Патриша Уин
Опасната Ани (19)

19

След безсънна нощ Джеймс взе няколко важни решения. Щеше да посети Ани и да й обясни какъв е проблемът и как ще го разрешат. Сетне щеше да се обади на Оливия и да я убеди да развалят годежа. Това бе единственият начин да се отърве от споразумението с чест. С лорд Фиг щеше да се разправя, както си знаеше. Щеше да го заплаши с физическа разправа само ако спомене още веднъж името на Ани.

Запъти се към нейната къща. Изненадана от ранния час, компаньонката й, мис Търнър, го посрещна с лошата вест, че мис Бони още е в леглото и си почива заради главоболието от предишната вечер.

Джеймс настоя да я изчака. Нямаше търпение, но все пак държеше да спазва благоприличие пред чужди хора. Въведоха го в гостната, където му се наложи да издържи цял час в разговор с мис Търнър. Тъй като точно той я бе наел, жената явно реши, че е длъжна да забавлява господаря си. Но ако това беше разбирането й за разговор, то Джеймс съжаляваше за избора си.

Накрая я прекъсна и заяви, че не може да чака повече. Помоли я да събуди Ани, за да говори с нея по един неотложен въпрос.

Изгаряйки от любопитство, мис Търнър се завтече да изпълни молбата му. На лицето й обаче се четеше нещо повече от обикновено неодобрение. Джеймс бе сигурен, че за един джентълмен е недопустимо да буди спяща девица. Ако компаньонката й разбереше колко близки бяха двамата всъщност, положително щеше да изпадне в истерия.

Не след дълго мис Търнър се върна и задъхана от бързане му съобщи, че Ани е изчезнала.

— Изчезнала! Къде?

— Нямам представа! — Мис Търнър уплашено кършеше ръце.

— Претърсихте ли къщата? — Джеймс не искаше да се тревожи, преди да е проверил навсякъде. Стомахът му обаче вече се бе свил на топка.

— Разпитах прислугата, но никой не знае къде може да е тя.

— Някой видял ли я е да излиза? Може просто да е отишла на разходка.

— Сър Джеймс — вирна брадичка мис Търнър, — надявам се, че знаете много добре, че никога не бих пуснала повереницата ви да се разхожда сама!

Той й отвърна разгневен:

— Тогава как е изчезнала?

Това бързо срази възмущението й:

— Нямам представа как е успяла да се измъкне, без никой да я види.

Джеймс потисна яростта си, която не беше нищо повече от растящ страх. Прииска му се да изкрещи, че щом Ани е искала да избяга, то безпроблемно е намерила начин. Отсъствието й обаче го обърка. Не можеше да си го обясни.

— Направих всичко възможно — нареждаше в това време мис Търнър. — Не мога да се виня. Мис Бони изглеждаше толкова бледа, когато се прибрахме след вечеря, че наредих на прислужницата й да не я безпокои тази сутрин. Но ви уверявам, че снощи тя си беше в леглото.

Прислужницата. Джеймс бе забравил за Софи. Момичето несъмнено знаеше къде е Ани. Нямаше смисъл да се паникьосва, преди да е говорил с нея.

Запъти се към стълбите.

— Кажи на Софи да дойде при мен в стаята на мис Бони.

— Нали нямате намерение да се качвате горе?

— Напротив, точно това правя. И, мис Търнър, не съм свикнал да не ми се подчиняват.

 

 

Софи пристигна разплакана. Докато я чакаше, Джеймс вече бе проверил прозореца. По външната стена нямаше много места за подпиране, но по всичко личеше, че Ани е избягала точно оттам. Знаеше, че това въобще не би я затруднило.

— Къде е господарката ти, Софи?

— Не знам, капитане! Само ми каза, че трябва да си върви! Рече още, че не бива да се тревожа, защото вие сте щял да се погрижите за мен.

До този момент Джеймс още не вярваше, че това е истина. Надяваше се, че Ани просто е искала да се поразходи сама. Предполагаше, че й е било трудна да стой затворена в последните дни с тази строга жена и детето.

— Остави ли ми някаква бележка? Обясни ли защо си отива?

Софи поклати глава.

— Как беше облечена?

— О, сър, остави всичките хубави рокли, дето й ги купихте!

— Всичките? Добре си помисли. С коя рокля тръгна?

Софи се сепна от резкия му тон, но като че ли разбираше накъде бие Джеймс, защото сведе глава.

— Не взе нито една, капитане.

— Тогава с какво беше облечена?

Софи не вдигаше поглед от пода.

— Кажи ми, Софи. С какво беше облечена? В момчешки дрехи?

Мис Търнър ахна, но Софи енергично закима:

— Да, сър. Онези дрехи от испанеца. Тя си ги запази.

— Защо, по… — Джеймс прехапа език на средата на думата, макар че сърцето му се сви от страх. Ето че все пак тя го бе направила. Отново се връщаше към живота си на момче.

При това, без да му каже и дума. Дори не си бе направила труда да му напише няколко успокоителни реда. Забеляза, че чаршафите липсват от леглото и попита:

— Направила е въже от чаршафите и така е избягала, нали?

Софи кимна тъжно:

— Само от крайчеца. Иначе си бяха цели.

Джеймс изправи рамене.

— Ще я намеря. Бъдете сигурни, че ще я намеря.

Дяволите да я вземат! Обзе го страх, който само подклаждаше яда му. Как бе могла да стори това? Как си позволяваше да го плаши така?

Един друг глас обаче шепнеше тихо в главата му. Защо си въобразяваше, че Ани няма да избяга от теб само защото не можеш да го понесеш?

Дали се бе върнала в морето? Този въпрос не му даваше мира, докато крачеше неспокойно из къщата. Градът криеше хиляди опасности за едно момче. Докато премисляше какво би могло да й се случи, той се молеше поне ножът да е с нея.

Беше толкова изплашен, че едва след известно време успя да събере мислите си. Все още му се струваше необяснимо Ани да бяга от него. Предната вечер си тръгна обидена. Това поне беше очевидно. Макар че жените често вършеха такива неща, Ани никога не се бе държала като тях. Беше безхитростно същество, с изключение на няколкото салонни номера, научени от Тереза.

Тяхната нощ на плажа го бе уверила, че Ани си е все същата — откровеното прямо момиче, което той обичаше. Ако просто му бе сърдита, нямаше да си играе. Щеше да връхлети върху му и да го попита в очите какви глупости е намислил.

Явно имаше причина да бяга. Нещо я бе принудило да го направи. Поради някаква причина тя бе загубила доверие в него. Сещаше се само за един човек, който бе способен да постигне това.

Искаше му се да намери лорд Фиг и да му счупи главата. Но това трябваше да почака. Първо щеше да намери любимата си.

Къде? Ако се бе върнала в морето, може би бе отплавала със сутрешния прилив. Застина от ужас, когато осъзна, че от Лондон тя би могла да тръгне към всяко едно пристанище на света.

Без да се бави и секунда повече, той спря един файтон и хукна към доковете.

 

 

След един час търсене се убеди, че няма да може да се справи сам. С растяща тревога нае група шляещи се моряци и ги прати да издирват момче с дълга до раменете рижава коса.

Самият той продължи да обикаля от кораб на кораб, докато не започна да го гложди мисълта, че тя може да е тръгнала и към Портсмут. На два пъти бе влизала в Англия точно от това пристанище. Не му оставаше нищо друго, освен да тръгне натам, като поръча на наетите да търсят внимателно. На доковете в Портсмут отново плати на няколко моряци и ги накара да си отварят очите за червенокосо момче.

В полунощ най-сетне се предаде и се върна в странноприемницата в Лондон. Страхът, че може да загуби Ани, го докара до истерия. Знаеше, че няма да мигне, докато не си излее гнева върху виновника за цялата история.

Утрото го завари в клуба на негова светлост, където той често прекарваше нощите си. На входа го разпознаха като бъдещия зет на графа и веднага го пуснаха да влезе. В този час на деня лорд Фиг обикновено подремваше в една от стаите. Джеймс се запъти натам и го завари седнал сред няколко свои другари по чашка.

Без да обръща внимание на другите, Джеймс се нахвърли върху графа, сграбчи го за врата и го разтърси, докато му загракаха зъбите. Стреснат и уплашен, лорд Фиг изригна яростен порой от думи.

— Какво си въобразявате, че правите? Махнете си ръцете от мен, сър! Някой да повика охраната! — нареждаше той със задавен глас.

— Никой да не мърда от мястото си — заповяда Джеймс на останалите през стиснати зъби. Сетне се обърна към негова светлост, съзнавайки, че всички го наблюдават. — Казал сте нещо, за да уплашите мис Бони. Какво е то?

Графът се опита да блъфира пред приятелите си.

— Какво? Хубавата птичка е изхвърчала от клетката, а? Е, би трябвало да ми благодарите за това. Спестих ви усилието да се отървете от нея.

— Какво сте й казал? — заплашително повтори Джеймс. — Веднага искам отговор!

Дори и лорд Фиг усети заплахата в гласа му. В очите му проблесна тревога, още повече, че отникъде не се задаваше подкрепа.

— Ако девойчето е сторило нещо глупаво, аз нямам никаква вина.

— Веднага — или ви откъсвам главата!

Графът не му отговори, но се опита да повика охраната. Джеймс го сграбчи отново за реверите и го притисна до стената. Краката на негова светлост увиснаха безпомощно във въздуха. Нечий сподавен смях издаде, че поне един от господата се забавлява със случката.

— Ще ви унищожа! — крещеше лорд Фиг.

— Хубаво. Унищожете ме. Пет пари не давам. Но първо ми отговорете или ще ви изхвърля през прозореца.

Тъй като на този етап лорд Фиг беше изцяло в ръцете му, не му остана друго, освен да се подчини.

— Само й намекнах, че присъствието й може да накара хората да говорят.

— Да говорят? — изсумтя Джеймс. — Забравяте, че знам добре какъв мръсен негодник сте. Казал сте й, че тя ще ме разори, нали? Сигурно сте я уверил, че лично вие ще го направите?

В очите на графа проблесна злоба, но той бързо я прикри. Джеймс го хвърли с отвращение на един стол.

Когато му обърна гръб и тръгна към вратата, лорд Фиг повиши глас:

— Ще накарам да ви арестуват за това! Не можете да ме блъскате така! Аз съм аристократ!

Джеймс се завъртя и го изгледа толкова яростно, че графът потъна обратно в стола си. Все пак още никой не си бе мръднал пръста, за да му помогне.

— Така е! Както се казва, нямате равен на себе си. Но давате ли си сметка какво ще си помисли един магистрат за вас, когато разбере, че сте подплашил невинна девойка да избяга с риск за живота си? Ако смятате, че това няма да се отрази на репутацията ви, давайте, повикайте полиция. — Всички го гледаха със съчувствие. — Макар че не мисля, че съм единственият човек в Лондон, който ви познава добре.

Джеймс отново се запъти към вратата. Лорд Фиг обаче извика след него:

— Къде отивате?

— При дъщеря ви, лорд Фиг.

Когато излезе на улицата, Джеймс си даде сметка, че трябваше да потърси Оливия още преди две седмици. Ако не беше отлагал срещата им, всичко това нямаше да се случи. Той обаче се бе оставил да го манипулират като пионка. Бе паднал в капана от хитрост и измама. Бе позволил да рискува щастието си, и то само заради репутацията на Ани. Ала тя очевидно означаваше повече за него, отколкото за нея.

Каква полза имаха и двамата от общественото мнение? Дори и да го бе намирал за важно, Ани го промени. Щом обществото се бе намесило между него и нея, Ани просто го бе отхвърлила, без да се обръща повече назад.

Тогава нека бъде така. Англия повече не им бе необходима. Щом трябваше да се разори, добре. Можеха да отидат в Америка, където титлите и аристокрацията не важаха. Ани и той нямаха място в тази страна.

Колкото до Оливия, тя никога не бе искала да се жени за него. Ако Джеймс разтрогнеше договора, лорд Фиг положително щеше да си намери някой друг. Така нямаше да жертва собственото си щастие само за да не й причини страдание. Щеше да се опита да облекчи положението й, за да му е чиста съвестта. А през останалата част от живота си щеше да преследва Ани по моретата.

 

 

Оливия го прие в гостната, където вече бе настанена една посетителка. Джеймс така се ядоса от това обстоятелство, че отначало не забеляза очевидната промяна в Оливия.

— Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо, капитан Ейвъри — каза тя.

Джеймс се стресна от това посрещане, защото не беше предупредил за посещението си. Вгледа се в нея и остана поразен от блясъка в очите й. Бе свикнал с бледността и хладното й държание и сега не успя да прикрие учудването си.

Оливия го покани да седне, изчервена от реакцията му.

— Разбирам изненадата ви. Никога преди не съм ви викала на среща.

— Но аз не знаех за това — рече Джеймс. — Тук ме води друга работа.

— О, боже. — Оливия погледна смутено гостенката си. Въпреки това увереността не изчезна от лицето й.

През цялото това време Джеймс не бе обърнал внимание на жената, която седеше на канапето. При нейното възмутено изсумтяване обаче той се обърна към нея. Установи, че тя го гледа с нескрита ненавист.

Оливия побърза да ги представи един на друг:

— Сър Джеймс, позволете ми да ви представя мис Търстън. Надявам се, че помните моето възхищение от нея.

Мис Търстън! Джеймс погледна строгата дама до Оливия и се опита да си спомни какво е чувал за нея. Беше спомената във връзка с някаква възпитателка.

Всичко това беше много хубаво, но за момента му пречеше. Трябваше да говори с лейди Оливия насаме. Не искаше да губи време, което можеше да оползотвори в търсене на Ани.

Затова нетърпеливо попита Оливия дали може да се видят на четири очи.

Тя се изчерви, както винаги, щом станеше въпрос за интимни теми. Днес обаче изглеждаше различно. Нямаше го предишният страх. За миг Джеймс се уплаши да не би тя да е преодоляла отвращението си към бъдещата им венчавка.

Тя обаче го изненада с думите:

— Помолих мис Търстън да остане. Бих предпочела да е така, защото трябва да ви споделя нещо неприятно за вас.

От умора Джеймс вече не можеше да владее нервите си. Понечи да повтори, че трябва да говори насаме с нея, и то веднага. Нямаше време за губене.

Тогава обаче се сети, че лейди Оливия му бе писала с молба да се видят. Осъзна, че трябва да я остави да говори.

Мис Търстън хвана ръката й за кураж. Със срамежлива усмивка Оливия каза:

— Капитан Ейвъри, няма да ми бъде лесно, но ситуацията ще стане още по-лоша, ако не бъда откровена с вас сега. Може би си спомняте, че веднъж ви споменах за една моя възрастна леля, от която очаквах нещо. — Гласът й потрепери.

Джеймс я погледна по-внимателно и забеляза, че треперенето явно идва от радост. Съвсем се обърка, но после се сети какво му бе говорила Оливия и го обзе надежда.

— Да…

— Е, страхувам се — надявам се, че няма да бъдете прекалено разочарован, — че моята близка наистина е починала, като ми е завещала богатството си. То ще ми осигури малка, но достатъчна независимост за мен и моята скъпа приятелка, мис Търстън. Възможно е дори да си позволим да ви върнем част от сумата, която платихте предварително на баща ми. Спомняте ли си, че ви казах как не желая никога да се омъжвам? — попита Оливия и го погледна напрегнато.

— Значи искате да кажете, че… — Джеймс затаи дъх.

Оливия се поколеба, но мис Търстън заяви високо и категорично:

— Оливия иска да ви каже, че ви освобождава от споразумението.

— Признателна съм ви за честта, която ми оказахте — побърза да добави Оливия. — Но желанието ми си остава непроменено. Никога не съм искала да имам съпруг. За пръв път обаче имам възможност да избирам свободно. Надявам се, че ще разтрогнете договора с баща ми.

Заля го вълна на облекчение, но скоро се сети за изчезналата Ани. Дори само тази мисъл му помогна да прикрие радостта си. С изражение на провалил се ухажор, той поздрави Оливия за наследството и й пожела всичко най-хубаво.

Тя му обеща да върне всички пари, които бе платил на баща й. Той обаче отхвърли предложението.

— Това споразумение беше между мен и вашия баща. Съмнявам се, че той е искал вашето мнение, затова няма да бъде честно да решаваме спора помежду си. Освен това — добави той възможно най-тактично — баща ви несъмнено ще прояви претенции към състоянието ви, с които сигурно ще трябва да се съобразите.

Мис Търстън пак изсумтя и хвърли поглед, който сякаш казваше: „Нека да опита!“

Не виждаше повече смисъл да се бави при тях. Извини се и излезе с убеждението, че в лицето на мис Търстън лорд Фиг най-сетне ще си намери майстора.

 

 

Отиде с файтон до офиса на пълномощника си, където бе наредил да му пращат новините от издирването на Ани. Там обаче не го чакаха никакви съобщения.

Бе предложил голяма награда, затова не се съмняваше, че тя ще бъде открита, ако корабът й все още не бе отплавал. Уморен и обезкуражен, той се върна в Портсмут и обикаля доковете до късно през нощта. Не можеше да повярва, че тя ще избере друг път за бягство, вместо да се качи на някой кораб. Помисли си за „Мери Лори“, който плаваше край бреговете на Ямайка. Там бе домът на Ани. Положително тя щеше да се опита да се прехвърли с някой кораб на стария пиратски съд.

 

 

Почти в полунощ на следващия ден Джеймс се качи на един от корабите си. Бе споменавал името му на Ани, затова тя сигурно щеше да го избягва. В отчаяние помоли капитана да претърси кораба, но знаеше, че няма да я намери тук. След като можеше да избере всеки друг кораб, защо щеше да се качва точно на този?

Отпусна се на перилата и се загледа как вълните се плискат в борда, докато моряците претърсваха кораба. Започваше така да се отчайва, че се чувстваше като болен.

— Къде си, Ани? — питаше морето.

— Тук няма никакво момче, сър — каза капитанът. Джеймс чуваше това изречение за стотен път през последните няколко дни.

Раменете му хлътнаха. Обърна се нервно към него и попита с остър тон:

— Сигурен ли сте?

Докато задаваше въпроса, му се стори, че вижда една рижава глава да изчезва нагоре към мачтата.

— Абсолютно, сър Джеймс. Проверихме всички палуби и трюма. Кое е това момче, сър Джеймс, ако смея да попитам?

Джеймс не си направи труда да му отговаря. Бе вперил очи нагоре и търсеше червената точка.

— А на мачтата проверихте ли?

— Не, сър Джеймс. — Капитанът се усмихна, макар че очевидно се подразни. — На кого ще му хрумне да се катери по мачтите, след като сме на котва в пристанището?

— Точно това се питам и аз. — Джеймс разтреперан се премести на по-видно място и вдигна глава.

Капитанът го последва.

— Хей, там! — извика Джеймс. — На мачтата! Покажи се!

Отгоре обаче не последва никакъв отговор. Пулсът му се ускори. Капитанът пък сигурно реши, че Джеймс е полудял.

— Сър Джеймс, там няма никой!

Без да обръща внимание на протестите му, Джеймс си свали сакото и връзката, събу ботушите и чорапите си и започна да се катери. Не изпускаше от очи мачтата, за да види дали ще се покаже някой.

Някой наистина се показа. Една доста пъргава фигура за мъж. Познаваше добре този силует.

Очите му се насълзиха от радост. Бе намерил Ани. Тя беше в безопасност.

— Хайде, Джем — извика й той. На лицето му се разля усмивка. — Достатъчно се забавлява. Слизай веднага долу.

Вместо да го послуша, тя забърза нагоре по мачтата. Джеймс се добра до дървото и се хвана за въжетата. Гневът бързо измести трупаната от денонощия тревога. Колко ли дълго се бе спотайвала тук, докато той кръстосваше доковете да я търси?

Малката пакостница. Отначало му идеше да я убие. После искаше да я люби страстно, за да няма тя сили да го напусне отново.

Радостта се бореше с яда му, докато тя се катереше все по-високо. Той вече не можеше да си поеме дъх от това преследване.

— Слизай, Ани! Няма къде да избягаш!

— Недей да мърдаш — извика му тя. — Не бива да се катериш по-нагоре.

— Защо? — изсмя се той. — Да не мислиш, че не умея? Катерил съм се по тези въжета и мачти още преди ти да се родиш.

— Може да пострадаш!

— Няма. За какъв ме имаш? За някакъв новак? За мухльо? Ако толкова се тревожиш за мен, по-добре слез.

— Няма да се правя повече на дама, за да се ожениш ти за някоя друга!

— О, така ли? Ами ако те хвана?

— Махай се! Не те искам на този кораб!

— Ани, моля те, слез.

— Не можеш да ме накараш!

— Мога, и още как. — Джеймс продължи да се катери. Тялото му сякаш бе безтегловно от щастие. Обичаше тази жена. Като нея нямаше друга на света.

— Джеймс. — Ани бе стигнала на възможно най-високото място. Оттам нагоре щеше да се изложи на истинска опасност. — Не ме карай да се бия с теб толкова нависоко. Сигурна съм, че ще паднеш.

— Тогава ще слезеш, ако ме обичаш.

— Не е честно.

Джеймс долови болката в гласа й. Почти съжали, че се пошегува с нея, но после се сети за всички главоболия, които му бе причинила.

— Ани, съжалявам. Държах се глупаво. Но как мога да се оженя за теб, след като ти отказваш да слезеш, а аз съм тук, долу?

— Какво?

Много добре го беше чула. Всички моряци в околността сигурно го бяха чули. На кораба дори се събираха под мачтата, за да гледат какво ще стане.

Джеймс понечи да повтори с пълно гърло, но тя се метна на едно въже и почти слезе на неговата височина.

Сега видя отблизо рижавата опашка, дребната фигура, босите пети и сърцето му се сви.

— Ще се наложи пак да те изкъпем, преди да се оженим. — Дори само тази мисъл му стигаше да се възбуди. Този път щеше да я гледа как се къпе и да й се наслаждава без чувство на вина. Дори можеха да го направят заедно. Разтрепери се, като си го представи.

— Нещо за женене ли спомена? — Ани се смъкна с още метър надолу.

— Да, но първо искам да те целуна. Няма ли най-сетне да дойдеш при мен?

Тя се хлъзна по мачтата. Той я улови с дясната си ръка и двамата увиснаха заедно на въжетата.

— Защо реши да се ожениш за мен? — Тя се сви до него, както преплетени се люлееха.

— Провери какво има в панталона ми, ако се чудиш защо.

Тя го направи и кръвта му кипна от страст. Въпреки това попита:

— А какво стана с Оливия и лорд Фиг? Той ми каза, че ще те унищожи.

Джеймс я притисна към себе си и прошепна в косите й:

— Недей да се тревожиш за Оливия и лорд Фиг. Знам какво ти е казал, Ани, но всичко това е лъжа. Вече развалих годежа. Страхувах се, защото той заплаши да ти създаде проблеми. После обаче имахме един кратък разговор с него и го убедих, че аз съм прав.

Ани се изкикоти.

— Ще ми се да бях видяла този кратък разговор.

Той също се разсмя.

— Беше много културен, уверявам те. Във всеки случай ще се оженим веднага щом намерим свещеник, защото не мога да живея без теб. Ти знаеш, че говоря истината.

Тя кимна.

— Защо дойде точно тук? — попита я той.

Тя тихо му отвърна:

— Защото знаех, че ще те виждам от време на време, ако се запиша на някой от твоите кораби.

— Щях да умра, ако не те бях открил.

— Зная. Но аз пък щях да ти се покажа и да ти стана любовница.

Той я разтърси и сетне я прегърна.

— Не си мисли, че в глупостта си не се сетих и за този вариант. Но не мога да се отнасям толкова лошо с теб, Ани. Искам да имаме деца. Законни деца.

— Ще имаме ли?

— Да, колкото поискаш. Можем да започнем веднага, а утре ще се оженим. — Джеймс погледна надолу и видя около петдесет моряци, които ги наблюдаваха в мрака.

— Но първо трябва да обясним на хората какво правим тук. Защото иначе ще си помислят, че съм откачил и съм станал перверзник.

— Е… да си гледат работата!

Той се разсмя и я притисна до гърдите си.

— Все пак предпочитам да любя теб.

Докато се целуваха, тя мушна свободната си ръка в панталоните му и за миг Джеймс си помисли, че наистина може да падне.

— Не смяташ ли — рече й той с дрезгав глас, — че в моята каюта ще ни бъде по-удобно?

— Искаш да кажеш в моята.

— Точно така, любов моя. Макар че оттук нататък можеш да я наричаш нашата.

Ани въздъхна доволно и разроши косата му. Жестът й не беше просто възбуждащ — Джеймс го почувства и като проява на нежност от една съпруга.

— И сега завинаги ще ти бъда стюардеса?

— Не. — Той я завъртя и тя се развика от възторг. Тогава Джеймс изкрещя с всички сили към моряците си: — Няма да бъда щастлив, докато не се оженя за мис Ани Бони!