Брайън Перо
Залезът на боговете (21)

20
Завръщане в Упсгран

Беоритите бяха посрещнати като герои в кралството на Харалд Синия зъб. Урм Червената змия и вазали от Зелената земя, другите двама викингски крале, ги очакваха с армиите си. Те също се завърнаха като победители — Урм по моретата, където бе изтребил мерените, а вазали по сушата, която бе прочистил от червенокапците. Кралете пееха радостни химни за победата, а на шишовете бавно се въртяха прасенца, волове и овни. За първи път в тяхната история трите викингски народа се бяха събрали на общ празник и за първи път трапезата им се споделяше от беоритите. Радостни възгласи се надигаха от всички страни, а виното, бирата и медовината се лееха като из ведро. За развлечение на сътрапезниците се организираха игри и състезания. Музиканти се редуваха, за да осигурят чудесна атмосфера на великолепните тържества.

Изправен върху една маса, Хелмик танцува през цялата вечер, докато Алре, възстановен от раните си, печелеше състезанието за хвърляне на бойни секири. Юло Юлсон, наречен Голямата уста, бе разнасян триумфално да разказва за хиляден път своя велик подвиг. При всеки разказ той добавяше нови подробности, но винаги завършваше с думите:

— Приятели… в живота си научих нещо важно и то е ключът на моята победа над огромния, ужасен и много опасен дракон, който аз убих собственоръчно и без чужда помощ с един-единствен удар с меч! Животът ме научи на следното: страхът трябва да се замени с познание! Научих това съвсем сам и благодаря на небето, че ме осени с това вдъхновение!

Истината беше, че по време на неговия „героичен подвиг“ Юло бе в състоянието на боен бяс и не си спомняше абсолютно нищо. Той самичък си сглоби цялата история, като слушаше как другите воини разказваха за случилото се. Амос и Беорф се смееха от сърце, когато слушаха как дрънкаше за своята смелост и плам. Те знаеха как стоят нещата в действителност, но никога не опровергаха разказа на беорита.

Юло се бе превърнал в идол, в символ на силата и величието. Този образ не трябваше да бъде накърняван. Сартиган вече бе казал на Амос, че истинските герои винаги са скромни в триумфа си и най-голямото им удовлетворение не се крие в приветствените възгласи на тълпата, а в добре свършената работа.

Столицата на Харалд Синия зъб беше пренаселена и тържествата продължиха цяла седмица. Потрошените кости на беоритите зарастваха с удивителна бързина. Човеко-мечките притежаваха необикновено телосложение и обмяна на веществата. Те оздравяваха поне четири пъти по-бързо от обикновен човек. Няколко дена след голямото сражение Банри вече можеше да използва ръката си, а Гой проходи осем дни, след като краката му бяха премазани от дракона. Раните на Алре и Рута изчезнаха също толкова бързо. Няколко нощи здрав сън, обилната храна и ежедневните ледени бани оказваха чудотворно въздействие върху тази раса от воини. Сега, когато тяхната сила и непобедимост бяха вън от всякакво съмнение, беше очевидно, че беоритите са деца на великия Один.

В една красива студена утрин човеко-мечките напуснаха бреговете на викингските земи и потеглиха по море към родното село. Дракарът им пак бе напълнен до борда с храна и оборудване за пътуването. На връщане Банри не бе толкова строг към гребците, колкото на отиване. Дракарът се носеше леко и се оставяше вълните да го люлеят. Жюно също беше на борда. Освободените от ноктите на гоблините пленници щяха да бъдат отведени по родните им места от корабите на крал Урм Червената змия, но владетелят на Берион бе пожелал да тръгне с Амос и Беорф.

— Какво ще правиш сега, Жюно? — попита Амос. — Берион вече не съществува.

— Ще го построя отново! За мен този град е символ и щом положа първия камък, рицарите ми ще се завърнат. Надявам се, че не всички са загинали! Нарекох ги Рицари на равновесието в твоя чест и сега, когато равновесието е възстановено, и ние ще се възродим!

— Бартелеми от Брател велики със сигурност ще ти помогне. Струва ми се, че той дори ти дължи живота си!

— О, той се възкачи на трона най-вече благодарение на теб, но мисля, че няма да откаже да ми протегне ръка за помощ. Бартелеми е добър човек. Ами ти, Амос, какво смяташ да правиш?

— Ще се опитам да открия мама. Със сведенията, които ти ми даде, може би ще успея да проследя дирите на онези, които я държат в робство. Може би е продадена на някой добър човек. Поне се надявам, заради нея.

— Не губи кураж — опита се Жюно да утеши приятеля си. — Сигурен съм, че ще я намериш. Знаеш, че винаги си добре дошъл в Берион и домът ми по всяко време е отборен за теб. Когато го построим отново, този град ще бъде най-красивият на континента и ще се завръщаш при нас с гордост!

— Не се съмнявам в това, Жюно.

Екипажът се отби на остров Бургман за почивка. След обилен обяд, хубава баня в ледените води и дълга нощ, прекарана в сън, беоритите отново поеха на път. Амос вече не страдаше от морска болест и дори пътуването по море започваше да му харесва. Драконовото яйце беше все така добре скрито в чантата на Беорф и никой не подозираше за съществуването му. Момчетата бяха прибрали и кристалните уши на сигурно място, при вещите на Амос. Малката част от съкровището, която Беорф бе откраднал от Древния, бе разделена поравно между всички членове на екипажа.

В далечината се появи родният Упсгран. Във вечерния здрач селото живееше в разгара на тържествата по случай зимното слънцестоене. Слънцето за пореден път бе спечелило битката си с мрака и от този ден нататък дните щяха да стават все по-дълги, чак до лятото. Всички къщи бяха украсени с чемшир и бял имел. Жените носеха широки бели роби, а главите им бяха закичени с венци от бръшлян, върху които имаше малки свещи. Отдалече излъчваха светлина и приличаха на ангели! Упсгран ухаеше на канела и медени питки. От странноприемницата се носеше нежна музика и екипажът съвсем ясно чу протяжната мелодия на старинна моряшка песен.

Беоритите проляха горещи сълзи, когато стъпиха на родния бряг. Цялото село мигом се насъбра да ги посрещне с неописуемо вълнение. Всички се бяха завърнали у дома живи и здрави. Във всеобщата радостна гълчава воините поднесоха на близките своите дарове. Сред тълпата от хора, които се смееха, прегръщаха, разменяха приятелски потупвания или юнашки ръкостискания, Сартиган се приближи до Амос:

— Аз… радвам се видя теб! Беорф също не зле?

— И двамата сме много добре — потвърди момчето. — Ама вие говорите нашия език?

— Трудно… но учене! Ти… уши? — попита Сартиган.

— Добре, ще ги сложа — съгласи се Амос.

— Сега е твой ред да ми разказваш истории — заяви старецът, облекчен, че отново може да говори на своя език. — Успяхте ли да победите дракона?

— Да, и то по много хитър начин, струва ми се. Е, Юло сигурно ще ви разкаже малко по-различна история, но ви уверявам, че точната версия е моята.

— Това е наистина голяма радост, която трябва да бъде заслужено отпразнувана! Знаех, че ще свършиш чудесна работа. Добрите учители трябва да вярват в учениците си. Нещо повече, усещам някаква нова магия у теб! Лъжа ли се?

— Не, имате право. Сложих си маската на водата и мисля, че магията придоби по-добро равновесие.

— Чудесно! — възкликна възрастният човек и изръкопляска. — Имам цял списък с упражнения, които ще ти помогнат да управляваш с лекота тази нова енергия.

— Но преди всичко друго, елате с мен! — прошепна Амос, като грабна чантата на Беорф. — Трябва да ви покажа нещо.

Момчето се отдели от тълпата заедно със Сартиган. Седна върху един камък и докато изваждаше драконовото яйце, каза:

— Получих това в дар от Древния. Исках да ви го покажа и да ви питам какво да правя!

Сартиган се вцепени. За първи път, откакто Амос го познаваше, старецът изглеждаше изгубил ума и дума. Беше загубил дар слово. Опита се да измънка нещо, но от устата му излязоха само нечленоразделни звуци. Накрая каза:

— Това… не е ли… онова, което… си мисля. Не е ли… яйце на… на дракон?

— Да, точно това е! Не е ли чудесно? Може би ще ни се удаде възможност да възстановим отново този вид, като го научим да си сътрудничи с хората? Този мъник не е проникнат от злото. Можем да го възпитаме и да го научим да цени живота. Кой знае, може би ще станем причина за един нов съюз. За този свят изгрява един наистина нов ден!

Старецът потърка очи, докосна яйцето и изрече замислено с дълбок и проникновен глас:

— Ами ако това добро се обърне в зло?