Денис Хамил
Ченге в оставка (53)

53.

Боби спря джипа на Единайсета улица в Парк Слоуп, Бруклин, срещу къщата на доктор Хектор Перес и му се обади по клетъчния телефон.

— Доктор Перес, знам всичко за схемата на изнудване и за пенсионния фонд по болест. Трябва да говорим веднага, преди да сте свършили, като доктор Ейбрамс.

— Кой се обажда?

— Излезте навън. Ще ви чакам на улицата. Не искам да ви притеснявам пред съпругата ви.

След по-малко от минута доктор Перес се появи на вестибюла на приземния етаж. Боби слезе от джипа и тръгна към него. Глисън прекоси улицата и тримата застанаха пред гаража.

— По-добре веднага да започнем разговора — предложи Боби.

— Знам кои сте — каза Перес, като гледаше ту единия, ту другия. — Не желая да говоря с вас.

— Не си длъжен, но е по-добре да го направиш — рече Боби.

— Разбира се, ще се наложи да дадеш показания в съда, когато ти изпратя призовка — обади се Глисън.

— Какво искате, по дяволите?

Перес нервно погледна към вратата на жилището си с надеждата, че Нидиа няма да ги види.

— Да поговорим за видеозаписа в кабинета на Ейбрамс — отговори Глисън.

— Убитата проститутка с трите дребни монети в ръката — добави Боби.

— От полицейските пенсии по болест, които подписваш — каза адвокатът.

— Видя видеозаписа в кабинета на Ейбрамс — продължи Боби. — Познат ти е, нали? И ти имаш такава касета. Убитата проститутка миналата седмица в хотел „Сейнт Клеър“. Също с три дребни монети в ръката. Като проститутката в бостънския „Шератън“, където преди две години е бил отседнал Ейбрамс. Знам, че в онази нощ си бил в „Сейнт Клеър“. Ченгетата от отдел „Убийства“ и отделът за вътрешно разследване още не са събрали две и две, но ще го сторят.

— Не мисли, че ще те обвинят само в корупция — каза Глисън. — Ще ти лепнат и заговор за убийство. В обвинението срещу теб ще има повече трупове, отколкото си виждал в медицинския факултет.

Хектор Перес ги гледаше ужасен. Разтрепери се и се изпоти. Гърлото му изклокочи, когато се опита да преглътне.

— Не съм убил онази жена — каза той.

— Но те имат видеозапис, нали? — възрази Боби. — Ти и тя в леглото. Като Ейбрамс и другата проститутка.

— Събудих се и тя беше там…

Гласът му постепенно заглъхна.

— Вероятно мога да ти помогна — каза адвокатът.

— Мислиш ли? — с надежда попита лекарят.

— Какво си направил всъщност? Одобрил си няколко пенсии, но си бил подложен на ужасен натиск и си бил принуден да го направиш. Не си докладвал убийство. Но си бил натопен, жертва. Е, може и да загубиш работата си. Медицинската асоциация може да те лиши от права за една година. Но не виждам как биха могли да те вкарат в затвора. Виждам дори имунитет. Ако станеш държавен свидетел срещу онези негодници.

— Знам какво е да си ченге в затвора — добави Боби. — Без да те обиждам, но нямаш необходимото телосложение, за да се къпеш в общите душове, докторе.

Перес се замисли за миг, сякаш си припомняше повтарящ се кошмар. После се обърна към Глисън и попита:

— И ти ли ще ми бъдеш адвокат?

— Собственик ли си на тази къща?

— Да.

— Тогава, разбира се, че ще ти стана адвокат.

— Трябва да нося специални очила за слепци и да чакам на пейката…

— На ъгъла на Авеню Ю и Флатбуш — довърши мисълта му Боби.

— Откъде знаете?

— Няма значение — отговори Глисън.

— Трябва да прегледам някаква жена — добави лекарят.

Пулсът на Боби се учести. Двамата с Изи се спогледаха и кимнаха.

— Той каза ли, че става дума за жена? — попита Боби.

— Да — отговори Перес и погледна часовника си. — Трябва да се срещнем след час.