Денис Хамил
Ченге в оставка (28)

28.

Глисън каза:

— Ако идеш при твоя приятел Рот с цялата тази история — мръсни пари, пенсии и подкупни избори — а той я изнесе пред пресата, бъди готов отново да свикваш със затворническата кухня.

— Не надушваш ли измама? — попита Боби.

— Естествено. Може да е на федерално ниво, а не само Барникъл и Фаръл на щатско.

Глисън вдигна звънящия телефон.

— Да?

Лицето му изведнъж пребледня, той закри слушалката с длан и зашепна:

— Венера? Не бива да ми се обаждаш тук. Само клиенти. Казах ти да оставяш съобщения на телефонния секретар! Не разбираш ли английски, по дяволите? О, разбираш? — Той затули слушалката и шепнешком се обърна към Боби: — Ама бързо схваща, да й се не види. — После отново заговори в слушалката: — И, какво, скъпа? Колко кила свали?

Глисън погледна към спалнята, за да се увери, че Алана не се задава насам. Боби поклати глава и се огледа. В апартамента на Глисън в хотел „Челси“ бе толкова чисто и подредено, че бе трудно за вярване, че този апартамент и онази мръсна дупка в Емпайър Стейт Билдинг, където цареше неописуем безпорядък, принадлежат на един и същи човек.

— Ще ти се обадя по-късно, мило — отсече Глисън и затвори телефона, а после се обърна към Боби: — Та докъде бях стигнал? О, да, до измамата. Никога не се поддавай на първите си впечатления.

— Помислих си го — отвърна другият мъж. — Или пък че е възможно да са мръсните политически игрички на Стоун. Нова версия на Абскам. И двете са възможни като обяснения, Из. Но не вярвам. Мисля, че тези хора извличат чрез измама пари от полицейския пенсионен фонд и ги прехвърлят в кампанията „Стоун“.

Глисън облече колосана бяла риза и се зае да я закопчава.

— В замяна на какво? Какво ще получат?

Той застана на прозореца, запали цигара и издуха дима навън, но вятърът го върна в стаята.

— Съдийски постове, достъп, протекции — предложи Боби. — Власт. Стоун ще заеме един от най-високите държавни постове. Ще има големи облаги.

— Звучи добре, но трябва да го докажеш — отсъди Глисън, припряно дърпайки от цигарата. — Представяш ли си, тази госпожа не ми дава да пуша в собствената си стая? Плащаш й новите зъби и изведнъж тя започва да се разпорежда.

— Тя е умна. Държи на цивилизацията. Гледай да я задържиш. Но и Венера ми харесва. Да се върнем на истинския проблем.

— Истинският проблем е, че ако се впуснеш в официално тайно разследване, ще те арестуват за намеса в държавни дела — заяви Глисън. — Нямам полза от съдебни заседатели, които са прочели за подобна твоя изява във вестника. Забрави за момент какво причиняват на града и помисли за собствения си случай.

Глисън дръпна от цигарата и закопча ръкавелите си. През отворения прозорец долиташе тътенът на уличното движение.

— Разбира се, веднага можем да накиснем Тузио и Ханрати пред Главната прокуратура, Фаръл в Асоциацията за юридическа лоялност и Барникъл в бюрото по съдебна регистрация към националната полиция — без да изпуска цигарата от устните си, обясни Глисън. — Но къде са доказателствата? Видял си едни хора да дават пликове на други хора. Откъде знаеш, че вътре не е имало картички за рожден ден?

Водата в банята спря да шурти и Глисън бързо се опита да отпъди пушека.

— Понеже брат ти казал, че вътре имало пари? Че откога парите са незаконни? Видял ли е да си прехвърлят наркотици? Или държавни тайни? Видял си трето лице да дава куфарче на адвоката. И в него имало пликове. А в „Сникърс“ има фъстъци. И какво от това? Онзи с куфарчето се качил в асансьора. Е, та? Асансьорът спрял на етажа, където се помещава предизборният щаб на Стоун. Може да са спрели да идат до тоалетната, де да знаеш. Историята звучи добре, но не и убедително. Рот няма да я допусне на бюрото си, камо ли ние да се изтъпаним с нея пред върховния съд. Идеите са страхотни и имаш цял килограм прах за пране, но къде е мръсното пране? Дори ако извадиш записи и видеокасети как си разменят пари, това никак няма да ти помогне да разбереш какво се е случило с Доротея Дубров. Теб не те съдят за измама с пенсии, по дяволите. Обвинен си в убийство. Разбери какво се е случило с Доротея и си оправдан.

Боби въздъхна дълбоко и кимна.

— Просто исках да ти кажа, че съм напипал вярната следа. Сигурно е имало някаква причина да ме накиснат.

— А-ха. Но ти остави цялостната картина и се съсредоточи в детайлите, които се отнасят до Боби Емет и Доротея.

Откъм банята долиташе гласът на Алана, която си тананикаше. Глисън отчаяно дръпна за последен път и хвърли фаса през прозореца.

— Ами ако падне в някоя бебешка количка? — упрекна го Боби.

— Значи трябва да осъдят родителите за нехайство. — Глисън сви рамене. — Всеки, който разхожда пеленаче в открита детска количка из Ню Йорк, извършва насилие над дете. Не вини мен.

Опита се да пропъди остатъците от пушека, но в стаята остана задимено. Бързо отвори пакетче освежителни бонбони и изсипа половината в устата си. Алана се появи от банята с хавлия и кърпа на главата.

— Подушвам дим, Изи — напевно отбеляза тя.

— Сигурно идва от дебелия шибан ирландски поет в съседната стая, миличка. Или пък от смотания художник на долния етаж.

— Нали беше обещал да внимаваш какво говориш в присъствието на дама?

— Мисля, че е най-добре да тръгвам — рече Боби.

— Чакай — спря го на вратата Глисън. Бръкна в предния джоб на панталоните си и измъкна пачка пари. Започна да отброява стодоларови банкноти. Отдели петдесет. Сгъна ги и ги подаде на Боби, с жест на мафиот. Сигурно обикновено така му плащат на него самия. Боби се поколеба и погледна адвоката въпросително.

— Това пък какво е?

— Братът на Хърби ми плати петдесет бона.

— За един ден работа?

— Казах, че ще му струва петдесет бона, независимо дали ще има процес, или ще го отърва още на предварителното следствие. Както и стана. Ти ми каза за онова ченге с безплатните обеди. Цялата ми защита се градеше на това. Значи тези пет бона са твоите десет процента. Направихме сделка — десет цента на долар за всички случаи, по които работиш.

Изи му пъхна парите в джоба и изведнъж Боби се почувства измамник.

— Искам до края на годината десет и деветдесет и девет. Не искам да се измъкна от обвинение за убийство и после да се разправям с данъчните заради теб.

— Просто разбери какво се е случило с Доротея — заключи Глисън. — Най-добре да продължиш с директните предизвикателства срещу Барникъл. Навирай му се в очите. Накарай го да се поизпоти. Това ще предизвика паника. Паниката кара хората да правят грешки. А грешките разкриват истината — истината за Доротея.