Николай Носов
Веселото семейство (8)

Майка дежури

— Е как, всичко наред ли е? — попитах Миша на следното утро.

— Наред е. Само че температурата пак се понижаваше дяла нощ.

— Ти пак значи цяла нощ не си спал.

— Не, спах. Сега аз се изхитрих. Сложих будилника под възглавницата и той ме събуждаше всеки час.

— Защо ли се е понижавала температурата? През деня тя се повишаваше — казвам.

— Зная — каза Миша. — Нощем е винаги по-хладно, инкубаторът се охлажда повече, а денем става по-топло, затова температурата през деня се повишава, а през нощта се понижава.

— Какво да правим? — питам. — Ето, отиваме на училище. Кой ще следи термометъра?

— Не може ли да помолим Майка?

Миша повика Майка и ние я помолихме да подежури при инкубатора, докато бъдем в училище.

— Вчера ме изпъдихте, а сега сами ме молите! — Няма да дежуря! — каза Майка.

— Слушай — казвам, — нали ще загинат пиленцата! И твоето пиленце ще загине. Ние те молим не за себе си, а за пилетата.

Тогава тя се съгласи. Аз се заех да й обяснявам какво трябва да прави.

— Ето това е термометър — казах. — Живакът трябва да бъде точно на тридесет и девет градуса. Ето, виждаш ли двете цифри: три и девет. Ще запомниш ли?

— Ще запомня.

За да не забрави, взех червен молив и отбелязах черта на термометъра, където трябва да се намира живакът.

— Гледай да не сбъркаш — казвам. — Щом живакът се вдигне мъничко по-нагоре, веднага измъкни изпод лампата една тетрадка. Тогава лампата ще се сниши и живакът в термометъра също ще се сниши. Разбра ли?

— Разбрах.

След това я научих да обръща яйцата и й поръчах щом удари единадесет часа, да отвори инкубатора и да обърне всичките яйца.

Майка разбра всичко. Накарах я да повтори за дачата. Тя повтори всичко правилно и ние с Миша тръгнахме на училище.

— Е, как работи инкубаторът? — ни попита Костя веднага щом влязохме в клас.

— По-тихо! — му зашепна Миша и се огледа наоколо.

— Че аз питам шепнешком.

— „Шепнешком, шепнешком“! — промърмори Миша. — Крещи, та целият клас да го чуе!

— Е, мълча, мълча… А може би ще трябва да разкажа на момчетата, а?

— Ще те разкажа аз тебе! Тогава да не си стъпил у нас. Ние ти казваме като на приятел, а ти…

— Е, млъквам, млъквам. Знаеш ли какво съм намислил? В час по природознание ще кажа на Мария Петровна, че сте направили инкубатор. Мария Петровна ще ви похвали.

— Само се опитай! Нали веднага ще чуят всички деца.

— Тогава млъквам, млъквам. Като риба мълча.

Костя притисна ръка до устата си и се отдалечи. Виждаше се, че езикът го сърби и той иска да разкаже на някого за нашия инкубатор.

Започнаха часовете. Миша все се вълнуваше. Минутка не можеше да стои спокойно.

— Ами ако Майка там без нас изведнъж сбърка нещо?

— Какво може да сбърка?

— Ами може да изпусне температурата.

— Та нали добре й обясних всичко.

— Ами ако изведнъж й дотегне да седи в къщи и излезе да се разходи?

— Как ще излезе, нали обеща да седи?

— Ами ако изведнъж извади от инкубатора чашките си?

— Няма да ги извади.

— Ами ако лампата изведнъж изгори? Какво ще правим тогава?

В час по природознание Мария Петровна чу, че ние с Миша през всичкото време разговаряхме и ни постави на различни чинове. Миша седеше мрачен като облак и ме поглеждаше от другия край на класа. Тъкмо тогава Костя сложи ръцете си на устата и силно прошепна:

— Слушай! Сега ще кажа на Мария Петровна за инкубатора.

Миша се размърда на мястото си и прошепна:

— Ще ти кажа аз тебе, изменник!

Но Костя вече вдигна ръката си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мария Петровна.

Миша заплаши Костя с юмрук.

— Мария Петровна, какво е това инкубатор? — зададе въпрос Костя.

Мария Петровна започна да разказва за инкубатора. Тя каза, че хората отдавна са се научили да въдят пилета без квачка, като нагряват яйцата до определена температура. Още в древния Египет и Китай преди две хиляди години хората са правили инкубатори и са въдели пилета. Учените, като правят разкопки, намират в земята помещения, в които древните египтяни правели своите инкубатори. Разбира се, тогава инкубаторите са били малки и малко пилета са се въдели в тях, но сега у нас има инкубатори, в които се слагат по няколко хиляди яйца.

— Аз познавам две момчета — каза Костя, — те сами са си направили инкубатор. Как мислите, ще им се излюпят ли пилета или не?

— В саморъчен инкубатор могат да се получат пилета, само че това е много трудна работа — каза Мария Петровна. — Във фабричните инкубатори има различни приспособления, които регулират температурата и влажността, а ако инкубаторът е саморъчен, трябва да се следи внимателно всичко. Ако момчетата са старателни и дисциплинирани, ще им се излюпят пилета, а ако са такива като нашите Миша и Коля, нищо не ще се получи.

— Защо да не се получи? — не се сдържа Миша.

— Защото вие сте недисциплинирани, даже в клас не можете да седите както трябва — каза Мария Петровна и продължи урока.

След часовете Витя Смирнов ни задържа и ни каза, че днес е нашият ред да дежурим в живия кът.

— Ех пък, ти! — замахна ръцете си Миша. — Какъв ти там жив кът! Нямаме време.

— Вие все нямате време! Записали сте се в кръжока, а не ходите. Сега е най-трескавото време. Пролет е! Трябва да се правят кафези за скорците.

— После ще правим кафези.

— Кога после? Птиците скоро ще прилетят.

— Няма да прилетят.

— Как така няма да прилетят? Птиците няма да чакат нас.

— Е, мъничко ще почакат! — каза Миша.

И ние хукнахме към дома. В къщи всичко се оказа в ред. Лампата не беше изгоряла, температурата — нормална. Майка старателно седеше до инкубатора. Ние я похвалихме и я пуснахме да се поразходи.