Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боби Емет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Three Quarters, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Денис Хамил. Ченге в оставка

Издателска къща: „Ера“, гр. София

Художествено оформление: Димитър Стоянов — Димо

Предпечатна подготовка: Полистар

История

  1. — Добавяне

1.

ЧЕТВЪРТЪК

На доктор Перес му се повдигна при вида на толкова много кръв.

За него кръвта беше пари, разменната монета в професията му, и досега не го бе ужасявала нито физически, нито душевно. Ала и никога не се бе събуждал с раздиращо главоболие, пресъхнала уста и обилно опръскан с кръвта на красива непозната, която лежеше гола до него.

Златният му часовник показваше шест без петнайсет сутринта. Той погледна отново към жената, чиято яремна вена беше прерязана и кръвта все още изтичаше като препълнена мивка. С професионална точност отбеляза, че около дълбоката рана тя е тъмночервена, но при окисляването от въздуха ставаше по-светла, просмуквайки се по колосаните бели чаршафи и калъфки, извезани с името на хотел „Сейнт Клеър“. Контрастът беше сатанинско хипнотизиращ.

Болката от изтръпналата му ръка, заклещена под тялото на жената, и мократа топла кръв го бяха събудили. А сега стоеше онемял при вида на зеещата рана и притворените сини очи на непознатата. Косата й бе дълга, естествено руса и само петънцата от засъхнала кръв разваляха идеално нанесения грим. Слепоочията му запулсираха и парещият адреналин се разнесе из цялото му тяло. Най-после той успя да откъсне очи от нея и трескаво огледа хотелската стая. На перваза на прозореца гукаха гълъби, шумът от сутрешното движение навлизаше отвън. Дрехите му бяха пръснати по пода. По кожата му се виждаха капчици лепкава кръв.

По дяволите, тази гадост не е сън, помисли си доктор Перес. До мен лежи мъртва жена. Убита. Дали аз съм я убил? Или тя сама си е прерязала гърлото? Дали пък някой не се е промъкнал, докато съм спял? Какво ми даде тя? Няколко капки хлорен хидрат… Или пък от онзи сексуално стимулиращ наркотик. Може да ми е набутала рохипнол… Боже, господи… А трябваше да съм си у дома, в леглото, с Нидиа и да галя подутия й корем…

Поспря се на лакти и издърпа ръката си изпод тялото. Стъписа се, ужасен, при проблясването на лъскавата стомана. Изтръпналите му, безчувствени пръсти стискаха окървавената дръжка на бръснач.

— Не! — изкрещя той и веднага запуши уста с лявата си ръка.

Впери гневен поглед в дясната, която държеше лепкавата дръжка на бръснача. Между пръстите, с които десет години бе спасявал човешки живот, сега стърчеше ужасно смъртоносно оръжие.

В тази стая, помисли си той, има само един живот, който може да бъде спасен — моят! Скочи от леглото и се отдръпна от безжизненото тяло. В съзнанието му изникваха като на стоп-кадър снимките от предстоящото полицейско разследване. После мислите му се насочиха към детективите и криминалистите, които щяха да преобърнат стаята, за да открият улики.

Дрехите му бяха разпилени по пода, сякаш се бе събличал много бързо. Мерна ключа от стаята върху разписката от хотела, оставена на нощното шкафче. Докторът не докосна разписката, но с облекчение установи, че стаята е наета от някоя си Карън Андерс. Тя бе платила в брой триста и шестнайсет долара, осемдесет и пет цента.

Перес внимателно постави веригата на входната врата. Взе една хавлиена кърпа от банята и започна да трие всяко едно място, по което може да е оставил издайнически отпечатъци — копчетата на телевизора, дистанционното управление, барчето, ключовете за лампите, чашите с шампанско, касите на вратите. Дори изтри и обеците й. После отиде в банята и със същата кърпа почисти ръцете, краката, слабините си. Изми бръснача, като гледаше как кръвта на Карън Андерс изтича в канализацията. Не се изкъпа, защото не искаше да открият негови косми в канала. Издърпа от корниза пластмасовата завеса на душа, занесе я в спалнята и я разстла на пода. Знаеше за ДНК теста, затова прокара гребенчето си по окосмената част на слабините й, за да премахне всяка своя следа. Махна калъфката на възглавницата си и издърпа чаршафите от леглото. Безжизненото тяло се претърколи върху голия, напоен с кръв матрак. Перес остави изцапаното спално бельо върху завесата и внимателно я сгъна. Като се пазеше да не се изцапа, натъпка вързопа в чистата калъфка. После бързо навлече бельото, панталоните и ризата си. Отвори дамската чанта на Карън Андерс и разгледа съдържанието й — вагинални спрейове, тоалетна вода за уста, множество презервативи, белезници, един вибратор и други подобни играчки.

Парите и кредитните му карти явно си бяха на мястото, непокътнати. Провери портмонето й, като пипаше с носната си кърпа. Не откри нито шофьорска книжка, нито кредитни карти, нито кръвен паспорт. Никакъв документ за самоличност. Реши да вземе петте стодоларови банкноти, за да инсценира грабеж. Остави само трите лъскави монети от по двайсет и пет цента, които се мъдреха в безжизнената дясна ръка на жената. Доктор Перес някак несъзнателно отбеляза една абсурдна подробност — и трите монети изглеждаха като нови, въпреки че емисията им датираше от 1991 година. Странно, каза си той и се опита да събере малко слюнка в пресъхналата си уста. Нямаше време да размишлява върху такава незначителна подробност и реши да не мисли повече за монетите. Погледна часовника си, наближаваше шест часа. Боже! Нидиа щеше да стане след час, за да приготви закуската и да се заеме с дихателните си упражнения. Скъпата му, сладка Нидиа… Как можа да й причини това? Ако караше достатъчно бързо през натоварения трафик, вероятно щеше да успее да мине по Бруклинския мост, да се промъкне вкъщи и да легне на кушетката, като се престори, че се е прибрал късно. Ако можеше да го направи, алибито му щеше да е непоклатимо. А после, на път за болницата, щеше да се отърве от уликите — окървавеният вързоп. Знаеше и къде да го хвърли, така че никой да не го открие. Но първо трябваше да се прибере преди Нидиа да се е събудила.

Хайде, изчезвай, каза си той.

Доктор Перес свали табелката с името си от ревера на сакото. Грабна вързопа с окървавените чаршафи и за последен път огледа стаята, за да се увери, че не е оставил следи. Отвори предпазливо вратата с носната си кърпа и надникна в коридора. В другия край съзря количка на хотела, ала самата камериерка не се виждаше. Излезе от стаята и с бързи крачки се отправи към аварийния изход. Хукна надолу по стълбите с приведена глава и напусна сградата през задния вход, също като поредния черноработник от латиноамериканските страни.

Перес отново погледна часовника си. Беше шест часа и една минута.