Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

75

Рейч нагъваше, като си облизваше пръстите, мачкайки торбичката, в която се намираше някаква храна с неизвестен произход. Въздухът се бе изпълнил със силен мирис на лук, но с характерна добавка — може би на основата на мая.

Дорс, която се поотдръпна назад от миризмата, попита:

— Откъде взе тая храна, Рейч?

— От момчетата на Даван. Те ми я донесоха. Бива си я.

— Значи няма защо да ти купуваме вечеря, нали? — вметна Селдън, усетил празнотата в собствения си стомах.

— Дължите ми нещичко — отговори хлапето и алчно погледна към Дорс. — К’во ще кажете за ножа на дамата? Единия.

— Никакъв нож — отряза го тя. — Ще ни върнеш обратно без проблеми и аз ще ти пусна една петарка.

— За петара не мож’ взе никакъв нож — изръмжа Рейч.

— Получаваш една петара и толкоз — повтори историчката.

— Лейди, ти си кофти дама…

— Аз съм кофти дама с бърз нож, така че шавай!

— Добре де. К’во се запени? — Рейч махна с ръка. — Натам.

Трябваше да се върнат назад по празните коридори, обаче този път Дорс се огледа нагоре-надолу и спря.

— Задръж малко, момче. Следят ни.

Билиботънецът едва не излезе от кожата си.

— Никой не ти иска да чуваш нещо.

Селдън сведе глава настрани.

— Не долавям нито звук.

— Аз пък долавям! — запъна се Дорс. — Виж какво, Рейч, не искам никакви шегички. Или ще ми кажеш веднага какво става, или така ще те тресна по главата, че една седмица само звезди ще са ти пред очите. Сериозно говоря!

Момчето вдигна ръка в защитен жест.

— Недей, кофти мадамо. Т’ва са хората на Даван. Просто се грижат за нас в случай че дойдат ония с ножовете.

— Хората на Даван?

— Ъхъ. Вървят по сервизните коридори.

Дясната ръка на Дорс се стрелна и пипна Рейч за яката на връхната му дреха. Повдигна го и хлапето се залюля, крещейки:

— Хей, лейди. Хей!

— Дорс! — укоряващо каза Селдън. — Не се дръж грубо.

— Ако реша, че лъже, тогава ще види какво значи грубо. Теб трябва да защищавам, Хари, не него.

— Аз не лъжа — боричкаше се безуспешно Рейч. — Не лъжа!

— Сигурен съм, че не лъже — настоя математикът.

— Сега ще видим. Момче, кажи им да излязат някъде, където ще можем да ги видим — пусна го на земята и си отупа дланите.

— Ти си откачалка, лейди — оскърбено заяви Рейч. Сетне повиши глас: — Ей, авери! Я някои от вас да поизлязат тук.

Почакаха и след малко от един неосветен отвор надолу по коридора се появиха двама мъже с тъмни мустаци. Дълъг белег пресичаше бузата на единия. И двамата държаха в ръцете си ножове с извадени остриета.

— Колко сте още? — попита Дорс.

— Няколко — рече единият от новодошлите. — Заповед. Пазим ви. Даван не иска да ви се случи нещо лошо.

— Благодаря. Опитайте се да бъдете още по-тихи. Рейч, потегляй.

Хлапето мрачно избуча:

— Аз казвах истината, а ти…

— Прав си — призна Дорс. — Така че се извинявам.

— Чудя се дали да ти приема извиненията — заяви Рейч, като се изпъна, за да изглежда по-висок. — Добре де, тоя път приемам. — И тръгна.

Когато стигнаха булеварда, невидимата рота телохранители изчезна. Във всеки случай острият слух на Венабили вече не ги долавяше. Сега обаче тримата вървяха в порядъчната част на града. Дорс малко разсеяно каза:

— Рейч, мисля, че нямаме дрехи, които да ти станат.

— Що искаш да имаш дрехи, дет’ да ми станат, гу’жа? — Изглежда, че щом излязоха от коридорите, благоприличието отново се всели във водача им. — Аз си имам мои…

— Питам се, дали не би желал да дойдеш у нас, за да вземеш една баня.

— За чик? — изненада се момчето. — Тия дни все ще се изкъпя някъде. И ще си сложа другата риза. — То проницателно изгледа историчката. — Съжаляваш, дет’ за малко не ме ступа? Нал’ тъй? Докарваш ми се?

Дорс се усмихна.

— Да. Нещо такова.

Рейч царствено махна с ръка.

— Всичко е наред. Слушай, ти си много силна за една мадама. Дигна ме кат’ едното нищо.

— Бях ядосана, Рейч. Трябва да се грижа за гу’син Селдън.

— Да не си му нещо кат’ телохранител? — Хлапето въпросително зяпна Селдън. — Имаш лейди за телохранител?

— Нищо не мога да направя — усмихна се накриво математикът. — Тя настоява. А и определено си знае работата.

— Помисли си пак, Рейч — подхвърли Дорс. — Сигурен ли си, че не искаш една баня? Хубава, топла баня.

— Няма да я бъде — врътна глава малкият билиботънец. — Да не мислиш, че тая кикимора ще ме пусне пак в къщата?

Дорс вдигна очи и видя, че пред входната врата на сградата стои Касилия Тайсалвър. Тя изгледа първо Външната жена, а сетне и израслото на улицата момче. Невъзможно бе да се определи в кой от двата случая изражението й беше по-гневно.

— Е, хайде, гу’сине и ’спожо — бързо задърдори Рейч. — Не знам дал’ и вас ще ви пусне вътре… — Той пъхна ръце в джобовете си и се помъкна с прекрасна имитация на безгрижно настроение.

— Добър вечер, госпожо Тайсалвър — поздрави пръв ученият. — Доста е късно, нали?

— Много — кимна хазяйката им. — Днес насмалко да избухне бунт заради онзи новинар, срещу когото насъскахте уличната сган.

— Не сме насъсквали никого срещу когото и да било — заяви Дорс.

— Аз бях тук — непреклонно каза госпожа Тайсалвър. — Сама видях. — И отстъпи встрани, за да им направи път да влязат, като се забави достатъчно дълго, та да стане ясно, че се колебае.

— Държи се, сякаш това е било последната капка — отбеляза Дорс, докато вървяха със Селдън към стаите си.

— Е, и? Какво може да направи? — попита математикът.

— Чудя се — отвърна спътничката му.