Джефри Арчър
Синове на съдбата (43)

43.

„Скандалът със Седър Уд“, ето какво гласеше на другия ден написаното с големи букви заглавие върху първа страница на „Хартфорд Курант“. Една до друга бяха поместени и снимки с чека и с подписа на истинската Джулия. Материалът съвсем не беше в полза на Нат, но за негов късмет избирателите бяха отишли да гласуват много преди вестникът да се появи по улиците. В случай че загуби, той вече си бе подготвил кратко изявление, че се оттегля и че поздравява своя противник, без обаче да подкрепя кандидатурата му за губернатор. Беше в кабинета си в банката, когато от щаба на републиканците му съобщиха резултатите.

Пръв ги научи Том, който нахълта в кабинета, без да си дава труд да чука.

— Спечели, спечели! Единайсет хиляди седемстотин деветдесет и два на единайсет хиляди шестстотин седемдесет и три — водиш само със сто и деветнайсет гласа, но и те са предостатъчни, за да поведеш с двайсет и девет на двайсет и седем в избирателната колегия.

На другия ден водачът в предварителните избори изтъкна в „Хартфорд Курант“, че с инвестицията в Седър Уд не е изгубил никой и избирателите очевидно са дали да се разбере какви са предпочитанията им.

До окончателното избиране на кандидат на партията Нат трябваше да участва в още три партийни събрания и два първични избора. Ето защо с облекчение установи, че шумотевицата около Седър Уд е отстъпила на заден план. На следващото партийно събрание Елиот спечели с деветнайсет на осемнайсет гласа, затова пък Нат излезе пръв на първичните избори, където резултатът бе девет хиляди седемстотин и два гласа за него и шест хиляди седемдесет и девет — за неговия Противник, с което извоюва още по-голяма преднина. Вече водеше в избирателната колегия със сто и шестнайсет на деветдесет и един гласа, а проучването на общественото мнение в родния му град сочеше, че е със седем пункта пред другия кандидат.

Нат тръгна да обикаля улиците на Кромуел заедно с майка си Сюзан и баща си Майкъл, които насочиха вниманието си към по-възрастните избиратели, а Люк и Кати правеха всичко по силите си да убедят младите да отидат да гласуват. Дните отминаваха и Нат бе все по-убеден, че ще спечели. В „Курант“ вече се намекваше, че истинската битка му предстои тепърва, когато той ще се изправи срещу Флечър Давънпорт, обичания от всички сенатор от Хартфорд. Въпреки това Том настоя да не подценяват телевизионните дебати с Елиот, насрочени за вечерта преди изборите.

— Само това оставаше, да се препънем на последното препятствие! — възкликна той. — Преодолееш ли го, и си кандидат на партията. В неделя на всяка цена да прегледаш отново въпросите и да помислиш какво още биха могли да те питат. Можеш да бъдеш сигурен, че Флечър Давънпорт ще те гледа по телевизията и ще наблюдава под лупа всяка твоя дума. Препънеш ли се, и ще хукне да дава изявления за средствата за масово осведомяване.

Сега вече Нат съжаляваше, че преди няколко седмици се е съгласил да се появи по местния телевизионен канал и вечерта преди изборите да участва в дебати заедно с Елиот. Двамата кандидати се бяха споразумели водещ да бъде Дейвид Анскот, който се вълнуваше по-скоро да се прочуе, отколкото да задава хапливи злободневни въпроси. Том не възрази, защото разглеждаше тези дебати като своеобразна суха тренировка за дебатите с Флечър Давънпорт, които неминуемо щяха да бъдат далеч по-сериозни.

Всеки Божи ден Том научаваше, че доброволците дезертират масово от лагера на Ралф Елиот и някои дори се присъединяват към техния предизборен щаб, ето защо, когато отиде с Нат в телевизионното студио, и двамата бяха доста спокойни и уверени. Су Лин бе дошла заедно със съпруга си, Люк обаче бе настоял да остане вкъщи и да гледа дебатите по телевизията, за да разкаже после на баща си как се е представил пред по-голяма аудитория.

— Сигурно се е разположил на канапето заедно с Кати — отбеляза Нат.

— Не, днес следобед Кати се прибра у тях, сестра й имала рожден ден — отвърна Су Лин, — и на Люк му се искаше да отиде, но да ти призная, е взел много присърце ролята на твой съветник по въпросите на младежта.

Том нахълта при Нат в гримьорната и му показа данните от последното проучване на общественото мнение. Според тях водеше с шест пункта.

— Мен ако питаш, сега само Флечър Давънпорт може да ти попречи да станеш губернатор.

— Ще се успокоя чак след като излязат окончателните резултати — отвърна Су Лин. — Не забравяйте какъв номер извъртя Елиот с избирателните урни, когато всички мислехме, че броенето на гласовете е приключило.

— Вече опита всички номера и се издъни — отбеляза Том.

— Де да можех и аз да съм толкова сигурен — прошепна Нат.

Когато влязоха в студиото на предаването, озаглавено „Окончателен сблъсък“, двамата кандидати бяха посрещнати от малобройната публика с ръкопляскания. Застанаха в средата и си стиснаха ръцете, без да свалят очи от камерата.

— Ще предаваме на живо — обясни Дейвид Анскот на публиката, — ще ни включат след около пет минути. Ще открия предаването с няколко въпроса, после думата имате вие. Ако искате да питате нещо кандидатите, говорете кратко и по същество — без словоизлияния, ако обичате.

Нат се усмихна и огледа публиката — погледът му се спря на мъжа, задал въпроса за Седър Уд. Седеше на втория ред. Нат усети как по дланите му избива пот, но бе убеден, че дори и да го предизвикат, ще се справи. Този път се беше подготвил.

Прожекторите в студиото блеснаха, върху екрана тръгнаха надписите и с дежурната усмивка на лицето Дейвид Анскот откри предаването. Представи участниците и двамата кандидати направиха кратко встъпление от по една минута — по телевизията шейсет секунди понякога са много време.

Ала след толкова мероприятия те бяха в състояние да изричат такива изтъркани фрази и със затворени очи.

Анскот започна с два-три загряващи въпроса, които му бяха написани предварително. Докато кандидатите отговаряха, водещият дори не се опитваше да следи какво казват и просто продължаваше със следващия въпрос, изникнал върху аутокюто пред него. Щом приключи с предварително подготвената част, водещият веднага се обърна към публиката.

Първият въпрос прерасна в реч върху правото на избор и Нат само това и чакаше — секундите отминаваха удивително бързо. Знаеше, че Елиот няма да бъде решителен по този въпрос: не искаше да обиди феминистките и приятелите си в Римокатолическата църква. Нат даде да се разбере недвусмислено, че подкрепя безусловно правото на жената на избор. Както и бе подозирал, Елиот отговаряше уклончиво. Анскот се обърна към публиката с очакването тя да зададе втория въпрос.

* * *

Флечър гледаше предаването у дома и си записваше всичко, казано от Нат Картрайт, който очевидно бе схванал основното в проектозакона за просветата и по-важно, бе на мнение, че поправките, предложени от Флечър, са напълно основателни.

— Много е умен, нали? — отбеляза Ани.

— И готин — намеси се и Луси.

— Няма ли тук някой, който да е на моя страна? — попита Флечър.

— Аз, аз — мен ако питаш, изобщо не е готин — усмихна се Джими. — Но е мислил много по твоя законопроект и явно го разглежда като въпрос, който си заслужава да се обсъди по време на изборите.

— Не знам дали е готин, но не ви ли се струва, че под определен ъгъл прилича малко на теб, Флечър? — попита Ани.

— А, не, много по-красив е от татко — рече Луси.

* * *

.

Третият въпрос бе за контрола над оръжията: Ралф Елиот отговори, че лично той подкрепял оръжейното лоби и право-то на всеки американец да се самоотбранява. Нат обясни защо

според него контролът върху оръжието трябва да бъде по-строг — не искал да се повтарят случаи като онзи със сина

му в началното училище.

Ани и Луси изръкопляскаха заедно с публиката в студиото.

— Няма ли някой да му напомни кой е бил в класната стая заедно със сина му! — възкликна Джими.

— Не е нужно да му се напомня — отсъди Флечър.

— Още един въпрос, но го задайте бързо, защото времето ни изтича — предупреди Анскот.

Сякаш по знак от втория ред стана мъжът, доведен от Елиот, който го посочи, да не би водещият да даде думата на

ДРУГ.

— Как двамата кандидати се отнасят към нелегалните имигранти?

— Какво общо имат те с губернатора на Кънектикът! — ядоса се Флечър.

Ралф Елиот погледна човека право в лицето и заяви:

— Сигурен съм, че изразявам мнението и на двамата: както още от самото си основаване, Съединените щати винаги ще приветстват всекиго, който се чувства потиснат и се нуждае от помощ. Ала който иска да дойде в страната ни, трябва, разбира се, да спазва реда и да отговаря на всички изисквания.

— Прозвуча ми така, сякаш Елиот се е готвил и е репетирал дълго — сподели Флечър, след като се извърна към жена си. — Какво ли е намислил пак?

— И вие ли, господин Картрайт, споделяте същия възглед за нелегалните имигранти? — попита Дейвид Анскот, озадачен от въпроса — накъде ли биеше мъжът, който го бе задал?

— Да ви призная, Дейвид, не съм мислил много по въпроса, понеже според мен той не е сред наболелите проблеми, пред които е изправен щат Кънектикът.

— Приключвай — чу Анскот нареждането на продуцента в слушалката, точно тогава обаче мъжът от публиката се провикна:

— Би трябвало да помислите върху това, господин Картрайт. В края на краищата жена ви е нелегална имигрантка

— Задръж, остави го да отговори — пошушна продуцентът — Ако прекъснем точно сега, четвърт милион души ще хукнат да ни звънят по телефона, за да ни питат какво е отговорил Картрайт. Дайте го в близък план.

Флечър беше сред този четвърт милион души, които зачакаха отговора на Нат, а камерата показа Елиот, който гледаше озадачено.

— Ах, мръсникът му с мръсник — изруга Флечър, — знаел си, че ще го питат това!

Камерата показа отново Нат, който обаче продължи да се озърта недоумяващо.

— Не съм ли прав, когато твърдя, че жена ви е влязла в страната нелегално? — не се даваше непознатият на втория ред.

— Жена ми преподава статистика в Университета на щат Кънектикът — отвърна Нат, като се постара да не проличи, че гласът му трепери.

Анскот се заслуша какво му обяснява в слушалката продуцентът — времето на предаването вече беше изтекло.

— Не казвай нищо, само изчаквай — рече той. — Ако стане скучно, ще пусна надписите.

Анскот кимна едва доловимо към апаратната.

— Дори и да е така, господин Картрайт — продължи мъжът на втория ред, — майка й Су Кай Пен е проникнала в Щатите с фалшиви документи и е твърдяла, че е омъжена за американски офицер, който всъщност е загинал за страната си няколко месеца преди датата, посочена в брачното свидетелство.

Нат не отговори нищо.

Флечър също мълчеше, докато гледаше как го разпъват на кръст.

— Щом не желаете да отговорите на въпроса ми, господин Картрайт, може би ще потвърдите, че във въпросното брачно свидетелство тъща ви се е представила за шивачка. Преди обаче да се озове в Щатите, тя е проституирала по улиците на Сеул и един дявол знае кой е баща на жена ви.

— Пускайте надписите — нареди продуцентът. — Просрочихме много времето, започват „Спасители на плажа“, но не изключвайте камерите. Можем да подберем нещичко за късните новини.

Още щом върху един от мониторите в студиото се появиха надписите, мъжът, задал въпроса, стана и побърза да излезе. Нат погледна жена си, която седеше на третия ред. Беше пребледняла и трепереше.

— Приключихме — оповести продуцентът. Елиот се извърна към водещия и му се тросна:

— Какъв срам, трябваше да го спрете много по-рано. — Извърна се към Нат и допълни: — Повярвайте, нямах и представа, че…

— Лъжец! — подвикна Нат.

— Дръжте го в кадър — нареди режисьорът на първия оператор. — Не изключвайте камерите, снимайте всичко наред.

— За какво намеквате? — попита Елиот.

— Че сте инсценирали всичко това. Дори не сте си направили труда да наемете друг човек — този беше същият, който преди около половин месец ме попита за търговския център в Седър Уд. Но ще ви кажа едно, Елиот — подвикна той и заби показалец в гърдите му, — въпреки всичко ще ви убия, така да знаете.

Нат излезе с гръм и трясък от студиото и отиде при Су Лин, която го чакаше отвън.

— Ела, цветенце, ще те заведа у дома. Прегърна я, при тях след миг дойде и Том.

— Извинявай, Нат, но ще те попитам има ли някаква истина в дивотиите, които ти надрънкаха?

— Всичко е вярно — потвърди Нат — и още преди да си ме попитал, ще ти кажа, че знам, откакто сме женени.

— Заведи Су Лин у дома и прави, каквото ще правиш, но само не разговаряй с журналистите — посъветва го приятелят му.

— Не се притеснявай — рече Нат. — Можеш да пуснеш изявление от мое име, че се оттеглям от надпреварата. Няма да Допусна да чернят семейството ми.

— Не взимай прибързани решения, после може да съжаляваш — спря го Том. — Утре сутринта ще обсъдим какво да правим.

Нат хвана Су Лин за ръката, излезе от студиото и се отправи към паркинга.

— Успех! — провикна се един негов привърженик точно когато той отвори вратата на автомобила, за да се качи жена му.

Подкара като бесен, без да обръща внимание на възгласите. Погледна Су Лин, която блъскаше яростно с юмруче по светлинното табло. Свали ръка от волана и я премести върху бедрото на жена си.

— Обичам те и винаги ще те обичам — каза й Нат. — Каквото и да става, пак ще те обичам.

— Откъде ли е разбрал Елиот?

— Вероятно е наел частни детективи, които са ровичкали в миналото ми.

— И понеже не са изровили нищо за теб, са взели на мушка майка ми — прошепна Су Лин. Мълча дълго, накрая пророни: — Не искам да се отказваш, трябва да продължиш. Само така ще му натриеш носа на този негодник. — Нат не отговори и продължи да кара по вечерните улици. — Мъчно ми е само за Люк — промълви накрая жена му. — Ще го преживее тежко. Жалко, че Кати не остана още един ден.

— Аз ще имам грижата за Люк — увери я мъжът й. — А ти иди да доведеш майка си, нека спи у нас.

— Ще й звънна веднага щом се приберем — каза Су Лин. — Може пък да не е гледала предаването.

— Изключено — отсече Нат и зави по алеята към къщата, — тя ми е най-ревностната привърженица, не пропуска телевизионно предаване с мен.

Нат прегърна жена си през раменете и двамата тръгнаха към входната врата. Светеше само в стаята на Люк. Нат отключи и докато отваряше, каза:

— Ти звънни на майка си, а аз ще се кача да видя какво прави Люк.

Су Лин вдигна слушалката на телефонния апарат в антрето, а Нат тръгна бавно нагоре по стълбите — опитваше се да си събере мислите. Знаеше, че синът му очаква искрен отговор на всички въпроси. Почука тихо на вратата му. Отговор нямаше, затова Нат почука пак с думите:

— Може ли да вляза, Люк?

Отново никакъв отговор. Той открехна вратата и надзърна вътре, но Люк го нямаше в леглото, дрехите му не бяха сгънати и сложени на стола. Първото, което хрумна на Нат, бе, че момчето е отишло при баба си. Угаси лампата и заслуша как Су Лин говори с майка си. Тъкмо понечи да слезе долу при нея, когато забеляза, че Люк е забравил лампата в банята. Реши да я угаси.

Прекоси стаята и побутна вратата. Вцепенен, загледа сина си. Сетне се свлече на колене — нямаше сили да погледне още веднъж, макар и да знаеше, че ще се наложи да свали увисналото тяло на момчето, та то да не е последният спомен, който Су Лин ще запази от единственото им дете.

* * *

Ани вдигна телефонната слушалка и заслуша.

— Търси те Чарли от „Курант“ — каза тя и подаде слушалката.

— Гледа ли дебатите? — попита веднага редакторът на политическия отдел.

— Не, не съм — подсмихна се Флечър. — Ние с Ани никога не пропускаме сапунения сериал.

— Да де, защо ли изобщо питам! Ще кажеш ли нещо по повод на това, че жената на съперника ти е нелегална имигрантка, а майка й е проститутка?

— Да, според мен Дейвид Анскот трябваше да прекъсне онзи тип, задал въпроса. Още от самото начало личеше, че всичко е нагласено.

— Мога ли да те цитирам? — попита Чарли. Джими заклати трескаво глава.

— Да, можеш, разбира се, нали тъкмо заради това Никсън заприлича на герой от „Кукленото шоу“.

— Сигурно ще ти бъде приятно да чуеш, сенаторе, че инстинктът ти съвпада с общественото мнение. Телефоните в студиото прегряха от обаждания — всички съчувстват на Нат Картрайт и жена му и съм готов да се обзаложа, че утре Елиот ще изгуби с гръм и трясък.

— От което животът ми направо ще се стъжни — отбеляза Флечър, — но все пак от цялата дандания произлезе и нещо хубаво.

— Какво, сенаторе?

— Най-после всички разбраха що за стока е тоя негодник Елиот.

— Но за теб това не е никак добре — рече Джими.

— Добре е, и още как — натърти приятелят му, — баща ти щеше да каже същото.

* * *

Когато линейката пристигна, Нат реши да придружи тялото на сина си до болницата. Майка му се опитваше да успокои някак Су Лин.

— Връщам се веднага — обеща той и я целуна нежно. Видя двамата смълчани санитари, седнали от двете страни на тялото, и обясни, че ще кара след тях. Те само кимнаха.

Лекарите и сестрите в болницата се помъчиха да проявят съчувствие, но имаше формуляри за попълване — такъв беше редът. Накрая го оставиха на мира. Той целуна Люк по челото и се извърна, видял моравите следи по врата му — знаеше, че този спомен ще се вреже неизличимо в паметта му.

След като покриха лицето на Люк с чаршаф, Нат остави непрежалимия си син и тръгна покрай лекарите и сестрите, които, свели глави, му изказваха тихо съболезнованията си. Трябваше да се върне при Су Лин, преди това обаче бе длъжен да се отбие при още един човек.

Все така разгневен, подкара сякаш на автопилот. Никога не беше ходил там, но знаеше къде точно се намира къщата и когато накрая зави по алеята, забеляза, че някои от прозорците светят. Спря автомобила и тръгна бавно към къщата. Трябваше да запази самообладание, ако искаше да не рухне. Приближи входната врата и чу отвътре разпалени гласове. Караха се мъж и жена, които и не подозираха, че имат гост. Нат почука и гласовете заглъхнаха, сякаш някой е изключил телевизор. След миг вратата се отвори рязко и Нат се озова лице в лице с човека, който според него носеше вина за смъртта на сина му.

Ралф Елиот се постъписа, но бързо се окопити. Опита се да затръшне вратата под носа на Нат, той обаче вече бе пъхнал рамо. С първия удар улучи Елиот право по носа и той отхвръкна назад като тапа. Залитна, ала веднага си възвърна равновесието, обърна се и хукна по коридора. Нат го последва и влезе в кабинета. Огледа се, но от Ребека нямаше и следа. Насочи вниманието си към Елиот, който тъкмо издърпваше едно от чекмеджетата на писалището. Измъкна пистолет и го насочи към Нат.

— Махай се от къщата ми, или ще ти тегля куршума! — подвикна му.

От носа му течеше кръв. Нат пристъпи към него.

— А, едва ли — рече той. — След номера, който извъртя днес, се съмнявам някой да повярва и на дума, изречена от теб.

— Ще повярват, ще повярват, защото имам свидетел. Не забравяй, Ребека те видя как нахълтваш в къщата, заплашваш ме и ми се нахвърляш.

Нат направи още една крачка, за да го удари, но Елиот отстъпи назад, препъна се о страничната облегалка на фотьойла и залитна. Пистолетът стреля, Нат скочи върху Елиот и го повали на пода. Докато падаха, заби коляно в слабините на противника си толкова силно, че той се преви одве и изпусна пистолета. Нат го грабна и го насочи към Елиот, чието лице се сгърчи от страх.

— Ти го прати онзи да задава такива въпроси, нали? — попита Нат.

— Аз, аз, но не знаех, че ще стигне чак дотам, пък и едва ли ще убиеш човек само защото…

— Само защото той е виновен за смъртта на сина ми ли?

Елиот пребледня като мъртвец.

— Да, ще убия човек — отсече Нат и долепи цевта до челото на Елиот.

Погледна го — той бе коленичил, хленчеше, гърчеше се и се молеше за пощада.

— Няма да те убивам, защото така постъпват само малодушните — рече накрая и свали оръжието. — Не, искам да страдаш много повече, да умираш малко по малко от унижение. Утре ще разбереш какво всъщност мислят за теб хората в Хартфорд, а после трябва да преглътнеш и позора да видиш как ставам губернатор.

Нат се изправи, остави спокойно пистолета в ъгъла на писалището, обърна се и излезе от стаята. Видя, че Ребека се е спотаила в антрето отпред. Веднага щом я подмина, тя нахълта на бегом в кабинета. Нат излезе през отворената входна врата и се качи на автомобила.

Тъкмо излизаше през портата, когато чу изстрела.

* * *

Телефонът на Флечър звънеше едва ли не през пет минути. Ани обясняваше на всички, че мъжът й няма какво повече да каже, освен че поднася съболезнованията си на господин и госпожа Картрайт.

Малко след полунощ изключи телефона и се качи горе. В спалнята светеше, но тя с изненада видя, че Флечър не е там. Пак слезе долу — да провери в кабинета. Бюрото му както винаги бе отрупано с книжа, той обаче не седеше зад него. Ани пак се качи бавно горе и забеляза, че изпод вратата в стаята на Луси се процежда светлина. Отвори тихо, да не би момичето да е заспало на лампа. Надзърна вътре и видя, че мъжът й е приседнал на леглото и прегръща сънената им дъщеря. По страните му се стичаха сълзи. Той се извърна към жена си.

— Всичко останало е без значение — рече Флечър.

* * *

Когато се прибра, Нат завари майка си и Су Лин да седят на канапето. Лицето на Су Лин беше пепеляво, очите й бяха хлътнали, за няколко часа тя се бе състарила с десетина години.

— Сега ще ви оставя — рече майката на Нат, — но утре сутрин ще дойда пак. Не ме изпращайте.

Нат се наведе, целуна майка си за довиждане и седна до жена си. Притисна тъничкото й тяло до себе си, ала не каза нищо. Думите бяха излишни.

Не помнеше колко са седели така, когато чу полицейската сирена. Реши, че дразнещият звук скоро ще заглъхне в далечината, той обаче ставаше все по-силен и силен, докато накрая автомобилът закова със скърцащи спирачки пред тях. После Нат чу врата, която се затръшва, и тежки стъпки, последвани от силно думкане по вратата.

Вдигна ръка от раменете на жена си и слезе уморено долу. Отвори и видя шефа на полицията, от двете му страни стояха полицаи.

— Какво има?

— Много ви се струпа днес и наистина съжалявам — рече Дон Кълвър, — но съм длъжен да ви задържа под стража.

— Защо? — направо не повярва Нат.

— За убийството на Ралф Елиот.