Дейвид Морел
Петата професия (5)

2.

Апартаментът беше с голяма всекидневна, мебелирана с вкус. Савидж не одобри само открития панорамен прозорец отсреща, който даваше чудесен изглед към Партенона и целия Акропол. Обикновено Атина беше обвита в мъгла, но сега бризът беше изчистил въздуха и това още по-силно открояваше руините на фона на следобедното слънце. Савидж си позволи да се наслади на гледката, но остана на мястото си, тъй като мразеше огромните прозорци с дръпнати завеси: те даваха на врага доста преимущества — да наблюдава с телескоп, да използва микровълнови подслушвателни устройства, но най-вече снайперисти.

Клиентът, с когото трябваше да се срещне, не беше тук, затова Савидж се опита да прецени разположението на стаите. Вратата вляво водеше вероятно към килер или мокро помещение. Той насочи вниманието си към другата вдясно, откъдето се чуваше приглушен женски глас. Тя със сигурност водеше към спалнята. Тъй като не се долавяше друг глас, той реши, че жената говори по телефона. Тя беше доста настойчива и като че нямаше намерение да свършва скоро. Подчинявайки се на своите навици, Савидж продължи да оглежда обстановката. На стената вдясно от вратата, през която влезе, той разпозна две картини на Моне и три на Ван Гог. Широкоплещестите му придружители изглеждаха разочаровани от това, че техният работодател не е там. Нямаше да се видят с него, нямаше кой да ги похвали за добрата работа, която смятаха, че са свършили. Отегчени, двама от тях пооправиха връзките си и се затътриха към мястото си в коридора, където без съмнение щяха пак да пият кафе и да пушат. Третият затвори вратата, опря се на нея и скръсти ръце, като се опитваше да се прави на старателен, но от време на време се присвиваше сякаш от киселини в стомаха.

Чу се шум от климатична инсталация и Савидж се обърна. Погледът му се спря на една витрина с китайски вази.

Телохранителят се изопна.

Вратата вдясно се отвори.

Една жена, една филмова звезда, се показа от стаята.