Николай Носов
Веселото семейство (11)

Дежурството

Следобед у нас в кухнята се събра почти целият кръжок по природознание. Показахме на децата нашия инкубатор, разказахме им как става нагряването, как проверяваме температурата, как обръщаме яйцата. След това почнахме да обсъждаме как да се организира дежурството. Витя Смирнов предложи да се напишат правила за дежурните. Ето какви правила измислихме.

Двама дежурни идват в определения ден след училище, получават от мене и Миша указания какво трябва да се прави и остават при инкубатора до вечерта. Дежурните по ред обядват и учат уроците си. Дежурните са длъжни да следят аз и Миша да не се въртим около инкубатора, а да си готвим навреме уроците.

После Витя състави списък на дежурните и определи кой на коя дата ще дежури. Този списък закачихме на стената.

— А защо нас ни няма в списъка? — каза Миша. — Ние също искаме да дежурим.

— Вие ще дежурите нощем — каза Витя, нощем няма кой да дежури.

След това Женя Скворцов отпрати всички деца.

— Може да си отидете, момчета — каза той. — Ще останат само дежурните, а останалите няма защо да пречат тук.

Децата се разотидоха. Останаха дежурните Женя и Витя и аз с Миша.

— И вие си вървете — каза Женя, когато всички си отидоха.

— Къде ще си вървим? — казваме.

— Вървете да си готвите уроците.

— Ами ако тук изведнъж се случи нещо!

— Нищо няма да се случи. Ако се случи нещо, ще ви повикам.

— Ама непременно да ни повикаш.

Аз и Миша трябваше да залегнем над уроците. Написахме си упражнението по руски език, научихме си по география и решихме едната задача по аритметика, а другата се оказа трудна? Отложихме я за после и отидохме в кухнята.

— Защо сте дошли? Казано ви е да се занимавате!

— Научихме си вече всичко.

— Я си покажете тетрадките.

— Каква е тази проверка? — каза Миша.

— Щом сме се наели да ви контролираме, значи трябва да проверяваме всичко.

Донесохме си тетрадките.

— Защо сте решили само едната задача? Нали са дадени две?

— Другата ще решим после.

— Не, ако ще се учи, да се учи. Сега не сте я решили, а после ще забравите и ще се явите в училище с празни тетрадки.

— Защо с празни? Все пак решили сме едната задача.

— Ако ще се прави нещо, докрай да се прави — каза Женя, — нали знаете пословицата: „Не оставяй днешната работа за утре.“

Трябваше да се върнем и да седнем да решаваме задачата. Но отговорът все не излизаше. Блъскахме се над задачата цял час и се върнахме в кухнята.

— Задачата не излиза — каза Миша. — Всичко решавахме правилно, а отговорът не излиза. Навярно отговорът в учебника е грешен.

— Не се извинявай с учебника! — казва Женя.

— Честна дума, имах един такъв случай, когато отговорът в учебника се оказа неправилен.

— Не може да бъде! — казва Женя. — Сега ще проверим.

Той дойде с нас в стаята и взе да проверява задачата. Блъска се, блъска се, всичко беше правилно, а отговорът не излизаше.

— Виждаш ли, нали ви казвах! — радваше се Миша.

Но Женя каза, че няма да мръдне от мястото си, докато не намери грешката. Отново започна да проверява отначало и най-после я намери.

— Ето я — каза. — Седем по седем според вас колко прави?

— Четиридесет и девет.

— А колко сте написали? Двадесет и едно!

Той поправи грешката и всичко излезе правилно.

— Сбъркали сте от невнимание — каза той и се върна при инкубатора.

Преписахме задачата на чисто и отново се върнахме в кухнята.

— Вече свършихме всичко — казваме.

— Е, тогава вървете да се поразходите. На въздух също е полезно.

Ние с Миша се обидихме и излязохме на двора. Времето беше хубаво. Децата на двора се гласяха да играят на волейбол, ние също се присъединихме към тях, а след това се отбихме у Костя Девяткин. У тях беше Владик Зайцев и ние четиримата до късно вечерта играхме на лото и разни други игри. В къщи се върнахме късно и освен Женя и Витя заварихме в кухнята Ложкин. Оказа се, че той помолил майка си да дежури през нощта.

— Какво е това! — каза Миша. — Значи сега ние никога няма да дежурим! Днес ти, а утре някой друг ще се примоли. Не съм съгласен така!

— Е добре — каза Витя, — ще ви запиша в списъка наравно с останалите.

Записа ни в списъка последни. Ние с Миша започнахме да изчисляваме кога ще ни дойде редът да дежурим и се оказа, че на нас се пада най-щастливото дежурство, т.е. на двадесет и първия ден. Точно в деня, когато ще се излюпят пилетата!