Денис Хамил
Ченге в оставка (47)

47.

В шестнайсет и трийсет и пет Боби и Форест Морган отидоха в полицейската медицинска комисия, за да се срещнат с Бенджамин Ейбрамс.

По пътя Боби разказа на Морган всичко, което знаеше за участието на лекаря в пенсионната схема.

Чернокожият детектив каза, че докато е следил Боби и Патрик, е видял Ейбрамс и е записал регистрационния номер на мерцедеса на Джон Шайн.

— Точно както казах на Тузио. Следих те през цялото време. Бях на полицейския катер, който тази сутрин мина покрай теб, докато шпионираше къщата на Шайн. Е, какво става?

— Не съм сигурен — отговори Боби. Още не искаше да му съобщава повече информация. Не желаеше Морган да атакува в каубойски стил къщата и да изложи на риск живота на Доротея.

— Не си напълно откровен с мен, Боби.

— Наистина не знам със сигурност. Може би Ейбрамс ще ни каже онова, което искаме да знаем. Той е отговорът.

Слязоха от елеватора и се приближиха до рецепцията. Морган извади позлатената си значка на детектив от отдела за вътрешно разследване.

— Бихте ли казали на доктор Ейбрамс, че желаем да говорим с него? — обърна се той към секретарката. — Освен това искам да видя всички досиета за пенсиите по болест от последните две години. Само одобрените, ако обичате.

Жената преглътна с усилие, стана и тръгна по коридора, сетне почука и влезе в кабинета, на чиято врата беше написано името на Бенджамин Ейбрамс.

Боби погледна Морган и попита:

— Колко години ти остават до пенсия?

— Цяла вечност.

Боби погледна неспокойно, когато секретарката излезе и вратата на кабинета на Ейбрамс трескаво се заключи отвътре.

— Лекарят каза, че ще дойде след минута и… — започна тя.

Боби се втурна към вратата. Морган го последва. Доктор Бенджамин Ейбрамс сложи край на живота си, преди секретарката да довърши изречението. Изстрелът беше тих и приглушен, но достатъчно силен, за да накара Морган и Боби да разбият вратата.

Доктор Ейбрамс седеше наведен напред на въртящия се стол. Главата му беше отпусната на бюрото. Дулото на служебния револвер бе пъхнато в отворената му уста, откъдето излизаше пушек. Таванът беше опръскан с кръв и мозъчна тъкан.

Боби се приближи до него и видя набързо надраскана бележка на бюрото. „Скъпа Ребека, обичам те. Съжалявам. С обич. Татко.“

Писалката „Мон Блан“ лежеше до бележката. Ейбрамс не бе имал време да напише повече. Пък и едва ли имаше какво друго да каже. Боби забеляза, че видеото работи. Екранът показваше доктор Бенджамин Ейбрамс с гола жена в прогизнало от кръв легло. Гърлото й беше прерязано. Също като на Санди.

Боби се вторачи в мъртвеца и усети нов прилив на вина.

— О, Боже, първо трябваше да вземем оръжието му.

— Корумпираните ченгета винаги имат още един пистолет — каза Морган, докато гледаше на видеозаписа как ужасеният Ейбрамс става от леглото и започва да се облича. — Заради последния патрон.

— За Бога, Морган, той беше лекар.

— Той беше мръсник. Умря така, както живя.

Боби се приближи до монитора, когато нещо странно привлече погледа му. Забеляза, че в ръката на мъртвата жена има дребни лъскави монети.

— Явно е бил изнудван — каза Морган. — Какво гледаш?

Боби поклати глава и не отговори. Отмести очи от екрана и от мъртвия лекар. На прага стоеше доктор Хектор Перес. Беше стъписан и объркан. Морган го видя и се приближи до него.

— Докторе, трябва да разговарям с вас и с другия лекар от комисията — каза чернокожият, извади от джоба си визитна картичка и му я подаде. — Ще прегледам цялата ви документация. Моля ви, проверете какви са ангажиментите ви за утре и ми кажете кога сте свободен.

Перес погледна визитната картичка, сетне Морган и кимна, но не каза нищо.

От фоайето на сградата пристигнаха униформени ченгета. Секретарката беше припаднала. Форест Морган каза на полицаите да се обадят в моргата и на съдебно-медицинските експерти. После се обади по телефона на отдела си и обърна гръб на Боби.

Боби знаеше, че Морган ще бъде зает часове наред със самоубийството на Ейбрамс. Без да каже довиждане, той тръгна към изхода. В сградата цареше суматоха. Преди да излезе, Боби погледна доктор Хектор Перес, който имаше вид на осъден на смърт, застанал пред бесилката.

Докато шофираше по Куинсбъро Бридж в Манхатън, Боби се обади на Глисън и му разказа за Санди и за Ейбрамс и какво е видял в къщата на Джон Шайн. Адвокатът предложи да се срещнат в двайсет и трийсет в кантората му в Емпайър Стейт Билдинг. Накара Боби да обещае, че няма да предприема нищо, докато не се видят. Сетне позвъни на Макс Рот, който му каза да го вземе от библиотеката на Четирийсет и втора улица и Пето Авеню. Бил намерил информацията, която Боби бе поискал. Щял да му покаже какво е научил на път за редакцията на „Дейли Нюз“.

После Боби се обади на Патрик.

— Спомняш ли си, че миналата седмица, в деня, когато излязох от затвора, намериха мъртва проститутка в манхатънски хотел? — попита Боби.

— Да, в „Сейнт Клеър“.

— В ръката й имаше дребни монети…

— Господи, не ми е минавало през ума да свържа…

— Същата вечер е имало конгрес на полицейските лекари. Искам да провериш списъка с поканените.

— Кого търсим?

— Лекар на име Хектор Перес. От нюйоркската полиция.

Телефонът на Хектор Перес иззвъня само половин час, след като доктор Ейбрамс отне живота си. Лошите новини, се разпространяваха бързо. Полицейските радиочестоти явно се подслушваха. Перес се изпоти от страх, когато вдигна слушалката. Изнудвачът от другия край на линията му каза, че тази нощ ще се нуждае от него. Това щяло да бъде последното, което щял да поиска от него.

Перес отказа. Обясни на изнудвача, че вече няма да изпълнява исканията му и че в отдела за вътрешно разследване са разбрали за измамата с пенсионния фонд, после затвори.

Разтреперан, доктор Перес излезе от сградата и се качи в колата си. На предната седалка имаше калъфка за възглавница от хотел „Сейнт Клеър“, изцапана с петна от кръв. Перес изкрещя от ужас, като я видя. На седалката бяха оставени и черни очила, същите като на доктор Ейбрамс. Телефонът в колата иззвъня. Хектор Перес се страхуваше да отговори. Грабна телефона едва след третото извъняване.

— Бръсначът още е в мен — каза Изнудвача. — И видеозаписа. Не ме принуждавай да ги дам на полицията. Не причинявай това на съпругата си и на още нероденото ви хубаво бебе.

— По дяволите, какво искаш от мен? — извика Перес.

— Чакай в полунощ на автобусната спирка на Флатбуш Авеню и Авеню Ю — каза спокойният глас. — Сложи си очилата и вземи лекарската си чанта, за да прегледаш един човек. Тя има висока температура и искам да бъда сигурен, че е в състояние да пътува.

— Това ли е всичко?

— Да.

— И после край?

— Ще ти дам бръснача и оригиналната видеокасета. И ще приключим.

— Ще бъда там — обеща Перес.