Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (12)

Дванадесета глава

Останалата част от седмицата премина в обсъждане на планове и партита, набързо организирани от зарадвани приятели и роднини, които гадаеха защо всичко се бе получило толкова бързо.

Лиа се чувстваше неспокойна, защото всяка вечер се прибираха рано. Така си каза и в деня на сватбата, докато си обличаше вълнения костюм, който бе купила за церемонията. За мъж като Корт Тримейн това не бе естествено. Той бе от хората, които биха се възползвали, че годеницата му бе под ръка. Бе готова да се обзаложи, че бе така. Защо тогава прекара всяка вечер през последната седмица сама в леглото си?

Въздържанието му я караше да се чувства по-нервна от когато и да било преди, разбра тъжно. Освен че бе притеснена заради сватбата, се чувстваше виновна.

Нали тя бе тази, която поиска да има сватба. Имаше чувството, че го бе принудила да се обвърже. Спомни си шока, който се изписа за миг по лицето му, когато му каза желанието си на партито у Кийт. Прехапа нервно устни и продължи да се облича.

Дали нямаше в последния момент да реши, че не може да изпълни искането й, чудеше се Лиа, представяше си поне за стотен път как я изоставят пред олтара. Ако наистина бе искал брак, защо тогава не се бе възползвал, когато тя най-сетне се предаде? Защо сдържаше страстта си от онази съдбовна нощ на партито?

Не биваше да го принуждава да се женят, помисли си разсеяно. Не биваше да го кара да приема това условие в замяна на собственото си обвързване.

Чувство за вина и нервното напрежение вилнееха в нея, докато извършваше последните си задължения. Ами ако той просто не се появеше в църквата? Можеше ли да го обвинява, ако преценеше да се отдръпне? Защо го бе принудила? Какво й бе станало? Беше поискала единственото, за което копнееше. Поне така си мислеше.

Лиа поклати замислена глава. Все едно, че можеше да прави магии и се бе заела с тях прекалено прибързано. Като се замислеше, бе ясно, че бе поискала онова, което не трябваше. Трябваше да поиска любовта му, не брак. Какъв щеше да бъде този брак без любов?

Не й оставаше нищо, освен да продължи, каза си тя и погледна скромната пола и късо сако в огледалото. Костюмът бе в неутрален цвят, съвършен за сватба, която щеше да се проведе в кабинета на свещеника с неколцина свидетели, или поне така си мислеше Лиа, когато го избра. Сега, докато се взираше в неестествено бледия цвят на дрехата, разбра, че бе пропиляла парите си за нещо, което нямаше да облече никога повече. Дразнеше се, че цветът не бе убедителен. Не привличаше сетивата й, затова я дразнеше. Но пък не можеше да облече огненочервено за собствената си сватба.

Дългата черна плитка бе събрана на кок на тила и единственото цветно петно бяха изумрудените обеци и сребристозелените й очи. Тя се поколеба пред кутията с бижутата и реши да не слага нищо повече. Чувстваше се така, както изглеждаше — различна от себе си. Така да бъде.

Долу някой почука на вратата и Лиа бе изтръгната от мислите си. Нахлузи кремави обувки и отиде да отвори.

— Лиа! Много си красива! — възкликна искрено Синтия, когато влезе и огледа преценяващо шефката си.

— Защо хората винаги го казват на булките? — измърмори Лиа, защото не се чувстваше никак красива.

— Защото е самата истина. Освен това ти си много красива — усмихна се Синтия и я последва в хола.

— Наистина ли мислиш, че изглеждам добре? — В гласа на Лиа прозвуча несигурността, която я бе обхванала. Тя посегна към чантата си.

— Някога да съм те лъгала? — попита Синтия.

— Да. Онзи ден, когато ми каза, че нямало да боли, като си пробия ушите!

— Никога не съм казвала подобно нещо! Ти трябваше сама да се сетиш, след като ти сипах две чаши вино, преди да те отведа в магазина! — отвърна възмутена Синтия.

Въпреки че бе нервна, Лиа се засмя.

— Докато разбера, че не е съвсем безболезнено, вече нямаше връщане назад. Едното ми ухо беше пробито.

— Струваше си усилието. Обеците са великолепни. — Синтия забеляза чантата на канапето. — Готова ли си?

— Може и така да се каже. Господи! Стомахът ми се е свил на топка.

— На Корт едва ли му е по-добре — увери я Синтия и я избута навън. — Къде ти е сакът?

— Господи! За малко да го забравя! — Лиа затича нагоре по стълбите, за да си вземе багажа. Корт бе настоял да го вземе в църквата.

— Все още ли не знаеш къде ще ходите на меден месец? — попита Синтия, когато заслиза надолу по стълбите.

— Не — обясни Лиа и се усмихна. — Струва ми се, че мога да отгатна. Сигурно ще бъде някой плаж. — Нали ставаше въпрос за меден месец.

— Той ми харесва, Лиа. Хареса ми още от самото начало. От онези мъже е, които се грижат за жените. — Гласът на Синтия омекна и Лиа я погледна накриво.

— Винаги съм си мислила, че и сама се грижа доста добре за себе си — измърмори тя, тайно доволна от одобрението на приятелката си.

— Ще бъде хубаво да живееш в тази голяма къща с някого — каза дипломатично Синтия, докато вървяха към колата.

— И това го казва жена, която води Марк за носа от месеци наред — порица я Лиа.

— Не се бой, в най-скоро време ще танцуваш и на моята сватба!

Колкото повече приближаваха към църквата, толкова по-доволна бе Лиа, че Синтия предложи да я закара. Днес нямаше никакви сили, каза си тя и отново се предаде на мъчителните мисли. Боже Господи! Какво ще прави, ако Корт не се появи?

В следващия момент го видя. Беше застанал до брат й на стълбите пред църквата. Лиа си пое дълбоко дъх и се зачуди над собствените си страхове. Разбира се, че той не би я измамил. Нали й бе дал думата си! Какво очакваше? Можеше да му има доверие! Овладя се, докато Синтия паркираше. Щеше да му се реваншира, зарече се мълчаливо. Щеше да го научи да я обича, колкото тя обичаше него.

Стомахът й се отпусна. Точно това искаше. Копнееше да се омъжи за този човек, въпреки че поемаше риск. Никога не би поела същия риск с Алекс Харлоу, подсказваха й инстинктите. Щеше да положи всички усилия Корт да не съжалява, че бе бил принуден да направи тази крачка.

За пръв път от цяла седмица насам Лиа успя да се усмихне спокойно и ведро. Това бе една от обичайните й усмивки, разбра тя, защото вече бе малко по-уверена. Едва когато видя Корт, разбра в каква погрешна посока бяха поели мислите й.

— За малко да не те позная — пошегува се той и протегна ръка към нея.

— Да не би да си очаквал да се облека в червено или оранжево? — усмихна се Лиа.

— Човек не знае какво можеш да решиш. — Изглежда това не му бе неприятно.

Церемонията премина като насън. Тя повтори клетвите си тихо, ала убедено и изслуша Корт, докато изричаше своите. Едрата му ръка я прегърна и я целуна силно на края на церемонията, но й се стори доста сдържана.

Сега нямаше време да размишлява за кратката му прегръдка. Щом свещеникът приключи. Кийт и Синтия застанаха до новото семейство.

— Не мога да отрека, Лиа — ухили се Кийт и я прегърна. — Избра невероятен начин да сме сигурни, че Корт няма повече да работи за конкуренцията. Каквото и да прави, след като договорът му изтече, ще трябва да бъде верен на семейството си.

— Да не би да мислиш, че сестра ти има заслуга за тази сватба — оплака се добродушно Корт. — Съсипах се, докато я довела до олтара!

— Горкичкият, сигурно е изтощен — пошегува се Лиа, усетила топлината, разляла се по лицето й.

— Така е. Следващите дни възнамерявам да ги прекарам в леглото, за да се възстановя.

— Корт! — Топлината в бузите й се покачи с няколко градуса.

— Тогава ме измъкни от това място, преди да кажа още нещо, което не трябва — помоли я любезно той. Поведе я по стълбите, а Синтия, Кийт и свещеникът поеха след тях.

— Ще се върна в началото на следващата седмина.

— Къде отивате? — попита Синтия, когато Корт настани булката в колата и провери дали багажът бе взет.

— Ще пообиколим крайбрежието, а след това ще останем някой и друг ден в един хотел в Орегон — обяви весело Корт. — Вие двамата нали ще се оправите, докато ни няма?

— За всеки ден, който използваш за меден месец, ще ти добавя по един допълнителен след изтичането на договора — предупреди го Кийт.

— Що се отнася до мен, можеше да останеш колкото дълго пожелаеш. Както вървят нещата, ще си платя студентския заем за нула време.

— На това му се казват продажни души! — засмя се Лиа и помаха на брат си и приятелката си.

— Просто старомодни бизнесмени — обърна се към нея Корт и потегли.

— Корт?

— Ммм?

— Наистина ли ще се върнем в Орегон?

— Да.

Тя не откъсваше очи от профила му.

— Нямам нищо против. Знаеш, че обичам крайбрежието там. Защо избра точно това място?

— Ти не се ли сещаш? — попита тихо той и я стрелна с поглед.

Лиа се поколеба.

— За да започнем отново ли? Да се върнем в началото ли?

— Не точно. Нямам толкова търпение.

Пътуваха спокойно и приятно почти през целия път, въпреки че на няколко пъти валя силно. Корт се справи уверено с лошото време, а когато пристигнаха в самотния хотел, слънцето залязваше.

— Ако побързаме, можем да сме на плажа, за да видим залеза — настоя той, когато се настаниха в стаята.

Десет минути по-късно двамата се бяха преоблекли в джинси и топли якета, за да излязат. Тя бе притеснена, сякаш след сватбената церемония нервността й отново се бе върнала. Реши да не се поддава и сплете пръсти с Корт, когато той я поведе към каменистия бряг.

Вървяха смълчани, оставиха си време да се приспособят един към друг. Зимното слънце потъваше бързо и скоро въздухът стана студен.

Въпреки това продължиха да вървят и Лиа усети, че студът и вятърът я успокояват. Бе хубаво да се върне тук заедно с Корт.

След това, тъкмо когато се бе успокоила и си бе позволила да се наслади на момента, той заговори и в гласа му се прокрадна сянка, също като сенките наоколо.

— Какво не е наред, Лиа? — попита я предпазливо.

Тя вдигна глава, учудена, че бе толкова прозорлив.

— Защо да не е наред?

Корт стисна нетърпеливо ръката й.

— Знам, че нещо те измъчва. Не отричай. И преди ти казах, че двамата с теб много си приличаме. Това означава, че няма смисъл да се опитваш да криеш от мен. Хайде, кажи ми. — Той спря, обърна се към нея и по лицето му се изписа тревога. — Какво има, Лиа? Да не би да съжаляваш за онова, което поиска? Да не би вече да съжаляваш за брака ни?

Тя се изправи и се насили да му каже истината. Беше прав. Трябваше да си казват истината отсега нататък.

— Не — прошепна честно. — Не съжалявам, че се оженихме. Само че си мисля, че не поисках онова, което трябваше…

— А кое трябваше?

Лиа кимна тъжно. Нежно и предпазливо, очите й пълни с любов, тя докосна бузата му.

— Трябваше да поискам нещо много по-важно. Някой ден… Някой ден ще го поискам.

Пръстите му се впиха в раменете й.

— Кое е по-важното? — попита остро Корт. — Какво е трябвало да поискаш?

— Любовта ти — отвърна простичко Лиа — Някой ден, когато си готов, ще поискам любовта ти, ще можеш ли да ми я дадеш, Корт?

— Любовта ми! — Думите му прозвучаха като експлозия. Очите му заблестяла в сумрака. — Любовта ми! Лиа, смахната малка глупачке! Че аз те обичам още от онзи първи уикенд! Не може да не си разбрала! Защо иначе ще ти подаря обеците?

— О, Корт — въздъхна тя и сърцето й запя. — А ти защо мислиш, че ги сложих? И аз те обичам. Мисля, че и аз те обичам още от самото начало. — Сребристозелените й очи блестяха, когато срещнаха неговите. Не се приближи повече и се учуди, че той стои настрани и не откъсва поглед от нея.

— Ти ме обичаш? — изръмжа Корт.

— Да, Корт.

— И си решила, че аз не те обичам ли? — продължи да пита той, сякаш не можеше да повярва на глупостта й.

— Никога не ми го каза — изтъкна Лиа с усмивка. — Единственото, което знаех със сигурност, бе, че ме желаеш.

— И затова реши да рискуваш с брак?

— И с всичко, което поискаш от мен — призна тя.

Корт я привлече и я притисна до себе си.

— Лиа, Лиа, не мога да повярвам. Аз бях готов да чакам любовта ти. Бях доволен, че най-сетне ми имаш доверие и също ме желаеш. Знаех, че рано или късно между нас ще се случи нещо специално, нещо безценно. Мислех, че най-сетне ще отвърнеш на любовта ми… — Той се поколеба и тя го чу да възкликва: — По дяволите!

— Корт! — възмути се Лиа. — Какво има?

— Мисля си за всичкото време, което пропиляхме!

Тя се засмя.

— Дори не бях забелязала. Не беше много отдавна, когато стояхме на същото това място. Не сме загубили чак толкова много време!

— Напротив — отвърна той. — Загубихме. Можехме да се оженим още първата седмица.

— О, Корт — прошепна Лиа. — Съжалявам за всички грешки. Известно време просто не можех да мисля трезво. Толкова много се страхувах…

— Бояла си се, че не си нищо повече от едно завоевание за мен? Никога не е било така, Лиа, любов моя. Никога! Мога да постигна своето и без да прелъстявам сестрата на собственика на фирмата, където работя. — Той й се стори възмутен.

— Добре, Корт — примири се тя.

— Влюбих се в теб, когато видях усмивката ти на онази картина в офиса на Кийт — продължи искрено той. — Знаех със сигурност, че щом те открия в хотела, ще разбера, че си единствената жена в света, която бих завел на разходка на плажа. Обичам те, любима Лиа. Обичам и острото ти езиче, и невероятния ти отклик в леглото, ще те обичам цял живот. Толкова си приличаме двамата с теб.

— Точно това беше проблемът.

— Нали и аз това ти казвах — засмя се Корт. — Знаех, че трябва да се справя с гнева ти. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Мислех, че съм разрешил проблема онази вечер, когато си отмъсти на Алекс Харлоу. И щеше да е така, ако не се бе появил брат ти.

— Бях ядосана заради слабостта си, защото ти почти успя да ме накараш да започнем отново. Аз наистина исках да започнем отново, Корт. Исках го от цялото си сърце. Ако брат ми не се беше появил, нямаше да мога да ти устоя! Бях ядосана на себе си, скъпи. Най-сетне го разбрах. Аз не исках да приключа битката толкова бързо.

— Грешиш! Мен също ме болеше — изпъшка той и я притисна до себе си. — Още от самото начало бях сигурен, че няма да има проблем да те имам в леглото си след преживяното тук, в Орегон. Знаех, че ще се ядосаш, когато откриеш, че съм те подвел, ала реших, че след като те любя, всичко ще си дойде на мястото. Бях истински глупак. Затова и всичко се обърка!

— Горкият Корт — пошегува се тя с много обич. — Опитваше се да преодолееш всичко, а ставаше все по-трудно.

— Радвам се, че разбираш колко трудно ми е било! — пошегува се на свой ред той.

— Разбирам. На теб ти се отрази добре. Нещо ми подсказва, че си получавал всичко, което си искал!

— Не — отрече Корт. — Досега не съм получил нито едно от нещата, които мъжете искат.

— По-точно?

— Жена, която може да бъде купена. Жена, която те обича, въпреки че не успяваш да се държиш с нея както трябва. Жена, която те обича достатъчно, за да се омъжи за теб, макар да не е сигурна, че ти я обичаш.

— Ти не беше сигурен, че те обичам — отбеляза тихо Лиа. — Въпреки това бе готов да се ожениш за мен, нали?

Той въздъхна доволно.

— Както вече ти казах, двамата с теб много си приличаме.

— Не съм сигурна — отвърна тя през смях. — Ти съвсем не се държеше така, както очаквах през последната седмица. Не знам защо, но те възприемах като мъж, който щеше да постигне своето, независимо дали разчита на годежен пръстен или не.

Усмивката му блесна в тъмното.

— Онази вечер, когато се върнах от Сан Хосе и ти беше с обеците, нищо не можеше да ме отблъсне от леглото ти. След това си казах, че съм те измъчвал достатъчно. Беше дошъл моментът да те ухажвам истински.

Лиа долови гордостта в гласа му и се засмя.

— Цяла една седмица — прошепна тя с престорено възхищение.

— Престани да ми се подиграваш! Никога няма да разбереш колко много ми струваше да постъпя както трябва!

— Знам, Корт — отвърна мило Лиа.

— Всичко това е вече в миналото — продължи доволно Корт. — Сега можем да се отдадем на ежедневието на най-обикновена семейна двойка.

— Казваш го така, сякаш е някакво постижение.

— Така е. Достатъчно се лутах от деня, в който те зърнах и научих името ти.

— Боже, какви усилия си полагал! И на мен не ми беше лесно!

— И двамата ще се насладим на тишината и спокойствието. — Ръцете му се плъзнаха по якето й и стигнаха чак до бедрата, за да я притиснат към неговите. — Ела с мен, любима съпруго, нека да вечеряме и да се порадваме на тишината и спокойствието.

Прегърна я през раменете, притисна я отново до себе си и двамата поеха към примамливите светлини на хотела.

— Корт?

— Кажи, любима.

— Ти наистина ли ме обичал!?

— С цялото си сърце. А ти истински ли ме обичаш?

— С цялото си сърце. — Тя използва същите думи. Вечеряха на светлината на свещи и музика, искрящо сребро и ленени покривки, ала Лиа така и не можеше да си спомня какво бяха вечеряли. Спомняше си само удоволствието да може да наблюдава златните очи на мъжа, когото обичаше.

— Следващата стъпка ще бъде съобразена с традицията — отбеляза той с дрезгав глас, когато станаха от масата. — Ще те отведа в остъклената стая с изглед към океана и да те оставя да ме прелъстиш. Само че има един проблем.

— Какъв проблем? — Тя му се усмихна приканващо. — Да не би да си мислиш, че няма да се справя?

— Боя се, че този път няма да успеем да се качим горе. Ти си завладяла и мислите, и тялото ми, скъпа съпруго.

— Едва ли е много по-различно от ефекта, който ти имаш върху мен — каза му тихо Лиа, когато Корт пое ръката й и я поведе към стълбите пред вратата на стаята им тя се усмихна.

— Какво има? — попита той и отвори вратата.

— Този път пропусна да ме пренесеш на ръце по стълбите. Трябва да си благодарен! От друга страна, така щеше да се поупражниш…

Корт я привлече в прегръдката си и очите му заискриха в топло златисто.

— Готов съм и планина да изкача с теб на ръце, ако трябва!

— Няма по-голяма любов…

— Радвам се, че ме оценяваш. Едно време се съмнявах, че вярваш в добрите ми намерения!

— Ти да не би да си се съмнявал? — пошегува се Лиа.

— Известно време ме караше да се страхувам! Лиа, обожавам те! — Устните му покриха нейните с нежна страст. — Имах чувството, че ще полудея. — Ръцете му нежно я милваха.

— Една жена трябва да бъде сигурна — прошепна прелъстително тя и откри, че бе гола в прегръдките му. Думите й бяха напомняне за едно от първите им решения.

— Аз бях сигурен още от самото начало. Защо ти беше необходимо толкова много време? — Той се усмихна, пое я на ръце и я положи нежно в леглото. След това се отпусна до нея и всичките й сетива усетиха нашествието му.

— О, Корт — простена Лиа и се отпусна в ръцете му с желание, което му достави огромно удоволствие. — Люби ме, моля те, люби ме…

Пръстите му проследиха гръбнака й с нежно движение, което я накара да се извие като котка. Измести крака, усетила глезена си притиснат под неговия, за да я задържи. Беше неподвижна, но почувства истинско удоволствие.

Усети го как я притисна, усети мъжката гръд до себе си и струящата и от двамата страст. Обзета бе от радост, че я прелъстява собственият й съпруг и с удоволствие се поддаде на желанието да го прелъсти и тя.

Когато ръцете му погалиха вътрешната страна на бедрото й, Лиа потрепери и Корт я привлече върху гърдите си, а тъмната й коса се разстла по кожата му. Притисна лицето му с длани и обсипа с бързи целувки кестенявата му коса, очите и връхчетата на ушите му.

— Ти си такава изкусителка — изръмжа той и пръстите му спряха на талията й, а сетне откриха ребрата.

— Ти пръв започна да ме изкушаваш — отвърна тя и спусна устни по гърлото му.

— Винаги спориш — изпъшка Корт, — дори когато сме в леглото. — Лиа усети смеха и желанието му и знаеше, че винаги щеше да бъде така между тях, една истинска невероятна любов, която нямаше никога да изгубят. — Понякога човек трябва да полага усилия — продължи той прелъстително, обзорна я по гръб и я притисна я под себе си. — Много те желая, сладка Лиа.

Желанието му не бе по-слабо от нейното, помисли си замечтано и веднага бе готова да му го каже, когато я облада така, че тя не можеше да каже и дума повече. Откликна с неприкрито желание, готова да му се отдаде напълно.

Любеха се диво като нощната буря навън, която плискаше океана. Дъждът плющеше по прозорците в такт с разбушувалата се във вените им кръв.

С вик, заглушен от копринената кожа на гърдите й, Корт стисна бедрата й, привлече я до себе си и се загуби в мекотата й и в очакване на вътрешната си буря.

Пръстите й се впиха в гърба му и с вопъл Лиа се отдаде на бурята. Усети, че и той бе повлечен от чувствения ураган, заслепен от ветровете.

По-късно Корт покри с длан розовата й гърда и се усмихна на доволните й, блеснали очи. Беше се подпрял на лакът, преплел крака с нейните.

— Щастлива ли си, госпожо Тримейн?

— Не седмото небе съм, господин Тримейн.

— В леглото си неукротима — засмя се той от удоволствие. — Знаеше ли го?

— Нали нямаш нищо против усилието?

— А ти как мислиш? — усмихна се Корт.

— Мисля — отвърна през смях тя, — че и двамата сме много по-енергични, отколкото предполагаме.

— Може и да си права. Лично аз не се интересувам, след като знам, че златната верига си е на мястото.

— Какво стана с послушанието, което ми показа на плажа? — попита Лиа, прокара пръсти през разрешената му коса и се усмихна. — Пак започваш да говориш за златни вериги. Да не би старият Корт да надига глава?

— Сега вече знам, че ме обичаш, а и аз те обичам. Това ми дава много повече сигурност — заяви направо той.

— Егоист!

— Погледни от хубавата страна — настоя Корт. — Ти разполагаш със същите факти. А пък мисля, че си сравнително умно момиче.

— Какво означава това?

— Означава, че ти ми каза веднъж, че веригите обвързват и двамата. И този, който ги слага, и пленника.

— Няма да те питам кой от нас в кой край на веригата е — отвърна дипломатично тя. — Просто ми обещай да не изпускаш моята верига.

— Дадено.

Наведе се и запечати уговорката с целувка.