз исках да я видя… да я видя още веднъж.

— Защо?

— Защото я обичам, по дяволите! Защото винаги съм я обичал. Затвори кървясалите си очи и спомените отново нахлуха в размътеното му съзнание. — Елена…

Брейдън почувства, че му призлява.

— Касандра е твоя дъщеря, Грей, а не съпруга — тихо, но отчетливо рече той.

Грей бавно отвори очи и се засмя.

— Касандра? Да, Шефилд, знам, че е моя дъщеря. Истинско копие е на майка си. — В този миг говореше напълно разумно.

Брейдън реши да се възползва от възможността.

— Кога за последен път беше в Шърбърг?

Грей се усмихна язвително.

— Не съм бил в царствения ви дом, Ваша светлост.

При тази нагла лъжа очите на Брейдън се присвиха от гняв.

— Какво знаеш за кошмарите на Каси?

В очите на Грей за миг се прокрадна сянка на ужас, но бързо отлетя.

— Не знам за какво говориш.

„Не знаеш, как ли не!“ — помисли си Брейдън и в гърдите му се надигна ярост.

— Говоря за кошмарите на Каси. Ужасните сънища, които продължават да я преследват. Какво знаеш за тях?

Робърт се освободи от хватката му и с треперещи ръце заоправя дрехите си.

— Не си спомням Касандра да е споменавала за някакви кошмари, Шефилд. Може би причината за появата им е вашата сватба, а?

Юмрукът на Брейдън сякаш сам се стовари върху челюстта на Робърт. Звукът отекна в стаята, Грей се олюля назад и се строполи на пода. Цялата смелост се бе изпарила от погледа му и бе заменена от болка и страх.

— Стой по-далеч от нея, Грей — изрече Брейдън с унищожителен глас. — Следващият път ще ти бъде последен.

 

 

Брейдън се върна в Шърбърг в отвратително настроение. Главата му пулсираше от преживените тревоги и безсънната нощ, която бе прекарал в търсене на Каси, както и от грозната сцена с баща й.

Робърт лъжеше.

Бе напълно убеден в това. Не знаеше обаче до каква степен и с каква цел? Робърт го излъга за кошмарите. По думите на Каси, баща й не бе обърнал никакво внимание на разказите й, заявявайки, че са плод на прекалено развитото й въображение. Брейдън си спомни ужаса, който се бе появил в очите му, преди да отрече, че знае за кошмарите на дъщеря си. Не, той лъжеше. Лъжеше и се страхуваше.

Брейдън пое нагоре по стълбите. Не бе по-близо до истината, отколкото преди да посети Грей. От какво се страхуваше бащата на Каси? И каква роля изпълняваше Каси в тези страхове? Дали не бе направил нещо и смяташе, че Каси знае за него? По гърба му полазиха студени тръпки. И ако бе така, какво възнамеряваше да предприеме Грей? Дали идваше в Шърбърг, за да държи под око дъщеря си или бе замислил нещо повече? Не, каза си Брейдън. Ако Робърт планираше да нарани Каси, защо не го бе сторил, докато бе живяла в дома му? Тогава е можел да я наблюдава всяка минута, и денем и нощем. Била е сама, не е имало с кого да разговаря, нито пък с кого да сподели страховете си. Досега.

Тревогата му се усили. Грей бе непредвидим и през по-голямата част от времето не бе на себе си. Това го правеше опасен. И ако бе намерил начин да се промъкне незабелязано в Шърбърг…

Брейдън измина почти тичешком останалата част от коридора, нахлу в спалнята на Каси и с ужас се втренчи в празното легло. Сърцето му заби учестено. Къде беше тя? Остави я да спи, бе посъветвал Маргарет да я убеди да остане в леглото, а ето че сега нямаше и следа от съпругата му.

Неговата стая — появи се отговорът в обезумялото му съзнание. Бе я оставил да спи в неговото легло.

Прекоси празната спалня, отиде до свързващата врата и я отвори.

Видът на Каси, спяща блажено в леглото му, го накара да се облегне на стената от облекчение. Приличаше на ангел с разпилените си върху възглавницата коси, а тъмните й гъсти мигли наподобяваха нежните крила на пеперуда, кацнала върху прекрасното й лице. Брейдън приближи безшумно до леглото, опиянен от невинната й красота, изпълваше сетивата си с Каси, докато в душата му не остана място за грозотата на изминалите няколко часа.

Съблече бавно дрехите си. Искаше само да си легне до нея, да я подържи в прегръдките си и да заспи. Плъзна се гол в леглото, като внимаваше да не я събуди.

Но Каси усети присъствието му и се размърда.

Отвори очи и сънено примигна. Когато го видя, лицето й засия от радост.

— Брейдън — промълви тя дрезгаво и Брейдън почувства прилив на нежност.

— Тук съм — каза той и я привлече към себе си. Тя се сгуши до него и цялото му същество се изпълни с обич и желание да я закриля, чак го заболя.

— Видя ли се с него?

— Да… шшт, не сега — промърмори тихо, по-скоро на себе си, отколкото на нея. Не искаше присъствието на Робърт Грей да наруши очарованието на мига, когато Каси е в обятията му.

Каси се отдръпна леко, вгледа се в него и кимна.

— Добре — прошепна в отговор младата жена. Инстинктът й нашепваше да се подчини на желанието на Брейдън.

Брейдън я погледна и безусловната вяра в очите й накара всички мисли мигом да изхвърчат от главата му. Тялото му неочаквано пламна от желание. Нуждата да бъде вътре в нея внезапно стана по-силна дори от потребността да диша.

— Каси… — Едва ли съзнаваше, че мълви името й, докато покриваше тялото й със своето и завладяваше устата й със страстната целувка на безмълвно притежание. Почувства нежните й гърди до своите, усети как ръцете й се обвиват около врата му и разбра, че този път няма търпение да се слеят ведно.

— Любима — задъхано прошепна той и се раздвижи отгоре й, — пусни ме в себе си. — Бе изумен от собственото си нетърпение.

Но не и Каси. Тя разбираше по-добре от какво се нуждае Брейдън и му го даде по единствения начин, по който щеше да го приеме — покори се на желанието му открито и докрай.

Той влезе в нея с диво ръмжене, облада я с безумен плам, който накара и двамата да закрещят. Телата им се сливаха отново и отново, докато от гърдите на Брейдън не се изтръгна дрезгав вик, когато изля семето си в нея, покорявайки се на любовта й.

Каси почувства топлата влага в себе си, затвори очи и се притисна към силното тяло на съпруга си, докато собственото й освобождение дойде със силните и остри спазми на удоволствието. Чу Брейдън да вика името й, усети, че я повдига към себе си и двамата се сляха в невероятното усещане на екстаза. Изпита пълно блаженство, когато задоволеното му тяло се отпусна с цялата си тежест върху нейното и двамата потънаха в мекото легло.

— Нараних ли те? — Гласът му трепереше.

— Не — прошепна тя и докосна с устни потното му рамо. — Обичам те. И не си ме наранил.

Младият мъж затвори очи, а ръцете му се стиснаха в юмруци. „И никой друг не ще те нарани — закле се мълчаливо той, вдишвайки мириса й. — Никой!“