Хю Лофтинг
Историята на доктор Дулитъл (21) (В която се разказва за неговия чудноват живот в родината и за удивителните му приключения в далечни и непознати страни)

Последна глава
Отново у дома

Мартенските ветрове подухали и си отишли; дъждовете на април превалели; майските пъпки се превърнали в китни цветя; юнското слънце вече греело над тучните поля, когато Джон Дулитъл най-сетне се върнал в своята родина.

Но той не се прибрал направо в Пудълби. Първо тръгнал да обикаля страната с Бутни-Дръпни в циганска каруца и спирал на всеки селски панаир. И там, застанали между акробатите и палатката на кукления театър, те окачвали своята голяма табела, на която било написано: „ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ ЧУДНОВАТОТО ДВУГЛАВО ЖИВОТНО ОТ АФРИКАНСКИТЕ ДЖУНГЛИ. Вход ШЕСТ ПЕНСА“.

Бутни-Дръпни седял в закритата каруца, а другите животни се излежавали под нея. Докторът седял на стол отпред, прибирал парите и се усмихвал на всеки посетител; а пък Даб-Даб през цялото време не спирала да му мърмори, защото, щом преставала да го наблюдава, той пускал всички деца без пари.

А колко много собственици на менажерии и колко циркаджии идвали да молят доктора да им продаде странното същество, какво не обещавали да му платят за него… Ала докторът само поклащал глава и отвръщал:

— Не! Не — никога Бутни-Дръпни не ще бъде затворен в клетка. Той е свободен да идва и да си отива, както сме свободни вие и аз.

Много чудновати неща и много странни случки видели те през този свой живот на скитници из страната; и все пак всичко им се струвало съвсем обикновено след онова, което видели и изтърпели в чужбина. Отначало им било интересно да представляват нещо като цирк; но след няколко седмици много се изморили и всички, и докторът и животните, закопнели за дома.

Ала толкова хора се трупали край малката каруца и плащали шест пенса, за да влязат и да огледат Бутни-Дръпни, че скоро докторът вече бил в състояние да се откаже от скитническия живот.

В един хубав ден, когато ружите били в разцвета си, той се завърнал в Пудълби като богат човек, дошъл да си живее в своята малка къщичка с голямата градина.

Старият куц кон в конюшнята много му се зарадвал; зарадвали се лястовиците, които вече били свили гнезда под стряхата и отглеждали своите малки. Радвала се и Даб-Даб, защото се завръщала в познатата си къща — макар домът да бил потънал в прах и паяжини. А Джип, след като отишъл да се похвали със златната си верижка на горделивото пале от съседната къща, се върнал и се втурнал да тича из градината като побъркан, започнал да рови за старите кокали, които някога бил заровил, и да гони плъховете из дворната барака; Гъб-Гъб пък изял всичкия хрян, който бил поникнал три стъпки висок в ъгъла до градинската ограда.

Докторът отишъл да посети моряка, който му беше заел своя кораб, купил му два нови-новенички кораба и една гумена кукла за неговото бебе; платил и на бакалина за храната, която му бил дал за пътешествието до Африка. После купил ново пиано и сложил белите мишки в него — защото те се оплаквали, че в чекмеджето на бюрото ставало течение.

Но дори и след като напълнил старата касичка на полицата, пак им останали цял куп пари и той се принудил да купи още три такива големи касички, за да намести останалите.

— Парите — казал той — са неприятно нещо. И все пак приятно е да си живееш без тревоги.

— Да — потвърдила Даб-Даб, която препичала хляб за вечеря, — приятно е наистина!

Когато отново настанала зима и снегът се блъскал о кухненския прозорец, докторът и неговите животни сядали край големия топъл огън след вечеря и той им четял от своите хубави книги.

А далече там, в Африка, маймуните си бъбрели в палмовите дървета, преди да си легнат да спят под светлината на голямата жълта луна, и си казвали една на друга:

— Какво ли прави сега Добрият Човек там в Страната на Белите хора? Смяташ ли, че някога ще се върне при нас?

Полинезия се обаждала от листака:

— Мисля, че ще се върне — смятам, че ще се върне — вярвам, че ще се върне!

Тогава крокодилът се провиквал от черната кал в реката:

— Аз пък съм СИГУРЕН, че ще се върне — хайде, спете сега!