Николай Носов
Веселото семейство (6)

Температурата пада

Не зная как е с другите деца, но аз обичам в неделя повече да си поспя. Няма училище, няма защо да се бърза. Веднъж в седмицата може да се потъркаляш в леглото. Мисля, че нищо лошо няма в това. Макар че на другия ден беше неделя, събудих се рано. Слънчицето още не беше изгряло, но на двора вече беше светло. Реших да полежа още малко, но изведнъж си спомних за инкубатора. Като ужилен скочих от леглото. Бързо се облякох, изтичах у Мишови и позвъних на вратата. Миша веднага отвори вратата и ми зашепна:

— Тс-с-с! Всички ще разбудиш! Не се е съмнало, а си се раззвънял като побъркан!

Той още не беше се облякъл: беше по фланелка и бос.

— Но нали ти вече си станал? — казвам.

— Станал! — промърмори Миша — Още не съм и лягал.

— Защо?

— Та всичко е заради него, заради инкубатора.

— Какво се е случило?

— Все пада.

— Как пада? Нали го направихме стабилно.

— Не инкубаторът пада, глупчо! Температурата, казвам, пада.

— А температурата защо пада?

— Питай я! Легнах да спя, всичко беше наред, само че дълго не можех да заспя. Все лежа и мисля за пилетата. После си мисля: „Чакай да отида и видя как работи този инкубатор.“ Отивам в кухнята, гледам… Олеле, майчице — трийсет и осем градуса и половина. Веднага подложих под лампата още една тетрадка. Почаках. Температурата се вдигна до тридесет и девет градуса. Е, мисля си, добре, че не съм заспал, а то щяха да погинат нашите пиленца. Реших да погледам какво ще стане по-нататък. Седя, значи, чакам. Чакам час, чакам два — температурата — нормална. Дотегна ми да седя без работа. Взех една книжка и започнах да чета. Зачел съм се и съм забравил термометъра. Изведнъж гледам — пак тридесет и осем градуса и половина. Отново спаднала с половин градус! Веднага — още една тетрадка под лампата. Температурата отново се изравни. Слава богу, засега се държи, а какво ще стане по-нататък, не зная.

Казвам:

— Ти си легни сега да спиш, докато аз подежуря при инкубатора.

— Какво ти спане сега! — каза Миша. — На двора вече е съмнало.

Той тихичко се върна в стаята, донесе дрехите си и взе да се облича. Надяна панталоните си, ризата, завърза обувките си, после легна на кушетката и захърка. „Е — мисля си, — нека поспи. Нали човек не може съвсем да не спи.“

Седнах при инкубатора и загледах термометъра. После ми стана скучно, взех книжката за птицевъдството и започнах да чета как да се наглежда инкубатора. В книжката се казваше, че ако яйцата лежат неподвижно в инкубатора, зародишите в тях могат да залепнат отвътре на черупката; от това излизат без опашки, криви, недоразвити пилета, или даже задушени, т.е. умрели. Ето защо, за да не залепнат зародишите отвътре върху черупката, яйцата в инкубатора трябва през всеки три часа да се обръщат на другата страна.

Веднага отворих инкубатора и започнах да обръщам яйцата на другата им страна. Точно тогава Миша се събуди. Като видя, че съм отворил инкубатора, извика:

— Какво правиш, а?

Неочаквано трепнах и едва не изтървах едно яйце.

— Нищо — казвам.

— Как „нищо“? Защо си отворил инкубатора? Казано ти е, че трябва да се чака двадесет и един дена. Да не би да мислиш, че на другия ден ще се излюпят пилетата?

— Нищо не мисля — казвам и искам да му обясня, че яйцата трябва да се обръщат през всеки три часа.

Но Миша не иска и да чуе и крещи с цяло гърло:

— Затваряй, на тебе ти говоря! Какво наказание! Една минутка не можеш да поспиш! Щом заспиш и гой веднага се пъха в инкубатора да гледа яйцата!

— Притрябвало ми е да ги гледам! — казвам.

Тогава Миша подскочи и затвори капака, но все пак аз успях да обърна всичките яйца. На вика ни дойдоха Мишовият баща и майка му.

— Какъв е този шум? — питат.

— Ето, този умник отворил инкубатора — каза Миша.

Сега започнах да обяснявам, че трябва да се обръщат яйцата, тъй като могат да се задушат.

— Как да се задушат? — вика Миша. — Защо не се задушават под квачката?

— Когато кокошката мъти пилета, тя винаги обръща яйцата — каза Мишовата майка.

— Откъде ще знае, че трябва да се обръщат яйцата? Кокошката е глупава — каза Миша.

— Не е толкова глупава — отговори майка му.

Миша се замисли.

— Самият аз съм виждал как квачката обръща яйцата! — каза той накрая. — Все си мислех защо ли ги обръща с носа си?

Мишовият татко се засмя.

— Ех, ти! — каза той. — Нима кокошката има нос?

— Е, човка. Каква разлика — човка или нос?