Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Весёлая семейка, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

Всичко пропадна

Оттогава у нас потече истински трудов живот. Денем и нощем трябва да се следи температурата и всеки три часа да се обръщат яйцата. Водата в консервената кутия и в дървените чашчици бързо се изпаряваше, така че често трябваше да се налива прясна вода. Работата изглежда лесна, но през цялото време трябва да бъдеш нащрек. Само да се зазяпаш и веднага ще се случи нещо: или температурата ще се вдигне, или ще забравиш да обърнеш яйцата. Нито минутка не биваше да се забравя инкубаторът.

Особено трудно беше на Миша, понеже трябваше да внимава за инкубатора нощем. Поради това той не си отспиваше и по цели дни ходеше сънен, като есенна муха. След обед заспиваше на кушетката в кухнята и аз винаги го рисувах, докато спеше.

Така се изминаха пет дни и пет нощи. На шестия ден Миша не издържа и неочаквано заспа в час. За това си изпати от Надежда Викторовна и целият клас му се смя.

Разбира се, на Миша му беше обидно. Всеки обича да се присмива на някого, но никой не обича, когато се смеят на самия него.

Всичко щеше да бъде дреболия, но тъкмо тоя ден аз бях донесъл блока си, за да покажа на децата как рисувам. Децата видяха рисунките и се сетиха, че съм рисувал спящия Миша в най-различни пози: и легнал, и седнал, и едва ли не прав.

— Та ти направо си нашият шампион по спане! — каза Льошка Курочкин на Миша.

— Световен рекордьор! — подхвана Сенка Бобров. — Спи като кон по двадесет и четири часа в денонощието!

Блокът тръгна от ръка на ръка. Всички го разглеждаха и умираха от смях.

— Защо си домъкнал този идиотски блок? — се нахвърли Миша върху мене.

— Откъде да зная, че децата ще се смеят! — казвам.

— Не си знаел! Нарочно си го нагласил, за да се забавлява целият клас с мене! Добър приятел! Не искам да те видя повече!

— Честна дума, не е нарочно! Ако знаех, че така ще излезе, нямаше да те рисувам — оправдавах се аз.

Но Миша ми се цупи цял ден. Вечерта ми каза:

— Хайде, вземи инкубатора и подежури през нощта. Тогава ще разбереш как се рисуват карикатури.

— Какво пък — казвам, — ти вече дежури пет нощи, сега аз ще дежуря пет нощи, ще дежурим по ред.

Пренесохме инкубатора у дома и оттогава започнаха моите мъки.

От вечерта поставих будилник под възглавницата и през нощта той започваше да дрънчи в ухото ми. Аз ставах като лунатик, отивах в кухнята, проверявах температурата, обръщах яйцата и се връщах обратно в леглото, често не можех да заспя веднага и дълго се въртях в леглото, а щом започвах да заспивам, будилникът отново дрънкаше и аз бях готов да го разбия на парчета, за да не ми пречи да спя.

Всяка сутрин се събуждах измъчен и насила ставах от леглото. Обличах се като насън и дори не разбирах какво правя: панталоните си нахлузвах на главата, блузата намъквах вместо панталоните.

Един път обърках обущата си и бях обул лявата обувка на десния крак, а дясната — на левия, и в такъв вид се явих в клас. Децата забелязаха това и започнаха да ми се смеят. Трябваше да се преобувам по време на урока.

Но най-голямото нещастие се случи на десетата нощ. Или съм забравил да навия будилника, или не съм чул, когато е звънял. Вечерта легнах и се събудих сутринта, когато беше вече съвсем светло. Отначало даже не разбрах какво е станало, после си спомних, че нито веднъж не бях ставал през нощта и като попарен се спуснах към инкубатора. Термометърът показваше тридесет и седем градуса. Цели два градуса по-малко, отколкото е нужно! Веднага пъхнах две тетрадки под лампата и си помислих: „Защо правя това? Все едно, яйцата са изстинали и сега навярно всичко е вече пропаднало! Десет дни се трудихме без почивка, сигурно са се развили големи зародиши в яйцата, а сега ето че аз погубих всичко това!“

От яд ми се искаше да се набия и се ударих по темето с юмрук.

Живакът в термометъра бавно се вдигаше и постепенно дойде до тридесет и девет градуса. Печално гледах термометъра и разсъждавах: „Ето, температурата е нормална, яйцата отвън са такива, каквито бяха и по-рано, а вътре в тях навярно вече няма живот и никога не ще се излюпят от тях пилета!“

После взех да мисля, че може би нищо опасно не се е случило. Може би зародишите още не са успели да погинат. Но как да се разбере това? Единственият начин да се разбере, е да продължаваме да нагряваме яйцата, и ако на двадесет и първия ден не излязат от тях пилета, значи са погинали. А може да не са погинали. Това ще разбера едва след единадесет дни.

„Ето ти тебе весело семейство — измъчвах се аз. — Вместо дванайсет пилета навярно няма да има нито едно!“

В това време дойде Миша. Той погледна термометъра и весело каза:

— Великолепно! Температурата е нормална. Работата върви чудесно! Сега е мой ред да дежуря нощем. Твоето дежурство вече свърши.

— Не, по-добре е сам да дежуря — казвам. — Защо да се мъчиш напразно?

— Защо напразно?

— Ами ако изведнъж не се излюпят пилета?

— Е, какво като не се излюпят… Не трябва само ти да се мъчиш: щом сме приятели, ще делим всичко.

Не знаех какво да кажа на Миша. Не ми стигна смелост да му призная и реших да мълча, въпреки че това, разбира се, е свинство.