Р. А. Салваторе
Камъкът на полуръста (14)

11
Горещи ветрове

„Морски дух“ пореше вълните на Саблено море, над което тегнеше обичайният за южните царства ленив зной. Небето бе ясно и безоблачно, а силният, попътен вятър издуваше платната и само шест дни след като корабът напусна пристанището на Балдуров яз в далечината се показаха западните брегове на полуостров Тетир — плаване, което обикновено отнемаше повече от седмица.

Ала дори и най-бързият кораб не бе в състояние да изпревари магьосническия зов.

Капитан Дюдермонт водеше „Морски дух“ към средата на Асавирския провлак, по-далеч от закътаните заливчета на полуострова, където често се криеха пирати и дебнеха минаващите търговски кораби. Освен това гледаше да се държи настрани от островите, които бяха пръснати из водите на запад от него. Наричаха се Нелантер, Корсаровите острови, и бяха обвити със злокобна слава. Пътят, който Дюдермонт избра, бе доста натоварен и това му вдъхваше спокойствие. Флагът на Калимпорт се вееше гордо на мачтата, във водите около „Морски дух“ се виждаха знамената на още няколко търговски кораба.

Използвайки една често срещана моряшка хитрина, Дюдермонт се приближи до един от тези кораби и заплува след него. Не така подвижен и бърз като „Морски дух“, той плаваше под флага на Муран (не особено голям град на юг от Балдуров яз) — всеки пират би предпочел да нападне него, вместо да си има работа с бързия калимпортски кораб.

На около тридесет метра над водата, Уолфгар стоеше на наблюдателницата и не изпускаше от поглед другия кораб. Благодарение на силата и сръчността си, младият варварин бързо усвояваше тънкостите на моряшкия занаят и с истинско желание вършеше и най-тежката работа, наравно с останалите моряци от екипажа. Най-много обичаше да стои на пост на върха на мачтата, макар наблюдателницата да бе доста тесничка за човек с неговите размери. Там горе намираше спокойствие и оставаше сам с топлия вятър и мислите си. Облегна се на мачтата и заслони очите си с ръка, за да вижда по-добре какво става на палубата на муранския кораб.

Човекът, който седеше в наблюдателницата на другия кораб, извика нещо, което Уолфгар не можа да долови, и моряците се разтичаха напред-назад. Повечето от тях се втурнаха към носа и се вгледаха в хоризонта. Уолфгар се изправи и впери поглед на юг, мъчейки се да види какво ги бе уплашило.

* * *

— Дали им харесва това, че ги следваме толкова отблизо? — обърна се Дризт към Дюдермонт, който стоеше на капитанския мостик заедно с него.

Докато Уолфгар, който непрекъснато вършеше нещо по кораба, дотолкова се бе сближил с екипажа, че те вече го имаха за свой отдавнашен другар, между Дризт и капитана се бе зародило искрено приятелство. Освен това капитанът прекрасно разбираше колко полезно може да му бъде мнението на елфа и затова на драго сърце споделяше с него опита си.

— Дали разбират, че ги използваме?

— Не може да не са наясно защо плаваме след тях — отвърна Дюдермонт, — а капитанът им — ако е опитен моряк — би направил абсолютно същото, ако ролите ни бяха разменени. Освен това те също печелят от присъствието ни — мнозина пирати биха се отказали да ги нападнат, само защото наблизо има калимпортски кораб.

— А може би се досещат, че така можем да им се притечем на помощ, ако все пак ги нападнат — рече Дризт.

Явно бе, че самият Дризт иска да разбере дали „Морски дух“ наистина би помогнал на другия кораб в една такава ситуация. Чувството за справедливост и чест бе силно развито у елфа и Дюдермонт, който не бе много различен от него, му се възхищаваше за това. Ала капитанът трябваше да мисли за хората си, както и за всички отговорности, които положението му водеше след себе си.

— Може би — отвърна той.

Дризт не настоя повече, доволен, че Дюдермонт умее да запазва равновесие между морала и отговорностите.

— Платна на юг! — долетя викът на Уолфгар от наблюдателницата и мнозина от моряците се струпаха на бордовата ограда.

Дюдермонт отправи поглед към хоризонта, ала като не видя нищо, вдигна очи към Уолфгар.

— Колко са?

— Два кораба! Идват право насам! — отвърна младежът. — Плават заедно, но между тях има голямо разстояние!

— Канят се да минат от двете ни страни? — попита Дюдермонт.

Уолфгар се вгледа внимателно в курса на двата кораба и видя, че подозренията на капитана бяха верни:

— Ще минем между тях!

— Пирати? — запита Дризт, макар да знаеше отговора.

— Така изглежда — отговори Дюдермонт.

Платната на приближаващите кораби вече можеха да се забележат и от палубата.

— Не виждам знаме! — извика един от моряците на капитана.

Дризт посочи към търговския кораб пред тях:

— Те ли са целта им?

Дюдермонт кимна мрачно:

— Така изглежда.

— Да се приближим тогава — рече Дризт. — Двама срещу двама — това вече ще бъде честна битка.

Дюдермонт погледна елфа и бе изумен от внезапния огън, който видя да гори в лавандуловите му очи. Как би могъл да накара този доблестен войн да разбере каква бе тяхната роля в предстоящата драма? „Морски дух“ плаваше под флага на Калимпорт, другият кораб — под знамето на Муран. Двата града дори не бяха съюзници.

— Може и да не се стигне до битка — проговори най-сетне Дюдермонт. — Ако са достатъчно разумни, муранците ще се предадат без бой.

Дризт като че ли започна да разбира.

— Значи калимпортският флаг носи не само полза, но и отговорности?

Дюдермонт безпомощно сви рамене:

— Всъщност тук не е много по-различно от големите градове — обясни той. — Там има гилдии на крадците, тук — пирати. Името е различно, но в същината си и едните, и другите са еднакви — неизбежно зло. Ако сега се бием срещу тях, това ще сложи край на неписаното правило да не нападат калимпортски кораби и ще докара още по-големи беди, отколкото плячкосването на един търговски кораб.

— И така ще обречем всеки съд, плаващ под калимпортския флаг, на сигурно нападение — добави Дризт.

Светлината в очите му угасна. Той отвърна поглед от Дюдермонт и се вгледа напред, в очакване на предстоящата драма.

Капитанът, изпълнен с уважение към високите идеали на елфа (идеали, които не му позволяваха да се примири с подобни разбойници) сложи ръка на рамото му:

— Ако се стигне до бой — обеща той и думите му накараха Дризт отново да го погледне в очите, — „Морски дух“ ще се включи в битката.

Дризт пак впери поглед към хоризонта и стисна ръката на капитана, която още лежеше върху рамото му. Дюдермонт нареди на хората си да бъдат готови и опасният блясък отново се завърна в очите на елфа.

В действителност, Дюдермонт не очакваше да има битка. Беше виждал подобни сцени десетки пъти преди — когато пиратите надхвърляха по численост жертвите си, рядко се стигаше до кръвопролития. Ала този път нещо не беше наред. Корсарите минаха прекалено далече от муранския кораб, за да го завземат на абордаж. За миг Дюдермонт реши, че пиратите се канят да нападнат отдалече (върху палубата на единия от корабите имаше катапулт) и да разрушат муранския съд, макар това да му се виждаше ненужно.

И тогава разбра истината. Пиратите изобщо не се интересуваха от муранския кораб. Целта им бе самият „Морски дух“.

От върха на мачтата Уолфгар също видя как пиратите отминаха муранския кораб.

— На оръжие! — провикна се той. — Насочват се към нас!

— Май все пак ще си получиш битката, която искаше — каза Дюдермонт на Дризт. — Изглежда, че този път и калимпортският флаг няма да ни защити.

За привикналия с мрака на земните недра елф, пиратските кораби не бяха нищо повече от две черни петънца на фона на искрящата вода, ала дори и така не му бе никак трудно да разбере какво точно става. Постъпката на пиратите обаче го озадачи немалко — дали пък неочакваното им нападение нямаше нещо общо с него и Уолфгар?

— Защо нападат нас? — попита той.

Дюдермонт сви рамене.

— Навярно някой им е казал, че един от корабите на Калимпорт носи ценен товар.

Пред очите на Дризт изплува образът на огнените кълба, които бяха видели да се издигат в небето над Балдуров яз. Сигнал ли, зачуди се той отново. Все още не можеше да намести всички парченца от мозайката, ала едно заключение като че се налагаше от само себе си — по някакъв все още неизвестен начин, двамата с Уолфгар бяха свързани с това нападение.

— Ще се бием ли? — обърна се той към Дюдермонт и видя, че капитанът вече бе започнал да съставя план.

— Дръж курс на запад — нареди той на кормчията. — Искам да заобиколим Корсаровите острови. Нека видим дали тези кучета ще се справят с рифовете!

После изпрати един моряк да смени Уолфгар на наблюдателницата — силата на младия исполин щеше да е необходима за нещо по-важно.

„Морски дух“ проряза вълните и рязко зави надясно. Корабът на изток от тях, онзи, който се намираше по-далеч, също смени посоката си и ги последва. Другият, по-големият от двата, продължи напред. Съвсем скоро снарядите от катапулта му щяха да достигнат „Морски дух“.

Дюдермонт посочи най-големия от островите на запад.

— Насочи кораба натам — нареди той на кормчията, — ала се пази от подводната скала. Отливът е настъпил, така че скалата трябва да се вижда.

Уолфгар се спусна от наблюдателницата и скочи на палубата.

— Иди на гротмачтата — каза Дюдермонт. — Вземи въжето и когато ти дам сигнал, дърпай с всички сили. Няма да имаме втори шанс.

Върху лицето на Уолфгар се изписа решително изражение и той сграбчи дебелото въже, като за по-сигурно го омота около китките и дланите си.

— Огън в небето! — провикна се един от моряците и посочи на юг, към по-големия от пиратските кораби. Един пламтящ къс смола проряза въздуха и цопна в океана далеч зад „Морски дух“. Водата закипя.

— Просто проверяват — обясни Дюдермонт. — Искат да разберат какво разстояние ги дели от нас.

Той се обърна назад, опитвайки се да прецени колко още ще се приближи големият кораб, преди „Морски дух“ да успее да достигне острова и да го използва като щит.

— Ако успеем да прекосим провлака между рифа и острова, ще им се изплъзнем — каза той на Дризт, а изражението му подсказваше, че е доста сигурен в успеха на плана си.

Ала още в мига, в който двамата започнаха да се надяват, че ще успеят да се измъкнат, на запад се показа мачта и още един кораб се зададе откъм провлака, през който Дюдермонт се канеше да избяга. Платната на новия кораб бяха свалени и екипажът явно се готвеше да щурмува „Морски дух“ на абордаж.

Дюдермонт зяпна от изненада и безпомощно се обърна към Дризт:

— Те са ни чакали! Заложили са капан и са ни чакали! Ала защо? — мъчеше се да разбере той. — Та ние не караме нищо ценно! Защо им е на пиратите да хвърлят три свои съда срещу един-единствен кораб?

Дризт като че ли знаеше отговора на този въпрос.

* * *

Сега пътуването им бе станало доста по-леко. Бруенор се бе настанил удобно и управляваше колесницата със сигурна ръка. Утринната мъгла се бе разпръснала и двамата развеселено гледаха корабите, над които прелитаха, и слисаното изражение, което се изписваше върху лицето на всеки моряк, който случайно вдигнеше поглед нагоре и ги видеше да профучават над него.

Много скоро достигнаха Шионтарската река. Бруенор се замисли за мит, после, тласкан от внезапен импулс, сви на запад и се отдалечи от брега.

— Сребърната лейди ни посъветва да летим близо до брега — напомни му Кати-Бри, веднага щом усети смяната в посоката.

Бруенор докосна магическия медальон, който висеше на врата му, и сви рамене:

— Той казва друго.

* * *

За втори път къс горяща смола се издигна във въздуха и цопна във водата, този път обаче в опасна близост до „Морски дух“.

— Може би ще успеем да минем покрай него — каза Дризт и посочи третия кораб, който все още не бе вдигнал платна.

Опитният капитан не мислеше така. Причината този кораб да застане там, бе за да му попречи да мине през провлака. Вярно бе, че „Морски дух“ щеше да успее да мине покрай кораба, ала за това щеше да им се наложи да заобиколят опасния риф и да се върнат в открити води. А дотогава вече отдавна щяха да са попаднали в обсега на катапулта.

Дюдермонт хвърли поглед назад. Корабът, който се намираше на изток от тях, бе вдигнал всичките си платна и пореше вълните по-бързо дори от „Морски дух“. Ако някой къс горяща смола повредеше дори едно от платната на „Морски дух“, щеше да бъде въпрос на броени минути, докато пиратите ги застигнат.

В този миг Дюдермонт видя още една заплаха, която до този момент бе останала скрита от него. Ярка светкавица порази палубата на „Морски дух“ — няколко въжета се скъсаха, по дъските нападаха трески от гротмачтата. Отслабено, дървото заскърца под тежестта на платната. Уолфгар се разкрачи широко и задърпа с всички сили.

— Не й давай да падне! — извика Дюдермонт.

— Там има магьосник — рече Дризт и посочи кораба, от който бе долетяла светкавицата.

— Боя се, че е така — мрачно отвърна Дюдермонт.

Изпепеляващият пламък в очите на Дризт красноречиво говореше, че елфът вече знае каква ще бъде първата му задача в битката. Дори и в тежкото, почти безизходно положение, в което се намираше корабът му, Дюдермонт усети, че изпитва жал към непознатия магьосник.

Решимостта на Дризт сякаш вдъхнови капитана и по лицето му плъзна лукаво изражение — току-що му бе хрумнал отчаян план.

— Заведи ни отдясно на бакборда им! — нареди той на кормчията. — Толкова близко, че да можем да ги заплюем в лицата!

— Но, капитане — смая се морякът, — така ще налетим право на рифа!

— Точно както долните кучета се надяват — спокойно отвърна Дюдермонт. — Нека си помислят, че не познавам тези води, нека решат, че скалите ще свършат работата им вместо тях!

Хладнокръвният тон на Дюдермонт вля увереност у Дризт — опитният морски вълк бе намислил нещо.

— Готов ли си? — провикна се Дюдермонт към Уолфгар.

Исполинът кимна.

— Когато ти кажа дърпай, дърпай така, сякаш животът ти зависи от това!

Застанал до капитана, Дризт тихо отбеляза:

— Той наистина зависи.

* * *

От мостика на флагманския си кораб (бързият кораб, който идваше от изток), пиратът Пиночет загрижено гледаше маневриращия „Морски дух“. Беше чувал достатъчно за капитан Дюдермонт, за да знае, че моряк като него надали ще бъде толкова глупав, че да разбие кораба си върху подводна скала посред бял ден и при отлив. Дюдермонт възнамеряваше да се бие.

Пиночет обърна поглед към големия кораб и прецени ъгъл, под който той се намираше от „Морски дух“. Катапултът щеше да изстреля два, най-много три снаряда, преди „Морски дух“ да достигне третия кораб, който запречваше входа на провлака. Флагманският кораб все още се намираше доста далеч и Пиночет се зачуди какви ли загуби ще трябва да понесат хората и съдовете му, преди да успее да им се притече на помощ.

Ала пиратският капитан бързо остави мислите за материалните загуби настрана. В момента правеше лична услуга на водача на могъщата гилдия на калимпортските крадци. Каквото и да му струваше изпълнението на тази задача, възнаграждението на Пук паша със сигурност щеше да го надхвърли многократно!

* * *

Кати-Бри нетърпеливо се вглеждаше във всеки нов кораб, който се зададеше под тях, ала Бруенор, сигурен, че магическият медальон ги води в правилната посока, не им обръщаше никакво внимание. Дали благодарение на магическия медальон или не, ала джуджето усещаше, че Дризт е в беда и че всяка изгубена минута може да бъде фатална.

Изведнъж Бруенор протегна ръка напред.

— Ето ги! — извика той в мига, в който „Морски дух“ се показа на хоризонта пред тях.

Кати-Бри нито за миг не се усъмни в думите му. Тревожният й поглед бързо обгърна драматичната сцена, която се разиграваше под тях.

Къс горяща смола се издигна във въздуха и удари задната част на „Морски дух“, за щастие прекалено слабо, за да нанесе сериозни повреди.

Кати-Бри и Бруенор видяха как пиратите отново зареждат катапулта; видяха кръвожадните моряци от кораба, който запречваше провлака, да стоят на палубата, стиснали голи мечове в ръце; видяха и третия пиратски кораб, който пореше водите, за да затвори капана около „Морски дух“.

Бруенор изви колесницата на юг, право към най-големия от корабите на пиратите.

— Първо катапулта! — яростно се провикна той.

Пиночет, както повечето от моряците на двата пиратски кораба, стоеше на палубата и изумено гледаше приближаването на огнената колесница. Дюдермонт и екипажът му обаче бяха прекалено погълнати от собственото си отчаяно положение, за да се тревожат и за онова, което ставаше над тях. Единствено Дризт се вгледа по-внимателно в огнения екипаж. Дали там горе не бе видял да проблясва рогът на един стар, очукан шлем, който добре познаваше? А и червеникавите къдрици, които се развяваха зад него — дали му се струваше или наистина му напомняха за някого?

Ала не, това сигурно бе просто игра на светлината, плод на не погиващите му надежди. После колесницата отмина, оставяйки огнена диря след себе си, и елфът престана да мисли за нея.

Моряците на „Морски дух“ се бяха събрали на предната палуба и изпращаха стрела след стрела към пиратския съд, с надеждата, че така магьосникът няма да успее да нанесе втори удар.

Въпреки всичките им усилия, откъм кораба на пиратите много скоро долетя и втора светкавица, ала високите вълни така яростно люлееха „Морски дух“, че единственото, което мълнията успя да направи, бе да прогори неголяма дупка в грота.

Дюдермонт погледна към Уолфгар с надежда.

В следващия миг „Морски дух“ вече минаваше на по-малко от метър от кила на пиратския кораб и като че ли се бе насочил право към острите подводни скали.

— Тегли! — провикна се Дюдермонт и Уолфгар задърпа платното с всички сили, цял почервенял от неимоверното усилие.

Гротмачтата застена, гредите започнаха да пращят и да пукат, пълните с вятър платна яростно заплющяха, но Уолфгар продължаваше да тегли, напрегнал и най-малкото мускулче от тялото си. „Морски дух“ се завъртя около оста си, носът му се вдигна над една висока вълна и се вряза право в кораба на пиратите. Моряците на Дюдермонт, въпреки че вече бяха видели при Шионтарската река на какво е способен Уолфгар, с всички сили се вкопчиха в бордовата ограда и занемяха от изумление.

Пиратите, които до този миг вярваха, че никой кораб, движещ се с опънати платна, не би могъл да направи толкова рязък завой, дори не успяха да реагират. Единственото, което им оставаше да направят, бе безпомощно да гледат как „Морски дух“ се врязва в десния им борд, впримчвайки двата кораба в смъртоносна прегръдка.

— На абордаж! — извика Дюдермонт и към пиратския кораб полетяха куки, моряците на „Морски дух“ светкавично прехвърлиха здрави дъски и свързаха двата кораба — пиратите вече не можеха да избягат.

Уолфгар се изправи на крака и свали Щитозъб от рамото си. Дризт извади двата си ятагана, ала вместо да се втурне в нападение, внимателно огледа палубата на пиратския кораб. Погледът му се спря върху един мъж, който, макар и да не бе облечен като магьосник, изглеждаше напълно невъоръжен.

Издайническите движения на ръцете му и магическите пръски, които блещукаха във въздуха около него, недвусмислено говореха, че мъжът изрича заклинание.

Само че Дризт бе по-бърз. Макар и отказал се от своята раса, той си оставаше вещ в магиите като всеки Елф на мрака. Алени пламъци обвиха магьосника само миг преди заклинанието му да подейства и тялото му да стане невидимо.

Алените очертания останаха.

— Уолфгар, магьосника! — извика Дризт и варваринът се втурна към бордовата ограда.

Погледът му светкавично обходи палубата на пиратския кораб и веднага забеляза алените очертания.

Магьосникът, разбирайки смъртната опасност, която бе надвиснала над него, побърза да се скрие зад някакви бурета.

Без да се поколебае и за миг, Уолфгар запрати Щитозъб към него. Могъщият боен чук се вряза в буретата, запращайки във въздуха парчета дърво и струи вода.

После се стовари върху магьосника и го изхвърли високо нагоре. Със силен плясък, премазаното тяло (все още невидимо и очертано единствено от алените пламъци) потъна във водата зад борда на пиратския кораб.

Дризт и Уолфгар, изпълнени с невесело задоволство от добре свършената работа, се спогледаха и кимнаха мрачно. Дюдермонт се плесна по челото, без да може да повярва на очите си.

Може би все пак имаха шанс.

* * *

Пиратите от другите два кораба оставиха онова, което вършеха и насочиха цялото си внимание към огнената колесница. Докато Бруенор завиваше зад кораба с катапулта, за да излезе изотзад, Кати-Бри опъна тетивата на Таулмарил.

— Помисли за наш’те приятели! — опита се да я окуражи джуджето, когато видя колебанието, изписано на лицето й.

Само преди няколко седмици Кати-Бри, тласкана от отчаяна нужда, бе убила човешко същество и това никак не й бе харесало. Сега, когато летяха над палубата на кораба, тя с лекота можеше да сее смърт сред беззащитните пред нападението им моряци.

Младата жена си пое дълбоко дъх, опита да се успокои и се прицели в един пират, който стоеше с широко отворена уста, без да подозира, че е настъпил сетният му час.

Трябваше да има и друг начин.

С крайчеца на окото си Кати-Бри съзря по-добра мишена. Тя завъртя лъка си и стрелата полетя към задната част на кораба. Надарена с магическа сила, сребърната стрела се вряза в катапулта и излезе от другата му страна, оставяйки опушена, черна дупка в него.

— Опитайте пламъците ми! — провикна се Бруенор и насочи колесницата право надолу. Огнените коне преминаха през грота, оставяйки след себе си разкъсани, изпепелени дрипи.

Стрелите на Кати-Бри, изпращани със съвършена точност, продължаваха да свистят във въздуха и да пронизват огромния катапулт. Когато Бруенор зави и за втори път се накани да профучи през остатъка от платното, пиратите се опитаха да изпратят горящ снаряд срещу него, ала стрелите на Кати-Бри бяха отслабили оръдието и сега пламтящата смола бавно се люлееше ту напред, ту назад.

И падна право върху палубата на собствения им кораб!

— Само още веднъж! — изръмжа Бруенор и погледна през рамо към пламъците, които бяха обхванали мачтата и палубата.

Ала Кати-Бри вече гледаше напред към „Морски дух“, който току-що се бе врязал в един от пиратските кораби, докато вторият съд на разбойниците се приближаваше все по-близо и по-близо до тях и много скоро щеше да се притече на помощ на другарите си.

— Нямаме време! — извика тя. — Там отпред имат нужда от нас!

* * *

Моряците на Дюдермонт се бяха вкопчили в люта битка с пиратите и над двата кораба ехтеше звън на стомана. Един от разбойниците видя как Уолфгар запрати чука си по магьосника и като реши, че варваринът е останал без оръжие, скочи върху палубата на „Морски дух“ и се нахвърли върху него, мислейки го за лесна плячка.

Уолфгар с лекота успя да избегне удара му, после го стисна за китката с една ръка, а с другата го сграбчи през кръста. Без да забавя устрема му, исполинът само леко промени посоката и като вдигна тялото на нападателя си високо във въздуха, го прехвърли през отсрещните перила на „Морски дух“. Двама от другарите на пирата, които също се бяха насочили към невъоръжения варварин, бързо промениха решението си и се заеха да си търсят друг, по-добре въоръжен, но не така опасен противник.

В този миг магическият чук се завърна в ръката на Уолфгар. Сега бе негов ред да напада.

Трима от моряците на Дюдермонт паднаха посечени, докато се опитваха да се доберат до корсарския кораб, и пиратите се втурнаха към палубата на „Морски дух“.

Дризт До’Урден им препречи пътя. Стиснал двата ятагана, той скочи върху широката дъска, която свързваше двата кораба, а Сиянието гневно искреше в ръката му.

Пиратите, виждайки само един-единствен не особено едър противник да препречва пътя им, решиха, че вече никой не може да ги спре да се доберат до палубата на „Морски дух“.

Устремът им бе рязко прекъснат, когато първите трима се строполиха на земята, впили пръсти в прерязаните си гърла и кореми.

Дюдермонт и кормчията, които се бяха втурнали, за да помогнат на Дризт, се заковаха на местата си, поразени от бързината и сръчността, с която Сиянието и другият ятаган на елфа проблясваха във въздуха и се врязваха в телата на пиратите. Още един от разбойниците падна мъртъв; друг, ужасен от страховития елфически воин, панически скочи във водата, след като Дризт го обезоръжи.

Останалите петима корсари замръзнаха по местата си, отворили уста в безмълвен вик на ужас.

Смаяни и объркани, Дюдермонт и кормчията също отскочиха назад — Дризт, погълнат изцяло от битката, дори не бе забелязал, че магическата маска му е изиграла номер. Тя се бе смъкнала и сега всички наоколо виждаха кожата му на Мрачен елф.

* * *

— Дори и да изпепелиш всички платна, корабът пак ще успее да ги застигне — отбеляза Кати-Бри, когато видя малкото разстояние, делящо втория пиратски кораб от провлака, където останалите два съда се бяха счепкали в смъртоносна битка.

— Платната? — изсмя се Бруенор. — Нямам никакво намерение да си губя времето с такива дреболии!

Кати-Бри се отдръпна назад, опитвайки се да осмисли думите му.

— Ти си луд! — ахна тя, когато джуджето смъкна колесницата досами палубата.

— Ха! — изсумтя той. — Някой трябва да спре тез’ псета! Дръж се!

— Как ли пък не! — извика в отговор Кати-Бри, после потупа Бруенор по рамото и, измисляйки светкавично нов план, скочи от колесницата и цопна във водата.

— Умно момиче! — засмя се Бруенор и като я проследи с поглед, за да се увери, че е добре, отново обърна очи към пиратите в задната част на кораба, които се бяха разбягали панически, когато го видяха да се приближава.

От носа на кораба Пиночет чу суматохата и се обърна, за да види какво става, точно в мига, в който Бруенор връхлетя върху палубата.

— Морадин!

* * *

Бойният вик на джуджето отекна над океана и успя да надвие дори шума от битката, която кипеше на „Морски дух“ и третия пиратски кораб. И моряците на Дюдермонт, и корсарите се обърнаха назад, когато чуха страховития трясък, който се разнесе откъм флагманския кораб. Екипажът на Пиночет отвърна на бойния вик на джуджето с ужасени крясъци.

Уолфгар, чул името на джуджешкия бог, спря за миг и мислите му отлетяха към скъпия приятел, който някога също се биеше с името на Морадин на уста.

Върху устните на Дризт заигра усмивка.

* * *

В мига, в който докосна палубата, Бруенор бързо се изтърколи встрани. Магията на лейди Алустриел превърна колесницата в разрушително огнено кълбо и по цялата палуба лумнаха високи пламъци, лизнаха мачтите, обхванаха платната.

Бруенор светкавично се изправи на крака, стиснал здраво митралната брадва в десницата си и преметнал блестящия златен щит през другата си ръка. Не че имаше с кого да се бие — пиратите, които бяха успели да се спасят от първоначалното опустошение, мислеха единствено как да се спасят.

Бруенор се изплю и сви рамене. После, за огромно изумление на малцината, които го видяха, той скочи право в бушуващите пламъци и тръгна към носа на кораба, за да види дали няма да открие някой пират, с когото да се позабавлява.

Пиночет веднага разбра, че с кораба му е свършено. Не за първи път (а навярно не и за последен) той се утеши с мисълта, че скоро ще възстанови загубите си, и махна на най-близкостоящия моряк да спусне във водата малката гребна лодка, която бе завързана за борда. Същата идея бе хрумнала на още двама от членовете на екипажа му и те вече се бяха заели да отвържат лодката.

Само че в смъртната опасност, в която се намираха сега, всеки се бореше единствено за собственото си оцеляване и без да се колебае дори за миг, Пиночет прониза единия от моряците и прогони другия.

В този миг Бруенор изскочи от огъня, недокоснат от страховитите пламъци, и завари предната палуба опустяла. При вида на малката лодка, която тъкмо докосваше водата, от устните на джуджето се разнесе доволно ръмжене. Пиночет вече беше в лодката, а другият моряк точно развързваше последния възел, ниско приведен над парапета.

В мига, в който пиратът вдигна единия си крак и понечи да прескочи перилото, Бруенор му се „притече на помощ“ и само с един ритник го запрати далеч от парапета и от малката лодка.

— Искаш ли да се върнеш, а? — изръмжа Бруенор на Пиночет, когато се стовари до него в лодката. — Трябва да измъкна едно момиче от водата!

Пиратът уплашено извади меча си и предпазливо погледна зад рамото си.

— Е, ще се извърнеш ли или не? — настоя Бруенор.

Вместо отговор, Пиночет яростно се нахвърли върху него.

— Едно обикновено „не“ щеше да ми е напълно достатъчно — подразни го Бруенор, после с лекота отби меча на пирата и на свой ред замахна към коленете му.

* * *

От всички беди, които ги сполетяха този ден, нищо друго не ужаси пиратите така, както нападението на Уолфгар. Младият варварин дори нямаше нужда от дъските — само с един исполински скок той се озова на палубата на пиратския кораб и се вряза в редиците на разбойниците, вдигнал Щитозъб високо над главата си. Един по един, пиратите рухваха сразени на палубата.

От палубата на „Морски дух“ Дризт гледаше как Уолфгар поваля противник след противник. Елфът още не бе забелязал, че маската му е паднала, но дори да знаеше, пак не би имал време да направи каквото и да било. С намерение да се присъедини към приятеля си, той се втурна към петимата пирати, които още стояха на дъската, хвърлена между двата кораба. Обзети от нечовешки страх, разбойниците му сториха път, избирайки водата пред смъртоносните ятагани на един Елф на мрака.

Само след миг двамата другари вече се биеха рамо до рамо, поваляйки всеки, който им се изпречеше на пътя. В това време Дюдермонт, заедно със своите опитни моряци успя да прочисти „Морски дух“ от пиратите и да завземе всички мостчета, които свързваха двата кораба. После, спокойни, че бяха победили, зачакаха Уолфгар и Дризт да довършат работата си на пиратския кораб. Все повече и повече разбойници захвърляха оръжията си и се насочваха към „Морски дух“, избирайки плена пред битката с грамадния варварин и Елфа на мрака.

* * *

— Сега ще умреш, брадато псе! — изрева Пиночет и отново замахна с меча си.

Бруенор, който още се опитваше да запази равновесие в люлеещата се лодка, не се опита да го спира, изчаквайки най-подходящия момент, в който да нанесе своя удар.

Този момент дойде, когато с крайчеца на окото си Бруенор видя пирата, когото бе съборил през борда на горящия кораб, да се приближава към тях.

Мъжът се вкопчи в лодката, но преди да успее да се покатери вътре, митралната брадва на джуджето се стовари върху главата му и го запрати обратно в океана.

Водата около лодката бързо почервеня.

— Приятел ли ти беше? — подигравателно попита Бруенор.

Точно както се надяваше, Пиночет се нахвърли отгоре му с удвоена ярост. В гнева си пиратът не уцели, но не успя да спре и политна напред. Бруенор бързо се отмести, за да наклони лодката още повече, като в същото време нанесе силен удар със златния щит в гърба на противника си.

— Хвърли меча и ще ти пожаля живота — извика Бруенор, когато Пиночет цопна във водата на няколко метра от лодката.

Джуджето прекрасно разбираше, че това не ще да е обикновен пират, освен това, ако го убиеше, щеше да му се наложи да гребе сам, а това никак не му се нравеше.

Притиснат между Бруенор, от една страна и смъртоносната прегръдка на морето — от друга, Пиночет разбра, че няма кой знае какъв избор и примирено заплува към лодката. Бруенор му помогна да се качи в нея и го накара да седне между двете гребла.

— Обърни я обратно — сопна се джуджето. — И почвай да гребеш здраво!

* * *

— Маската ти е паднала — прошепна Уолфгар на Дризт, когато се справиха и с последния пират.

Дризт се скри зад една мачта и отново скри чертите си на Мрачен елф.

— Мислиш ли, че са забелязали? — попита той, когато се върна при Уолфгар.

Още преди да бе довършил, видя как моряците на Дюдермонт, които се бяха прехвърлили на пиратския кораб, му хвърлят подозрителни погледи, здраво стиснали оръжията си в ръце.

— Забелязали са — отвърна Уолфгар.

После тръгна към една от дъските, прехвърлени между двата кораба и рече:

— Да вървим. Ще видиш, че ще го приемат.

Само че Дризт не беше толкова сигурен. Прекрасно си спомняше други случаи, когато хора, чийто живот току-що бе спасил, се нахвърляха върху него в мига, в който видеха цвета на кожата му.

Ала това бе цената, която трябваше да плати за избора си да напусне своя народ и да дойде на повърхността.

Дризт стисна рамото на Уолфгар и решително тръгна към „Морски дух“. Докато отиваха към своя кораб, Дризт се обърна към младия варварин и му смигна, после окачи ятаганите на кръста си и се изправи очи в очи с моряците.

— Нека най-сетне се запознаят с истинския Дризт До’Урден — меко прошепна зад него Уолфгар, давайки на приятеля си цялата сила, от която той се нуждаеше.