Валери Видас
Хотелска нощ

Не, няма да нощуваме сред четири стени.

Ще се качим на някакъв случаен влак

и ще пътуваме, додето се събудим.

След дълго ходене ще стигнем дефилето,

а там ще бъде светъл подиробед.

Безброй свидетели наоколо ще има:

скали усойни, изворче горчиво,

дивачка ябълка и гущери на припек,

които като древен хор ще коментират

появата на тия еретични двама

сред тихо нажежената обител.

Скалите няма да поискат да повярват,

че мога толкоз дълго да се взирам

в лицето ти — свободен и невярващ,

че най-подир сами сме под небето…

Ще вейне хлад и изведнъж ще притъмнее,

а ти ще хвърлиш всичките ни дрехи

връз клоните бодливи на дръвчето

и ще се гмурнем в сепнатия вир.

Като петна мазутни ще изплуват

на светлата повърхност страховете,

полепвали по нас безброй години.

Ще впием зъби във една и съща ябълка,

не подозирайки измамата тръпчива.

Щурец разсеян ритъм ще отмерва…

Внезапен дъжд листата ще зашиба

и ще се скрие в дупката си гущерът.

Едно ключе, от ризата изпаднало,

тревожно върху камъка ще звънне…

 

— Ало? Да, буден съм. Благодаря.

Освобождавам стаята.

Да. Да, пътувам на разсъмване.