Дейвид Морел
Петата професия (37)

18.

След три часа — три безкрайни часа — Тони пристигна с някакъв друг италианец. И двамата бяха с наболи бради и широки плещи.

— Здрасти. Харесват ми тези бинтове. Изглеждаш така, както и аз след Гренада. Какво се е случило? Кой те подреди…

— Без много въпроси. Наблюдавай вратата. Русият доктор не е опасен. Сестрите се сменят непрекъснато. Проверявай ги. Всеки друг…

— Разбрах.

След като се почувства по-сигурно, Савидж разреши на лекаря да му даде по-голяма доза демерол. Той се успокои и се унесе в сън, но дори и тогава не се освободи от кошмарните видения. Главата на Акира се отделя от раменете търкулва се към него, премигва с очи.

Савидж отново се събуди от ужас, който разпръсна неговата замаяност и му помогна да осъзнае четири неща: Тони и приятелят му бяха до него. Системата я нямаше. Катетърът също. Отвън се чуваше как някакъв мъж недоволства:

— Искате да загася кубинската си пура? — питаше той с английско произношение.

„Греъм! Най-после!“

В стаята влезе плешив, добре облечен внушителен господин — неговият наставник.

— О, боже — възкликна той, след като огледа Савидж.

— Както разбираш, не се получи.

— Охраната ти…

— Имам им доверие.

— Дойдох веднага щом чух съобщението ти.

— Не се и съмнявам — отвърна Савидж. — А сега ме изведи оттук колкото може по-бързо.