Брайън Перо
Залезът на боговете (20)

19
Разкритията на Бризингите

След заслужения отдих на мястото на полесражението беоритите се приготвиха за пътуване обратно към дома. Като направиха носилки за онези, които не можеха да се придвижват сами, войските потеглиха към кралството на Харалд Синия зъб. Предварително бяха проводени пратеници, които да известят за победата и да разкажат за подвизите на човеко-мечките. Както обещаха, Бризингите се явиха отново пред Амос и Беорф преди заминаването им, за да им поверят дълго пазената тайна за накита на Фрея, известен също и като огърлицата Бризингамен.

Все така в един глас, те разказаха, че това бижу е било създадено под земята от четири джуджета, прочути с дарбата си на бижутери, и блестяло като същинско съзвездие. То греело с хиляди светлинки на шията на богинята Фрея и заслепявало с блясъка си. Сравнявали го с ябълките от светлина на Дървото на живота в Браха, Града на мъртвите.

Амос имаше смътно чувство, че вече е чувал тези думи, но така и не успя да си спомни къде и кога. Знаеше за какво говорят Бризингите. Браха, Дървото на живота и ябълките от светлина — всичко това му беше познато. Защо? Как? Амос нямаше и най-малка представа. Реши да го изхвърли от съзнанието си и внимателно да изслуша разказа.

Заради магическата сила на огърлицата Бризингамен всеки път, когато Фрея плачела — а тя плачела често, особено когато търсела съпруга си, — сълзите й се превръщали в скъпоценности. Капчиците, които падали от очите й, превръщали камъните в злато. Това, което легендите премълчаваха, бе, че богинята излъгала джуджетата, за да се сдобие с огърлицата. Один, върховният бог на викингите, я обвинил, че е уронила престижа на боговете, и я прогонил от владенията си. Тогава между боговете избухнала война и много човешки същества изгубили живота си напразно, без да има победител. И до ден-днешен конфликтът между Один и Фрея продължавал да е все така остър и непримирим, а преди години, за да предизвика врага си, богинята наказала беоритите с проклятие.

— Но защо точно беоритите? — изненада се Амос.

— Защото беоритите са създания на Один! — отговориха Бризингите.

Один създал расата на човеко-мечките, защото искал да съчетае духа на едните със силата на другите. Никога никой бог не е обичал толкова създанията си. Сам той се уподобявал на беорит и се радвал като дете на развитието им. Тогава богинята на плодовитостта Фрея направила зла магия и проклела всички новородени от тази раса.

— Но как така аз не съм застигнат от това проклятие? — попита Беорф.

— Това е наистина голяма загадка. Може би баща ти е открил някакво противодействие. Всъщност ти си последният от беоритите. Всички други умират още като малки деца. Ако доживееш до зряла възраст, ще останеш единствен представител на твоята раса.

— Но… — намеси се Амос — има ли начин нещо да се направи? Може ли да им се помогне?

— След като бащата на Беорф умря, преди да е разкрил резултата от изследванията си, остава само Фрея. Само тя може да премахне проклятието, тегнещо над беоритите — отвърнаха горските същества. — Дори Один не притежава такава власт.

— Как да убедим Фрея да ни позволи да живеем? — попита Беорф. — Готов съм да направя всичко, за да спася моя народ и да осигуря бъдещето на моята раса.

— Ние сме Бризингите, пазителки на свещената огърлица на богинята. Знаем, че съществува остров далече в Северното море, посветен на Фрея. Трябва да отидете там, да се обърнете направо към богинята и да я убедите да премахне проклятието над вас.

— Дали тя ще е склонна да чуе молбата ни? — с безпокойство попита Беорф. — В края на краищата ние сме създания на Один. Може би тя ще се разгневи, ако тъпчем земята на нейния остров.

— Вие ни направихте неоценима услуга, като убихте дракона. Сега нашата сестра почива в мир. Душата й е освободена от огнедишащия звяр и чувстваме, че е щастлива и безгрижна. Когато Фрея дойде за огърлицата си, ще й кажем добри думи за вас. Ние сме нейни създания и богинята много ни цени.

— Сега знаем какво да направим за доброто на всички беорити — рече Амос. — Предполагам, Беорф, че искаш да продължиш делото на баща ти и да отидеш на свещения остров да защитиш правото си!

— Това е най-съкровеното ми желание! — тържествено отговори едрото момче. — Ще дойдеш ли с мен, Амос?

— Да, приятелю. Още повече, че сега огърлицата с виещите кучета е твоя. Ако искам да съм на сигурно място, трябва да стоя край теб!

— Добре тогава! — гордо заяви Беорф на Бризингите. — Кажете на богинята Фрея, че скоро на острова й ще дойдат посетители. Сигурен съм, че и воините от Упсгран ще пожелаят да участват в пътуването.

Създанията изчезнаха в гората и двете момчета тръгнаха обратно към лагера. Докато вървяха рамо до рамо, Беорф каза:

— Знаеш ли, струва ми се, че сега по-добре разбирам баща си. Толкова ми се иска днес да можеше да ме види! Мисля, че щеше да се гордее с мен!

— И на мен баща ми много ми липсва — сподели Амос. — Много ми се ще да му разкажа как насадихме дракона на пачи яйца! Свършихме добра работа и ми се иска да споделя с него радостта от победата…

— Но си мислех също — прекъсна го Беорф — и за майка ти, най-напред трябва да я открием!

— Ти си имаш твоя мисия, а аз моя. Ако искаш, можем да се опитаме да ги обединим!

— Вече ти го казах: докато има работа, аз не се отделям от теб! — провикна се със смях Беорф. — Нали съм си работлив, как да се откажа от такова приключение!