Карел Чапек
Кракатит (26)

XXVI

Прокоп си въобразяваше, че след тази нощ ще се случи бог знае какво; не последва нищо, или по-скоро започна да го следва човекът с лулата — единственият, от когото Прокоп се понабояваше. Този човек се казваше Холц — име, което говореше много малко за тихата му и бдителна същност. Където и да се запътеше Прокоп, той неотлъчно се движеше на пет крачки след него; Прокоп жестоко се дразнеше и по цял ден го разиграваше по най-рафиниран начин: сновеше например насам-натам по една къса пътечка по петдесет, по сто пъти, като очакваше, че на Холц ще му омръзне на всеки двайсет крачки да се обръща кръгом; на Холц обаче не му омръзваше. Тогава Прокоп започна да тича и правеше по три обиколки на целия парк; Холц мълчаливо се носеше след него, като не преставаше да пуфка с лулата си, докато Прокоп така се изморяваше, че гърдите му започваха да свирят като локомотив. Карсон този ден изобщо не се появи; явно беше разгневен. Привечер Прокоп се дигна и се отправи към лабораторията си, съпровождан, разбира се, от мълчаливата си сянка. Като влезе в сградата, където се помещаваше лабораторията, поиска да затвори вратата след себе си; но Холц пъхна крак между вратата и влезе след него. И тъй като в преддверието някой беше поставил кресло, стана ясно, че Холц няма да се помръдне оттук. Е, добре, така да бъде. В лабораторията Прокоп майстореше нещо тайнствено, докато Холц сухо и кратко похъркваше в преддверието. Към два часа след полунощ Прокоп напои с газ някаква връв, запали я и с най-голямата бързина, на която беше способен, се втурна навън. Холц мигновено излетя от креслото и се втурна подир него. След сто крачки Прокоп се хвърли по лице в някаква канавка; Холц застана над него, като разпалваше лулата си. Прокоп повдигна глава и поиска да му каже нещо, но преглътна думите си, защото се сети, че по начало не разговаряше с Холц; протегна обаче ръка и като дръпна крака му, го събори на земята.

— Внимание — кресна му той и в същия миг в лабораторията се чу порядъчен взрив, и парчетии от камъни и стъкла полетяха със свистене над главите им. Прокоп стана почисти се как да е и побягна от това място, следван от Холц. В този миг на местопроизшествието се стичаха патрули и пристигаше автомобил с пожарникари.

Това беше първата заплаха, адресирана към Карсон. Ако и сега не дойде да преговаря, ще има и по-лоши неща.

Карсон не дойде; вместо него се получи нова легитимация, очевидно за друга експериментална лаборатория. Прокоп побесня. Добре, рече си той, този път ще им покажа на какво съм способен. Той побягна в тръс към новата си лаборатория. Обмисляше пътем как по-убедително да изрази протеста си; реши се да използва избухлив поташ, който се възпламенява чрез вода. Но когато пристигна пред новия павилион, ръцете му увиснаха безпомощно. Безобразие, тоя Карсон е същински дявол!

В съседство с лабораторията се намираха къщички, най-вероятно на хората от заводската охрана; в градинката лудуваха цяла дузина деца, а една млада майка друскаше ревящо червеникаво животинче. Като забеляза свирепия поглед на Прокоп, тя се стресна и престана да пее.

— Добър вечер — промърмори Прокоп и се помъкна назад със свити пестници. Холц на пет крачки след него.

По пътя към замъка той срещна принцесата на кон сред цяла кавалкада офицери. Сви в една странична алея, но принцесата, като препускаше в тръс, бързо насочи коня си след него.

— Ако искате да пояздите — каза тя бързо и тъмното й лице за миг се наля с кръв. — Премиер е на ваше разположение.

Прокоп се отдръпна пред танцуващия Уърлуинд. През живота си той не се беше качвал на кон, но не би го признал за нищо на света.

— Благодаря — каза, — не е необходимо… да ми се подслажда… арестът.

Принцесата се намръщи; естествено беше съвсем неуместно да разговаря точно с нея по този въпрос; но преглътна и каза, обобщавайки ловко укора и поканата:

— Не забравяйте, че в замъка сте мой гост.

— Струва ми се, че не съм се натискал за това — измърмори Прокоп твърдоглаво, като следеше и най-малкото движение на нервния кон.

Принцесата раздразнено пришпори. Уърлуннд изпръхтя и започна да се изправя на задните си крака.

— Не се страхувайте от него — подхвърли Вили с насмешка.

Прокоп се намръщи и удари коня по устата; принцесата вдигна бича, като че ли искаше да го удари през ръката. Кръвта нахлу в главата на Прокоп.

— Внимание — изскърца той и впи кървясал поглед в искрящите очи на принцесата.

Офицерите вече бяха забелязали неприятната случка и препускаха към принцесата.

— Ало, какво става? — извика тоя, който яздеше начело върху черна кобила и беше насочил коня си право срещу Прокоп.

Прокоп видя над себе си конската глава, хвана я за юздечката и с всичка сила я дръпна встрани. Конят изцвили от болка, рязко се изправи, танцувайки на задните си крака, а офицерът полетя в обятията на спокойния Холц. Две саби блеснаха на слънцето; но в този миг се намеси принцесата върху треперещия Уърлуннд и препречи пътя на офицерите, като ги избута назад.

— Оставете — заповяда тя, — той е мой гост! — При това стрелна Прокоп с потъмнял поглед и добави: — Впрочем той се страхува от конете. Запознайте се, господа. Поручик Ролауф. Инженер Прокоп. Княз Сувалски. Фон Граун. Всичко е наред, нали? Ролауф, качете се на коня и да тръгваме. Премиер е на ваше разположение, господине. И помнете, че тук сте само гост. Довиждане!

Бичът многообещаващо изсвистя във въздуха, Уърлуннд се така обърна, че чак пясъкът изпръска и кавалкадата изчезна в завоя на пътя; само Ролауф обтанцува с коня си Прокоп, като го изгаряше с разярения си поглед и процеди през зъби със заекващ от ярост глас:

— Ще се радвам, господине!

Прокоп се обърна кръгом, отиде в стаята си и се заключи; след два часа старческите нозе на Паул отнасяха някакво дълго писмо от „кавалерската стая“ в дирекцията. Веднага след това Карсон долетя при Прокоп със строго свъсено лице; със заповеднически жест той изгони Холц, който мирно дремеше на стола пред вратата, и се втурна вътре.

Нямаше какво да се прави. Холц седна пред замъка и си запали лулата. Отвътре се разнесоха страхотни крясъци, но това никак не засягаше Холц; тъй като лулата му се беше запушила, той я развинти и се зае вещо да е прочиства със сламка. От „кавалерската стая“ се дочуваше хъркането на два тигъра, вкопчили се един в друг; единият ревеше, а другият сумтеше, разнесе се удар по някаква мебел, за миг настъпи тишина и отново загърмя страшният вик на Прокоп. Градинарите започнаха да се спират, но Холц махна с ръка и ги прогони, като започна да продухва тръбичката на лулата. Бушуването горе ставаше все по-ожесточено, двата тигъра ревяха и налитаха един върху друг, хъркащи от ярост. Паул изтича от замъка, бледен като платно, и вдигна ужасен очи към небето. В този миг мина принцесата със свитата си; когато чу суматохата откъм крилото за гости в замъка, тя се засмя нервно и без нужда шибна Уърлуинд с бича. Сетне виковете поутихнаха; чуваше се как Прокоп ругаеше, заплашваше с нещо и тропаше с пестници по масата. Прекъсваше го остър глас, който заплашваше и заповядваше. Прокоп протестираше трескаво, но резкият глас отговаряше тихо и решително.

— С какво право? — крещеше гласът на Прокоп.

Заповедническият глас обясняваше нещо със страшна и тиха настойчивост.

— Но в такъв случай разберете, всички ще хвръкнат във въздуха — изгърмя Прокоп, и глъчката се надигна отново с такава сила, че Холц бързо пъхна лулата в джоба си и изтича в замъка. Но отново настъпи затишие, само острият глас продължаваше да нарежда и да изстрелва отделни изречения, съпроводен от глухо и застрашително ръмжене; създаваше се впечатление, че се диктуват условията за примирие. Още на два пъти протътна дивият рев на Прокоп, но острият глас вече не се гневеше; изглеждаше, че е сигурен в работата си.

След час и половина Карсон изхвръкна от стаята на Прокоп морав и лъснал от пот, сумтящ и навъсен и се затича към покоите на принцесата. Десет минути по-късно, разтреперан от страхопочитание, Паул съобщи на Прокоп, който си гризеше устните и ноктите в стаята:

— Нейна светлост.

Влезе принцесата във вечерен тоалет, пепелявосива и с трескаво свъсени вежди. Прокоп стана да я посрещне и поиска, както изглежда, да й каже нещо; но принцесата го възпря с движение на ръката си, движение, изпълнено с високомерие и упорство, и каза с пресекващ глас:

— Идвам, господине… да ви се… извиня за онази сцена. Не исках да ви шибна. Безкрайно съжалявам.

Прокоп се изчерви и отново поиска да каже нещо, но принцесата продължи:

— Поручик Ролауф днес ще си замине. Князът моли да почетете някога масата ни. Забравете тази случка. Довиждане.

Бързо му подаде ръка. Прокоп едва се докосна до пръстите й. Бяха ледени и сякаш мъртви.