Брайън Перо
Залезът на боговете (15)

14
Заплахата Бризинг

Бризинг беше очарователно осемгодишно момиченце с руси коси и сини очи, което живееше в селцето Рамусбергет, сгушено в подножието на голямата северна планина със същото име. Баща й беше дървар, а майка й, която очакваше бебе, се грижеше за домакинството. Повечето мъже от селото работеха като дървосекачи, викингите минаваха оттук два пъти в годината и изкупваха всичкия им дървен материал. Дърветата от землището на Рамусбергет имаха дървесина с превъзходно качество и дракарите, които изработваха от нея, бяха здрави и устойчиви. Цялото стопанство на селото се крепеше на тази, единствена дейност, която от стотици години насам осигуряваше поминъка на неговите жители.

Бризинг имаше по-голям брат, който често се закачаше с нея, понякога може би прекалено. Преди известно време той бе откраднал любимата й кукла и я бе скрил в гората зад къщата. Момиченцето бе тръгнало да търси играчката си и се бе загубило в гората. Хората от селото веднага бяха организирали хайка, но превъплъщението на барон Самди я бе открило преди тях. Той беше мъж с телосложение на скелет, с очи като жарава, носеше цилиндър, дълго кожено манто и бастун. Есента беше дошла, вълците виеха. Бризинг зъзнеше от студ и без да изпита и най-малко недоверие към странния човек с червендалесто лице, тя се бе съгласила да разговаря с него. Баронът я бе взел на ръце и бързо бе напъхал един драконит в гърлото й. После й бе разказал следната история:

— В далечните стари времена Земята била населена с великолепни създания. Огромни и силни животни, те били господари на света в продължение на векове. Спели върху несметни купища от съкровища дълбоко в планинските недра. Един ден заради ненаситната алчност на хората тези фантастични животни изчезнали от лицето на Земята. Аз те избрах, за да станеш първия от великите дракони, които скоро ще се върнат към живот по всички континенти и във всички земи. Бях възложил всичките си надежди на едно друго момиченце, но то се отклони от моя път. Искаше ми се да имам голям черен дракон, но вместо него ще се радвам на възхитително златисто създание със сини очи!

Барон Самди, важен бог от расата на драконите, наричани също Древните, бе успял тайно да изработи три драконита. Тези скъпоценни камъни трябваше да се вградят в телата на три момиченца и да ги преобразят в дракони. Чудовищата можеха да се възпроизвеждат сами и щяха да си свият златни гнезда, където да снесат яйцата си. За няколко години създанията на барон Самди щяха да се разпространят из цялата Земя и да станат господстващата раса в света. Такъв бе изначалният план на барона, ала за негова зла беда нещата му бяха потръгнали зле.

Богът се бе провалил в опита си да превърне младата принцеса Лолия от племето на догоните в ужасяващ черен дракон. Амос Дарагон му бе задигнал драконита и го бе инкрустирал в своята маска на огъня. Вторият камък бе откраднат от един второстепенен бог, ала третият, който сега се намираше в тялото на Бризинг, най-сетне щеше да послужи за осъществяването на намерението на божеството.

И действително в планината Рамусбергет прогледна за белия свят огромен златист звяр със сини очи. Драконитът бе започнал бързо да действа и Бризинг изчезна, предоставяйки тялото и душата си на своето ново въплъщение. Барон Самди даде на звяра името Рагнарьок, което ще рече „залезът на боговете“. Тази дума напомняше наближаването на края на света, или по-скоро края на този свят. Отсега нататък в него щеше да има само един бог и само една раса, господстваща над Земята — неговата.

Баронът се съюзи с Тхок — глуповата ледена богиня със сърце от камък, която свика огромна армия от червенокапци и мерени, за да покорят света. Тя, повелителката на гоблините, също прие съюза с барон Самди и призова всичките си поданици в подножието на планината Рамусбергет. За да съберат съкровището на дракона, тя им възложи като мисия да опустошават градовете и селата отначало по крайбрежието, а после и във вътрешността на континента.

През това време драконът си издълба огромно леговище в самото сърце на планината. Страховитите му удари с нокти и зъби накараха земята да потрепери на много левги околовръст. Сякаш планината бе започнала да ръмжи и това постоянно боботене накара населението по тези места да застане нащрек. Когато изпълни задачата си, Рагнарьок превърна в пепел всички населени места около новото си жилище. Онези, които не бяха достатъчно разумни да избягат навреме, платиха за това с живота си. Драконът не прояви капка милост и към някогашното си семейство. Той безмилостно уби баща си и брат си, а умъртви и майка си, като я схруска със зъби. Жената умря в ужасни мъки, знаейки, че детето, което носи в утробата си, никога няма да види белия свят. Под садистичния смях на барон Самди пророчеството скоро щеше да се изпълни и светът щеше да падне във властта на драконите.

* * *

Гоблините влизаха в леговището на дракона и изсипваха вътре чували със злато и сребро, диаманти и скъпоценни предмети. Съкровището на Древния нарастваше с всеки изминал ден. В центъра на огромната пещера си почиваше огнедишащият звяр. Почти през цялата сутрин Рагнарьок, почувствал нужда да поразкърши крилата си, бе летял далече от вечните снегове на северната земя. Вън от пещерата му цареше пронизващ студ, непоносим дори за огнедишащ. Барон Самди крачеше насам-натам около грохналия на земята дракон. Размишляваше, като си придаваше загрижен вид. Драконът тежко избоботи:

— Целият свят не може да се изправи срещу мен, сега аз съм господарят на тази земя!

— Не допускай грешката, която направих аз — предупреди го баронът.

— Да не би да говориш за онова момченце? — попита огромният звяр и се размърда върху съкровището. — То ли ти създава грижи?

— Да, точно то ме тревожи — потвърди богът. — Защото е непредвидимо. Това момче успя да разплете всички планове на Сет и да ми отнеме Кюр, моя черен дракон.

— То не може да направи нищо срещу мен, аз съм твърде могъщ! — увери го с гръмовен глас драконът и се разсмя зловещо. — След няколко седмици червенокапците ще ми съберат достатъчно голямо съкровище, за да снеса първите си яйца. По-късно децата ми ще се пръснат из цялата страна, за да направят още гнезда. Внуците ми ще отидат още по-надалеч и ще посеят хаос в целия свят.

— А аз — добави барон Самди — ще стана най-висшия бог от пантеона на боговете. И всичко това благодарение на теб, красива малка моя Бризинг.

— За кого говориш? — попита Древния, заинтригуван от името.

— Исках да кажа Рагнарьок! — поправи се богът. — Забрави каквото казах, прекрасни ми Рагнарьок. Все пак, не ми се иска Амос Дарагон да стигне до теб…

— Барон Самди! — кресна огненият звяр. — Ти си моят баща и аз ти дължа живота си, но недей да идваш да ме обиждаш в собствената ми пещера! Аз съм дракон, а той е дете! Как може да се сравнява с мен?

— Той е хитър… невероятно хитър…

— Махай се от моята планина, неблагодарен баща! — изрева драконът. — Ти не вярваш в мен! Мислиш ме за твърде глупав да се изправя сам пред едно дете. Презирам те! Ето един бог, който създава дракон, а му трепери като бавачка. За да ти докажа моята сила и величие, ще направя така, че това дребно насекомо да се появи пред мен, а аз ще го унищожа с едно отваряне на устата си.

— Не прави това, Рагнарьок! — извика баронът. — Ти не трябва да го приемаш тук! Ясно? Вече не мога да рискувам. Войната между боговете на доброто и злото изчерпа могъществото на такива като нас. Те са по-слаби и не така бдителни. Всички вече си мислят, че аз съм потънал в забвение. Тъкмо сега за мен е времето да ударя и да покоря този свят! Вече не съм на страната на доброто, нито на злото, работя само за себе си!

— Млъкни и тръгвай! — заповяда драконът. — Ти ще бъдеш владетел на небето, а аз — на Земята. Приказките ти ме отегчават, а вашите божествени войни изобщо не ме интересуват. Аз съм кралят тук и никой не може да ми заповядва! Искам да се срещна с това момче и да го убия. Ще стане така, както искам!

— Внимавай, когато отвориш уста да го схрускаш, да не вземеш да пропуснеш! — посъветва го баронът, готов да си тръгне. — Ще наблюдавам всичко, което вършиш. Расата на Древните трябва да се възроди…

— И ще се възроди! — яростно се провикна драконът.