Дейвид Морел
Петата професия (80)

13.

Седяха в барчето на болницата и гледаха към чашките си с кафе.

— В личен състав не намериха такова име — наруши мълчанието Акира.

— В другата болница са имали такъв лекар — каза Савидж.

Акира го погледна напрегнато.

— Преди три години — уточни Савидж. — При това жена. Починала е от удар.

Акира се отпусна на облегалката си.

— Струва ми се, че доктор Хамилтън съществува толкова, колкото и Планинският комплекс — мрачно отбеляза Савидж.

— Това не са единствените неща, които не съществуват — вметна Рейчъл. — Вие двамата си мислите, че съществувате, но не е така.

— За какво говориш? — попита Акира.

— Поне що се отнася до болниците в Харисбърг — поясни тя. — Вече проверих тук. Обадих се и в другите болници. Исках им една и съща информация.

— Каква информация? — попита Акира.

— Във финансовата служба се обработват сметките на пациентите. Знаех какви имена сте използвали, така че се престорих на застрахователен агент. Казах им, че сме платили лечението ви, но сега са възникнали някои спорни въпроси. Хората, с които разговарях, бяха доста учтиви. Провериха в компютрите си. Никога няма да познаете какво ми отговориха. Навсякъде ми казаха, че нямат данни за вас.

Савидж стисна чашата си толкова силно, че едва не я счупи.

— Тогава къде, по дяволите, сме били?

— Остава ни само Остеопатичната болница. Но имам усещането…

— … че ще получим същите отговори, нали? — довърши мисълта й японецът. — Няма хотел „Медфорд Гап“, няма доктор Хамилтън, не съм видял как умира Савидж, нито пък той ме е видял. Какво друго, което мислим, че се е случило, не се е случило?

Савидж се изправи рязко и тръгна нанякъде.

— Къде отиваш? — попита го Рейчъл и побърза да го настигне, последвана от Акира.

— Отивам на информацията.

— Но защо? — учудено попита Рейчъл като се стараеше да не изостава. — Вече им зададохме достатъчно въпроси. Какво се сети?

— Има нещо, което забравихме да ги питаме. Как да намерим проклетата Бърза помощ.