Николай Носов
Веселото семейство (3)

Изходът е намерен

Тази нощ дълго не можах да заспя.

Цял час лежах в леглото и мислех за инкубатора. Отначало исках да помоля мама да ни разреши да палим газената лампа, но после разбрах, че и моята майка не ще ни позволи да си играем с огън, тъй като тя много се бои от пожар и винаги крие от мене кибрита. При това Мишовата майка ни взе газената лампа и за нищо на света не би ни я върнала. Всички отдавна вече спяха, а аз мислех за това и никак не можех да заспя.

Изведнъж в главата ми дойде много хубава мисъл: „Дали не би могло да се сгрява водата с електрическа крушка?“

Тихичко станах, запалих нощната лампа и си сложих на нея пръста, за да проверя колко ще се нагрее. Лампата бързо се сгорещи до толкова, че беше невъзможно повече да държа пръста си. Тогава откачих от стената термометъра и го приближих до нея. Живакът бързо се вдигна и се спря до горния край, така че на термометъра не стигнаха даже деленията. Значи доста се нагря.

Успокоих се и закачих термометъра на мястото му. След известно време открихме, че този термометър лъже и показва неточно температурата. Когато в стаята беше хладно, той кой знае защо показваше четиридесет градуса горещина, а когато ставаше по-топло, живакът се покатерваше на самия връх и оставаше там, докато го стръсквахме. По-малко от тридесет градуса горещина той никога не показваше, така че, ако не лъжеше, ние през зимата бихме могли да не палим печка. Дали не беше за това, че аз бях поставил термометъра до лампата? Не зная.

На другия ден разказах на Миша за моето откритие. Когато се върнахме от училище, поисках от мама старата нощна лампа, която стоеше в шкафа, и ние се опитахме да сгреем вода на електричество. Поставихме нощната лампа вместо газената в сандъка, за да бъде лампата по-близо до кутията с вода и по-добре да я нагрява. Миша подложи под нея няколко книги. Включих тока и започнахме да следим термометъра.

Отначало живакът в термометъра дълго стоеше на едно място и ние започнахме да се страхуваме, че нищо няма да излезе. После лампата постепенно сгря водата и живакът започна бавно да се изкачва нагоре.

След половин час той се вдигна до тридесет и девет градуса.

От радост Миша запляска с ръце и се развика:

— Ура! Ето ти истинска кокоша температура! Оказва се, че електричеството съвсем не е по-лошо от газта!

— Разбира се — казвам, — не е по-лошо. Даже електричеството е по-добро, защото от газта може да избухне пожар, а от електричеството нищо няма да стане.

Тук забелязахме, че живакът в термометъра се е плъзнал по-горе и се е вдигнал на четиридесет градуса.

— Стой! — извика Миша. — Стой! Гледай къде пълзи!

— Трябва някак да го спрем — казвам.

— А как да го спрем? Ако беше газ, щяхме да снишим фитила.

— Какъв ти фитил, когато това е електричество!

— Нищо не става от твоето електричество! — разсърди се Миша.

— Защо пък моето електричество? — обидих се аз. — Толкова е мое, колкото и твое.

— Че нали ти измисли да нагряваме с електричество. Гледай, вече стигна четиридесет и два градуса! Ако върви така, всички яйца ще се сварят и никакви пилета няма да се излюпят. Тук всичко трябва да бъде точно!

— Почакай — казвам. — Мисля, че ще е добре да свалим лампата по-ниско. Тогава тя по-слабо ще сгрява водата и температурата ще се понижи.

Измъкнахме изпод лампата най-дебелата книга и взехме да гледаме какво ще стане. Живакът бавно се плъзна надолу и падна до тридесет и девет градуса. Ние въздъхнахме облекчено и Миша каза:

— Е, сега всичко е наред. Може да започнем мътенето на пилетата. Ей сегичка ще поискам от мама пари, а ти бягай в къщи и също искай пари. Ще се сдружим и ще купим десетина яйца.

Изтичах до дома и поисках от мама пари за яйца. Мама никак не можеше да разбере защо ми са дотрябвали яйца. Едва й обясних, че сме направили инкубатор и искаме да си излюпим малки пиленца.

— Нищо няма да излезе — каза мама. — Шега работа ли е да се въдят пилета без квачка! Напразно само ще си загубите времето.

Но аз не се отделях от мама и все я молех.

— Е добре — съгласи се мама. — А откъде ще купите яйца?

— Как откъде? От бакалницата — казвам.

— Яйцата от бакалницата не стават за тази работа — казва мама. — За пилета трябва съвсем пресни яйца, които кокошката скоро е снесла, а от такива яйца, които дълго са седели, не ще се излюпят пилета.

Върнах се при Миша и му разказах за това.

— Ах, че съм зяпльо! — каза Миша. — Знаеш ли, и в книжката го пише. Съвсем бях забравил!

Решихме да заминем на другия ден на село при леля Наташа, у която миналото лято бяхме на летуване. Леля Наташа си има нейни кокошки и ние бяхме уверени, че ще вземем от нея съвсем пресни яйца.