Атанас Далчев
Зимният студ

Слушай: снощния шум зад вратите

и това, що сме взели за вятърът,

било тежкия звън на копитата

и дълбокия глас на земята.

 

Снощи скришом със коня преминал,

неотседнал, погледнал в прозореца,

въз стъклото дъхът му застинал,

своя бял плащ захвърлил на двора.

 

С тежък удар разтворил вратата,

колко сила е имал, замахнал

и забол: десет ножа под стряхата

и един — във сърцето на татка.

 

Ние — слабите — що му сме сторили?

Няма татко ми вече да стане!

На главата ти кацнала врана:

майко! — черната кърпа отгоре.