Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

80

— Какво е станало? — попита Даван.

Селдън почувства известно облекчение. Присъединяването на конспиратора едва ли можеше да повлияе срещу цялата далянска полиция, но в края на краищата той командваше хора, които бяха способни да създадат достатъчно бъркотия…

— Би трябвало да знаете — отвърна математикът. — Подозирам, че мнозина от тълпата, която тази сутрин беше пред Тайсалвърови, са ваши хора.

— Да, имаше доста. Говорят, че са искали да ви арестуват и че вие сте се справили с цяла рота пагони. Само че защо са искали да ви арестуват?

— С двама — уточни Селдън, като вдигна два пръста. — Два пагона. Но и това е достатъчно лошо. Причината да ни арестуват донякъде беше, че сме дошли на среща с вас.

— Не е достатъчно. Пагоните не се интересуват много-много от мен — и с горчивина добави: — Подценяват ме.

— Може би — сви рамене Селдън — но жената, от която наехме стаята, е докладвала, че сме предизвикали безредици срещу новинаря, с когото се сблъскахме по пътя ни към същата тази среща. Знаете за това. След като вашите хора вчера се появиха на сцената и особено с тия двама лошо ранени полицаи днес, спокойно могат да решат да прочистят коридорите, а то означава, че и вие ще пострадате. Наистина съжалявам. Нито имах намерение, нито очаквах, че ще предизвикам всичко…

Даван поклати глава.

— Не, не познавате пагоните. И това също не им е достатъчно. Те просто не искат да ни пометат. Ако ни изчистят, секторът ще трябва да направи нещо за нас. На тях така им е много удобно — да ни оставят да гнием в Билиботън и в разни други бордеи. Не, всички преследват вас. Какво толкова сте направили?

— Нищо не сме направили — нетърпеливо, се обади Дорс — пък и в края на краищата това сега няма значение. Ако не търсят теб, а нас, ще трябва да дойдат тук долу, за да ни измъкнат, и попаднеш ли им на пътя, здравата ще загазиш.

— Не и аз. Имам доста могъщи приятели — възрази Даван. — Снощи ви го казах. И те могат да ви помогнат също както на мен. Когато не се съгласихте да ни подкрепите открито, аз се свързах с тях. Те знаят кой сте, доктор Селдън. Вие сте известен човек. Имат възможност да говорят с кмета и да се погрижат копоите да ви оставят на мира, каквото и да сте направили. Само че ще трябва да бъдете отведени… извън Дал.

Селдън се усмихна. Заля го вълна от облекчение и той каза:

— Даван, явно познавате някоя важна клечка, нали? Някой, който да реагира моментално, който е в състояние да убеди правителството на Дал да не предприема драстични мерки и който може да ни отведе? Добре. Не съм изненадан — и се обърна усмихнат към Дорс. — Същата работа като с Микоген. Как го прави това Чувек?

Дорс обаче поклати глава.

— Прекалено бързо е… Не разбирам.

— Вярвам, че той всичко може да уреди — настоя ученият.

— Аз пък го познавам по-добре и по-отдавна от теб и не вярвам в това.

Селдън отново се усмихна.

— Не го подценявай! — И сетне, сякаш обзет от нежелание да обсъжда повече тази тема, се обърна към Даван:

— А вие как ни открихте? Рейч каза, че не знаете нищо за това място.

— Не знае! — възмутено викна хлапето. — Това място си е само мое. Аз го открих.

— Никога не съм идвал тук — кимна мъжът, като се оглеждаше. — Интересно място, наистина. Нали си е коридорен плъх, Рейч се чувства като у дома си в тоя лабиринт,

— Да, това го разбрахме. Вие обаче как ни открихте?

— Като топлинен източник. Имам си едно устройство, което регистрира инфрачервените лъчения, и то точно онзи характерен техен нюанс, който се излъчва при тридесет и седем градуса по Целзий. Реагира само на човешко присъствие — никакви други източници. То ме доведе при вас тримата.

Дорс се начумери.

— Каква полза от него на Трантор, където навсякъде щъкат хора? На други светове също имат такива, обаче…

— Не и на Трантор — прекъсна я далянинът. — Знам. Като се изключи фактът, че са много полезни в бордеите, в забравените и разкапани коридори.

— Откъде го взехте? — поинтересува се математикът.

Даван махна с ръка.

— Достатъчно е, че го имам. Само че наистина ще трябва да ви отведем оттук, гу’син Селдън. Прекалено много хора ви търсят, а аз пък искам да бъдете с моя могъщ приятел.

— И къде е този ваш могъщ приятел?

— Идва. Най-малкото, засякох нов тридесет и седем градусов източник на топлина и просто не виждам кой друг може да е…

Новодошлият прекрачи през вратата и радостното възклицание на Селдън замря на устните му. Не беше Четър Чувек.