Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (12)

Глава 11

Чарлс се стресна от настойчивото тропане по вратата на спалнята му. Едва успя да отвори и Брейдън нахлу вътре.

— Защо не си ми казал? — остро попита той.

Приятелят му примигна смутено. Нямаше начин Брейдън да е узнал за разговора му с Касандра. Какво ли имаше предвид?

— Да ти кажа? — попита той. — Какво да ти кажа?

Брейдън зарови пръсти в косата си и тихо изруга.

— Мислех, че сме приятели, че винаги сме били честни и откровени един към друг — изръмжа младият мъж.

Чарлс трепна от обвинението, което прочете в студените лешникови очи на Брейдън.

Каквото и да бе узнал, явно бе нещо сериозно.

Сърцето му заби по-силно.

— Приятели сме, Брейдън — рече той с престорено спокоен глас. — А сега затвори вратата и ми кажи какво означава всичко това.

Брейдън ритна яростно вратата.

— Как си могъл да криеш от мен? — избухна той.

— Какво съм крил от теб? — объркано попита Чарлс.

— Касандра е моя съпруга, Чарлс. Моя съпруга! Нима не смяташ, че имам право да знам?

Чарлс усети как студени тръпки полазиха по гърба му.

— Какво е това, което имаш право да знаеш? — сковано попита той.

Брейдън се хвърли напред, сграбчи го за раменете и заби пръсти в твърдите му мускули със смесица от гняв, болка и смущение.

— Истина ли е, че Елена Грей се е самоубила?

Чарлс не отмести поглед.

— Истина е.

— И това, че ти си открил тялото? — настоя Брейдън.

— Да.

Брейдън изстена, пусна го и се извърна.

— Защо? — попита кратко той.

Чарлс въздъхна уморено.

— Ти беше юноша, когато това се случи, Брейдън, и учеше в Итън. А когато се върна у дома, всичко бе свършило. Не познаваше семейство Грей, така че нямаше нужда да ти разказвам трагедията. Всъщност — гласът му премина в дрезгав шепот — исках да забравя образа на онази красива млада жена, лежаща на брега толкова неподвижна, като прекършено цвете. — Затвори очи, макар да знаеше, че никога няма да го забрави, никога няма да може… — Винаги ще ме преследва.

Брейдън не бе готов да изпита съчувствие, в гърдите му бушуваше гняв.

— И все още ли смяташ, че не е нужно да ми се казва, Чарлс? — процеди той и по брадата му нервно трепна мускул. — Сега, след като съм женен за дъщеря й, това все още ли не ме засяга?

— Това се случи преди четиринайсет години — възрази Чарлс.

— Но когато срещнах за пръв път Касандра и ти разказах за нея, ти не ми спомена нищо. Когато отведохме онова пияно копеле, баща й, в къщата му, ти пак не каза нищо. Когато ти заявих, че Касандра ще стане моя съпруга, ти пак замълча! Защо?

— Защото не исках сенките на миналото да помрачат щастието ти — тихо отвърна Чарлс. — Касандра не знае нищо относно истинските обстоятелства около смъртта на майка си. Ако й се каже, това ще й причини само болка. А да го кажа на теб, би означавало само да подклаждам и без това кипящия в гърдите ти огън на омразата и гнева.

Брейдън срещна погледа му.

— Ти смяташ, че тя се е самоубила.

Очите на Чарлс се изпълниха с тъга.

— Ако бе паднала случайно, нямаше да лежи толкова надалеч. Трябва да е било нарочно.

Брейдън удари с юмрук в стената.

— По дяволите, нима не я е било грижа, че дъщеря й е била почти бебе? Че се е нуждаела от нея? Що за жена би могла…

— Жена, която е била отчаяна, отвъд границата на надеждата, обезумяла от страх.

— Страх — бавно повтори Брейдън. За втори път се изказваше предположение, че Елена се е бояла от нещо. Първо го каза Сирил, а сега и Чарлс.

— Мислиш ли, че Грей я е тласнал към самоубийство? — попита той Чарлс открито.

— И двамата видяхме на какво е способен, Брейдън. Какво те кара да смяташ, че съпругата му е била пощадена от грубостта и жестокостта му?

Брейдън усети, че му прилошава. Прекоси стаята, отпусна се върху скромното, но старателно оправено легло на Чарлс и зарови лице в шепите си.

— Тя приличаше ли на Каси? — успя да отрони накрая.

— Да. Касандра е копие на майка си.

Младият мъж вдигна глава.

— Чарлс, съжалявам. Нямах право да…

Чарлс го прекъсна, като поклати глава.

— Няма за какво да се извиняваш, Брейдън. Моля те единствено да разбереш мотивите ми. Реших да не ти казвам всичко това, защото е минало и чувствах, че разказът ще причини на теб и съпругата ти само болка и страдание. Ако съм постъпил погрешно, аз съм този, който трябва да се извини.

— Не искам Каси да бъде наранена — рече Брейдън.

— Нито пък аз — съгласи се Чарлс. — Тя заслужава да бъде щастлива… да бъде щастлива и обичана.

Брейдън се изправи.

— Къде отиваш? — попита Чарлс с любопитство.

Херцогът протегна ръка към дръжката на вратата и спря.

— Да прекарам малко време със съпругата си.

Вратата тихо се затвори зад гърба му.

Чарлс остана сам. Лъч на надежда се прокрадна в примирената му и тъжна душа.

 

 

— Ваша светлост! Ваша светлост!

Пъркинс крачеше забързано по коридора, доколкото му позволяваше достолепието. Облекчението, че най-после е открил херцога, се смени със смущение, когато видя неудоволствието, изписано по лицето на господаря му. Чул вика, Брейдън се спря по средата на стълбите и със сбърчени вежди зачака приближаването на иконома.

— Да, Пъркинс, какво има? — Всъщност Брейдън не го бе грижа какво се е случило. То можеше да почака. Точно в този момент искаше да намери Каси. Вече я бе търсил на долния етаж, но не я бе открил никъде.

— Имам съобщение за вас от херцогинята. Думите му приковаха вниманието на Брейдън.

— От Каси?

Пъркинс кимна енергично.

— Да. Нейна светлост моли, да се присъедините към нея, при потока в долния край на имението, колкото е възможно по-скоро.

Брейдън се напрегна.

— Потокът? Защо? Тя добре ли е? Баща й да не се опитал да я…

Пъркинс поклати глава.

— Не, Ваша светлост, не е имало и следа от господин Грей в Шърбърг. Щяхме да ви уведомим веднага.

Брейдън си отдъхна.

— Каза ли ти защо желае да се срещнем там?

— Не, не ми каза. Каза само, че отива на разходка и ме помоли да ви предам съобщението.

— И кога беше това? — Брейдън се опитваше да не се тревожи, но никак не му харесваше мисълта, че Каси е сама на някакво уединено място.

— Няма и час.

Херцогът се запъти към вратата.

— Стар е оседлан и ви чака отвън, Ваша светлост — извика Пъркинс след него.

Брейдън се извърна и се усмихна.

— Както винаги предугаждаш всяко мое желание, Пъркинс. Благодаря ти.

Брейдън се метна на седлото, опитвайки да се освободи от странното усещане за притеснение. Събитията през деня бяха оставили отпечатъка си. Нямаше да се успокои, докато не се увери, че Каси е добре и в безопасност.

Каси извърна лице към слънцето, наслаждавайки се на вълшебната топлина върху кожата си. Сутринта съвсем случайно откри това прелестно кътче и мигом се влюби в него. Напомняше й за любимия й бряг, макар и на пръв поглед двете места да не си приличаха. Но и двете притежаваха някакво диво очарование, както и способността да умиротворяват сетивата и душата й. Веднага разбра, че това ще да бъде нейното място.

Младата жена доволно описваше с босия си крак кръгчета в спокойната вода. Нейното ново убежище бе уединено и й даваше свободата да прави каквото си пожелае. Веднага се бе възползвала от това. Свали обувките и чорапите си и вдигна полите си, за да се наслади на студената вода. Беше прекрасно, почти съвършено.

Каси въздъхна със задоволство и затвори очи, питайки се кога ли ще дойде Брейдън. Знаеше, че се е върнал в Шърбърг, защото Маргарет й бе казала, докато разчесваше косите й. Коси, които в момента се спускаха в безпорядък по раменете и гърба й, усмихна се Каси. Е, така става, когато човек подскача във водата. Преди да се върне в къщата, щеше да прибере непокорните къдрици, но сега се наслаждаваше на разпуснатата си коса и усещането за свобода.

Лекият ветрец донесе до ноздрите й уханието на храна и стомахът на Каси се разбунтува от глад. Очевидно и тялото й бе не по-малко нетърпеливо от нея. Трябваше обаче да почака, защото красиво подредените ястия върху одеялото бяха за двама. Брейдън още го нямаше. Докато дойде, тя просто ще се наслаждава на уединението си.

Но Каси не беше сама.

Един мъж стоеше зад дървото и бе напълно погълнат от гледката. Наблюдаваше, без да бъде забелязан. „Тя очаква някого — помисли си той. — Това е очевидно. Вероятно съпруга си. — Мъжът се намръщи. — Не мога да си позволя да бъда заблуден от невинността, която продължава да струи от нея. Веднъж вече бях заблуден, но никога повече. — Пред очите му се появи избледнял образ. Най-красивата жена на света — чиста и невинна наглед, но в действителност само една измамна курва. Дяволите да я вземат!“

Мъжът примигна. Това бе само минало. Тя отдавна бе мъртва и погребана. Ала бе оставила истинско свое копие, което го измъчваше и преследваше.

„Не и този път — каза си той. — Този път ще получа това, което искам. Тя ще ми даде всичко, което животът ми отне някога.“

Със замаяно от алкохола съзнание, той пристъпи напред. „Тя ще си плати… о, да, ще си плати.“

Тропотът на конски копита го накара да се закове на място. Някой приближаваше. Разтърси глава, за да избистри мислите си. Звукът ставаше по-силен… идваше по-отблизо.

В гърдите му се надигна паника. „Дали не съм полудял? — запита се той. — След като планирах внимателно всичко, съм готов да рискувам да бъда разкрит? Не. Макар и близо, трябва да се откажа от целта си. Да изчакам. Трябва да изчакам.“

Той се скри бързо и незабелязано сред гъстите дървета и скоро изчезна.

Брейдън препускаше в галоп, оглеждаше се тревожно наоколо и се проклинаше, че бе оставил Каси сама. Тъкмо се канеше да я извика, когато зърна ярките цветове на постланото върху тревата одеяло.

В същия миг Каси се изправи, а лицето й светна от радост при вида на съпруга й.

— Брейдън! — усмихна се тя и му махна.

Брейдън забави, слезе от коня и огледа с любопитство всичко наведнъж: прекрасната и разрошена Каси и грижливо подредената до нея „маса“.

Усмихна й се нежно. Тревогата и безпокойството му се стопиха.

— Помолих готвача да опакова всичко, за което можах да се сетя. Бих казала, че има достатъчно храна и вино за четири или пет хранения. — Откритите й синьо-зелени очи потърсиха неговите. — Доволен ли си?

Той взе ръцете й.

— Доволен съм и в същото време съм невероятно трогнат.

— Знам колко си зает — нерешително промълви тя.

Брейдън засия насреща й.

— Никога не съм толкова зает, че да нямам време за теб, ma petite. — Изпълненият й с надежда поглед го накара да се почувства като последния негодник. В крайна сметка не бе нейна вината, че не можеше да стои близо до нея, без да я пожелае. Очите й сякаш му казваха, че я пренебрегва.

Тя го дръпна към импровизираната софра.

— Ела да видиш нашата трапеза! Успях да свърша доста работа, докато те чаках.

Той погледна към мокрия край на роклята й, към малките голи нозе, които се подаваха отдолу.

— Виждам. Във водата ли си газила?

Каси проследи погледа му и се изчерви.

— Навярно не биваше да го правя. Но, Брейдън, тук е толкова красиво! Водата е толкова освежаваща, а тревата — така мека! — Замълча за миг. — Предполагам, че на една херцогиня не са позволени подобни волности.

Брейдън избухна в смях.

— На моята херцогиня е позволено всичко, което би я направило щастлива — увери я той. — Харесвам как изглеждаш. Напомня ми за онова прелестно малко момиче, което срещнах преди три години.

Каси повдигна мокрите си поли и се поклони шеговито, разкривайки за миг пред погледа на Брейдън голите си красиви крака. Гледката го накара мигом да промени мнението си. Нямаше нищо детско в ефекта, който тя оказваше върху копнеещото му тяло и то се напрегна болезнено. Брейдън упорито се бореше с физическото желание, което Каси събуждаше у него и което се засилваше с течение на времето. Но този път той бе решен да се наслаждава на компанията на съпругата си, без да се съсредоточава върху това колко много я желае.

Каси вече бе започнала да подрежда храната.

— Донесох всичко, което можах да нося — осведоми го тя.

— Виждам. — Брейдън бе смаян от количеството храна, която се появи върху тяхната импровизирана маса. Чиниите със студено пиле, печеното телешко и крехките резени шунка, хлябът и сиренето, свежите плодове и бутилката порто заеха цялото одеяло.

Каси вдигна глава и озари Брейдън със слънчевата си усмивка.

— Има и пасти, но мисля да ги разопаковам по-късно, ако нямаш нищо против. Изглежда не разполагаме с много място.

Брейдън седна до нея.

— Много гости ли очакваме? Може би десет или дванайсет? — пошегува се той, оглеждайки пиршеството. — Или се опитваш да ме угоиш?

— Нито едното, нито другото, ще бъдем само ние двамата и… — погледът й се плъзна срамежливо по стройната му и мъжествена фигура — аз те харесвам такъв, какъвто си.

Извърна се, за да продължи работата си, но не достатъчно бързо и Брейдън видя леката руменина, обагрила страните й. Бе очарован. Нейната невинност, изключителната й честност и прямота не преставаха да го изумяват. Толкова хубави черти в характера у едно дете, толкова нечувани качества у една жена.

Брейдън наблюдаваше как Каси подрежда обяда им и в гърдите му се зароди нещо топло и нежно, което нямаше нищо общо със страстта. Кога за последен път се бе наслаждавал на нещо толкова просто, но толкова приятно като един пикник? Беше твърде преситен, твърде привикнал към своя свят, свят, в който нищо не оставаше чисто и неопетнено. Да бъде с Каси, да се потопи в нейната чистота и доброта, го засищаше много повече, отколкото всякаква храна. Защото това, което Каси предлагаше, бе храна за душата.

— О, забравих да взема прибори! — ужасено изпъшка Каси.

— Няма значение — побърза да я увери Брейдън.

— Как да няма значение? Как ще се нахраниш сега!

Брейдън изпита мигновено желание да заличи нещастното изражение, изписало се върху красивото й лице.

— Никога ли не съм ти казвал? — попита той с престорена изненада. — Херцозите трябва да ядат с пръсти, когато са на пикник, разбира се.

Чувствайки се свободен и безгрижен, както може би никога досега, младият мъж се пресегна и си взе парче от пилето.

— Херцозите не ядат с пръсти, дори на пикници — възрази Каси.

Брейдън я ослепи с усмивката си.

— Аз го правя. — Той облиза внимателно пръстите си и си взе резен шунка.

Каси не изглеждаше много убедена.

— Е, поне имаме чаши за вино.

В лешниковите очи на Брейдън заиграха дяволити пламъчета, той взе бутилката, поднесе я към устните си и отпи щедра глътка.

— Не се нуждаем и от тях.

— Брейдън!

Той свали бутилката.

— О, нима не съм ти споменал и този факт? Когато са на пикник, херцозите са длъжни да пият от бутилката, а не както обикновено от кристални чаши.

Каси повдигна вежди, а живите й очи палаво заиграха.

— Разбирам. Очевидно има да уча много повече за благородниците, отколкото си мислех. По-късно ще трябва да ми предадете няколко урока, Ваша светлост.

Младият мъж обмисли молбата й.

— Добре, щом се налага. — Наведе се заговорнически напред. — Първото и най-важно нещо, което трябва да знаеш, е, че херцозите и херцогините са длъжни да започват с десерта.

Каси кимна замислено.

— Когато са на пикник, разбира се — додаде тя.

— Разбира се — побърза да се съгласи Брейдън.

— Е, предполагам, че сме длъжни да се подчиним — престорено въздъхна Каси…

С тези думи тя извади от дъното на кошницата шест пасти, покрити с гъста сметана и шест плодови пити и ги постави на тревата пред тях.

— Ето, сега вече сме истински представители на аристокрацията.

Брейдън лакомо огледа сладкишите. Вкусните френски пасти бяха един от специалитетите на готвача му. Те бяха и една от основните му слабости.

— След като нямаме прибори — рече замислено Каси и задъвка долната си устна — как ще ядем тези огромни и пухкави пасти?

Без да отговори, херцогът взе един от сладкишите и го поднесе към устните й.

— Отхапи — заповяда той, а в очите му се появиха искрици.

Младата жена се втренчи в покритата със сметана паста. Как, за Бога, ще я лапне?

— Отхапи — повтори съпругът й.

Каси тъкмо се накани да откаже, но предизвикателството в очите му сложи край на колебанието й.

Отвори широко уста и заби зъби в пастата. Една малка част попадна в устата й. Остатъкът покри половината й лице.

Нямаше нужда да пита как изглежда. Изражението на Брейдън бе достатъчно красноречиво. Раменете му започнаха да се тресат, той отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях.

— Сега вече си истинска херцогиня — успя да каже той, не особено сигурен за реакцията й.

Очакваше появата на гняв, сълзи, притеснение. Брейдън бе добре запознат с реакциите на дамите в подобна ситуация.

Ала изглежда бе забравил нещо, което Каси му бе казала преди три години. Тя не приличаше на нито една от познатите му дами.

Скочи и с един замах бутна пълната му с паста ръка към лицето му.

— А ето и един истински херцог — заяви тя, когато белият крем се размаза по брадичката и носа му.

В първия миг Брейдън изглеждаше напълно слисан. Но бързо се съвзе и се хвърли към нея.

Каси обаче бе по-бърза. Побягна и смехът й отекна в тишината. Брейдън не губи нито миг — скочи и хукна след нея. Дългите крака му даваха предимство и той я настигна и улови тъкмо когато стигна края на потока.

Каси се отскубна от ръката му, нагази във водата и му хвърли предизвикателен поглед.

— Е, Ваша светлост, трябва да призная, че се държахте изключително непристойно. Въпросът е дали ще забравите всички правила за благоприличие и ще продължите да ме преследвате? Или ще отстъпите и ще се признаете за победен?

Не очакваше, че ще я последва и когато той се озова в потока, вече бе твърде късно. Каси се обърна, за да побегне, но мокрите поли й пречеха да се движи бързо. Усети как силните ръце на Брейдън я хванаха отзад, и се замята, опитвайки се да се измъкне. Силният й смях огласи въздуха.

— Пусни ме!

— Щом настоявате, Ваша светлост — кавалерски отвърна той и мигом я пусна.

Каси падна на колене, мокра до кости. Водата бе леденостудена и й трябваха няколко секунди, за да се съвземе.

Смехът на Брейдън заглъхна и той се намръщи. Виждаше само мокрия гръб на Каси и наведената й глава.

— Каси? Добре ли си?

Когато тя не отговори, го обзе страх.

— Скъпа? — Наведе се, опитвайки се да види лицето й, скрито зад облак черни къдрици. — Каси? Нараних ли…

Не успя да довърши. Каси се изправи, сграбчи ръката му и го издърпа.

Херцогът възкликна изненадано и се пльосна сред бистрите води на потока. Остана да седи така, взирайки се в Каси, която бързо увеличаваше разстоянието помежду им. После се гмурна.

Улови я за кръста, вдигна я, метна я през рамо и я отнесе до тревистия бряг на потока.

— Вече сме наравно — засмя се той, полагайки я на земята. — Сега гордостта ми е спасена.

Каси се извиваше, удряше с юмруци раменете му и се смееше.

— Аз просто исках да измия в потока крема от лицето ви, Ваша светлост.

— Е, успяхте, Ваша светлост. При това се справихте доста добре, смея да добавя. — Докато я гледаше как се бори, за да се освободи, си помисли, че прилича на морска сирена.

Каси усети погледа му и прихна.

— Не съвсем — промърмори тя и се протегна, за да избърше остатъка от сметаната, полепнал върху брадичката и долната устна на Брейдън.

Когато го докосна, сърцето на Брейдън заби учестено. Внезапно осъзна, че тя лежи под него, а мократа й рокля е прилепнала към тялото й като втора кожа. Усещаше топлината на слънчевите лъчи върху им и меката трева под тях. Усещаше горещата й кожа през слоевете дрехи. Затвори очи и пое дълбоко дъх. Ноздрите му се изпълниха с уханието на Каси, свежо и упойващо като аромата на горски цветя.

Простена, когато нежните й пръсти се плъзнаха по очертанията на устните му. Инстинктивно отвори уста и езикът му бавно облиза върховете на всеки един от тях. Вкусът им проникна до всяка пора на тялото му. Чу тихото й изохкване, отвори очи и се взря в меките полуотворени устни, които нежно го подканваха.

Усещане, което бе по-силно от плътското желание, го накара да сведе глава и да впие жадно устни в нейните. Намести тялото си върху й и вплете пръсти в мокрите й коси, за да й попречи да прекъсне целувката им.

Ала това бе последното нещо, което би й хрумнало в този миг.

Отначало прие целувката му свенливо, после с плаха настойчивост и накрая откликна без никакви задръжки. Подчини се на неизречената заповед, отдавайки му езика си и поемайки неговия с дива и всеотдайна страст, която надминаваше и най-буйните й фантазии.

Ръцете на Брейдън се обвиха около нея и я притиснаха с жар, цялото му тяло потръпна от желание. Всичко, което искаше, от което се нуждаеше, бе да я притежава, да се слее с нея, докато и двамата избухнат в пламъците на страстта. Откъсна устни от нейните и ги впи в нежната й шия, после се спусна към гладкото й рамо. Усети мокрия плат на роклята й и го дръпна нетърпеливо надолу, за да се наслади на копринената мекота на голата й кожа.

— Каси… — Не осъзна, че мълвеше името й. Цялото му същество бе в плен единствено на усещанията. Зарови лице в уханната гънка между гърдите й. Нито една жена не го бе карала да се чувства толкова добре. Не можеше да спре. Поне не сега.

Каси се размърда неспокойно и Брейдън дръпна роклята по-надолу. Смъкна я до кръста й, хвана ръцете й и ги притисна отстрани към тялото й.

Не можеше да откъсне поглед от нея. Никога в живота си не бе виждал по-красиви гърди — чисти и недокоснати, като изваяни от слонова кост, с розови зърна, не познали мъжки поглед.

Разтърси го чувство на притежание и той протегна ръка, за да обхване сладката плът.

При допира му двамата простенаха едновременно. Благоговейният поглед на Брейдън срещна смаяния взор на Каси.

— Скъпа… — задавено промълви той и сведе устни към нейните. — Няма да те нараня. Само ми позволи да те докосна.

Не дочака отговора й, а завладя устните й с изгаряща целувка, докато палецът му се движеше леко по втвърденото зърно на гърдата й.

Каси простена, а в тялото й избухна непознато по сила усещане. Никога не си бе представяла нещо толкова интимно, нито пък толкова прекрасно. Гърдите й жадуваха за докосването му и тя се вкопчи в силните му ръце, искайки да го притегли по-близо, закопняла за упоителното усещане, което й даваше.

Брейдън повдигна глава и жаркият му поглед се насочи към заоблените й щръкнали гърди. После се наведе към едното зърно. Устните му го поеха нежно, потъркаха го леко, сетне езикът му го облиза.

Каси извика и се изви безпомощно към него, предлагайки му още от себе си. Брейдън се подчини на безмълвната й покана и засмука розовата пъпка. Всички мисли излетяха от главата му, удавени във виковете й на удоволствие, всичките му благородни намерения мигом се изпариха. Захапа леко зърното със зъби, после плъзна език по него и се премести на другата й гърда. Беше опиянен от сладката бездна на желанието, която единствено тя можеше да запълни.

Самоконтролът му изчезна. Разумът бе победен. Съществуваше единствено желанието, което го тласкаше към нея, което изгаряше като буен пламък тялото му, цялото му същество.

Жадувайки желаното облекчение, Брейдън плъзна ръка под мокрите поли на Каси, придвижи се по гладките й бедра, докато достигна до топлината, в която отчаяно искаше да се потопи. Бавно, но непогрешимо разтвори мокрите листенца и пръстите му се плъзнаха вътре.

Каси се напрегна и неволно извика от непознатото нахлуване в тялото й. Нарастващото й удоволствие изведнъж се стопи пред страха от непознатото и от инстинктивната потребност да се защити от безпомощната уязвимост, която я бе завладяла, откакто се озова в ръцете на Брейдън. Желаеше го, ала в същото време бе изплашена от пълното себеотдаване, което този непознат акт изискваше от нея.

Беше безнадеждно влюбена, ала все още не бе готова да пожертва цялата си душа заради него.

— Брейдън… недей… — Отначало това бе само шепот, но когато той не се подчини, тя започна да се бори с него, мълвейки думите отново и отново, докато цялото й тяло се разтърсваше от завладелите я чувства.

Брейдън усети съпротивата й и вдигна глава. Разумът му бе замъглен от желанието, а ръката му бе на сантиметри от мястото, където искаше да бъде. Но в същото време нещо в него му заповяда да спре. Нещо, което не разбираше, но на което бе длъжен да се подчини.

— Моля те… — прошепна Каси с плувнали в сълзи очи. — Недей. — Несъзнателно използваше думите, от които той толкова се боеше. — Страхувам се.

Брейдън се сгърчи от болка. Впи поглед в красивото и изплашено лице на съпругата си и мигом бе обзет от гняв и отвращение към самия себе си.

— Каси — промърмори младият мъж и вдигна ръка към лицето й. Слава Богу, тя не трепна, не се отдръпна. Не знаеше какво щеше да направи, ако го бе сторила.

Брейдън оправи роклята й и вдигна нагоре корсажа й в напрегнато мълчание. Изправи се и протегна ръка, за да й помогне да стане.

— Да се връщаме в къщата — рече с безизразен глас.

— Но нашия пикник… — изрече тя първото нещо, което й дойде наум.

— Някой друг път — рязко отвърна той. — Идеята за пикник вече не ми се струва толкова привлекателна.

Каси се запита със свито сърце дали думите му не се отнасяха и за нещо друго, освен за пикника.