Николай Носов
Веселото семейство (7)

Температурата се повишава

Към десет часа живакът в термометъра кой знае защо се вдигна с половин градус, така че този път трябваше да измъкнем една тетрадка и да снишим лампата.

— Що за история с тази температура? — учудваше се Миша. — През нощта падаше, а сега ето че се покачи.

До обед още един път трябваше да снишим лампата, тъй като температурата пак се повиши.

След обед Миша полегна на кушетката и отново заспа. Беше ми скучно да седя сам. Донесох си блока и взех да рисувам Миша, както спи на кушетката. Най-лесно е да се рисуват спящи хора, защото те лежат спокойно и не шават.

В това време при нас дойде Костя Девяткин. Той видя, че Миша спи и попита:

— Какво става с него, сънна болест ли го е хванала?

— Не — казвам, — просто така, спи си.

Костя взе медния тас и току го забумка над Мишовата глава. Миша скочи като попарен.

— А? Какво? Съмна ли се? — пита.

— Какво ти съмване? — се засмя Костя. — Скоро вече ще се мръкне. Ставай по-бързо да излезем да се поразходим. Погледни какво слънчице грее! Пролет! И врабците пеят.

— Ние не можем да се разхождаме сега. Имаме работа — каза Миша.

— Каква работа?

— Много важна работа, брат.

Миша се приближи до инкубатора, погледна термометъра и ми крясна:

— А ти защо седиш тука като коза на пазар? Не виждаш ли какво става?

Погледнах термометъра, отново тридесет и девет градуса и половина.

Миша веднага сниши лампата.

— Ако не бях се събудил, ти навярно щеше да я оставиш до четиридесет градуса! — продължаваше да вика той.

— Какво съм виновен аз, че ти спиш през всичкото време — отвърнах аз.

— А аз виновен ли съм, че не съм спал през нощта?

— И аз — казвам — не съм виновен.

Костя видя инкубатора и попита:

— Какво е това, пак ли правите парна машина?

— Ти пък! Нима такава е парната машина?

— А какво е това?

— Познай.

— Хм! — каза Костя и се почеса по тила. — Навярно парна турбина.

— Не, не позна.

— Е, тогава някакъв реактивен двигател.

Ние с Миша се разсмяхме:

— Сто години да мислиш, няма да се сетиш.

— Какво ли пък ще да е?

— Инкубатор.

— Аха, инкубатор! Ето какво било! А какво прави този инкубатор?

— Как „какво“? — учуди се Миша. — Мъти пилета.

— А! Разбирам, разбирам! От какво ги мъти?

— „От какво!“ — изфуча презрително Миша. — Разбира се, от яйца. От какво друго?

— Аха, от яйца! Разбирам! Той ги мъти вместо кокошка. Това го зная, само мислех, че това не е инкубатор, а пуйкобатор или кокошобатор — забравих как се казва. Значи казва се инкубатор. А къде са яйцата?

— Ето тук са яйцата, в кутията.

— Покажи ги де.

— Ако на всеки ги показваме, навярно не ще излязат никакви пиленца! Почакай, когато вземем да обръщаме яйцата, тогава ще ги видиш.

— Кога ще ги обръщате?

Ние с Миша взехме да пресмятаме и се оказа, че трябва да обърнем яйцата в осем часа вечерта.

Костя остана да чака. Миша донесе шаха и ние започнахме да играем. Само че, да си кажем правичката, да играят трима на шах, това е най-лошото нещо, защото могат да играят само двама, а третият седи и подсказва ту на единия, ту на другия. От това не излиза нищо хубаво. Ако спечелиш, казват ти, че си спечелил, защото са ти помагали. Ако загубиш, надсмиват се и ти казват, че си загубил, въпреки че са ти подсказвали. Не, най-добре е двама души да играят на шах, когато никой не им пречи.

Най-после часът стана осем. Миша отвори инкубатора и започна да обръща яйцата. Костя ги прочете и каза:

— Единайсет яйца. Значи единадесет пилета ще бъдат.

— Как единадесет? — удиви се Миша. — Нали бяха дванадесет! Да не би някой да е отмъкнал едното яйце? Какво наказание! Още не си заспал и отмъкнали едно яйце! А ти къде си гледал? — отново се нахвърли той върху мене.

— Че аз — казвам — никъде не съм ходил. Трябва да се прочетат още веднъж: може би Костя просто греши.

Мишо се зае да брои яйцата и ги изкара тринадесет.

— Ето на! — забърбори той. — Сега даже се оказа едно излишно. Кой го е пъхнал тука?

Тогава аз преброих яйцата и излязоха точно дванадесет.

— Ех вие — казвам, — математици: дванадесет яйца не могат да пресметнат!

— Почакайте — каза Миша. — Съвсем ме объркахте! Аз не обърнах едно яйце, само че не помня кое.

Той се замисли. Ето че дотича Майка, забеляза най-голямото яйце в инкубатора и каза:

— Ето, когато излезе пиленце от това яйце, то ще бъде мое.

Ние с Миша се разсърдихме и я избутахме през вратата.

— Ако още веднъж дойдеш да ни пречиш, никакво пиле няма да получиш!

Майка се разхленчи:

— Там са моите чашчици! И аз имам право да гледам!

— Ще ти покажа аз на тебе какво право имаш! — каза Миша и затвори вратата.

— Какво да правим сега? — казвам. — Може би ще трябва отново да се обърнат всичките яйца.

— Не, по-добре не трябва, иначе ще ги обърнем пак на онази страна, на която вече са лежали. Нека по-добре едно да остане необърнато. Следния път трябва да бъдем по-внимателни.

— А вие поставете на яйцата белези и ще се вижда кое е обърнато, кое не — предложи Костя.

— А какви белези да сложим? — попита Миша.

— Постави просто кръстчета.

— Не, по-добре да напиша номера.

Миша взе молив и написа номера на всички яйца, от първи до дванадесети.

— Сега, когато ги обърнем, всички номера ще бъдат отдолу, а следния път номерата ще бъдат отгоре. Така няма да стават грешки — каза Миша и затвори инкубатора.

Костя се накани да си върви, Миша му каза:

— Само не казвай на никого в училище, че имаме инкубатор.

— Защо?

— Децата ще се смеят.

— Какво смешно има тук? Инкубаторът е много полезно нещо. Защо да се смеят?

— Знаеш какви са децата: ще кажат, че ние като квачки мътим пилета. Ами ако изведнъж нищо не излезе? Тогава все ще се смеят.

— Защо да не излезе?

— Всичко може да се случи! Това не е лесна работа. Може да сме сбъркали нещо. Така че ти потрай.

— Добре — съгласи се Костя, — не се безпокойте, ще мълча като риба.