Денис Хамил
Ченге в оставка (45)

45.

От моторницата Боби видя как около яхтата му се развява жълта полицейска лента. Беше три часът следобяд и слънцето огряваше река Хъдсън, която течеше покрай пристана на Седемдесет и девета улица. Боби тръгна по тесния, мокър път. Видя униформени ченгета, цивилни детективи и оперативни работници с фотоапарати и пликчета за веществени доказателства. Сърцето му се сви от страх. Само труп можеше да бъде причината за появата им.

„Слава Богу, че револверът не е в мен — помисли той. — Инак със сигурност ще ме арестуват за незаконно притежаване на оръжие.“ Когато видя оживлението на пристана, Боби скри револвера в моторницата.

Той забърза към „Петата поправка“. Ханрати се приближи пръв до него, вървейки наперено и самонадеяно.

— Този път има труп, дрисльо — каза той. — И ще отидеш там, където ти е мястото. В затвора.

Ханрати го хвана за ръката, но Боби се дръпна и тръгна към яхтата. Сис Тузио стоеше там, пъхнала ръце в джобовете на широкия си панталон. Устните й бяха стиснати, а скулите — изпъкнали. Имаше авторитетен вид.

— Сега никой ексцентричен адвокат или репортер многознайко няма да те измъкне от това, Емет — каза тя.

— Ако ме обвинявате в нещо, по-добре кажете в какво.

Тузио направи знак на едно униформено ченге, което бутна Боби нагоре по трапа. Около тях се събраха и други полицаи. Заведоха го в главната каюта. Помещението беше опръскано с кръв. Стомахът на Боби се сви и устата му пресъхна, когато фотографът направи снимка и отстъпи встрани.

— Господи… Не…

На леглото на Боби лежеше Санди Фрейзър. Беше гола. Само по бели сандали. Гърлото й беше прерязано в жесток полукръг, толкова дълбоко, че се виждаше бялото на гръбначния мозък. Очите й бяха притворени. В ръката й имаше три лъскави дребни монети, всичките сечени през 1991 година.

— Господи, не… — отново прошепна Боби.

— Да, Боби Емет, да — каза Тузио. — Арестуван си, приятел.

Ханрати изви лявата му ръка зад гърба и щракна белезници на мускулестата китка. Боби почувства как оковите се впиха в плътта му.

— Обвинението ви е толкова очевидно скалъпено, че може да го изложат като шедьовър в Лувъра — каза той. Думите прозвучаха неясно от пресъхналата му уста.

— Робърт Емет, арестуван си за убийството на Санди Фрейзър — каза Ханрати и посегна към другата му ръка. — Имаш правото да…

— Има правото да бъде освободен незабавно — чу се глас от входа на каютата.

Тузио, Ханрати и останалите се обърнаха и видяха Форест Морган, който стоеше на прага и засенчваше следобедната светлина. Умореното му черно лице беше презрително намръщено. Той закачи значката на измачканото си сако, мина покрай Боби и Ханрати и погледна трупа. Боби се вторачи в Санди. Зави му се свят от миризмата на изпражнения, застояло уиски и задушния въздух в тясното помещение. „Горката жена се обърна към мен за помощ — помисли той. — Опита се да ми помогне да намеря Доротея. Помъчи се да защити малкия Доналд и те я убиха. За да ме върнат в затвора. Тя умря заради мен…“

Морган потупа съдебния следовател по рамото и попита:

— Кога е настъпила смъртта?

— Съдейки по температурата на черния дроб, бих казал преди три часа.

Морган се обърна към Тузио и рече:

— През последните трийсет и шест часа Емет е под постоянно наблюдение от отдела за вътрешно разследване. Следим го по суша и по вода. Абсолютно сме сигурни, че той не е бил с тази жена. Дебнеше други хора. Полицаи. Някои от тях сега са тук…

Той се вторачи гневно в Ханрати, който опита да се усмихне нагло и подигравателно.

— Знаеш какъв си и това ще бъде записано в доклада ми — продължи Морган, сетне отново погледна Тузио и бавно поклати глава. — А през това време, госпожи и господа, аз съм алибито на Боби Емет, независимо дали това ви харесва или не.

Подигравателната усмивка на Ханрати се превърна в ужасено изражение. Той отключи белезниците на Боби.

— Няма да е зле да си намериш добър адвокат — каза му Боби, после се обърна към Тузио. — Може би трябва да провериш зъбите на тази жена.

Тя се вторачи в очите му. Устните й се свиха в сбръчкана пъпка, която така и не успя да разцъфне.

— Още не съм свършила с теб — каза Тузио, обърна се и разярена излезе от каютата.

Ханрати нервно я последва. Боби погледна Форест Морган. Чернокожото ченге поклати глава.

— Сложете трупа в чувала — каза той на помощник съдебния следовател.

Хората от моргата се приближиха до Санди Фрейзър. Боби ги наблюдаваше как увиват, голата, жестоко убита жена в найлонов чаршаф. Същата жена, която бе дошла само преди няколко нощи при него за помощ и съчувствие. Бе спала на леглото му. Жената, която му разказа за Джон Шайн, за слепия лекар, за Барникъл и за ускоряването на операцията с пенсионния фонд. Жената, която беше твърде ужасена, за да спомене името на бащата на вече осиротялото си дете.

Обзе го неприятно чувство. Кожата му изведнъж стана лепкава и раздразнима, вкусът в устата — тръпчив, а гърлото — пресъхнало. Догади му се така, както бе станало в утрото, когато го арестуваха за убийството на Доротея.

— Яхтата ще бъде запечатана най-рано до утре сутринта — каза един от криминалистите. — Ще трябва да спиш другаде, приятел.

Боби нямаше нищо против. И без това не беше в състояние да заспи на яхтата. Обърна се към Форест Морган и рече:

— Можех да предотвратя убийството й.

— Не мисля така. Но вероятно ще можеш да предотвратиш друго, ако ми кажеш какво става, по дяволите.

Двамата излязоха на палубата. Боби вдъхна чистия въздух и се вгледа в реката. Денят беше твърде хубав, за да умреш. Особено по този начин.

— Тя беше красиво момиче — каза той.

— Знам — отвърна Морган. — Видях ви заедно на Кони Айлнад. И детето й…

— Санди има леля в Ню Джърси. Моля те, намери я. Детето е в къщата на Лу Барникъл, където Санди живееше. Момченцето е от голямо значение за едни много опасни хора и по някакъв начин е свързано с цялата афера. Бих искал да знам повече. Но Санди каза, че детето не е от Барникъл. Не искам момченцето да изчезне безследно. Ще намериш ли малкия и после леля му?

— Няма проблем. Вече знаеш, че съм по петите на Барникъл. Наясно съм какво става. Нали те следя. Само чакам чашата да прелее.

Двамата слязоха по трапа, минавайки покрай Тузио и Ханрати, които разговаряха шепнешком.

— А сега, защо не ми разкажеш всичко? — попита Морган.

— Всичко ще бъде написано утре сутринта в рубриката на Макс Рот — каза Боби достатъчно силно, за да го чуят Тузио и Ханрати.