Димитър Донев
Предел

До тук е лятото.

Нататък —

сбрал облаци

едва, едва —

пристъпва хладен,

дрипав вятър

по оредялата трева.

 

Обсажда голите баири,

издухва слънцето

и пак

под клони ниски

се провира

и ляга

в мокрия листак.

 

Но горе

над самия вятър,

под облачния небосвод

тежи обратно

към земята

все още

недостигнат плод.