Николай Носов
Веселото семейство (2)

Неочаквана пречка

— Хайде да не правим инкубатор, а да сложим яйцата в тенджера и да ги поставим на печката — предложих аз.

— Какво, какво! — размаха ръцете си Миша. — Печката ще изстине и тогава всичко ще пропадне. През всичкото време трябва да има в инкубатора постоянна температура — тридесет и девет градуса.

— Защо тридесет и девет?

— Защото такава температура има кокошката, когато лежи върху яйцата.

— Нима кокошката има температура — казвам. — Температура има човек, когато е болен.

— Много разбираш ти! Температура има всеки човек — и болният, и здравият, само че у болния тя се повишава.

Миша отвори книгата и започна да показва чертежите.

— Ето виж как е устроен истинският инкубатор. Тука има казанче с вода. От казанчето е прокарана тръба към сандъка с яйцата. Отдолу казанчето се нагрява. Сгрятата вода преминава през тръбата и затопля сандъка с яйцата. Ето тука има термометър, по който се следи температурата.

— Чакай — казвам, — откъде ще вземем казанче?

— Че защо ни е казанче? Вместо казанче ще вземем консервена кутия. На нас ни трябва малък инкубатор.

— А с какво ще нагряваме? — питам аз.

— Можем да нагряваме с газена лампа. В килера има стара газена лампа.

Отидохме в килера и взехме да се ровим в куп вехтории, които лежаха в ъгъла. Там имаше стари обувки, галоши, счупен чадър, доста сносна медна тръба, множество бутилки стари консервени кутии. Преровихме целия куп, но лампата я нямаше там. После видях, че тя стои горе на полицата. Миша се покачи и я взе. Цялата лампа беше покрита с прах, но стъклото беше здраво, а вътре си имаше даже фитил. Зарадвахме се, взехме лампата и медната тръба, избрахме хубава, голяма консервена кутия и помъкнахме всичко това в кухнята.

Най-напред Миша почисти лампата, наля газ и се опита да я запали. Лампата гореше добре. Фитилът можеше да се движи и да се прави пламъчето ту по-голямо, ту по-малко. Изгасихме лампата и взехме да правим инкубатор. Първо сковахме от шперплат голяма кутия, в която да се сместят петнайсетина яйца. Отвътре облепихме кутията с памук, а върху памука наложихме филц, за да може яйцата да са на по-топло. Отгоре на кутията направихме капак с дупка. В дупката пъхнахме термометър, за да следим температурата. След това пристъпихме към устройството на загревателния апарат. Взехме консервената кутия, провъртяхме в нея кръгли отвори — един отгоре, друг отдолу. Към горния отвор споихме медната тръба. После направихме отстрани на инкубатора дупка, в която провряхме тръбата и я извихме така, че тя да минава вътре в кутията както при парно отопление.

Края на тръбата отново извадихме извън и го споихме към долния отвор на консервената кутия.

Сега трябваше да нагласим консервената кутия така, че лампата да я нагрява отдолу. Миша занесе в кухнята дъсчения сандък. Изправихме го, прорязахме на горната стена на сандъка кръгла дупка и натъкмихме инкубатора така, че консервената кутия да бъде точно над дупката. Лампата поставихме долу в сандъка, за да може да се нагрява кутията.

Най-после всичко беше направено. Наляхме в кутията вода и запалихме лампата. Водата в кутията започна да се сгрява. Тя минаваше по тръбата и затопляше инкубатора. Живакът в термометъра почна да се качва и постепенно дойде до тридесет и девет градуса. Сигурно щеше да се покачи, но в това време дойде Мишовата майка и попита:

— Защо мирише на газ? Какво правите тук?

— Инкубатор — казва Миша.

— Какъв инкубатор?

— Не разбираш ли, за мътене на пилета.

— Какви пилета пък сега?

— А че какви… Обикновени. Ето тук, разбираш ли, ще се сложат яйцата, а тук, нали разбираш, гори лампа…

— А защо ви е лампа?

— Че как без лампа? Без лампа нищо няма да излезе.

— Недей, моля ти се, остави това! Ще се катурне лампата и газта ще пламне.

— Няма да пламне. Ние ще внимаваме.

— Не, не! Каква е тая игра с огън! Малко ли ти беше, че се изгори с вряла вода, ами искаш и пожар да направиш?

Както и да молеше Миша майка си, тя не ни позволи да палим газената лампа.

— На ти сега пилета! — каза Миша с яд.