Димитър Донев
Герман

Когато имаше суша, селяните от моето село правеха човек от кал. И понеже всички бяха жетвари, в него оставаха житни зърна. Оплакваха го, после го пускаха в реката, където все още течеше вода и чакаха дъжд.

Този човек наричаха ГЕРМАН.

Върху напукана земя

съм се родил.

Денят изгарял…

Слънцето

приличало на празен медник,

а селяните

молели за дъжд.

 

През рамото на зноя

са ме носили

и като траките

са плакали

над черноземното ми тяло.

 

Не ме ли забелязвате

или не искате

да ви напомням за земята?

 

Но съществувам!

 

Под сянката на някой облак

ще се пръсне

тялото ми пръстено,

прободено от житен клас.