Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Krakatit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Карел Чапек. Кракатит

Първо издание

 

Редактор: Лъчезар Мишев

Художник: Киро Мавров

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Антоанета Петрова

 

Чешка. Издателски номер 262

Дадена за набор: май 1979 г.

Подписана за печат: юли 1979

Излязла от печат: юли 1979

Формат 32/84x108. Печатни коли 17,50. Издателски коли 14,70. Цена: 1,01 лв

 

Държавно издателство „Отечество“, 1979

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София

 

Ceskoslovenski spasovatel. Praha, 1972

История

  1. — Добавяне

XXVIII

Естествено, прочутият хирург не одобри работата на военния касапин, отново се зае да разтяга счупените части на крайника, накрая заля всичко с гипс и каза, че вероятно Прокоп ще остане куц с левия крайник.

За Прокоп настанаха славни дни на лежачка. Крафт му четеше Сведенборг, Паул — различни семейни алманаси, а пък принцесата отрупа леглото на страдалеца с всички луксозни подвързани издания на световната литература. Накрая на Прокоп му омръзнаха алманасите и той започна да диктува на Крафт строен труд по деструктивна химия. За учудване най-много обикна Карсон, чието нахалство и безогледност му допадаха, тъй като зад тях той откри големи планове и смахнатия фанатизъм на един милитарист с принципи от международен мащаб. Паул се намираше на върха на блаженството; сега беше нужен от сутрин до вечер и можеше да служи на Прокоп с всяко свое дихание и с всяка стъпка на патравите си крака.

Лежиш скован от материята, подобен на съборен дънер, но нима не усещаш искренето на страшните и непознати сили в тази неподвижна материя, която те сковава? Дремеш върху пухените възглавници, натъпкани с повече енергия, отколкото цяла бъчва е динамит. Тялото ти е заспало взривно вещество, а дори и треперещата, повехнала ръчица на Паул крие в себе си по-голяма бризантна сила, отколкото мелинитовата капсула. Люлееш се неподвижен в океан от неизмерими, неразложени, неразкъртени сили; всичко това около тебе не представлява просто мирни стени, тихи хора и шумяща листовина на дърветата, а е муниционен склад, космически погреб, приготвен за страхотен взрив; почукваш с пръст по материята, като че ли проверяваш бъчви с екразит, доколко са напълнени.

Ръцете на Прокоп станаха прозрачни от неподвижността, но пък придобиха удивителна чувствителност; напипваха безпогрешно и отгатваха детонационния потенциал на всичко, до което се докосваха. Младата плът крие огромно бризантно напрежение; затова пък доктор Крафт, възторженият идеалист, притежаваше относително слабо експлозивно качество, докато детонационният коефициент на Карсон се приближаваше до коефициента на тетрацитранилина и Прокоп с потръпване си припомняше хладното докосване на ръката на принцесата, което му разкри страхотната бризантност на това надуто амазонско създание. Прокоп си блъскаше главата да разбере дали потенциалната експлозивна енергия на организма зависи от присъствието на някакви ензимни или други подобни вещества, или от химическия строеж на самите клетъчни ядра, които представляват експлозивен заряд. Но както и да е: много му се искаше да види как би експлодирало това черно, нафукано момиче.

Паул започна да разхожда Прокоп из парка с инвалидна количка; Холц сега беше излишен, но не мързелуваше, защото бяха открили у него голям талант на масажист и Прокоп чувстваше как от здравите му пръсти просто блика благоприятно действаща експлозивна сила. При случайна среща в парка принцесата казваше нещо със съвършена и строго отмерена вежливост, а Прокоп в яда си никога не можеше да разбере как се прави тая работа, защото самият той беше или много груб, или пък много общителен. За останалите Прокоп беше чудак, това им даваше право да не го приемат сериозно, а на него — свободата да се държи с тях невъзпитано като каруцар. Веднъж принцесата благоволи да се спре при него заедно с цялата си свита, тя остави господата да стоят, седна до Прокоп и го попита за работата му. В желанието си да й угоди по възможност повече, Прокоп се впусна в такива специални разяснения, като че ли изнасяше доклад на международен конгрес на химиците; княз Сувалски и някакъв си там cousin[1] започнаха да се подбутват и смеят, Прокоп кипна и им се сопна, че това, което говори, не се нася до тях. Всички погледи се насочиха към Нейна Светлост, с очакване тя да постави на място този плебей; но принцесата търпеливо се усмихна и изпрати господата да играят тенис. Докато тя ги проследи с очи, станали на чертички, Прокоп я наблюдаваше крадешком; сега за пръв път всъщност той имаше възможност да я разгледа по-добре. Беше жилава, тънка, с излишък от пигмент по лицето й, всъщност не чак дотам хубава; с малки гърди, кръстосала крак върху крак, с чудни расови ръце; на гордото й чело имаше белег от рана, очите й бяха притворени и живи, под острия й нос — тъмен мъх, високомерни и твърди устни; е, да, всъщност почти хубава, но какви са наистина очите й?

В този миг тя ги насочи към него и Прокоп се обърка.

— Говорят, че можете от едно докосване да познаете характера на човека — каза тя бързо. — Крафт разправяше.

Прокоп се усмихна на това женско тълкуване на особената му хемотаксия.

— Ами да — каза той. — Човек може да усети в коя вещ каква енергия се крие; това е нищо.

Принцесата бърже погледна ръката му и се озърна наоколо; нямаше жива душа.

— Дайте — промърмори Прокоп и протегна осеяната си от белези длан. Тя сложи върху нея гладките крайчета на студените си пръсти; някаква светкавица прониза Прокоп, сърцето му бясно заби и през ума му съвсем безсмислено мина: „Какво ли ще стане, ако си затворя ръката!“ И той вече стискаше и мачкаше в грубата си лапа жилавата, гореща плът на ръката й. Пиянски световъртеж наводни главата му; успя да види още, че принцесата затваря очи и стене с разтворени устни, след което сам той затвори очи и като стисна зъби, започна да потъва в главозамайваща тъмнина; ръката му горещо и диво се бореше с тънките прилепващи пръсти, които искаха да се изтръгнат от него, които се извиваха като змии, които впиваха нокти в кожата му и отново голо, конвулсивно се долепваха до плътта му. Прокоп скърцаше със зъби от сладост; тръпните пръсти адски възбуждаха ръката му над дланта, той започна да вижда червени кръгове, внезапно силно и обгарящо стисване и тясната ръка се изплъзна от дланта му. Замаян, Прокоп вдигна пияните си клепачи; в главата му тежко отекваше пулсът; изумен, той отново видя зелената и златна градина и трябваше да замижи, ослепен от дневната светлина. Принцесата беше станала направо пепелява в лицето и гризеше устни с острите си зъби; през цепнатината на клепачите й пламтеше безгранично отвращение или нещо подобно.

— Е? — каза тя остро.

— Девствена, безчувствена, бясна и надменна — изсушена като прахан, като прахан — и зла; вие сте зла; вие пламтите от жестокост и сте ненавистница, и без сърце; вие сте зла и заредена до пръсване със страст; недосегаема, алчна, сурова към себе си, лед и огън, огън и лед…

Принцесата кимна мълчаливо: да.

— За никого добра, за нищо добра; надута, възпламенителна като фитил, неспособна да обича, отровена и пламтяща-нажежена-спечена от жар, а всичко около вас замръзва.

— Аз трябва да съм сурова към себе си — прошепна принцесата. — Вие не знаете — вие не знаете. — Тя махна с ръка и стана. — Благодаря ви. Ще ви изпратя Паул.

Излял по такъв начин собствената си горчивина от обидите, Прокоп започна да има по-ласкаво мнение за принцесата; дори му беше твърде неприятно, че тя сега явно го отбягваше. Гласеше се при първия удобен случай да й каже нещо много любезно, но подобен случай вече не му се удаде.

В замъка пристигна княз Рон, когото наричаха mon oncle[2] Шарл, братът на покойната княгиня, един образован и изтънчен скитник по света, любител на всичко възможно, tres grand artiste[3], както се казваше, който дори беше написал няколко исторически романа, но иначе беше изключително мил човек; прояви особено влечение към Прокоп и губеше цели часове при него. Прокоп много спечели от изтънчения господин, шлифова се някак си и разбра, че на света съществуват и други неща освен деструктивната химия. Oncle Шарл беше олицетворение на семейната памет; Прокоп обичаше да подхване разговор за принцесата и с любопитство слушаше колко лошо, лудо, надменно и великодушно било това момиченце, което веднъж стреляло по своя maitre de dance[4], а друг път предложило да й изрежат парче кожа, което да трансплантират на обгорената й дойка; след като й забранили, тя от яд разбила une vitrine[5] с най-скъпа стъклария. Le bon oncle[6] домъкна при Прокоп хлапака Егон и се зае да му сочи него, Прокоп, за пример с такива хвалебствия, че бедният Прокоп се изчервяваше също както и Егончо.

След пет седмици Прокоп вече ходеше с бастун; все по-често се отбиваше в лабораторията и работеше като побъркан, докато отново почувства болка в крака си, така че по пътя за замъка направо висеше на ръката на внимателния Холц. Карсон сияеше, като виждаше Прокоп така спокоен и работлив, и от време на време намекваше за потъналия в забрава Кракатит: но за това Прокоп не искаше и да чуе.

Една вечер в замъка имаше някакво тържествено soiree[7]; именно за тази вечер Прокоп подготви своя удар. Принцесата точно се намираше в групата на генералите и дипломатите, когато вратата се отвори и влезе — без бастун — упоритият затворник, който за пръв път почиташе княжеското крило с посещението си. Oncle Чарлз и Карсон изтичаха да го посрещнат, а принцесата само бързо и изпитателно го стрелна с поглед над главата на китайския посланик. Прокоп беше помислил, че ще дойде да го поздрави; но когато видя, че тя се спря с две не от най-младите деколтирани чак до пъпа дамички, той се намръщи и се насочи към ъгъла, като се покланяше неохотно на високопоставените лица, на които господин Карсон го представяше като „именит учен“, „наш именит гост“ и т.н.; както изглежда, Карсон пое тук ролята на Холц, тъй като не се отделяше нито на крачка от Прокоп. Прокоп скучаеше все по-отчаяно; свря се в самия ъгъл и се намръщи на целия свят. Сега принцесата разговаряше с някакви свръхвисокопоставени лица, единият от тях дори беше адмирал, а другият голяма задгранична птица; принцесата бързо погледна встрани, където се цупеше Прокоп, но в този миг до нея се доближи претендентът за един премахнат трон и я поведе в обратна посока.

— Е, аз си тръгвам — изръмжа Прокоп, решен в дълбочината на черната си душа до три дни да направи нов опит за бягство. В този миг пред него изникна принцесата и му подаде ръка.

— Радвам се, че сте здрав.

Цялото добро възпитание на oncle Шарл изневери на Прокоп. Той помръдна масивните си плещи, като смяташе, че се покланя, и каза с мечешки глас:

— Помислих си, че дори не ме забелязвате.

Карсон изчезна яко дим.

Принцесата беше с дълбоко деколте, което смущаваше Прокоп; той не знаеше накъде да гледа, но виждаше коравата й мургава плът, покрита с тънък слой пудра, и усещаше силния парфюм.

— Чух, че отново работите — каза принцесата. — С какво се занимавате сега?

— Ами с това-онова — неопределено отговори Прокоп. — Обикновено с нищо особено.

Ето, сега беше моментът да поправи онова грубиянство… насилието с ръката; но какво по дяволите особено любезно можеше да й каже?

— Ако желаете — изръмжа той, — мога да направя… експеримент с пудрата ви.

— Какъв експеримент?

— Ами да я превърна във взривно вещество. С пудрата по вас… би могло да се зареди артилерийско оръдие.

Принцесата се засмя.

— Не знаех, че пудрата е взривно вещество!

— Всичко е експлозия… когато човек се заеме сериозно. Вие самата…

— Какво?

— Нищо. Овладяна експлозия. Вие сте страшно бризантна.

— Ако някой се заеме сериозно с мене — засмя се принцесата, но веднага стана сериозна. — Зла, безчувствена, бясна, алчна и надменна, нали така?

— Момиченце, което е готово да му одерат кожата… заради една стара баба…

Принцесата се изчерви.

— Кой ви каза това?

— Mon oncle Шарл — изтърси Прокоп.

Принцесата се вцепени и доби вид, като че ли се намираше на сто километра.

— А, княз Рон — поправи тя сухо Прокоп. — Княз Рон приказва много. Радвам се, че сте all right[8]. — Леко кимване с глава и Вили заплува из залата край един кавалер в униформа, като остави Прокоп да беснее в ъгъла.

Въпреки това на следната сутрин Паул донесе нещо и го подаде на Прокоп, като че ли беше светото причастие, донесла го била камериерката на принцесата.

Една кутийка със силно ухаеща, кафява пудра.

Бележки

[1] Братовчед — бел.прев.

[2] Вуйчо.

[3] Голям човек на изкуството.

[4] Учител по танци.

[5] Витрина.

[6] Добрият вуйчо, бел. прев.

[7] Вечеря — бел.прев.

[8] В ред — бел.прев.