Ружа Велчева
Нощ на Рожен

В такава звездна нощ

е грях да спиш

разтварят се вселенските врати

и звездните пътеки

душата ми повеждат

във нощта

живи и мъртви

възкръстват

в мен

магическата планина

се влива

в жадните ми вени

напират

спомени

болезнени

прииждат

тъмни желания

светли копнения

изгубвам мярката

за място

време

и пространство

летя задъхана

от звезда на звезда

душата-скитница

търси опора

пристан

бряг

 

И неусетно идва утрото

по капките роса

остава само

неясен спомен

звезден прах

копнеж

и болка