Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Весёлая семейка, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мария Стефанова, 1950 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Eternities (2010 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2010 г.)
Издание:
Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин
Библиотека Смехурко
Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство
Руска, второ издание
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художник: Георги Чаушов
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова
Индекс № 11 9537545332 6154-8-77
Дадена за набор 15. VI. 1977
Подписана за печат 20. I. 1978
Излязла от печат 30. II. 1978
Формат 16/60/90
Издателски коли 12
Печатни коли 12
Цена 0,98 лв.
Държавно издателство „Отечество“
ДПК „Димитър Благоев“
София, 1978
История
- — Добавяне
Последни приготовления
Най-после аз и Миша си отдъхнахме свободно. По-рано сякаш бяхме вързани за инкубатора. Трябваше постоянно да мислим, да не би да пропуснем нещо и през всичкото време бяхме нащрек. Всяка друга работа беше за нас пречка и нищо не ни влизаше в главата. Затова сега работата вървеше прекрасно и без нас. Започнахме активно да работим в кръжока по природознание, дежурехме в живия кът, направихме два кафеза и ги закачихме на дърветата в нашата градина, работехме на училищния участък, садяхме цветя и дървета. А най-главното е, че сега си учехме редовно уроците. И моята, и Мишовата майка виждаха, че взехме да се учим по-добре, и те бяха доволни, че у нас идват децата и ни помагат при наглеждането на инкубатора.
През време на заниманията в кръжока Мария Петровна ни разказа какво трябва да се приготви за посрещането на новоизлюпените пилета и ни посъветва да посеем някаква трева, за да имат нашите пилета прясна зелена храна. Тя каза, че най-добре е да се посее овес, понеже той е много хранителен, бързо расте.
Всички взехме да мислим откъде да вземем овес.
— Трябва да отидем на птичия пазар — предложи Ваня Ложкин. — Там се продава всякаква храна за птици. Може би има и овес.
След часовете Ваня и Женя отидоха на птичия пазар и след един-два часа се върнаха с пълни джобове овес.
— Купихте ли? — зарадвахме се ние.
— Какво си мислите вие! Лесно ли е да се купи? Никъде няма овес. Обходихме целия пазар — всичко се продава: и коноп, и просо, и репейно семе, а овес няма. Вече искахме да си вървим, но решихме да отидем да погледаме питомните зайци. Отидохме, а там стоеше кон, който ядеше овес направо от една торба. Е, поискахме си малко овес.
— Как, от коня ли си поискахте? — учуди се Миша.
— Съвсем не от коня, умнико! От колхозника с този кон; докарал зайци за продан. Попаднахме на добър колхозник! Само че отначало не искаше да ни даде. „Защо ви е овес?“ — пита. А ние казваме: „За пилета.“ Той казва: „Пилетата не ядат овес.“ Тогава му обяснихме, че искаме да посеем овес, за да порасне от него трева. Тогава той казва: „Вземете“. Ние си напълнихме джобовете.
Ваня и Женя изсипаха овеса от джобовете си.
Бързо сковахме две плоски сандъчета от дъски, насипахме в тях пръст, наляхме вода и я забъркахме така, че да се получи течна кал.
След това нахвърляхме зърна овес направо в тази кал, още веднъж я разбъркахме хубавичко и поставихме сандъчетата под печката, за да са на топло зърната.
Мария Петровна ни разказа, че семената на растенията, също както и яйцата на птиците, са нещо живо. Животът дреме и вътре в зърното, но когато зърното попадне в топла влажна земя, животът се пробужда и започва да се развива. Като всички живи същества зърната могат да умират и такива зърна не могат да покарат.
Много се страхувахме да не би нашите зърна да се окажат такива „мъртви“ и всяка минута поглеждахме в сандъчетата. Изминаха се два дни — зърната не покараха. На третия ден забелязахме, че пръстта в сандъчетата се е напукала и някак подозрително набъбнала.
— Какво е това? — учуди се Миша. — Кой е пакостил тук? Кой е разчовъркал пръстта?
— Никой не я е човъркал! — отговори му Льошка Курочкин, който този ден беше дежурен заедно със Сенка Бобров.
— Защо пръстта е като орана? — завика Миша.
Вие навярно сте човъркали тука, за да видите зърната.
— Не сме човъркали! — каза Сенка. — За какво ни е да ги гледаме?
Повдигнах една бучка пръст и намерих под нея овесено зрънце. То беше много набъбнало и се бе пукнало. На крайчеца му се забелязваше бяло израстъче. Миша също измъкна изпод пръстта набъбнало зрънце с бяло израстъче. Той дълго ги разглежда и изведнъж извика:
— А! Разбирам! Те сами са разчовъркали земята.
— Кои „те“?
— Зърната! Те са оживели и пълзят вече под земята. Гледай как е набъбнала пръстта. Там, под земята, им става тясно.
Миша веднага изтича да повика децата, за да им покаже как растат зърната. Ние с Льошка и Сенка извадихме още няколко зърна от пръстта. Всички те вече бяха започнали да растат. Скоро дотичаха останалите деца. Всеки искаше да види зърната.
— Гледайте — каза Витя Смирнов, — зърната се пукат и от тях сякаш се излюпва овес.
— А ти какво смяташ? — отговори Миша. — Овесът също е жив, само че той, като израсте, ще си стои на едно място, а когато се излюпят нашите пилета, ще бягат, ще писукат и ще искат да ядат. Ще видите какво весело семейство ще бъдат.