Иван Бунин
Кадилница

Веднъж в Сицилия сред манастир забравен

по плочника разбит на храма изоставен

в олтара разрушен въведе ме пастир

и там видях престол — сред тоя рухнал мир —

а отстрани в праха могилно-зазлатяла,

отдавна празна и отдавна догоряла

съзрях кадилница, и от катран дори

по-черна — в сажди от жарта и от тамяна.

 

О, пълно с плам сърце, и с жар благоуханна,

не я забравяй ти. До черно изгори.