Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Сам със сянката на сакото си,

тъй широки рамене никога не съм имал.

Сам с вятъра пред вратата,

с миризмата на сакото, развяно от вятъра.

Кой сипа вино в лицето ми?

Кой плю в празните ми джобове?

 

Имах дом сред дърветата,

построен върху пясък, полегат като вятър,

имах сянка,

широка като пътя към дома ми.

Кой откъсна улука, вратата

от рамката, кой изсипа

млякото на моите животни в леглото ми.

Имах разцъфнали книги,

птици във всяко дърво, свраки

като препинателни знаци в дългото писмо,

което Бог ми написа. И те потопиха

пера в моето мляко,

клюновете им пълни с кръв.

Сам с безпокойството, с отговора

на въпроси: Къде е писмото?

В кой джоб? В чий дом?

Той не бе по-голям от окото на сврака

и навярно изобщо не беше дом,

бе може би само сако,

от тъмна материя, само сянката

на сако, развяно от вятъра.

 

2000

Край
Читателите на „Сакото, годините“ са прочели и: